О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр.София,
28 октомври 2019 година
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на петнадесети октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Кирилка Илиева, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.№665 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.692, ал.3 и 4 ТЗ.
По делото е постъпило възражение с вх.№86681/03.07.2019 година, подадено от „А.“
ЕООД, ЕИК ******** ( с предишно наименование „К.СГ“ ООД) срещу списъка на
неприети вземания по партидата на „П.К.“ ООД (н), ЕИК *******, обявен от
синдика на 01.07.2019 година. В този списък е включено, предявено от възразилия
кредитор вземане в размер на 351 840лв, представляваща задължение за
лихва, която е останала неплатена от длъжника „П.К.“ ООД (н), ЕИК *******,
както и вземане за лихва в размер на 33 232лв, която е възникнала след
вписване в ТР на решението за откриване на производство по несъстоятелност на
посоченото по- горе дружество и това вземане е лихва за забавено изпълнение, за
периода от 09.01.2018 година до 13.03.2019 година. Оспорва мотивите на синдика,
че произходът на тези вземания е нищожен и това е така, тъй като не се касае за
неустойка и следователно клаузата, с която са уговорени тези вземания е валидна.
Моли съда, след като се убеди в основателността на изложеното, да постанови
определение, с които изключи тези вземания от списъка на неприети вземания и ги
включи в списъка на приети вземания. Излага доводи относно характера на
вземанията и отлики между лихвата и неустойката като институти на правото.
В срока за становище длъжникът „П.К.“ ООД (н), ЕИК
*******, не дава такова.
Синдикът на „П.К.“ ООД (н), ЕИК *******, Б.К., оспорва възражението
и моли съда да ги остави без уважение, излагайки подборни доводи в тази насока
в становище с вх.№94584/22.07.2019 година.
По делото е постъпило възражение с
вх.№89137/09.07.2019 година от Н.А.ЗА П., с което този кредитор оспорва
поредност на включени в списъка приети вземания от синдика на „П.К.“ ООД (н), ЕИК *******, а именно на
приети публични вземания за лихви в общ размер на 3 191,24лв, посочени с
поредност на удовлетворяване по т.9 на чл.722 ТЗ; публични вземания за лихви в
размер на 970,93лв със същата поредност на удовлетворяване и публично вземане
за имуществена санкция в размер на 200лв-главница, по силата на НП №42
-0000507/23.03.2015г., с поредност на удовлетворяване по т.8 на чл.722 ТЗ. Във
възражението се твърди, че първите две вземания следва да са с поредност на
удовлетворяване по т.1 на чл.722 ТЗ, а последното вземане – с поредност на
удовлетворяване по т.6 на ТЗ.
В това възражение се оспорва и поредността на
удовлетворяване, посочена за кредитора „Ю.Б.“ АД по т.1 на чл.722 ТЗ, касателно
приети обезпечения на този кредитор – договор за залог на дълготрайни
материални активи от 20.02.2008 година, вписан в ЦРОЗ под №2008022202338 и
договорна ипотека, учредена в нотариален акт №107, том трети, рег.№10760, дело №414,
вписан в служба вписвания на 17.12.2012 година. Твърди, че липсват надлежни
вписвания на името на длъжника, поради което синдикът неправилно е приел, че „Ю.Б.“
АД има качество на обезпечен кредитор, което му отрежда поредност на
удовлетворяване по т.1 на чл.722 ТЗ.
В срока за становище длъжникът „П.К.“ ООД (н), ЕИК
*******, не дава такова.
Синдикът на „П.К.“ ООД (н), ЕИК *******, Б.К., оспорва тези
възражения и моли съда да ги остави без уважение, излагайки подробни доводи в тази
насока в становище с вх.№94585/22.07.2019 година.
„Ю.Б.“ АД оспорва възражението на НАП, твърдейки,
че има качество на обезпечен кредитор на длъжника.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
На 01.07.2019 година синдикът на „П.К.“ ООД (н), ЕИК *******, Б.К., обявява по партидата
на длъжника списъците на приети вземания на кредиторите на несъстоятелността и
списък на неприети вземания на кредиторите на несъстоятелността.
По възражението на „А.“ ЕООД, ЕИК ******** ( с
предишно наименование „К.СГ“ ООД) срещу списъка на неприети вземания по
партидата на „П.К.“ ООД (н), ЕИК *******, обявен от синдика на 01.07.2019 година.
Същото е подадено в срока по чл.690 ТЗ и се явява
допустимо.
