РЕШЕНИЕ№ 261486
гр. Пловдив, 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на петнадесети април две хиляди и двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа
докладваното гр. дело № 7961 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от „Богалита Трейд“ ЕООД против „Електроразпределение
Юг“ ЕАД кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 617, 61 лв. – представляваща заплатена без наличие на валидно правно
основание за това такса за пренос по електроразпределителната мрежа до обекта
на ниско напрежение за м. август 2018 г., за която е издадена фактура №
**********/31.08.2018 г., ведно с обезщетение за забава върху тази сума от 112,
87 лв. за периода от 21.09.2018 г. до 09.07.2020 г., както и за заплащане на
сумата от 186, 79 лв. – представляваща заплатена без наличие на валидно правно
основание за това цена за пренос и достъп през/до електропреносната мрежа за м.
август 2018 г., за която е издадена фактура № **********/31.08.2018 г., ведно с
обезщетение за забава върху тази сума от 34, 14 лв. за периода от 21.09.2018 г.
до 09.07.2020 г., ведно със законна мораторна лихва върху сбора на
претендираните главници, считано от датата на предявяване на исковата молба –
09.07.2020 г., до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на обект с ИТН ***,
находящ се в с. Б., община Р.и представляващ „Хладилни съоръжения“, който обект
е присъединен към електропреносната система посредством електропровод 20 kV, собственост на ищеца, като
понижаването на доставената ел. енергия се извършва със съоръжения, собственост
на дружеството, а именно трафопост на ниско напрежение представляващ Мачтов
трафопост – командна кабина и електропровод 20 kV. Сочи, че този трафопост
се стопанисва и поддържа от ищеца, като трафопостът е изпълнен в съответствие с
„Разрешение за строеж“ № 94/15.05.2000 г. на община Р.и е въведен в
експлоатация с Разрешение № 5711 от 04.08.2005 г. Твърди, че ответникът не е
собственик на съоръжението, не е участвал в неговото изграждане и не
участва в неговото поддържане. Поддържа,
че за периода месец юни 2018 г. до месец юни 2020 г., ищецът е заплатил на
ответника всички суми по всяка една от издаваните фактури, включително и по
фактура № ********** от 31.08.2018 г., издадена за сумата от общо 848,53 лева. Твърди,
че сумата от 44,23 лева по тази фактура е дължимо платена, но оспорва наличието
на задължение за заплащане на сумата от 617,51 лева – такса за пренос по
електроразпределителната мрежа до обекта на ниско напрежение и сумата от 186,79
лева – цена за пренос и достъп през/до електропреносната мрежа, начислени за
месец август 2018 г. Сочи, че тези суми са заплатени, но не следва да бъдат
събирани от страна на ответника, тъй като всички технически съоръжения, в които
се осъществява преобразуването на ел. енергия са собственост на ищеца. Твърди,
че трафопостът е присъединен към мрежата на ответника на средно напрежение и
преобразува ел. енергията от средно в ниско напрежение, което означава, че
ответникът не доставя ел. енергия на ниско напрежение. По тези съображения
счита, че ищецът не следва да заплаща цена за услуги и дейности, които не му се
предоставят. Счита, че измерването по този начин е незаконосъобразно и води до
начисляване на недължими суми. Позовава се на нормативните актове и на
съответните разпоредби, които счита за приложими и на които основава
твърденията си, че посочените такси са недължимо начислени от страна на
ответника. Твърди, че от така цитираните нормативни актове е безспорно, че за
дължимостта на цена за пренос и за достъп за мрежа, значение има къде е точката
на присъединяване на потребителя към електроразпределителната мрежа и на какво
ниво на напрежение се измерва потребената ел. енергия, като твърди, че извършеното
от ответника измерване, е в противоречие с правилото, че мястото на измерване
следва да бъде на страната с по-високо напрежение – в случая на средно
напрежение. Следователно измерването на потребеното количество ел. енергия е
извън нормативно определените места. По
така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове, като
претендира присъждане на обезщетение за забава.
