№ 20
гр. София, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на седми
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Райна Стефанова
Членове:Милена Богданова
Анна Ненова
като разгледа докладваното от Милена Богданова Въззивно гражданско дело
№ 20211100515172 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 – 438 от Глава ХХХІХ ГПК. Подадена е жалба от
С.А. В. ЕГН **********, длъжник по изп.дело №20108510401445 на ЧСИ М.П. рег.№851 с
район на действие СГС срещу Разпореждане от 09.06.2021г. на съдебния изпълнител, с
което е отказано прекратяване на изпълнителното дело на осн.чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Жалбоподателят твърди, че разпореждането е неправилно и в нарушение на
законовите разпоредби, тъй като след 17.01.2019г. до м.05.2021г.,когато му е бил наложен
запор върху банковите му сметки, повече от две години взискателят не е инициирал
извършване на същински изпълнителни действия. Иска се неговата отмяна.
В свои мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ М.П. твърди, че жалбата е
допустима, но неоснователна. Поддържа, че не е изтекъл предвидения в закона двугодишен
срок за прекратяване на изпълнителното дело, поради което е постановила отка на молбата
на длъжника. Твърди, че взискателят не е изоставил изпълнението, напротив многократно е
депозирал молби за изпълнителни действия с посочване на конкретни изпълнителни
способи.
За да се произнесе съдът установи от фактическа страна следното:
От приложеното по делото изпълнително дело се установява, че то е образувано по
молба на взискателя ЗД „Б.И.“ АД ЕИК ******* въз основа на Изпълнителен лист, издаден
на 27.05.2010г. от Софийски районен съд на основание съдебно решение по гр.д.№28883 от
2008г. срещу длъжника С.А. В. ЕГН ********** с адрес гр.Перник, ул.“*********.
С образуване на делото по молба на взискателя са били наложени запори върху
банковите сметки на длъжника. Последният е изразил готовност доброволно да погасява
задължението си, поради което е била вдигната наложената обезпечителна мярка в „Ю.И
Е.Д.Б.“ АД.
В периода 05.03.2013г. – 28.04.2014г. са постъпвали вноски. След последващо
преустановяване е било изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника „Д.“
ЕООД. Поради наличен предходно наложен запор върху трудовото възнаграждение на
1
длъжника поискания не е могъл да бъде наложен.
За периода от 29.04.2015г. до 30.06.2016г. по изпълнителното дело да постъпили суми
в общ размер на 377,61лв., удържани от заплати на длъжника при „Д.“ ЕООД, след което
удръжките били преустановени.
За периода 01.11.2016г. – 17.01.2019г. са постъпвали суми за погасяване на
задължението.
На 25.02.2019г. и на 08.01.2021г. взискателят е депозирал молби с искане за налагане
на запор върху трудовото възнаграждение, респ. върху вземания по открити банкови сметки
на длъжника. С оглед депозираните молби са били изпратени запорни съобщение за
налагане на запори върху банковите сметки на длъжника в Банка ДСК АД и Ю.Б. АД.
С молба вх.№56238/08.06.2021г. длъжникът С.А. В. е поискал прекратяване на
изпълнителното производство и вдигане на наложените обезпечителни мерки.
С разпореждане, обективирано в съобщение изх.№34398/09.06.2021г. съдебният
изпълнител е отказал прекратяване на производството.
Въз основа на така установените факти по делото и при тяхната оценка в съвкупност
и взаимовръзка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения едноседмичен срок от легитимирано да я
подаде лице и като такава се явява допустима.
Преценката по съществото на спора по настоящото дело изисква да се отговори дали
в продължение на две години от 17.01.2019г. до м..05.2021г. взискателят е бездействал и е
направил възможно прилагане на разпоредбата по чл.433 ал.1 т.8 ГПК – прекратяване на
изпълнителното производство. Отговорът на този въпрос е отрицателен.
Съгласно чл.433, ал.1 т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява по
силата на закона, в случай, че в продължение на две години взискателят не поиска от съдия-
изпълнителя предприемането на изпълнителни действия. В тези случаи прекратяването на
изпълнението настъпва по силата на закона и не е необходим нарочен акт на съдебния-
изпълнител. Съдебният – изпълнител следва само да констатира, че производството е
прекратено по силата на закона, да преустанови изпълнението и да вдигне наложените
обезпечения. Предполага се, че при положение, че взискателят в продължение на две години
не е поискал извършването на изпълнителни действия, спрямо длъжника, същият се е
дезинтересирал от хода на изпълнителното производство.
Предпоставките за прекратяване на изпълнението по силата на закона са две -
непредприемане на изпълнителни действия по молба на взискателя и изтичане на
двегодишен преклузивен срок. Изпълнителните действия по дадено изпълнително дело се
извършват по молба на взискателя. Той е този, който трябва да посочи какви
изпълнителните способи за събиране на вземането да приложи съдебния изпълнител. В
някой случай взискателите подават молби до съдебния-изпълнител с искане за проучване на
имущественото състояние на длъжника. Проучването на имущественото състояние на
длъжника обаче не е изпълнително действие. След като съдия-изпълнителят направи справка
за имущественото състояние на длъжника взискателят следва да посочи какви изпълнителни
действия иска да бъдат извършени по отношение на длъжника – например да бъде наложен
запор или възбрана върху имущество на длъжника. Извършването на самите изпълнителни
действия прекъсва двегодишния срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, след което започва да тече
нов срок.
Проучването на имущественото състояние на длъжника обаче, както и връчването на
Покана за доброволно изпълнение по изпълнителното дело са подготвителни действия във
връзка с провеждане на същинското производство, които не прекъсват двегодишния срок, с
изтичането, на който изпълнителното дело се прекратява по силата на закона.
Съгласно ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице прекратяване, взискателят
следва да е изоставил изпълнението. В случая такова изоставяне от страна на ЗД „Б.И.“ АД
не е налице. Беше установено, че от образуване на изпълнителното производство и към
2
настоящия момент непрекъснато се извършват действия по изпълнението по инициатива на
взискателя с искане за прилагане на определен изпълнителен способ. За твърдения период
на бездействие от страна на взискателя от 17.01.2019г. до м.05.21г. са били извършени
следните действия по негова инициатива, които са прекъсвали давността – наложени запори
върху банкови сметки на длъжника по искане на взискателя, който е посочвал конкретен
способ.
Следователно разгледана по същество жалбата е неоснователна и следва да се остави
без уважение.
Мотивиран от изложеното Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от С.А. В. ЕГН **********,
длъжник по изп.дело №20108510401445 на ЧСИ М.П. рег.№851 с район на действие СГС
срещу Разпореждане от 09.06.2021г. на съдебния изпълнител, с което е отказано
прекратяване на изпълнителното дело на осн.чл.433 ал.1 т.8 от ГПК като неоснователна.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3