№ 21237
гр. София, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. Г.
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г. Гражданско дело №
20241110141755 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба (уточнена след частичен отказ на
иска с определение от 11.09.2024 г., на лист 42 от делото) на П. К. Г. срещу
Агенция „Пътна инфраструктура“, с която са предявени претенции за
осъждане на ответника да плати на ищеца 66,70 лева – заплатена без
основание (повторно за същия автомобил) такса за електронна винетка №
22073049542872 с валидност от 30.07.2022 г. до 29.07.2023 г. за автомобил с
рег. № *********, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба – 24.08.2022 г., до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът бил закупил на 30.07.2022 г. за
автомобила си с рег. № ********* годишна винетка № 22073049542872 с
период на валидност от 30.07.2022 г. до 29.07.2023 г., като бил заплатил 97
лева. В същото време обаче за същия автомобил към този момент вече била
закупена на 05.04.2022 г. винетка с № 22040588232678 с валидност за периода
от 06.04.2022 г. до 06.04.2023 г. Ищецът поискал с писмо от 01.08.2022 г. да му
се възстанови повторно платената сума, но ответникът отказал с аргумента, че
разликата във валидността на двете винетки е повече от три дена и по
неговите правила и процедури в този случай не се дължало връщане. Ищецът
получил писмо в този смисъл на 05.08.2022 г. Затова иска присъждане на
платеното и лихва от датата на поисканото връщане – 01.08.2022 г.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – срещу
Агенция „Пътна инфраструктура“, с който предявеният иск се оспорва като
неоснователен. Не се оспорва, че са заплатени две винетки за един и същи
автомобил, както и периодите им на валидност. Посочва се, че доколкото има
1
разлика от 3 месеца във валидността на винетките, то те е можело да се
ползват отделно и това води до поне частично основателно плащане. Оспорва
се да е доказано, че именно ищецът е платил. Иска се отхвърляне на иска.
В съдебното заседание ищецът поддържа иска си, като посочва, че след
отказа си от иска претендира само пропорционална част от платеното за
периода, през който за автомобила е имало две винетки.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представено на лист 5 от първото образувано в Софийския
районен съд дело (гражданско дело № 45682/2022 г. на 28. състав)
свидетелство за регистрация се установява, че лек автомобил „Фолксваген
голф“ с рег. № ********* е собственост на ищеца от 29.03.2021 г.
Съгласно представен на лист 6 от първоначалното дело екземпляр от
електронна винетка и разписка, издадени от „Бгтол“ за лекия автомобил с
посочения регистрационен номер са закупени две годишни винетки:
– с валидност от 07.04.2022 г. до 06.04.2023 г. за цена от 97 лева, и
– с валидност от 30.07.2022 г. до 29.07.2023 г. за цена от 97 лева.
Съгласно писмо от 05.08.2022 г. на ответника, изпратено в отговор на
искане на ищеца от 01.08.2022 г. (на лист 7 от първоначалното дело),
ответникът е отказал да възстанови цената на втората винетка или част от нея,
тъй като искането е за винетки с разлика във валидността повече от 5 дена, а
според вътрешните правила на ответника не се допускало възстановяване при
този случай.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове за връщане на
неоснователно платени суми за пътни такси и лихва за забава с правна
квалификация чл. 4б ЗДТ във връзка с чл. 55 ЗП (ред. ДВ, бр. 90/2019 г., в сила
към 2022 г.) във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Главният иск се уважава, ако съдът установи, че с плащането си ищецът
е платил без основание – без да получи за това насрещна услуга или право, а
искът за лихва – ако се установи, че ищецът е поканил ответника да му плати.
В случая не се прилага редът за връщане на неправилно платени такси,
който е бил приет с наредбата по чл. 55, ал. 2 ЗП, тъй като наредба за
изпълнение на посочената разпоредба така и не е приета. Поради това се
прилагат общите правила и правни принципи.
В случая се установява, че съгласно Постановление на Министерския
съвет № 142/24.06.2022 г., обн. ДВ, бр. 49/30.06.2022 г. цените на винетките са
променени от 01.01.2023 г., а до влизане в сила на тази промяна са били
валидни цените, установени с чл. 24 от Тарифа за таксите, които се събират за
преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета с
Постановление на Министерския съвет № 370/20.12.2019 г., обн. ДВ, бр.
2
101/27.12.2019 г., като са предвидени следните винетки за срокове, по-дълги
от 2 дена:
– седмична – 15 лева;
– месечна – 30 лева;
– тримесечна – 54 лева, и
– годишна – 97 лева.
Доколкото ищецът е закупил втора винетка, чийто период на валидност
не е съвпадал с първоначалната между 07.04.2023 г. и 29.07.2023 г., т.е. за
период от 3 месеца, 3 седмици и 1 ден (или 3 месеца и 22 дена). Т.е.
алтернативата на ползването на остатъка от срока на закупената от ищеца
годишна винетка е била да закупи една тримесечна винетка за 54 лева и още
една месечна винетка за 30 лева, т.е. би следвало да плати за остатъка от този
период 84 лева. Следователно ищецът, заплащайки 97 лева е можел да
използва от тях стойност за поне 84 лева. Разходите по замяна на винетки,
въвеждане на нова информация, осчетоводяване на плащанията и банкови
такси за връщане на платеното от ищеца със сигурност надхвърлят разликата
от 13 лева, поради което съдът следва по аналогия да приложи правилата на
ЗЗД относно грешката и да приеме, че доколкото грешката на ищеца не е
извинителна, той е следвало да носи отговорност за тези разноски, и поради
това извършеното от него плащане на годишна винетка, което поради
разминаването в периодите би могло да му донесе обедняване от най-много 13
лева, няма основание да бъде възстановено на основание чл. 4б ЗДТ.
Плащането е станало с основание, тъй като разминаването в периодите на
валидност на винетките е достатъчно голямо, за да ползва ищеца.
Допълнителен аргумент в насока, че платеното за две винетки не
подлежи на връщане, е и правилото на чл. 10а, ал. 3 ЗП (обн. ДВ, бр. 23/2021
г., в сила от 19.03.2021 г.), което поставя отговорността за въведен при
закупуването грешен период на винетката тежи върху закупуващото я лице.
Следователно ищецът е получил насрещна услуга – право да ползва
републиканските пътища за период от 3 месеца и 22 дена, което не се е
покривало от първоначално платената винетка, и поради това не му се дължи
връщане на платеното.
Поради отхвърляне на иска за връщане на даденото, следва да се
отхвърли и претенцията за законна лихва от датата на подаване на исковата
молба.
Въпреки дадените уточнения в молба с вх. № 278446/02.09.2024 г. (на
лист 16 от делото) претенция за лихва за забава в периода от 01.08.2022 г. до
датата преди деня на подаване на исковата молба – 23.08.2022 г., не е заявена в
нея, и съдът не следва да се произнася.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
Същият е поискал разноски в размер на юрисконсултско
3
възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 150
лева, които ищецът следва да бъде осъден да плати.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. К. Г. иск с правна квалификация чл. 4б
ЗДТ за осъждане на Агенция „Пътна инфраструктура“, с код по БУЛСТАТ:
*********, и адрес на управление: София, бул. „Македония“ № 3, да плати на
П. К. Г., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „Д.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **,
сумата от 66,70 лева (шестдесет и шест лева и 70 ст.) – заплатена без
основание (повторно за същия автомобил) такса за електронна винетка №
22073049542872 с валидност от 30.07.2022 г. до 29.07.2023 г. за автомобил с
рег. № *********.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК П. К. Г., с ЕГН: **********, и
адрес: С., ж.к. „Д.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, да плати на Агенция „Пътна
инфраструктура“, с код по БУЛСТАТ: *********, и адрес на управление:
София, бул. „Македония“ № 3, сумата от 100 лева (сто лева) – разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4