В законоустановения за това срок по чл. 131 ГПК, ответникът
„Електроразпределение Юг“ ЕАД е депозирал отговор на исковата молба, в който се
излагат подробни съображения за нейната неоснователност. Твърди, че за
процесния период отношенията между страните са уредени с договор от 16.01.2015
г., сключен на основание чл. 14 от Правилата за търговия с електрическа енергия.
Твърди, че предоставените мрежови услуги са установени съобразно действащото
решение на КЕВР и съобразно нивото на напрежение и мястото на измерване,
определени при присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа. Твърди,
че цената за достъп се дължи от ищеца, тъй като отразява постоянни разходи,
които мрежовият оператор извършва за предоставяне на услуга и осигуряване на
правото за ползване на електроразпределителната мрежа за пренос на ел. енергия
до обект на клиент. Твърди, че мястото на измервателните уреди за процесния
период е бил правилно определен в съответствие с нормативната и договорната
уредба. Сочи, че дори и това да не е така, ищецът дължи заплащане на достъп до
електроразпределителната мрежа. Поддържа, че цената за пренос през електроразпределителната
мрежа се заплаща от всички потребители съобразно нивото на напрежение на
разпределителната мрежа, към която е присъединен обектът, като самото разделяне
на „цена мрежа“ на два компонента, а именно „цена достъп“ и „цена пренос“, е свързано
с информирането на клиентите за действителните разходи на ответното дружество.
Твърди
обаче, че по отношение на цената за достъп такова разграничение няма и тя е
дължима от всички потребители. Счита, че дори в обектите да не се извършва
консумация на ел. енергия за даден период от време, те са присъединени към
електроразпределителната мрежа, поради което услуга за достъп им е
предоставена и съответно се дължи
цената. Поддържа, че обектът на ищеца е присъединен към
електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, като след
присъединяването на обекта, ищецът не е подавал искане за промяна на мястото на
мерене на електрическа енергия на ниво средно напрежение. Поддържа, че ако се
установи, че мястото на измерване на ел. енергия за процесния период не е
следвало да бъде на ниво ниско напрежение, а на ниво средно напрежение, то
твърди, че действително недължимата платена и подлежаща на връщане цена, е
разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво средно напрежение и
на ниво ниско напрежение. По така изложените съображения се моли за отхвърляне
на предявените искове.
Съдът, като
съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При така релевираните твърдения възникването на
спорното право по предявените осъдителни искове се обуславя от осъществяването
на следните материални предпоставки: 1) процесната сума да е излязла от
патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на
ответника и 3) това разместване на блага от имуществото на ищеца в имуществото
на ответника да е без правно основание – при начална липса на основание за
начисляване на такса за пренос по електроразпределителната мрежа до обекта на
ниско напрежение и цена за пренос и достъп през/до електропреносната мрежа.
От представените по делото доказателства се
установява, че ищецът е собственик на недвижим имот с идентификатор № ***,
находящ се в с. Б., местност „Б.п.“ с площ от 3598 кв.м., в който имот е
изграден мачтов трафопост и ел.провод 20 kV, за
установяване на което е приложено Разрешение за строеж № 94/15.05.2000 г. и
Разрешение за ползване № 571/07.08.2000 г.
Изградените съоръжения, в частност трафопост,
се намират в собствения на ищеца поземлен имот, изграждането и въвеждането им в
експлоатация са били осъществени въз основа на съответните строителна
документация и разрешение за ползване, и служат за снабдяване с електроенергия
само на ищеца за небитови нужди. Поради това и на основание чл. 117, ал. 5 и
ал. 6 ЗЕ същите са собственост на ищеца.
Съдът намира за установено, че между страните
е възникнало валидно облигаторно правоотношение по Договор за достъп и пренос
на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа № 2347/16.01.2015
г., сключен на основание чл. 14, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа
енергия, от който се установява, че ответникът в качеството на собственик и
оператор на електроразпределителната мрежа, предоставя на ищеца в качеството на
мрежови клиент правото на ползване на електроразпределителната мрежа с цел
снабдяване на негови обекти с електрическа енергия.
В клаузите на договора е установено, че
мрежовите услуги са всички предоставяни от оператора на
електроразпределителната мрежа, необходими за надеждната работа на мрежата,
като, но неограничаващи се до услугите за достъп до разпределителната мрежа,
пренос и разпределение на електрическа енергия през разпределителната мрежа и
допълнителни услуги.
От изслушаната по делото и неоспорена от
страните съдебно-техническа експертиза, обаче се установява, че в обекта на
ищеца в с. Б. е изграден мачтов трафопост 20 kV/0, 4 kV, който е присъединен на страна 20 kV кабелно към електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД и се електрозахранва от РУ 20 kV „Б.п.“. Вещото лице е установило, че трафопостът е
изпълнен на желязорешетъчен стълб, като трансформаторът е монтиран на площадка
по средата на стълба, а електрозахранването му от кабелните накрайници на
входящия извод 20 kV се осъществява през лостов разединител 20 kV и комплект предпазители 20 kV. В долния край на стълба, под площадката на
трафомашината е разположено разпределително табло ниско напрежение, където е
монтирана измервателна група, състояща се от търговски електромер и понижаващи
токови трансформатори. Експертизата е установила, че измерването на
консумираната електрическа енергия от ищеца за м. август 2018 г. се извършва на
изхода на трафопоста (страна ниско напрежение на МТП), след като
електроенергията е трансформирана от такава със средно напрежение в такава с ниско
напрежение. Вещото лице е посочило, че мястото на измерване на консумираната
електрическа енергия не е в съответствие с нормативно установеното място по чл.
14, ал. 1 ПИКЕЕ. Доставяната до обекта електрическа енергия била на ниво средно
напрежение, като вещото лице е установило разликата между цената за пренос по
електроразпределителната мрежа на ниво ниско и ниво средно напрежение, като
определена на ниво средно напрежение за процесния период е в размер на сумата
от 139, 84 лв. или със сумата от 374, 75 лв. по-малко от тази, определена на
ниско напрежение. Установено е, че до обекта на ищеца с ИТН 1464056 е доставяна
електрическа енергия за периода от 01.08.2018 г. до 31.08.2018 г., като за този
период монтираният електромер е преминал всички законоустановени и изискуеми
технически проверки. Експертизата е посочила, че мачтовите трафопостове 20 kV не са конструирани да измерват електрическа енергия
на страна средно напрежение, като за това е необходима сериозна реконструкция,
каквато към момента на осъществяване на проверката от вещото лице не била
извършена.
Съдът цени заключението на вещото лице като
компетентно и безпристрастно изготвено, отговорило в пълнота на поставените
въпроси, поради което при постановяване на съдебния си акт кредитира
фактическите (доказателствени) изводи, до които вещото лице е достигнало.
Прието е заключението по съдебно-счетоводната
експертиза, по което вещото лице е определило размера на цената за достъп до
разпределителната мрежа за периода – за сумата от 36, 86 лв. без ДДС, което е
определено на база предоставена мощност. Установена е цената за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на база общото
количество електрическа енергия за обект на ниско напрежение за сумата от 617,
51 лв. с ДДС, като е установена разлика
при определяне на цената на база обект на средно напрежение за сумата от 374,
75 лв. без ДДС. Определена е цената за пренос и достъп през/до
електропреносната мрежа в размер на сумата от 186, 79 лв. с ДДС, като вещото
лице е посочило, че последната се утвърждава от КЕВР и не е налице
разграничение при обект на ниско и обект на средно напрежение.
По делото e
представенa фактура № **********/31.08.2018 г.,
издадена от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с която за периода от 01.08.2018 г.
до 31.08.2018 г. са начислени суми за цена за достъп до разпределителната мрежа
от 36, 86 лв., цена за пренос през разпределителната мрежа от 514, 59 лв. и
цена за пренос и достъп през/до електропреносната мрежа от 155, 66 лв., които
цени са без включен ДДС. Фактурата е издадена на стойност от общо 848, 53 лв. с
ДДС, като ищецът не оспорва дължимостта на сумата, начислена за такса достъп. От
неоспореното заключение на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза,
кредитирано от съда като безпристрастно и обосновано изготвено, се установява, че
начислените с фактурите цени са правилно определени съобразно действащите към
съответния релевантен момент решения на КЕВР.
По делото е представено извлечение от сметката
на ищеца, открита при „УниКредит Булбанк“ АД, от което се установява, че
стойността на фактурата от 848, 53 лв. е заплатена в полза на ответника на 21.09.2018
г., което обстоятелство не се оспорва от ответника.
Съгласно §1, т.22 от ДР на ЗЕ
„Електроразпределителната мрежа” е съвкупност от електропроводи и електрически
уредби с високо ,средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на
електрическа енергия. На основание чл. 88 ЗЕ услугите по достъп до и пренос
през електроразпределителната мрежа се предоставят от ответника, когато последният
е собственик на такива мрежи на обособена територия.
Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 4 от
Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия
(НРЦЕЕ) операторът на електропреносната мрежа възстановява чрез цената за
пренос определените от комисията технологични разходи по преноса на
електрическа енергия. В цената за пренос са включени разходите за пренос на
електрическа енергия в зависимост от нивото на напрежение, в т.ч.
технологичните разходи от разпределителната уредба на средно напрежение на
подстанцията до мястото на търговско измерване на консумираната електрическа
енергия. В § 1, т. 64 от ЗЕ е дадена легална дефиниция на "технологични
разходи" - разходите на електрическа енергия, които са присъщи на
технологичния процес на нейното производство, пренос, разпределение и
съхранение.
В случая от заключението на вещото лице по
допуснатата от съда съдебно-техническа експертиза се установява, че измерването
на консумираната от ищеца – мрежови клиент, електрическа енергия се осъществява
на изхода на трафопоста, на ниво ниско напрежение, т.е. в рамките на обекта на
клиента, по собствена електропреносна мрежа, поради което следва да се приеме,
че разпределителното дружество не извършва технологични разходи по самото
разпределение, които да възстанови чрез цената за пренос съгласно чл. 27, ал. 4
от НРЦЕЕ.
Според нормата на чл. 29, ал. 1 ПТЕЕ мрежовите
услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества
активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско
измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в
съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и
договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.
Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 4 от
Правилата за търговия с електрическа енергия, в редакцията им действаща през
процесния период – ДВ, бр. 100 от 15.12.2017 г., производители, които
захранват собствени обекти по мрежи, които не са собственост на преносното и
разпределителното предприятие, не дължат цена за пренос през съответната мрежа.
По така изложените съображения ищецът дължи на
разпределителното предприятие само цена за достъп, но не и такса за пренос, тъй
като ответникът не търпи разходи по преноса на електроенергия до обектите на
този потребител.
На следващо място следва да се посочи, че съгласно
чл. 29, ал. 3 и, ал. 4 от Наредба № 6/2004 г. за присъединяване на
производителите и потребителите на електрическа енергия към преносната и
разпределителните мрежи средството за търговско измерване на потребената
енергия следва да бъде монтирано на границата на собственост на електрическата уредбата
на ищеца и тази на ответното разпределително дружество. В случая
съдебно-техническата експертиза е установила, че мястото на измерване не е в
съответствие с нормативно установеното по чл. 14, ал. 1 ПИКЕЕ. Принципно
изместването на точката на измерване на тази граница е задължение на
разпределителното предприятие, което е собственик на измервателните уреди.
Преместването е следвало да се извърши след въвеждането на 07.08.2000 г. в
експлоатация на собствения на ищеца електропровод, което не е сторено, а това
поведение е неправомерно действие, от което ответникът не може да черпи права.