Съобразно списък на неприети вземания, съставен от
синдика, вземанията на „К.СГ“ ООД, ЕИК ******** в размер на 351 840лв,
представляващи неплатена лихва върху главница от 26 800лв, дължима по
чл.1, ал.5 от договора за встъпване в дълг от 31 .01.2017 година до датата на
решението за откриване на производство по несъстоятелност – 08.01.2019 година –са
включени в списъка на неприети вземания, тъй като лихвата има характер на
неустойка и съгласно ТР №1/2009 година на ОСТК на ВКС тази неустойка и нищожна.
Съгласно този списък вземането на същия кредитор в размер на 33 323лв,
представляваща неплатена лихва за забава върху главницата от 26 800лв за
периода от 09.01.2019 година до 13.03.2019 година е нищожно по същите
съображения.
На 12.03.2019 година „К.СГ“ ООД, ЕИК ********
подава молба с вх.№33708, с която предявява свои вземания спрямо „П.К.“ ООД
(н), ЕИК ******в размер на 411 572лв, представляващо сумарна величина от
26 500лв – главница; 351 840лв- незаплатена лихва за забава до датата
на вписване на решението на откриване на производството по несъстоятелност и
33 232лв – незаплатена лихва за забава, възникнало след датата на
решението за откриване на производството по несъстоятелност, ведно със
законната лихва върху горепосочените суми до окончателното им заплащане.
В тази молба кредиторът твърди следното:
На 29.01.2016 година е сключил договор за заем с
длъжника „П.К.“ ООД (н), ЕИК *******, по силата на който му е предоставил в
заем сумата от 80 000лв. Изпълнил е задължението си да му предаде в
собственост заемната сума на 29.01.2016 година, по банков път, като страните са
уговорили до връщане на земната сума – на 15.03.2016 година - заемателят да заплаща
на заемодателя възнаградителна лихва в размер на 3% от заемната сума.
Кредиторът твърди, че на 31.01.2017 година е
сключен нов договор, с който нов правен субект – „Р.Ж.“ ЕООД встъпва като
солидарен длъжник заедно с първоначалния длъжник „П.К.“ ООД (н), ЕИК *******,
като поема задължение да плати същия дълг. С този договор е установено за каква
част е извършено плащане, оставащата част от заема – главница от 26 500лв
и дължима договорна лихва в размер на 300лв ( вънаградителна лихва). Страните
са се съгласили дълга да погасен, съобразно уговореното в чл.1, ал.5 от
договора.
Твърдението на кредитора е, че има вземане за главница от 26 800лв
и сумата от 351 840лв, представляваща незаплатена лихва за забава, дължима на основание чл.1, ал.6 от договора,
което е възникнало преди датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност, както и сумата от 33 232лв- същото вземане, но за периода
след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.
Към молбата за предявяване на вземанията са
представени следните документи:
Договор за паричен заем от 29.01.2016 година,
сключен между „К.СГ“ ООД, ЕИК ******** и „П.К.“ ООД, по силата на който
заемодателят „К.СГ“ ООД предоставя в собственост на заемателя „П.К.“ ООД сумата
от 80 000лв, като страните са се съгласили тази сума да бъде преведена по
банковата сметка, посочена в чл.3 от договора, а цената за ползването на този
паричен ресурс са определили в размер на 3% годишна лихва, определена на база
заемната сума.
Заемателят е поел задължение да върне сумата на
15.03.2016 година и за времето на нейното ползване да заплаща уговорената
лихва.
По делото е представен неоспорен от страните
документ – извлечение от банкова сметка, ***, че с преводно нареждане –
кредитен превод от 29.01.2016 година - е преведена сумата от 80 000лв.
На 31.01.2017 година тези страни и „Р.Ж.“ ЕООД,
ЕИК ******** сключват ново споразумение, с което и „Р.Ж.“ ЕООД, ЕИК ********, встъпва като солидарен длъжник заедно с
първоначалния длъжник „П.К.“ ООД, поемайки задължение да плати задължението на
първоначалния длъжник, произтичащо от договор за заем от 29.01.2016 година-
чл.1 от договора.
В установителната част на това споразумение се
съдържа признание, че заемотелят по договора за заем е върнал на заемодателя
общо сумата от 53 000 лв, платена на части, на посочените дати – ал.3 от
чл.1.
Страните са приели, че остатъкът от дълга е сумата
от 26 500лв- главница, ведно с възнаградителна лихва в размер на 300лв за
срока на заема – до 15.03.2016 година и законната лихва за забава, изчислена
спрямо извършените плащания и погасената част от дълга към момента на сключване
на този договор, която е в общ размер на 5 054,25лв.
С нормата на ал.5 на чл.1 от договора страните са
се съгласили, че погасяването на задължението ще се извърши на части, както
следва: до 05.02.2017 година – сумата от 5 054,25лв- дължимата лихва до
този момент; до 20.02.2017 година – сумата от 10 000лв- неплатена
главница; до 05.03.2017 година – сумата от 10 000лв- неплатена главница и
до п20.03.2017 година – сумата от 6 800лв- неплатена главница и
възнаградителна лихва.
С разпоредбата на ал.6 на чл.1, страните са се
съгласили, че при неспазване на договорените срокове по ал.5 и закъснение в
плащането на една вноска с повече от 3 календарни дни от длъжниците, ще настъпи
предсрочна изискуемост на вземането на кредитора ( на всички неплатени вноски)
и в този случай ще се дължи лихва за забава в размер на 2% от стойността на
оставащата за изплащане сума за всеки ден забава.
По делото е изслушана и ССчЕ, заключението от
която е прието като годно доказателствено средство, изготвено от вещото лице А.Т.,
чийто предмет е размер на вземанията, включени от синдика в списъка на неприети
вземания.
Относно характера на вземанията на възразилия
кредитор.
За настоящия състав вън от всякакво съмнение е, че
уговореното като лихва по чл.1, ал.6 вземане в полза на заемодателя е
неустойка, тъй като с това вземане страните се съгласяват при липса на точно
изпълнение във времево отношение на задължението за плащане по заемната сделка,
в полза на заемодателя да възникне друго
вземане, с което същият ще се обезщети за вредите от неизпълнението, чрез заплащане
на сума в размер на 2% дневно върху неизплатената част от дълга, както е
фиксиран в предходната алинея. След като е уговорено обезщетение, то това
обезщетение представлява неустойка, чрез която страните определят границите и
обема на имуществената отговорност на неизправната страна по делото. В
настоящия случай, тъй като се касае за парично вземане, то формата на
неизпълнение всякога е забава. Ето защо уговорената неустойка е мораторна
такава. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010
г. по тълк.д. № 1./ 2009 г. на ОСТК на ВКС, неустойката не е нищожна при липса на уговорен
краен предел за начисляването й. Големият размер на неустойката като абсолютна
стойност в лева в случая произтича от значителната продължителност на периода
на забава на плащането на паричното задължение и неговия размер. Следва да се
вземе предвид и факта, че плащането на дълга веднъж е било вече разсрочено с
подписването от страните на споразумението, в което те са договорили неустойка
за забава на погасяването на разсрочените вноски. Но
така, както е уговорен размерът на неустойката – 2% на ден върху остатъка от
дълга, настоящият състав приема, че нарушава принципите на справедливостта и
забраната за неоснователно обогатяване на изправната страна по делото.д Дори и
да се приеме, че неустойката има наказателен характер, така, както е уговорен
размера на същата излиза извън обичайния и санкционен, обезпечителен характер и
извън обичайното обезщетение. В резултат на тази уговорка кредиторът ще получи
актив, който значителна надвишава размера на остатъка от дълга- над 10 пъти и
този факт е ясно обозначим и видим към момента на сключване на допълнителното
споразумение от 31.01.2017 година. Ето защо съдът намира, че възражението на
кредитора „А.“
ЕООД, ЕИК ******** ( с предишно наименование „К.СГ“ ООД) се явява неоснователно
и следва да бъде оставено без уважение.
По възражението на НАП относно нейните вземания и
поредността на удовлетворяването им.
Възражението на страна е допустимо и следва да
бъде разгледано.
С молба вх.№64988/17.05.2019 година НАП предявява
вземания в общ размер на 324 138,11 лв, от които 256 532,60лв –
главници и лихви в размер на 67 605,51лв.
В тази молба се съдържа конкретизация относно
основание, вид и размер на всяко вземане.
Относно вземанията на НАП за лихви, като
принадлежности на прието обезпечено вземане на държавата оспорената от този
кредитор поредност по т.9 на чл.722, която препраща към нормата на чл.616, ал.2,т.1 ТЗ – в последната цитирана норма попадат законна или договорна лихва върху
необезпечено вземане, дължима след датата на решението за отриване на
производството по несъстоятелност.
В настоящия случай сумите, за които възразилият
кредитор оспорва да попадат в поредността на т.9 на чл.722 ТЗ, са лихви,
предявени в общ размер от 5 846,86лв, като оспорената част касае сума от
3 191,24лв, представляваща лихва, която е възникнала след датата на съдебното
решение за откриване на производството по несъстоятелност, изчислена за периода
от 09.01.2019 година до 09.05.2019 година, върху сумата от 216 053,37лв-главница,
представляваща публични вземания за данъци, въз основа на декларации, подадени
от длъжника по реда на ЗДДС, ЗДДФЛ и ЗКПО. В същата молба е предявено вземане
от публичен характер за задължителни осигуровки от 99 268,39лв- главници,
лихви от 16 877,29лв и възникнали лихви след датата на съдебното решение
за откриване производството по несъстоятелност в общ размер на сумата от
2 769,49лв. В молбата, с която са предявени вземанията на НАП
(вх.№64988/17.05.2019г.) е посочено, че за обезпечаване вземанията на държавата
срещу дружеството- длъжник, с постановление за налагане на обезпечителни мерки
от 06.10.2016 година, издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП София, е
наложен запор върху налични и постъпващи суми по 7 банкови сметки, собственост
на длъжника, находящи се в 5 банки, като запорът е вписан в ЦРОЗ под
№2017091200198 и обезпечава събирането на публичните вземания, поради което
кредиторът е направил искане за
поредност по т.1 на чл.722 ТЗ.
Предявените вземания от НАП са публични вземания
по смисъла на чл.162 ДОПК, чието основание и дължимост не се оспорва, като за
неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в
съответния закон. Този закон в случая е Законът
за лихвите върху данъците, таксите и други подобни държавни вземания /ЗЛДТДПДВ/, нормата на чл. 1, ал. 1 от
който предвижда, че неплатените в сроковете за доброволно плащане, неудържаните
или удържани, но невнесени в срок данъци, такси, отчисления от печалби, вноски
към бюджета и др. държавни вземания от подобен характер се събират със
законната лихва.
Съгласно чл.
616, ал. 1ТЗ, масата на несъстоятелността служи за
удовлетворяване на всички кредитори, като съгласно, ал. 2, т.1 ТЗ,
вземане, произтичащо от законна или договорна лихва върху необезпечено
вземане, дължима след датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност, се удовлетворява след пълно удовлетворяване на останалите
кредиторите. Процесните вземания за лихви не
представляват акцесорни вземания за необезпечено вземане – напротив –
претендираните главници и лихви са обезпечени чрез наложения от публичния
изпълнител запор, вписан в ЦРОЗ, който
включва и лихвите, поради което поредността на т.9 от разпоредбата на чл.722 ТЗ
е неприложима. След като наложеното обезпечение обхваща и лихвите, то
поредността за тяхното удовлетворяване е чл.722, т.1 ТЗ. Аргумент в тази насока
е и това, че запорът действа до пълно удовлетворяване на вземането.
Ето защо възражението на НАП
по т.1 и 2 от него, касателно това, че част от лихвите, които са възникнали
след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност в
размер на сумата от 3 191,24лв, представляващи публични вземания,
произтичащи от забава в плащане на
публични вземания за данъци в размер на 94 938,10лв и публични
задължения, представляващи лихви за периода след датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност до 09.05.2019година, в размер на 970,93лв, произтичащи от забава в
плащането на публични задължения за задължителни осигурителни вноски в общ
размер на 28 884,63лв, следва да имат поредност по т.1 на чл.722 ТЗ, се
явява основателно и поради следва да бъде уважено.
По възражението на НАП,че
имуществената санкция в размер на 200лв главница, основание за която е влязлото
в сила НП№, 42 – 0000507/23.03.2015г. да поредност на удовлетворяването т.6 на
чл.722 ТЗ.
И това възражение съдът
приема за основателно, тъй като са касае за имуществена санкция, а имуществените санкции са публични вземания - чл. 162, ал. 2, т. 5 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, поради
което същите се удовлетворят по т.6 на чл.722 ТЗ.
По възражението на НАП
относно качеството на обезпечен кредитор на „Ю.Б.“ АД, което да
произтича от договор за особен залог на ДМА и договорна ипотека.
Възражението на НАП е частично основателно
касателно наличие на договор за ипотека.Тази тежест обременява недвижим имот,
който не е част от масата на несъстоятелността, както твърди и синдикът по
делото, поради което от него привилегия за банката, произтичаща от ипотеката,
не съществува.този факт се установява от приложения към молбата на банката, с
която предявява вземанията си, нот. акт.№107, том 3-ти, рег.№10760, дело
0414/2012г. по описа на нотариус В.М., рег.№053 на НК с район на действие –
СРС. От този нотариален акт се установява, че качество на ипотекарен длъжник
има трето за делото лице – Р.Ж.“ ЕООД.
Не така стои въпросът с договора за особен залог.
Тази обезпечителна сделка, сключена на20.02.2008 година между длъжника „П.К.“
ООД(н) и „Ю.Б.“ АД, е вписана
първоначално в ЦРОЗ на същата дата,
което вписване е подновено на 20.02.2013 година и на 08.02.2018 година. Ето
защо действащият към датата на предявяване на вземанията договор за особен
залог придава качество на обезпечен кредитор на „Ю.Б.“ АД. В тази част
възражението на НАП се явява неоснователно.
В обобщение – съдът приема за неоснователно
възражението на „А.“ ЕООД, приема за основателно възражението на НАП, касателно
поредността на удовлетворяване и частично основателно възражение за този
кредитор относно източник на обезпечение на „Ю.Б.“ АД – договор за ипотека,
обективиран нот. акт.№107, том 3-ти, рег.№10760, дело 0414/2012г. по описа на
нотариус В.М., рег.№053 на НК с район на действие – СРС, което обезпечение
следва да бъде заличено от списъка на приети вземания.
Ето защо намира, че следва да одобри списък на
неприети вземания, обявен от синдика по партидата на длъжника на 01.07.2019
година, без да извърши промяна в него.
Ето защо намира, че следва да извърши промяна в
списъка на приети вземания, обявен по партидата на длъжника на 01.07.2019
година в следния смисъл – промяна в поредността на удовлетворявне на НАП
касателно следните суми: част от лихвите, които са
възникнали след датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност в размер на сумата от 3 191,24лв, представляващи публични
вземания, произтичащи от забава в плащане на
публични вземания за данъци в размер на 94 938,10лв и публични
задължения, представляващи лихви за периода след датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност до 09.05.2019година, в размер на 970,93лв, произтичащи от забава в
плащането на публични задължения за задължителни осигурителни вноски в общ
размер на 28 884,63лв, следва да имат поредност по т.1 на чл.722 ТЗ,
имуществената санкция в размер на 200лв главница, основание за която е влязлото
в сила НП №, 42 – 0000507/23.03.2015 г. да има поредност на удовлетворяването
по т.6 на чл.722 ТЗ, вместо посочената от синдика; да се заличи като
обезпечение на „Ю.Б.“ АД – договор за ипотека, обективиран нот.
акт.№107, том 3-ти, рег.№10760, дело 0414/2012г. по описа на нотариус В.М.,
рег.№053 на НК с район на действие – СРС.
Водим от горното съдът
О П Р
Е Д Е
Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение с вх.
№86681/03.07.2019 година, подадено от „А.“ ЕООД, ЕИК ******** ( с предишно наименование
„К.СГ“ ООД) срещу списъка на неприети вземания по партидата на „П.К.“ ООД (н),
ЕИК *******, обявен от синдика на 01.07.2019 година.
ОДОБРЯВА списък на неприети вземания, обявен от
синдика на „П.К.“ ООД (н), ЕИК *******, на 01.07.2019 година по партидата на
длъжника.
ИЗМЕНЯ списък на приети
вземания, обявен от синдика на „П.К.“ ООД (н), ЕИК *******, на 01.07.2019
година по партидата на длъжника, в
следния смисъл – промяна в поредността на удовлетворяване на НАП касателно
следните суми: част от лихвите, които са възникнали
след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност в
размер на сумата от 3 191,24лв, представляващи публични вземания,
произтичащи от забава в плащане на
публични вземания за данъци в размер на 94 938,10лв и публични
задължения, представляващи лихви за периода след датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност до 09.05.2019година, в размер на 970,93лв, произтичащи от
забава в плащането на публични задължения за задължителни осигурителни вноски в
общ размер на 28 884,63лв, следва да имат поредност по т.1 на чл.722 ТЗ,
имуществената санкция в размер на
200лв главница, основание за която е влязлото в сила НП №, 42 – 0000507/23.03.2015г.
има поредност на удовлетворяването по т.6
на чл.722 ТЗ, ; заличава като обезпечение на „Ю.Б.“ АД договор за ипотека, обективиран нот.
акт.№107, том 3-ти, рег.№10760, дело 0414/2012г. по описа на нотариус В.М.,
рег.№053 на НК с район на действие – СРС.
ОДОБРЯВА списък на приети вземания, обявен от
синдика на „П.К.“ ООД (н), ЕИК *******, на 01.07.2019 година по партидата на
длъжника, ведно с внесените в него изменения.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и препис от
него да се изпрати на АВ – ТРРЮЛНЦ за обявяването му п партидата на длъжника „П.К.“
ООД (н), ЕИК *******.
СЪДИЯ: