№ 592
гр. Варна, 15.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IX СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Камелия Василева
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20233100101546 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искове с правно основание чл. 45 от
ЗЗД и чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
В срока по чл.131 от ГПК са постъпили писмени отговори от
ответниците.
На основание чл. 140 от ГПК съдът следва да насрочи делото.
Съдът на основание чл.140 от ГПК изготви следния проект за
доклад по делото:
Производството по делото е образувано по исковете на:
Н. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******** против Д-р М.
И. И., УИН **********, ЕГН **********, специалност „Акушерство и
гинекология", адрес: ******** и Многопрофилна болница за активно
лечение „Майчин дом - Варна" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. „Мир" №1, представлявано от управителя
- Максим Исак Яков, за :
1/ за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищцата сумата
от 250 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки
и страдания, причинени й в резултат на неправомерното поведение на
ответниците – нарушаване на добрите медицински практики, довели до тежко
и необратимо увреждане на здравето на дъщеря й Изара при раждането й,
причинило нейната смърт, ведно със законната лихва, считано от датата на
1
увреждането /смъртта на Изара/ - 20.06.2023 г. до окончателното й изплащане
и
2/ за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищцата сумата
от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и
страдания, причинени й в резултат на неправомерното поведение на
ответниците – нарушаване на добрите медицински практики, довели до
руптура на матката на ищцата, причинила трайно увреждане на матката и
влошена прогноза за износване на следващ плод, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането /руптурата на матката/ - 11.01.2023 г. до
окончателното й изплащане.
и на П. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******** против Д-
р М. И. И., УИН **********, ЕГН **********, специалност„Акушерство и
гинекология", адрес: ******** и Многопрофилна болница за активно
лечение „Майчин дом - Варна" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. „Мир" №1, представлявано от управителя
- Максим Исак Яков,
1/ за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата
от 250 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки
и страдания, причинени му в резултат на неправомерното поведение на
ответниците – нарушаване на добрите медицински практики, довели до тежко
и необратимо увреждане на здравето на дъщеря му Изара при раждането й,
причинило нейната смърт, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането /смъртта на Изара/ - 20.06.2023 г. до окончателното й
изплащане.
Претендират се и разноските за производството.
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното
право са:
В исковата молба се твърди, че бременността на Н. П. М., била
проследявана от д-р М. И. И., а раждането на детето Изара е извършено в
Многопрофилна болница за активно лечение „Майчин дом - Варна" ЕООД.
Твърди се, че от страна на д-р М. И. И. са извършени нарушения на
медицинските стандарти и добрите медицински практики при преценката му
за вида на предприетото раждане, а именно същият е насочил ищцата към
вагинално раждане, а не към раждане с Цезарово сечение, за което са били
2
налице множество индикации. Сочи се, че в конкретния случай кумулативно
били налице повече от пет фактора, всеки от които е асоцииран с повишен
риск от руптура на матката при вагинално раждане. Ищцата била на възраст
над 35 г. (37г.), имала в миналото репродуктивни проблеми (лекувана за
стерилитет), а преди настоящата бременност има предхождащ спонтанен
аборт и усложнения (перитонит и илеус) след първото Цезарово сечение.
Месец след спонтанния аборт ищцата забременяла за трети път и в
периода 29.06.2022г. – 02.07.2022г. била хоспитализирана в МБАЛ „Майчин
дом-Варна“ ЕООД, поради заплашващ аборт. На 02.07.2022 г. Н. била
изписана от болницата със запазена бременност. След изписването й
бременността й била проследявана от д-р М. И. в Амбулатория-Медицински
център за специализирана медицинска помощ „Майчин дом“ ЕООД , гр.
Варна - част от медицински комплекс „Майчин дом“ , гр. Варна, за което
били заплатени допълнителни услуги, които включвали диагностични
прегледи на майката и плода, предродилна консултация за определяне
поведение за раждане, която никога не се била състояла и не била
документирана. Очакваният термин за раждане бил 16.01.2023г. Бременността
минала без усложнения при стриктно спазване от страна на ищцата на
назначеното й от д-р М. И. лечение- аспирин, витамини за бременни,
магнезий, но-шпа, утрогестан. В развитието на плода не били констатирани
аномалии. Били направени генетични изследвания, от които било видно, че
бебето е напълно здраво. Нямало данни за атипично разположение на
плацентата и неправилно предлежание на плода. Бременността не била водена
като такава с висок риск, а като нормална.
Въпреки знанието на предходните бременността факти, д-р М. И. И.
настоявал, че няма пречка Н. да роди по естествен път. Ищцата изразила
известни резерви за раждане по естествен път поради скорошно Цезарово
сечение от предходната й бременност на 08.03.2021г., операцията от
последващо усложнение на 24.03.2021г. и спонтанния й аборт от 05.03.2022г.,
който завършил с кюртаж. Д-р И. бил привърженик на естественото раждане
и в нито един момент не посочил какви рискове са присъщи в конкретния
случай на ищцата и при двата вида раждане и я уверил, че може да роди по
естествен начин. Бил категоричен, че рискът за нея и бебето е по-малък при
естествено раждане. Считал, че няма контраиндикация за нормално раждане.
Ищцата познавала добре д-р И., от години била негова пациентка и се
3
доверила на преценката му да роди по нормален начин. При последния
преглед, проведен на 05.01.2023г. д-р И. вписал в амбулаторния лист „ за
планирано нормално раждане“ без посочени мотиви за това и без да й е
предложено родоразрешение с Цезарово сечение предвид предхождащото
такова. В издаденото направление за хоспитализация било отбелязано, че
ищцата се насочва за планов прием за раждане по естествен път. В него обаче
не били посочени нито дата на хоспитализация, нито план за наблюдение и
проследяване до приемането в лечебното заведение, нито план за предстоящо
раждане по естествен път. Не било назначено изследване на влагалищен
секрет, каквото задължително следвало да се проведе в IX лунарен месец при
нормална бременност по програма „Майчино здравеопазване“. Последното
изследване, което било направено било запис на детските сърдечни тонове на
10.01.2023г. Този запис бил прегледан от д-р И. по-късно през същия ден, тъй
като бил в операция, след което писал на ищцата, че всичко е наред и ще се
видят на 16.01.2023г.- датата на вероятния термин на раждане.
Твърди се, че в медицинската документация „Направление на
бременната до родилно заведение“ липсвала прогноза за раждане. Графата
била празна. В него погрешно било записано, че няма отклонение при
предишни бременности и раждания / ищцата била развила перитонит и чревна
непроходимост след първото Цезарово сечение/. Не било посочено какво е
предлежанието на плода и неговата позиция.
Сочи се, че в нито един момент при проследяването на бременността на
ищцата не било обяснено, че раждането по естествен път в нейния случай
крие риск от руптура на матката, както и че това състояние е
животозастрашаващо както за плода, така и за майката. Не била
информирана, че при раждане по естествен път след преходно Цезарово
сечение, е необходима консултация в болница поне 2-3 седмици преди
термина за раждане и хоспитализация за поставяне под наблюдение поне 1-2
седмици преди него. Това било необходимо за определяне на окончателния
начин на родоразрешение и поставяне на пациентката под наблюдение.
Ищцата не била информирана как се очаква да очаква да протече
естественото раждане, какво представляват контракциите, за какво трябва да
следи.
Твърди се, че не са спазени препоръките и насоките за Цезарово
4
сечение в България, приети от Българското дружество по акушерство и
гинекология, базирано на препоръки и ръководства на Royal Collage of
Obstetrics and Gynecology и National Institute for Health and Care Excellence
(NICE), както и чисто медицинските правила за поведение- ищцата не била
насочена за консултация и евентуално за хоспитализация 1-2 седмици преди
очаквания термин. Не била наблюдавана и извънболнично след последния
преглед на 05.01.2023г. Решението за родоразрешение било взето еднолично
от д-р М. И. и не било съгласувано с абсолютно никого - нито с хабилитирано
лице, нито с началник на клиника или отделение.
Излага се, че на 11.01.2023г., малко след 04.00 ч. ищцата получила
болки ниско в корема, които тя интерпретирала като контракции. Забелязала
и леко зацапване с кръв. Болките се усилвали и около 06.10-06.15ч. тя заедно
със съпруга си П. М. пристигнали в МБАЛ „Майчин дом-Варна“ ЕООД. Там
били посрещнати от портиера, който ги поканил във фоайето и се обадил на
дежурния лекар, а след това ги поканил да се качат до втория етаж пеша,
където е отделението по Акушерство и гинекология. Били посрещнати от
акушерка, която уверила ищцата, че силните билки ниско в корема и
незначителното кървене са нормални и без да бъде извършен преглед я
изпратила отново по стълбите към първия етаж за запис на детските сърдечни
тонове. Записът започнал около 06.20ч. Честота на тоновете била между 120-
140 удара в минута първите три минути. След това ищцата се оплакала
отново от силни болки в корема и честотата на тоновете спаднала.
Акушерката напуснала кабинета и извикала дежурния лекар д-р Ступина.
Последната влязла в кабинета около 06.26 ч., направила гинекологичен
преглед на ищцата и я информирала, че нещо не е наред, тъй като няма
разкритие, а тоновете спадат. Лекарката напуснала кабинета без обясни какво
е състоянието на ищцата и какво следва да се направи. Акушерката накарала
ищцата да се качи отново по стълбите до втория етаж. Болките, които
изпитвала тя в този момент били много силни, о с помощта на съпруга си тя
успяла да се качи по стълбите. Била регистрирана официално в болничната
система в 06.30 ч., който не съответствал на реалното й постъпване в
болницата. Твърди се, че на първия запис на детските тонове бил посочен час
06.30ч., което се оспорва с твърдението, че същият е извършен в 06.20 ч.
Сочи се, че към медицинската документация е приложен опис от камери, в
обхвата на които се вижда движението на ищцата по приемане и въвеждане
5
в операционната зала с часови диапазон 06.00 ч. – 06.55 ч. Сочи се, че на този
запис се вижда, че в 06.20ч. акушерката води ищцата и съпруга й в приемен
кабинет за запис/преглед ; в 06.26 ч. в този кабинет влиза д-р Ступина; в 06.31
ч. ищцата се връща в отделението.
Излага се, че на първия етаж от на първия етаж от „Медицинския
комплекс Майчин дом-Варна“ се разполага Амбулатория-Медицински център
за специализирана медицинска помощ „Майчин дом“ ЕООД31 , а не МБАЛ
„Майчин дом-Варна“ ЕООД и по тази причина ищцата била разхождана
между етажите на две отделни лечебни заведения и всичко това довело до
забавяне в приемането ѝ и извършване на медицинските прегледи.
Сочи се, че в МБАЛ „Майчин дом-Варна“ ЕООД следва да има
разкрита болнична структура за прием на раждащи жени и спешни
гинекологични пациентки, съгласно НАРЕДБА № 12 ОТ 21 ЮЛИ 2014г. ЗА
УТВЪРЖДАВАНЕ НА МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ "АКУШЕРСТВО И
ГИНЕКОЛОГИЯ" като се твърди, че такава болнична структура за прием на
раждащи жени не е обособена и не функционирала реално в МБАЛ „Майчин
дом-Варна“ ЕООД, тъй като ищцата била разхождана между етажите на две
отделни болнични заведения.
Спешното състояние на ищцата било установено за първи път при
прегледа й, извършен от д-р Ступина в 06.26ч. погрешно в анамнезата и в
листа за преглед на пациент №00005/11.04.2023г. в 06.41ч. бил посочено, че
ищцата няма усложнения от предходно Цезарово сечение. В графата
„Терапия“ било посочено „за спешна хоспитализация“ , което поставяло
въпроса защо след като е хоспитализирана в 06.30ч. в 06.41 ч. е насочена за
спешна хоспитализация. Отделно от това на първия запис на детските тонове
честотата им била 120-140 удара в минута, а не както било посочено в листа
за преглед на пациент №00005/11.01.2023г., 06.41 ч., в анамнезата и в
епикризата „данни за фетален дистрес- единични сърдечни тонове“.
Твърди се, че състоянието на ищцата не е оценено правилно и не са
предприети своевременно действия за спешно Цезарово сечение с оглед
запазване живота и здравето на плода и на майката. От Протокола за
ултразвуково изследване на плода от 06.39 ч. било видно, че плацентата се
визуализира слабо, ДСТ са 60 удара в минута като описаните симптоми
заедно със силната болка и кървене, липсата на разкритие и спад на ДСТ
6
сочели към руптура на матката и фетално страдание за плода и били
абсолютна индикация за незабавно Цезарово сечение. Независимо от това
операцията не започвала и лекарският екип се бавел.Д-р М. И., който бил
извикан по телефона от д-р Ступина казал на съпруга на ищцата, че трябвало
да подрежда сам операционната, тъй като по това време всички били на
повикване. Нямало обяснение защо д-р Ступина не е започнала спешно
Цезарово сечение, а чакала д-р И..
Отделението по „Акушерство и гинекология“ в МБАЛ „Майчин дом-
Варна“ ЕООД било с III ниво на компетентност, което задължавало
лечебното заведение да поддържа най-малко две операционни зали, при 24-
часвов режим на работа. Трябвало да са налице и поне два дежурни екипа,
които да поемат родилките, тъй като съгласно трудовото законодателство
това не може да се осигури от един екип.
Цезаровото сечение започнало чак в 06.58 ч., което било повече от
половин час от установеното драстично спадане на ДСТ. На ищцата била
поставена спинална анестезия, което също довело до забавяне на
оперативната интервенция. Съмнението за руптура на матката, която
предполагала кръвоизлив и възможен шок, било абсолютна индикация за
прилагане на обща анестезия. На отделно основание асфикцията на плода
също било абсолютна предпоставка за обща анестезия, тъй като целта е
бързина при изваждане на плода и ограничаване на фаталните последици от
хипоксия.
Плодът бил екстрахиран в 07.03ч. в оперативния протокол било
вписано, че е извършена адхезиолиза/отстраняване на сраствания/, което
поставяло под съмнение точния час на изваждане на плода. След отваряне на
корема било установено, че матката е руптурирала по хода на оперативния
цикатрикс от предхоното Цезарово сечение, а бебето се намира в коремната
кухина в седалищно краково разположение. При последния преглед от
05.01.2023г. бебето било в главично предлежание, а не в седалищно. При
постъпването в болницата разположението на бебето било описано като косо,
а не като седалищно, каквото всъщност било. При липсата на назначени
прегледи след 05.01.2023г. се поставял въпроса кога се е променило
предлежанието на плода и защо д-р И. не е проследил състоянието на
родилката в дните между последния преглед и датата на раждането при
7
условие, че прегледите в последните седмици на бременността следва да са с
по-голяма честота.
След раждането бебето било поето от неонатолог д-р Амер Абди.
Родителите му дали името Изара. То било в тежко депресивно състояние, без
сърдечна и дихателна дейност, мускулен тонус и с рефлекси на новородено, с
атония и арефлексия. Приложени били адреналин петкратно / без да се
посочи през какъв интервал от време/, метилпреднизолон, в;ивани били
разтвори. Била направена интубация, но от документацията не ставало ясно
кой я е извършил.
Сочи се, че медицинската документация е непълна- в нея липсвали
данни за състоянието на детето при раждането, за причинените травми по
време на раждането и вродените аномалии, не били посочени МКБ кодове на
заболяването. Не било ясно как е определена първа степен на спешност на
състоянието, при положение че детето е родено в тежко депресивно
състояние без самостоятелно дишане. Не ставало ясно колко време след
раждането детето е било интубирано и от кого.
Медицинската документация представена на ищцата се различавала от
медицинската документация предоставена впоследствие на нейните адвокати.
Тези разминавания поставяли под съмнение истинността на обстоятелствата,
които се удостоверявали с тези документи и правели невъзможно
установяването на реалните факти, свързани със състоянието на бебето при
раждането му и адекватността на предприетите медицински мерки.
Поради невъзможност да се продължат грижите за новороденото в
ответно лечебно заведение, то било транспортирано в СБАГАЛ“Проф. Д-р
Георги Стаматов-Варна“ЕООД същия ден. Наложило се повторна интубация
поради инсуфициентна /недостатъчна/ интубация в МБАЛ „Майчин дом-
Варна“ ЕООД т.е. детето не било обдишвано ефективно по време на целия си
престой там и по време на транспортирането му до СБАГАЛ“Проф. Д-р
Георги Стаматов-Варна“ЕООД от екип лекари от МБАЛ „Майчин дом-
Варна“ ЕООД, което водело до задълбочаване на хипоксията и свързаните с
това увреждания.
Състоянието на Изара останало тежко. На 30.01.2023г. с въздушен
транспорт след разрешение на МЗ тя била транспортирана в „Аджибадем
сити клиник университетска многопрофилна болница за активно лечение
8
Токуда“ ЕАД (Токуда) за продължаване на интензивното лечение като до
9.5.2023г. била лекувана там. Въпреки положените медицински грижи
състоянието й не се подобрило. На 09.05.2023г. била изписана от лечебното
заведение в непроменено коматозно състояние, непроменен силно абнормен
неврологичен статус – кома без спонтанна дихателна активност, намален
мускулен тонус на тялото, спастично повишен тонус на долните крайници.
Лечението й продължило в МБАЛ“Сърце и мозък“ гр.Плевен. на 20.06.2023г.
Изара умира поради пневмония, развила се на фона на церебрална депресия,
хипоксично-исхемична енцефалопатия III степен, гърчов синдром.
Вредите се изразяват в следното: необратимо увре=ждане на здравето
на Изара довело до нейната смърт, страдания на ищцата п овреме на
раждането и след него, касаещо вреди върху здравето й – последиците от
руптурата на матката и влошена прогноза за износване на плод при следваща
бременност.
Твърди се, че вредите /от смъртта на Изара и руптурата на матката на
Н./ са причинени от противоправните действията на д-р М. И. (в периода
преди раждането и по време на раждането) и от служители на МБАЛ
„Майчин дом-Варна" ЕООД (за периода на раждането и положените грижи за
новороденото), изразяващи се в : непредоставяне на информация на ищцата
относно състоянието й и рисковете, свързани с избраното от него естествено
раждане след предходно Цезарово сечение, оперативна интервенция и аборт;
бездействие поради липса на насочване на ищцата към лечебно заведение за
болнична помощ за оценка на цикатрикса и обсъждане на родоразрешението;
липса на адекватно планирано раждане; неизвършване опресняване на
ръбовете на матката.
Твърди се, че смъртта на Изара е причинена и в резултат на действията
на служителите на МБАЛ „Майчин дом-Варна" ЕООД и и се изразяват в
недобре организирана болнична инфраструктура и кадрова обезпеченост,
което довело до забавяне извършването на медицински дейности по приемане
и установяване на статуса на бременната, разхождането на ищцата между
етажите в момент, в който е изпитвала силни боли и е била с руптурирала
матка, неадекватни действия след раждането на детето, непълноценна
реанимация на детето.
Сочи се, че е налице противоправност в действията на д-р М. И. и
9
служителите на МБАЛ „Майчин дом-Варна" ЕООД, изразяващи се в
нарушение на чл.86,ал.1, т1 ЗЗ, а именно достъп до качествена здравна помощ
и чл. 86, ал.1, т.8 ЗЗ, предвиждащ правото на пациента на ясна и достъпна
информация за здравословното му състояние и методите за лечение. Твърди
се, че е нарушено правото на ищцата на информирано съгласие, съгласно
чл.88 и сл. ЗЗ, според което пациентът следва да бъде информиран за своето
състояние, диагноза, както и всички диагностични и лечебни дейности, които
ще му бъдат извършени. Излага се, че при проследяване на бременността и
определяне на начина на родоразрешение е нарушено изискването за
прилагането на установени от науката и практиката методи, съгласно чл.79
ЗЗ, като както на ищцата, така и на Изара била оказана медицинска помощ,
която е била недостатъчна, несвоевременна и некачествена в противоречие на
чл.83,ал.1, т.2 ЗЗ.
След злополучното раждане психическото състояние на Н. е тежко.
Бебето й е живо, но в безпомощно състояние, без перспектива за подобрение
на състоянието. Н. се чувства безпомощна, отчаяна и изтощена както
психически, така и физически.Преживява всяка една интеревенция- поставяне
на трахеостома, гастростома, гърчовете, безперспективността за подобрение
на състоянието на детето. Не може да вижда често другото си дете, което е на
две години и също се нуждае от нея. Не може да спи, сънува кошмари, плаче.
Приема медикаменти за облекчаване на страданията й и посещава психиатър.
Новината за смъртта на детето й влошава още състоянието й. След като
разбира за смъртта на Изара, Н. е покрусена. Тя е неутешима.
След злополучното раждане психическото състояние на П. е тежко. Той
посещава детето в болницата, заедно с Н.. Чувства се безпомощен и отчаян.
Посещава психиатър и приема лекарства, назначени от него. Смъртта на
детето Изара е тежък шок за П.. Опитва се да запази самообладание като
глава на семейството.
Ответникът Д-р М. И. И., в отговора си в срока по чл. 131 от ГПК,
сочи, че предявените с исковата молба искове са допустими, но ги оспорва по
основание и по размер.
Оспорва като неверни всички фактически твърдения, обосноваващи
ангажирането на имуществената му отговорност за вреди от деликт.
Навежда следните фактически твърдения:
10
На 08.03.2021 г. Н. М. родила първото си дете.
В началото на месец март 2022 г. претърпяла спонтанен аборт в
единадесета гестационна седмица.
През април 2022 г. М. забременяла отново, като на 07. 07. 2022 г.
започнала да следи бременността си при д-р М. И. в „АМЦСМП „Майчин
Дом"" ЕООД. Информацията от проследяване на бременността се отразявала
в карта за профилактика на бременността № 608/07.07.2022 г.
Преди това М. била хоспитализирана в ответното лечебно заведение
„МБАЛ - „Майчин дом" - Варна" ЕООД в периода от 29.06.2022 г. до 02. 07.
2022 г. поради прокървяване и диагноза „заплашващ аборт". Била лекувана
успешно, като пациентката била изписана със запазена бременност.
Бременността била трета за нея.
Първото раждане на М. било водено отново в ответното лечебно
заведение и осъществено чрез спешно цезарово поради констатирана при
планово измерване на детските сърдечни тонове заплашваща асфикция на
плода. След секциото М. развила илеус /чревна непроходимост/, който бил
лекуван чрез коремна операция в УМБАЛ „Света Марина - Варна" АД.
Причината за това усложнение не била инфекция в малкия таз във връзка с
цезаровото сечение, а пареза на тънките черва - често усложнение след
секцио. По време на коремната операция по повод илеуса, бил извършен
интраоперативен консулт от старши лекари от „МБАЛ - „Майчин дом" -
Варна" ЕООД /д-р Яков и д-р Станева/, които установили, че херметичността
на матката е запазена. Това изключвало чревната непроходимост да е била в
резултат от инфекция в малкия таз по повод цезаровото. Следователно
здравината и целостта на матката й не са били засегнати негативно от илеуса
и операцията за преодоляването му.
В началото на 2022 г. М. забременяла отново. В началото на месец март
2022 г. претърпяла спонтанен аборт. Последиците от кюретажа били
ограничени до лигавицата на матката, не засягали мускулния й слой и
целостта на цикатрикса от предходното цезарово сечение. М. забременяла
отново още след първата си следваща редовна менструация след аборта, което
говорело за съхранени функции /да приеме и износи бременност/ на матката
въпреки преживения аборт.
След аборта лекуващия я лекар д-р М. И. й дал задължителни препоръка
11
за ефективна контрацепция и избягване на ново забременяване поне три
месеца след аборта. М. пренебрегнала препоръките и забременяла отново още
след първата си редовна менструация след аборта, което се твъдри, че
опровергава твърденията на ищцата за репродуктивни проблеми.
Извън програма „Майчино здравеопазване" към НЗОК, по настояване
на д-р И., в хода на бременността на М. били извършени допълнителни
прегледи и диагностични дейности. Те включвали: ултразвукова диагностика
и морфология на плода; ултразвукова диагностика с доплер; допълнителна
ултразвукова диагностика; измерване дължината на маточната шийка;
измерване дебелината на цикатрикса от предходното цезарово сечение,
органна диагностика на плода, консултация с лекаря и акушерка относно
метода на родоразрешение; множество лабораторни изследвания. След 07. 07.
22 г. били проведени девет женски консултации, десет ултразвукови
изследвания на плода, многократно измерване на детските сърдечни тонове
/ДСТ/. Двукратно били измерени в рамките на проследяване на бременността
размерите на таза на пациентката, които били и в началото на бременността и
в нейния край следните: D. sp. - 26 см.; D. tr. - 23 см.; conjuga ext. - 19 см,
което е позволявало раждане по естествен път. При всяко посещение за
женска консултация била сваляна анамнеза за наличието на субективни
оплаквания - болка, контракции и др. Пациентката не съобщавала за
наличието на такива. Проследявани били акушерски параметри: обиколка на
корем, височина FU, тегло, RR, аускултация на ДСТ и след 23-30 г.с. - запис
на сърдечни тонове на плода - NST. Извършени били необходимите за срока
на бременността изследвания. Всички те били в норма и приложени в картона
й. Последното посещение на М. на женска консултация било на 10.01.2023 г.,
когато бил направен запис на детските сърдечни тонов /NST/, които били в
нормални граници, ясни и ритмични.
Твърди се, че бременността на М. била проследявана интензивно,
качествено и в пълен обем от д-р И.. Тя протекла нормално - без данни за
атипично разположена плацента и неправилно предлежания на плода, без
проява на други заболявания или патологични процеси, свързани с плода, със
самата бременност или други органи и системи в тялото на бременната.
В хода на проследяване на бременността на 20. 09. 2022 г. д-р И. провел
и ултразвуково изследване на оперативния цикатрикс на М. от предходното
12
цезарово сечение, като била установена дебелина от 4 мм. Чрез ултразвука
била оценена дебелината на цикатрикса, която била достатъчна и
позволявала последващо естествено раждане.
Д-р И. многократно в хода на проследяване на бременността обсъждал с
М. и съпруга й - П. М. /който бил правоспособен и практикуващ лекар/
методите на родоразрешение и информирал М. и нейния съпруг за
ползите(преимуществата) и рисковете от всеки от тях. Категоричното
желание на бременната било да роди по естествен път, което обяснила със
страха си от нова хирургична интервенция.
Твърди се, че опитът за нормално раждане след цезарово сечение /Trial
of hbour after ceserean - TOLAC/ бил наложила се в медицинските среди добра
медицинска практика, която целяла да бъдат избегнати възможните
усложнения след повторно цезарово сечение. Нямало медицински
противоиндикации за ТОЛАК. Същевременно при М. липсвали абсолютни
индикации за провеждане на цезарово сечение преди започване на раждането.
При М. липсвала и релативна индикация за секцио. Същевременно съгласно
международните препоръки и ръководства едно от съображенията, които
лекарят следвало да има предвид при консултирането на бременната с оглед
ТОЛАК били приоритетите и желанията на майката. В конкретния случай
категоричното предпочитание на М. било за естествено раждане.
Предвид желанието на М., липсата на контраиндикации за ТОЛАК и
абсолютни и релативни индикации за секцио, нямало медицински пречки Н.
М. да роди по естествен път след предходното си цезарово сечение.
Твърди се, че д-р И. предоставил на ищцата и съпруга й детайлна и
изчерпателна информация относно възможните усложнения при ТОЛАК, вкл.
руптура на матката.
Начинът на протичане на бременността при М. не налагал тя да бъде
приета в лечебно заведение преди спонтанното започване на раждането.
На 21.12.2022г. д-р И. издал „направление на бременна в родилно
отделение", предвид очакваното нормално /естествено/ раждане. Последният
преглед на ищцата от д-р И. бил на 05.01.2023г., когато е установено главично
предлежание на плода и липса на данни за страданието му. На база прегледа
от 05.01.2023 г., категорично изразеното желание на бременната да роди по
естествен път и липсата на медицински противопоказания за това към онзи
13
момент, д-р И. отбелязал в амбулаторния лист от прегледа, че се планира
/очаква/ нормално раждане. На 05.01.2023 г. д-р И. издал и направление за
хоспитализация 23005B02B2AF по образец. На 10. 01. 2023 г. бил направен
запис на детски сърдечни тонове /NST/, при който не били установени
отклонения и данни за асфикция на плода.
На 11.01.2023 г. около 03:00 часа Н. М. усетила начало на родова
дейност - болезнени контракции и кървене от родовите пътища. Противно на
дадените указания от д-р И. при множеството предродилни консултации, да
се свърже с него незабавно при започване на раждането и да се придвижи
незабавно за прием в ответното лечебно заведение и въпреки наличното
кървене, тя останала в дома си още три часа до около 06 : 00 часа.
Н. и П. М.и пристигнали в лечебното заведение на 11.01.2023 г. около
06:15 часа. Били посрещнати от дежурна акушерка, която приела родилката в
приемен кабинет на първия етаж, който съгласно т. 3.1.1.1. от гл. II на
Приложение I към медицински стандарт, Акушерство и гинекология",
утвърден с Наредба № 9/ 27.04.2021 г. за утвърждаване на медицински
стандарт „Акушерство и гинекология" /наричан по - долу Стандарта/,
следвало да се намира тъкмо на приземния етаж на лечебното заведение или в
неговия сутерен. Акушерката разпитала родилката, започнала запис на ДСТ,
позвънила на стационарен телефон в лекарски кабинет и уведомила дежурния
лекар - д-р Юлия Ступина, че е пристигнала жена с нерегулярна родова
дейност за преглед. Д-р Ступина незабавно слязла от родилно отделение в
кабинета на първия етаж, въпреки, че съгласно Стандарта е допустимо
прегледът от лекар в „структурата за прием" да се извърши до 20 минути след
появата на раждаща жена. Д-р Ступина установила „акушерска спешност" по
смисъла на Стандарта. Съобщила на родителите, че вероятно ще се наложи
спешно цезарово сечение и започнала свикването на оперативен екип в
условията на спешност. Обадила се на дежурния анестезиолог д-р Даринка
Добрева Герчева, както и на наблюдаващия бременността на М. д-р М. И.,
който бил дежурен на повикване в ответното лечебно заведение в онзи
момент. След 06:30 часа бил осъществен приема на пациентката в
отделението по акушерство и гинекология на ответното лечебно заведение.
Междувременно д-р И. пристигнал в лечебното заведение и се подготвил за
операция. В 06:58 ч. започнало спешно цезарово сечение с оператор д-р И. и
асистент - оператор д-р Ступина. Плодът бил изваден в 07:03 ч. Бил
14
осъществен бърз достъп до коремната кухина. Било установено, че плодът е
извън и вдясно от матката, която била разкъсана по хода на цикатрикса от
предходното секцио. Бебето било извадено от коремната кухина. Плацентата
се намирала в матката и също била извадена след окситоцинова
профилактика. Матката била ревизирана инструментално, възстановена на
два етажа и се перитонизирала.
Твърди се, че горните факти установяват липса на забавяне в
извършването на спешното цезарово сечение. Д-р И. нямал отношение към
диагностиката на индикацията на спешното цезарово сечение, тъй като не бил
дежурен тази вечер, а лекар на разположение. Сочи се, че дежурният лекар д-
р Ступина своевременно и правилно диагностицирала състоянието на
родилката и детето - руптура утери с данни за интрауретално страдание на
плода незабавно след като прегледала пациентката. Прегледът бил извършен
три минути след приема на пациентката в структурата за прием, въпреки че
по Стандарт допустимият времеви интервал от приема в тази структура до
прегледа от лекар бил 20 минути. Д-р Ступина разпознала правилно
състоянието на „акушерска спешност" и наличието на абсолютната
индикация за извършването на първа категория спешно цезарово сечение, а
именно руптура на матката. Пристъпила незабавно към свикването на
операционен екип. От поставянето на индикацията за спешното цезарово
сечение до първия кожен разрез изминал по - малко от половин час, въпреки
че съгласно Стандарта за спешно секцио се приемало такова, при което
кожният разрез е извършен до 2 часа от поставянето на индикацията за него.
Родилката била приета незабавно, били й снети анамнеза и обективен статус,
„хванат" бил венозен източник, вляти били водно - солиеви разтвори;
поставена й била спинална анестезия, поставен й бил уретрален катетър,
подготвена била за операция чрез дезинфекция на корема и др. Сочи се, че
световните препоръки и стандарти определят всяко спешно цезарово сечение,
извършено до половин час от поставяне на индикацията за това, като
своевременно, като се посочва, че стремежът към бързото извършване на
секциото не трябва да е за сметка на правилния избор и извършване на
анестезията и останалата част от предоперативната подготовка. Секциото
било извършено в първия възможен от медицинска гледна точка момент.
Твърди се, че в конкретния случай не е налице причинна връзка между
своевременността на извършване на секциото и смъртта на плода, тъй като
15
спешното секцио било извършено за по - малко от половин час от
разпознаване на индикацията за това /каквито са изискванията на
международните препоръки и ръководства/.
Конкретно д-р И. се отзовал своевременно на повикването на дежурния
лекар и поел отговорност като по - опитен оператор да извърши цезаровото
сечение. Извадил плода изключително бързо. Оперирал М. по начин, който я
съхранил от голяма кръвозагуба, последващи инфекции и други усложения.
Запазил матката й, което не винаги било възможно при нейно разкъсване. По
този начин детеродните функции на М. били съхранени. Сочи се, че д-р И. не
носи отговорност за вида на приложената анестезия и бързината за
приложението й, доколкото това е било изключително от компетентността на
дежурния анестезиолог - реаниматор.
Оспорва се твърдението, че спиналната анестезия е забавила
извършването на спешното секцио. Изборът на анестезия за спешно цезарово
сечение бил изключително важен и следвало да се предпочете онзи метод,
който в конкретния случай е най - щадящ и предпазващ живота и на майката
и на плода. Спиналната анестезия била по - щадяща за плода. В конкретния
случай д-р Добрева извършила изключително бързо спинална анестезия с
еднократна спинална пункция, без кръв в ликвора. Нямало причинна връзка
между вида анестезия, времето за прилагането й и настъпилия противоправен
резултат. Сочи се, че общата анестезия не спестява време, тъй като при
бременни пациентки на термин има по-голям риск от трудна интубация,
пълен стомах, а от там и висок риск от аспирация.
След изваждането му от утробата, се установило, че детето е в тежко
депресивно състояние - не изплакало, било бледо и отпуснато, с така
наречената „бяла асфикция". Била му проведена реанимация в пълен обем от
д-р Добрева /анестезиолог и реаниматор/ и от д-р Абди /дежурен неонатолог/.
Реанимацията била ефективна, тъй като била постигната стабилна сърдечна
дейност - 120 - 130 уд./мин. Същото било интубирано ендотрахиално с оглед
бързина. Било установено добро обдишване от апарата Baby tog 2 двустранно,
леко отслабено вдясно. Детето било поставено в кувьоз и своевременно
преведено в СБАГАЛ - Варна за лечение в клиниката по неонатология. Бебето
било обдишвано ефективно след раждането и при транспорта му. Детето
било реинтубирано в СБАГАЛ - Варна назофаренгеално, тъй като това бил
16
предпочитаният метод на интубация при очаквано дълго интензивно лечение
на новородени.
След изваждането на бебето, маточината кухина на М. била ревизирана
от д-р И. с марля и кюрета с цел минимизиране на риска от останали части от
плацентата, които да усложнят следродилния период и възстановяването й.
Опресняването на ръбовете на руптуриралата матка, а и на оперативния
разрез, било по преценка на оператора. Излага се, че липсва нормативно
задължение за това, а на практика това не се прави никога при подобен тип
операции. В конкретния случай целта била бързото затваряне на раната, за да
се намали рискът от кръвозагуба и инфекция. Кръвозагубата на М. била
минимална.
Сочи се, че единствената причина за тежко увреденото състояние на
бебе Изара след раждането и последвалата му смърт било поведението на
ищцата М.. Съдейки от тежкото депресивно състояние на плода при
екстрахирането му, се твърди, че още към 03:00 часа била налице непълна
ръбцова руптура на матката с дехисценция първо на вътрешния й слой в
посока отвътре навън, което довело до страдание на плода, свързано с
лишаването му от кислород. Излага се, че ако Н. М. бе спазила указанията на
д-р И. - да се свърже с него незабавно при начало на родовата дейност и да се
придвижи своевременно до лечебното заведение, то състоянието й щяло да
бъде диагностицирано часове по - рано, страданието на плода нямало да е
толкова продължително и същият със сигурност щял да оцелее. Затова се и
твърди, че единствена причина за смъртта на бебето Изара е посоченото
поведение на ищцата.
Твърди се, че М. е нарушила задължението си по чл. 94, т. 1 от 33 - да
се грижи за собственото си здраве и за това на още нероденото си дете.
Нарушила и чл. 94, т. 3 от 33, тъй като непредвижвайки се по лечебното
заведение незабавно след началото на родовата дейност и неуведомявайки
веднага за това наблюдаващият я лекар д-р И., тя не му съдействала при
осъществяване на дейностите, свързани с подобряване и възстановяване на
нейното здраве и това на плода.
В условията на евентуалност сочи, че с това си поведение Н. М. е
допринесла за смъртта на детето си в степенно отношение от 95 %, като се
отправя възражение за съпричиняване на вредоносния резултат в посочения
17
процент.
В постъпилия отговор от Многопрофилна болница за активно
лечение „Майчин дом - Варна" ЕООД, се поддържат доводите на първия
ответник.
Отправя се искане - на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, да бъде привлечен
в процеса като трето лице - помагач на страната на ответника
„МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „МАЙЧИН
ДОМ" - ВАРНА"" ЕООД, "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС"
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Искър", бул. „Христофор Колумб" № 43, представлявано от ***
Интересът от привличането на третото - лице помагач е обусловен от
сключването на застрахователен договор за професионална отговорност на
медицинския персонал на „Майчин дом - Варна" ЕООД със застрахователна
полица № 18700100001327/10.06.2022 г., с период на застраховката от
01.07.2022 г. до 30.06.2023 г., между ответната болница и третото лице и
наличието на регресни права спрямо застрахователното дружество.
Съдът на основание чл.146 от ГПК указва на ищците, че носят
доказателствената тежест да докажат, че за тях са настъпили посочените в
исковата молба неимуществени вреди, вида и интензитета на вредите,
наличието на неправомерни действия/бездействия на д-р И. и/или други
служители на МБАЛ „Майчин дом - Варна" ЕООД представляващи
нарушение на медицинските стандарти, както и причинно-следствената
връзка между тяхното противоправно поведение и настъпилия вредоносен
резултат – смъртта на Изара и увреждането на здравето на Н. П. М. /руптура
на матката/.
Съдът на основание чл.146 от ГПК указва на ответниците, че следва
да докажат изключващите отговорността им положителни факти, в случая, че
при наблюдението на бременността на Н., при избора на вида на раждане и
при наложилото се спешно секцио, вкл. приема и самото извършване на
интервенцията, както и при последващите реанимационни процедури спрямо
новороденото са спазени всички правилата и стандарти за работа и добрите
медицински практики.
Съдът на основание чл.140 от ГПК следва да се произнесе по
предварителните въпроси и по допускане на доказателствата.
18
По предварителните въпроси:
Следва да бъде привлечено в процеса като трето лице - помагач на
страната на ответника „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО
ЛЕЧЕНИЕ „МАЙЧИН ДОМ" - ВАРНА"" ЕООД, "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Искър", бул. „Христофор Колумб" № 43,
представлявано от *** на основание чл. 219, ал. 1 ГПК. Налице е правен
интерес от привличането, предвид наличие на регресни права у ответника
спрямо третото лице.
Доколкото в исковата молба са уточнени само болките и страданията на
Н. П. М. във връзка със смъртта на детето Изара, и липсват твърдения за
болките и страданията й във връзка със състоянието й – руптурата на матката,
за което претендира отделно обезщетение, то съдът следва да укаже на ищеца
Н. П. М. в едноседмичен срок от съобщението да уточни ВРЕДИТЕ
/конкретните претърпени болки и страдания/, настъпили в патримониума й в
следствие на увреждането на матката.
По доказателствата:
Представените с исковата молба и отговорите писмени доказателства са
допустими и относими, поради което следва да бъдат приети в СЗ.
Следва да бъдaт оставени без уважение исканията на ищеца за
представяне от ответниците на документи по реда на чл. 190 от ГПК и чл. 192
от ГПК, поради представянето им с отговорите на исковата молба.
Следва да бъдат оставени без уважение исканията за изискване на копие
на запис от камери и за назначаване на съдебно-техническа експертиза на
записа, доколкото няма безспорни данни /ответникът отрича наличието на
система за видеозаснемане/, че такива записи съществуват.
Следва да бъде допусната СМЕ със задачи, посочени от съда, след
преформулиране на задачите на двете страни.
Искането на ищците за провеждане на Съдебно психологична
експертиза за установяване на психическото им здраве след загубата на
детето Изара е допустимо и относимо и следва да бъде уважено.
Следва да бъдат допуснати гласни доказателства чрез разпит на
четирима свидетели в полза на ищците за доказване на болките и страданията
19
на дваата ищци и тяхното състояние след раждането и смъртта на Изара,
раждането на Изара и действията на персонала от посещението на Н. в
болницата до изписването й, като двама са в режим на довеждане и двама - в
режим на призоваване.
По искането на ищците следва ответното дружество да бъде задължено
да посочи три имена и адрес за призоваване на д-р Юлия Ступина, както и
на лицето, което е било портиер в лечебното заведение при пристигането на
Н. на 11.01.2023 г. около 6 часа.
Следва да бъдат допуснати гласни доказателства чрез разпит на трима
свидетели при условията на водене в полза на ответника д-р И. за доказване
на фактите, че д-р И. е обяснил на М.и какво представлява опитът за раждане
след цезарово сечение /ТОЛАК/; проведените между лекаря и пациентката
предродилни консултации, техния брой и обменената между лекаря и
пациента информация; изявеното желание на М. за ТОЛАК при знание от
нейна страна за възможните рискове при този начин на раждане; изричните
указания на д-р И. М. да се свърже с него незабавно при начало на родова
дейност и да се придвижи незабавно към лечебното заведение, като искането
свидетелите да бъдат разпитани за установяване на твърденията за
предимствата на успешния опит за такова раждане /ВБАК/; рисковете при
ТОЛАК и по - конкретно наличието на статистически риск от руптура на
матката; предимствата и недостатъците на всеки един от методите на
родоразрешение - ТОЛАК/ВБАК и цезаровото сечение следва да се остави
без уважение, тъй като е недопустимо със свидетелски показания да се
установяват факти, които предполагат наличието на специални знания,
независимо от наличието на такива у свидетелите.
Следва да бъдат допуснати гласни доказателства чрез разпит на 6
(шест) свидетели при условията на водене в полза на ответника МБАЛ
„МАЙЧИН ДОМ“ – ВАРНА“ ЕООД, които ще установяват обстоятелствата
по своевременността на приема и адекватността на диагностично - лечебния
процес на ищцата и нейното дете в ответното лечебно заведение на 11. 01.
2023г.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
20
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА трето лице - помагач в процеса на страната на
ответника „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ
„МАЙЧИН ДОМ" - ВАРНА"" ЕООД - "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Искър", бул. „Христофор Колумб" № 43,
представлявано от ** на основание чл. 219, ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на третото лице-помагач, че има право да извършва всички
съдопроизводствени действия, с изключение на действията, представляващи
разпореждане с предмета на спора.
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание
на 11.04.2024г. от 13.00 часа , за която дата и час да се призоват страните,
като им се връчи копие от настоящото определение, а на ищеца и препис
от отговорите на ответниците.
УКАЗВА на ищеца Н. П. М. в едноседмичен срок от съобщението да
уточни ВРЕДИТЕ /конкретните претърпени болки и страдания/, настъпили в
патримониума й в следствие на увреждането на матката.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО НА приложените с исковата молба и
отговорите писмени доказателства, надлежно заверени вярно с оригинала.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищците за задължаване на
„МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „МАЙЧИН
ДОМ" - ВАРНА"" ЕООД, да представи в цялост наличната у ответника
медицинска документация във връзка с конкретния случай, както и
утвърдените от ръководството на ответника документи, свързани с
организацията на работа и вътрешния ред в болницата, както и родилното и
неантологичното й отделения, да бъдат представени графиците на
отделението по АГ и Неонатология за дежурните лекари за 11.01.2023 г. и
дипломи за специализация и сертификати за преминати обучения на д-р
21
Абди, на д-р Добрева, на основание чл. 190 ал.1 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца да бъде задължено
третото неучастващо по делото лице „Амбулатория Медицински център за
специализирана медицинска помощ“ ЕООД, гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул.
„Мир“ №1 да представи в оригинал Карта за проследяване на бременността
на Н. М., на основание чл. 192 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищците за изискване на копие
на запис от камери и за назначаване на съдебно-техническа експертиза на
записа.
НАЗНАЧАВА комплексна СЪДЕБНО-МЕДИЦИНСКА
ЕКСПЕРТИЗА в състав от вещи лица - акушер - гинеколог, анестезиолог -
реаниматор, неонатолог и съдебен медик, които след като се запознаят с
медицинската документация по делото и след личен преглед на ищцата, да
отговорят на следните въпроси и изпълнят следните задачи /като посочат на
основа на кои международни и национални протоколи за лечение; правила за
добра медицинска практика, консенсуси, становища, препоръки, проучвания
и научна литература, основават отговорите си/.
1/ Известен и утвърден ли е в световната медицинска практика "опитът
за естествено раждане след цезарово сечение" /Trial of labour after ceserean -
TOLAC/? Какви са ползите за родилката и плода при успешен опит за
раждане след цезарово сечение /VBAC - Vaginal birth after ceserean/ в
сравнение с повторно/поредно елективно цезарово сечение?
2/ Били ли са налице у Н. М. контраиндикации за TOLAC на база
проведените й изследвания и прегледи по време на проследяване на
бременността й в амбулаторни условия?
3/ Били ли са налице у Н. М. абсолютни индикации за елективно
цезарово сечение на база проведените й изследвания и прегледи по време на
проследяване на бременността й в амбулаторни условия?
4/ Била ли е налице при бременността на Н. М. индикацията за цезарово
сечение, наложила извършването цезарово сечение при предходната й
22
бременност? Били ли са налице някакви други индикации за цезарово сечение
при бременността на Н. М. /неабсолютни/?
5/ Има ли данни претърпените от М.: предходно цезарово сечение;
операция по повод илеус и спотнанен аборт с кюретаж да са оказали
неблагоприятно въздействие върху здравината и функцията на матката й?
Тези минали патологични състояния контраиндикация ли са за ТОЛАК?
6/ Установената ехографски дебелина на оперативния цикатрикс на М.
от 4,00 мм., приема ли се от добрата медицинска практика и медицинските
консенсуси за достатъчна с оглед ТОЛАК?
7/ Установяват ли международните и национални протоколи за лечение
/guidelines/, правила за добра медицинка практика, консенсуси, становища и
проучвания, препоръчителен времеви диапазон за извършване на спешното
цезарово сечение от поставяне на индикацията за това до първия кожен
разрез?
8/ Коя анестезия - спиналната и общата е по - щадяща за майката и за
плода, ако спиналната е извършена своевременно, без забяване, при първото
убождане и при липса на кръв в ликвора? Има ли опасност при обща
анестезия на родилка от трудна интубация и аспирация и по - голяма ли е тя
сравнено с тази при общата популация? Налице ли са противопоказания при
извършване на спешно Цезарово сечение, поради „руптура на матката“ и
„асфиксия на плода“ за прилагане на спинална анестезия? Колко време е
необходимо, за да може да започне да работи операторът след поставяне на
спинална анестезия и колко след обща венозна анестезия - средно? В
конкретния случай има ли причинна връзка между вида приложена анестезия
и смъртта на плода?
9/ В кои случаи се прилага ендотрахиална и в кои назофарингеална
интубация на новородени и бебета? В конкретния случай ендотрахиалната
интубация спестила ли е време за начало на обдишването на бебето в
сравнения с назофарингеалната?
10/ Извършени ли са качествено и в пълен обем реанимационните
дейности на бебето?
11/ Каква е причината за смъртта на бебето Изара и тя дължи ли се на
руптура на матката при майката? Ако отговорът е положителен, то кога
приблизително е започнала да руптурира матката? Руптурата пълна или
23
частична е била?
12/ Как се е отразило руптурирането на матката на състоянието на
плода? Колко време е продължило вътреутробното страдание на плода,
имайки предвид състоянието му при изваждането му от майката,
непосредствено след това, както и в лечебните заведения, където е лекувано
впоследствие? Каква е била асфикцията на бебето Изара в конкретния случай
- хронична или остра? Ако е хронична - кога приблизително е започнала и в
резултат на какво?
13/ Има ли човешкият плод вродени физиологични компенсаторни
механизми за борба с налична остра и/или хронична асфикция и в какъв
времеви диапазон тези възможности се изчерпват? В конкретния случай има
ли данни за дълго (в продължение на часове) страдание на плода, имайки
предвид данните от NST при прегледа и приема на родилката в ответното
лечебно заведение на 11.01.2023 г.; здравословното му състояние при
изваждането му от майката; непосредствено след това; както и в лечебните
заведения, където е лекувано впоследствие. Ако има такива данни - кога
приблизително е започнала асфикцията?
14/ Прилага ли се обичайно и рутинно в добрата медицинска практика в
страната опресняване на ръбовете на оперативния цикатрикс на матката при
последващо оперативно лечение? Има ли трайни негативни последици за М. в
резултат на неопресняването на тези ръбове от д-р И. по време на спешното
цезарово сечение? Има ли данни за засегнати детеродни функции у ищцата и
ако има в резултат на какво са те?
15/ В конкретния случай руптурата на матката на М. по дължината на
стария оперативен цикатрикс ли е била? Ако М. се бе подложила на
елективно цезарово сечение, къде би бил извършен хирургичния разрез по
повърхността на матката й? Ако разрезът би бил извършен по стария
оперативен цикатрикс, то М. би ли преживяла същите болки, страдания и
неудобства при възстановяването си, като тези претърпени вследствие
руптурирането на матката й?
16/ Има ли причинна връзка между проведените от д-р И. в ответното
лечебно заведение по време на раждането на М. лечебно - диагностични
процедури и хирургична интервенция и настъпилата смърт на плода?
17/ Има ли причинна връзка между действия или бездействия на д-р И.
24
в периода на наблюдение на бременността на Н. и настъпилата руптура на
матката? Следвало ли е д-р И. да направи план за нормалното раждане, да
посочи дата за хоспитализация, да наблюдава пациентката и да проследява
състоянието ѝ преди хоспитализацията и през какъв интервал от време?
Следвало ли д-р И. да впише датите на следващите прегледи в амбулаторния
лист, преди определената дата за хоспитализация? Следвало ли е да се
назначат прегледи след 05.01.2022 г. и с каква честота е следвало да бъдат те?
Какво следва да се извършва/проследява по време на тези прегледи?
18/ Бил ли е необходим кюртаж на матката по време на Цезаровото
сечение след като по данни от оперативния протокол плацентата е родена
цяла? Прилага ли се обичайно и рутинно в добрата медицинска практика
кюртажа на матката по време на Цезаровото сечение? Какво е влиянието на
кюртажа върху дебелината и здравина на органа? Предвид обстоятелството,
че Н. има предходен кюртаж (05.03.2022 г., след спонтанния 28 | P a g e аборт)
извършването на още един кюртаж (по време на ЦС) как се отразява на
здравината на матката?
19/ Какво е настоящото състояние на Н. и има ли опасност тя да не
може да износи и роди плод от следваща бременност? Ако отговорът е
положителен - на какво се дължи това състояние?
ОПРЕДЕЛЯ ПЪРВОНАЧАЛЕН ДЕПОЗИТ в размер на 3000лв.,
платим поравно от ищците и ответниците / по 1500 лева за ищците и 1500
лева за ответниците/ в едноседмичен срок от съобщението.
След представяне на доказателства за внасяне на определения депозит в
цялост ДА СЕ ИЗПРАТИ ИСКАНЕ до МБАЛ“Св.Анна-Варна“ за посочване
на специалисти акушер - гинеколог, анестезиолог – реаниматор и
неонатолог за участие в допуснатата експертиза.
ДОПУСКА провеждането на СЪДЕБНО ПСИХОЛОГИЧНА
ЕКСПЕРТИЗА, по която вещото лице след запознаване с материалите по
делото и изследване на двамата ищци Н. М. и П. М. да даде заключение по
следните въпроси :
25
Какво е психическото и емоционално състояние и на двамата на ищци след
загубата на детето им Изара и как преживяното ще рефлектира върху тях за в
бъдеще?
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за изготвяне на заключението в размер
на 1000 /хиляда/ лева, вносим от ищците в едноседмичен срок от
уведомяването с представяне на доказателства за това по делото.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Румяна Г., която да се уведоми за
поставената задача след представяне на доказателства за внесен депозит.
УКАЗВА на страните, че следва да укажат съдействие на вещите лица
за изготвяне на експертизата, като в противен случай, техните
действия/бездействия могат да се ценят по правилата на чл. 161 от ГПК.
УКАЗВА на всяко едно вещо лице задължението да уведоми съда, в
случай, че не може да изготви заключението поради липса на квалификация,
болест или друга обективна причина или в определения срок, както и да
представи заключението си най-малко една седмица преди насроченото
съдебно заседание, на основание чл. 197, ал. 2, 198 и 199 от ГПК, както и
отговорността, която носи по чл. 86 от ГПК.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищците да се ползват от гласни
доказателства чрез разпит на четирима свидетели за доказване на
претърпените от тях болки и страдания и състоянието им след раждането и
загубата на Изара, обстоятелствата по раждането на Изара и действията на
персонала от посещението на Н. в болницата до изписването й, като двама са
в режим на довеждане и двама - в режим на призоваване.
ЗАДЪЛЖАВА ответника Многопрофилна болница за активно
лечение „Майчин дом - Варна" ЕООД в едноседмичен срок от
съобщението да посочи три имена и адрес за призоваване на д-р Ступина,
както и на лицето, което е било портиер в лечебното заведение при
пристигането на Н. на 11.01.2023 г. около 6 часа.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника д-р И. да се ползва от гласни
доказателства чрез разпит на трима свидетели при условията на водене за
26
доказване на фактите, че д-р И. е обяснил на М.и проведените между лекаря и
пациентката предродилни консултации, техния брой и обменената между
лекаря и пациента информация; изявеното желание на М. за ТОЛАК при
знание от нейна страна за възможните рискове при този начин на раждане;
изричните указания на д-р И. М. да се свърже с него незабавно при начало на
родова дейност и да се придвижи незабавно към лечебното заведение, КАТО
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на гласни доказателства
за установяване на обстоятелствата какво представлява опитът за раждане
след цезарово сечение /ТОЛАК/; предимствата на успешния опит за такова
раждане /ВБАК/; рисковете при ТОЛАК и по - конкретно наличието на
статистически риск от руптура на матката; предимствата и недостатъците на
всеки един от методите на родоразрешение - ТОЛАК/ВБАК и цезаровото
сечение.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника МБАЛ „МАЙЧИН ДОМ“ –
ВАРНА“ ЕООД да се ползва от гласни доказателства чрез разпит на 6 (шест)
свидетели при условията на водене, които ще установяват обстоятелствата по
своевременността на приема и адекватността на диагностично - лечебния
процес на ищцата и нейното дете в ответното лечебно заведение на 11. 01.
2023г.
УКАЗВА на страните, че разпитът на допуснатите свидетели ще бъде
проведен след първото съдебно заседание по делото след изясняване
фактическата страна на спора и даване на възможност на страните да
направят пояснения, допълнения, уточнения.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА, КАТО ИМ УКАЗВА,
ЧЕ това е доброволен способ за уреждане на отношенията им и има
преимущество пред спорното производство. При спогодба заплатената
такса се връща наполовина на ищцовата страна, а в случай, че такава не
е внесена от ищеца, а се дължи от ответника при уважаване на иска – при
спогодба се намалява на половина.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ
27
УКАЗВА на страните, че към ВOС е създаден и действащ Център по
медиация, който е разположен на 4 ет. в сградата, в която се помещава СИС
при РС – Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев“ №12. Медиацията е
лесен и достъпен /безплатен/ алтернативен метод за решаване на правни
спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение, в рамките на
съдебното производство, като процедурата е неформална и поверителна. В
случай, че страните желаят постигане на резултат, който зависи изцяло от
интересите им и пести време и средства, може да се обърнат към служителя
по медиация към ВOС Нора Великова на тел. 052/623362 или на адрес на
ел.поща mediation@vos.bg, който ще им помогне при избора на медиатор от
списъка на медиаторите, както и ще им осигури ползването на Центъра по
медиация в удобно за страните и за медиатора време.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
28