В този смисъл при несъответствие на мястото за
измерване, съобразно с нормативно установените правила, представлява
самостоятелно основание за недължимост на начислените такси за пренос по
електроразпределителната мрежа и през/до електропреносната мрежа, в който
смисъл е практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 227/11.02.2013 г. по т. д. №
1054/2011 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС. В посоченото решение се приема,
че буквалното тълкуване на чл. 18 г ПТЕЕ (сега – чл. 29, ал. 1 ПТЕЕ) налага
извода, че дължимостта на цената за достъп и пренос е пряко обвързана от
спазването на изискването консумираната от потребителя електрическа енергия да
е измерена именно в местата, установени в посочените правила или уговорени от
страните по сделката за продажба на електроенергия. Освен, че е ясно и точно
дефинирано в самата правна норма, това разрешение има и своето логическо
обяснение в спецификата и голямото обществено значение на дейностите по
производство, разпределение, пренос и доставка на електрическа енергия. Цената
за достъп до и цената за пренос по електроразпределителната мрежа отразяват
разходите, които се отнасят към дейността по цялостно управление и администриране
на електроенергийната система, в т.ч. разходите, свързани с диспечиране,
подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички
други административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната
разпределителна мрежа, като целта е при формирането им да бъде съобразен
конкретно приносът на всеки потребител за тяхното настъпване. С оглед именно на
това специфично предназначение на цената за достъп и цената за пренос, като
компоненти на цената на електрическата енергия, правомерното поставяне на
средствата за търговско измерване се явява от решаващо значение за дължимостта
на същите. Количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места,
различни от уговорените от страните или от нормативно определените, не може да
бъде основа за изчисляване цената за достъп и цената за пренос. Следователно,
тези елементи от цената на електрическата енергия се явяват неопределяеми, от
което произтича съответно и тяхната недължимост.
По изложените съображения, предявеният иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД следва да бъде уважен, като
ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 617, 61 лв. –такса за пренос по
електроразпределителната мрежа до обекта на ниско напрежение за м. август 2018
г. и сумата от 186, 79 лв. –цена за пренос и достъп през/до електропреносната
мрежа за м. август 2018 г., явяващи се получени от него без основание.
Ищецът претендира присъждане на обезщетение за
забава, считано от датата на заплащане на таксите – 21.09.2018 г., до датата на
депозиране на исковата молба.
Съгласно задължителните за съдилищата
разяснения, дадени с Постановление № 1 от 1 ОТ 28.05.1979 г. на Пленума на
ВС при първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието не е
налице при самото извършване на престацията, поради което изискуемостта на
вземането настъпва в деня на получаването й. Т.е. от този момент - в случая 21.09.2018 г., за ответника е
възникнало задължението за връщането на сумата. Изискуемостта на вземането,
обаче не поставя длъжникът в забава. Вземането става изискуемо само след
изтичане на срока за изпълнение (чл. 84, ал. 1 от ЗЗД), а ако няма уговорен -
след поканата – арг. чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. В този смисъл са задължителните за
съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно
решение № 5/21.11.2019 г. по тълк д. № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС, в което
се приема, че при връщане на дадено при начална липса на основание, от момента
на разместване на имущественото благо, вземането е изискуемо, но длъжникът ще
изпадне в забава и ще дължи обезщетение от момента, в който е получил поканата
на кредитора.
В случая от страна на
ищеца не е изпратена покана за изпълнение на задължението за връщане на
заплатената от последния сума за заплащане на начислените такси „пренос“.
Представената по делото кореспонденция между страните касае вземане по друга
фактура и не представлява покана за изпълнение, относима към процесното
вземане. Поради което следва да се приеме, че исковата молба представлява
покана за изпълнение и ответникът изпада в забава от момента на получаване на
препис от последната на основание чл. 131 ГПК. По така изложените съображения
предявените искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 112, 87 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 21.09.2018 г. до 09.07.2020
г. върху главницата от 617, 61 лв. – представляваща заплатена без наличие на
валидно правно основание за това такса за пренос по електроразпределителната
мрежа до обекта на ниско напрежение за м. август 2018 г., и за заплащане на
сумата от 34, 14 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
21.09.2018 г. до 09.07.2020 г. върху главницата от 186, 79 лв. – представляваща
заплатена без наличие на валидно правно основание за това цена за пренос и
достъп през/до електропреносната мрежа за м. август 2018 г., следва да се
отхвърлят като неоснователни.
С оглед уважаване на
предявените искове за главница, като законна последица, се следва законна
мораторна лихва върху сбора на претендираните главници, считано от датата на
предявяване на исковата молба – 09.07.2020 г., до окончателното изплащане на
задължението.
С
оглед изхода на правния спор в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
следва да бъдат присъдени сторените в производството по делото разноски по
съразмерност, с оглед уважения размер на предявените искове. Ищецът е сторил
разноски за държавна такса за сумата от 100 лв., за депозит за вещо лице от 90
лв. и за адвокатско възнаграждение от 300 лв., по отношение на размера на който
е релевирано възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК в преклузивния
за това срок до приключване на съдебното производство пред първата инстанция. В
производството по делото е представен договор за процесуална защита и
съдействие, в който е обективирано изявление за заплащане на сумата от 3000 лв.
С оглед цената на предявените от ищеца искове минималният размер на
адвокатското възнаграждение е за сумата от 300 лв., определен на основание чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в редакцията й към момента на сключване на
договора – ДВ, бр. 45 от 15.05.2020 г. Заплатеното адвокатско възнаграждение е
в рамките на минимално установения. Следователно общият размер на разноските,
сторени от ищеца е за сумата от 490 лв., от които с оглед изхода на правния
спор следва да се присъди сумата от 414, 29 лв.
В полза на ответника и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК чл. 78, ал. 8 ГПК се следват разноски. Ответникът е заплатил
сумата от 210 лв. за депозит за вещи лица. Претендира юрисконсултско
възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ определи в размер от 150 лв., при съобразяване на фактическата и правна сложност
на правния спор, предмет на производството по делото. С оглед изхода на правния
спор, предмет на производството по делото, от общо сторените разноски от 360
лв., следва да се присъди сумата от 55, 63 лв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, да заплати
на чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД на „Богалита Трейд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Мокрен, Община Котел. Област Сливен, ул.
„Георги Гавазов“ № 33, сумата от 617, 61 лв.
– представляваща заплатена без наличие на валидно правно основание за това
такса за пренос по електроразпределителната мрежа до обекта на ниско напрежение
за м. август 2018 г., за която е издадена фактура № **********/31.08.2018 г., и
сумата от 186, 79 лв. – представляваща заплатена без наличие на валидно
правно основание за това цена за пренос и достъп през/до електропреносната
мрежа за м. август 2018 г., за която е издадена фактура № **********/31.08.2018
г., ведно със законна мораторна лихва върху сбора на претендираните
главници, считано от датата на предявяване на исковата молба – 09.07.2020 г.,
до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Богалита Трейд“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление с. Мокрен, Община Котел. Област Сливен, ул.
„Георги Гавазов“ № 33, против „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37,
кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 112, 87 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 21.09.2018 г. до 09.07.2020 г. върху
главницата от 617, 61 лв. – представляваща заплатена без наличие на валидно
правно основание за това такса за пренос по електроразпределителната мрежа до
обекта на ниско напрежение за м. август 2018 г., и за заплащане на сумата от
34, 14 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 21.09.2018 г. до
09.07.2020 г. върху главницата от 186, 79 лв. – представляваща заплатена без
наличие на валидно правно основание за това цена за пренос и достъп през/до
електропреносната мрежа за м. август 2018 г.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ ЕАД да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Богалита Трейд“ ЕООД сумата от 414, 29 лв. –
разноски в производството по гр.д. № 7961/2020 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА
„Богалита Трейд“ ЕООД да заплати на основание чл.
78, ал. 3 ГПК на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, сумата от 55, 63 лв. –
разноски в производството по гр.д. № 7961/2020 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК