Решение по дело №993/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по жалба на директора на ТД Митница Варна, против решение № 435/1.04.2024 г. по НАХД № 1093/2023 г. по описа на ВРС, с което е отменено издаденото от директора на Териториална дирекция Митница Варна НП № BG2022/2000-230/ 6.02.2023 г. и ТД Митница Варна е осъдена да заплати по сметка на РС-Варна разноски за експертиза в размер на 284,70 лв. С развити в жалбата доводи за постановяване на обжалваното решение при съществено нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон, се иска отмяната му и постановяване на друго такова по съществото на делото за потвърждаване на обжалваното НП, а в условията на евентуалност се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от упълномощения юрисконсулт Г., като се претендира и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции , а в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на платеното от противната страна адв. възнаграждение.

Ответникът „Л.К.“ ЕООД, чрез упълномощения адвокат Ж. изразява в съдебно заседание становище за оставяне в сила на обжалваното решение, а с представения писмен отговор на касационната жалба претендира и присъждане на сторените по делото разноски.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата, отмяна на решението на ВРС и постановяване на друго такова за потвърждаване на обжалваното НП.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е основателна.

С обжалваното НП е наложена на настоящият ответник на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 вр. с ал.1, т.1 от ЗМ имуществена санкция в размер на 5 099,80 лв. за следното нарушение : затова, че на 2.10.2020 г. на МП Пристанище Варна, дружеството е декларирало с митническа декларация MRN № 20BG002005039793R8/2.10.2020 г. стока „лек употребяван автомобил с повреда, [Марка], модел ***TESI бензин, шаси № ***, с начислени и заплатени мито - 0,00 лв. и ДДС - 1915,49 лв. лв., вместо дължимите според представената от швейцарските власти фактура от 28.09.2020 г. на стойност 11 800 CHF : мито – 2 192,28 лв. и ДДС – 4 823,01 лв., като по този начин е избегнало заплащане на част от митата и другите публични държавни вземания , събирани от митническите органи в размер на : мито – 2 192,28 лв. , ДДС – 2 907,52 лв., общо – 5 099,80 лв.

За да отмени обжалваното НП, районният съд е приел, че същото е издадено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила , но извода на митническите органи за осъществено нарушение митническа измама бил направен на базата на предположението, тъй като при ползващи се с еднаква доказателствена сила два частни документа /фактура от българския купувач и фактура от швейцарския продавач/, наказващият орган не е представил доказателства , че изпратената от швейцарските власти фактура с по-висока стойност отразява действителната продажна цена на стоката.

Касационният съд намира, че е налице изложеното в жалбата основание по чл.348, ал. 1, т. 1 от НПК за отмяна на въззивното решение - нарушение на материалния закон.

От представеното от касатора и прието като писмено доказателство решение № 2597/6.03.2024 г. по адм. дело № 7315/2023 г. по описа на ВАС се установява, че процесната митническа декларация е била предмет на Решение с рег. № 32-354825/18.10.2022 г. на директора на ТД Митница Варна, с което по отношение на нея са установени за досъбиране публични държавни вземания в размера посочен и в обжалваното НП. С решението на ВАС е отменено решение № 69/17.05.2023 г. по адм. дело № 332/2022 г. по описа на АС-Шумен и е постановено друго такова по същество , с което е отхвърлена жалбата на „Л.к.“ ЕООД срещу решение № 32-354825/18.10.2022 г. на директора на ТД Митница Варна. В мотивите на касационното решение са коментирани фактурата предоставена от „Л.К.“ ЕООД и тази предоставена от износителя и получена от швейцарските митнически власти по линия на международното сътрудничество , като е коментирано и счетоводството на дружеството-вносител, във връзка с което доводи в настоящият касационен процес навежда пълномощника на касатора – твърди се от него, че счетоводството на дружеството не било проверено от българските митнически власти, както и че назначената в хода на въззивното производство съдебно-счетоводна експертиза установявала плащането на действителната пазарна цена на закупената от „Л.К.“ ЕООД стока, която била идентична с декларираната митническа стойност, съответно с цената посочена в представената от дружеството-вносител фактура. Фактите и доказателствата въз основа на които е постановено горецитираното решение на ВАС са същите като тези по настоящото производство, поради което в този процес не съществуват причини, поради които да не бъде приета установената с влязлото в сила решение на директора на ТД Митница Варна митническа стойност на стоката, предмет на процесната митническа декларация. В този смисъл и доколкото съгласно чл.70, пар.1 от МК , митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на ЕС, то неправилен е извода на ВРС за неправилно определена от наказващия орган митническа стойност на внесената стока - действителната такава е тази определена въз основа на фактурата на износителя / 11 800,00 CHF = 21 922,78 лв./ , а не декларираната от настоящият ответник, тъй като установяването на първата е резултат от надлежно извършена проверка , при която както е прието в решението на ВАС, спазени са изискванията на Споразумението между ЕИО и Конфедерация Швейцария за административната митническа помощ в митническата област, а така също и на Допълнителния протокол относно административната взаимопомощ в митническата област. Еднаквите факти предполагат еднакво приложение на материалния закон, т.е. съобразно така определената в размер на 21 922,78 лв. митническа стойност , дължимите по процесната митническа декларация мито и ДДС са в размерите установени с влезлия в сила ИАА /решението на директора на ТД Митница Варна/, а именно 2 192,28 лв. мито и 4 823,01 лв. ДДС. Позоваването на ответника на заключението по извършената във въззивното производство съдебно-счетоводна експертиза, не е в състояние според касационния съд да опровергае така направените изводи – вещото лице Л. е заявила пред ВРС , че не е правила проверка в счетоводството на „Л.К.“ ЕООД, докато в производството приключило с горецитираното решение на ВАС такава проверка е била направена, като видно от мотивите на решението констатациите са : начина на водене на счетоводството е предпоставка за укриване на реалните плащания към конкретен доставчик ; в банковото извлечение не е записано какво точно се плаща и не е указано точно по коя М. е станало плащането и за кой лек автомобил. В този смисъл, като е декларирало 0,00 лв. мито и начислило и заплатило ДДС в размер на 1915,49 лв. , вместо 2 192,28 лв. мито и 4 823,01 лв. ДДС, дружеството-ответник е избегнало плащане на публични държавни вземания в общ размер на 5 099,80 лв. / 2 192,28 лв. + 4823,01 лв. – 1915,49 лв./ , по който начин и противно на приетото от ВРС е осъществен състава на адм. нарушение по чл.234,ал.1, т.1 от ЗМ. По тези съображения, освен че с обжалваното НП деянието правилно е било квалифицирано като адм. нарушение по този административно-наказателен състав , то и наложената имуществена санкция е била правилно определена съгласно чл.234,ал.2, т.1 от ЗМ в размер на 100 на сто от размера на избегнатите публични държавни вземания, а именно в размер на 5 099, 80 лв. При тези обстоятелства сочещи на материална законосъобразност на обжалваното НП и същевременно при приетите от въззивния съд негова процесуална законосъобразност и валидност, същото е следвало да бъде потвърдено, т.е. като е постановил съдебен акт с обратен резултат, ВРС е допуснал нарушение на материалния закон, което налага отмяна на обжалваното решение, включително и в частта му за разноските.

След отмяната и при решаване на делото по същество от касационния съд съгласно изискванията на чл.222, ал.1 от АПК, процесното НП следва да бъде потвърдено по същите гореизложени съображения.

При този изход от делото разноски на ответника не се дължат, а касатора с оглед осъщественото във въззивното и касационното производства процесуално представителство от упълномощените юрисконсулти Х. и Г., има съгласно чл.63д, ал.4 от ЗАНН право на разноски за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции в размер на 2 х 80 лв., съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

 

 

 

 

 

Водим от горното, Варненският административен съд, X-ти тричленен състав, на основание чл.222, ал.2 от АПК

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ изцяло решение № 435/1.04.2024г. по НАХД № 20233110201093/2023г. по описа на ВРС и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ :

ПОТВЪРЖДАВА издаденото от директора на ТД Митница Варна НП № BG2022/2000-230/НП от 6.02.2023 г. , с което на основание чл.234, ал.2, т.1 във вр. с ал.1, т.1 от ЗМ е наложена на „Л.К.“ ЕООД имуществена санкция в размер на 5 099,80 лв.

ОСЪЖДА „Л.К.“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление : [населено място], обл. **, [улица]да заплати на Агенция „Митници“ за разноски по делото сумата от 160,00 лв.

Решението не подлежи на обжалване.