ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 05.09.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25
състав, в закрито заседание на пети септември две хиляди и деветнадесета година
в състав:
СЪДИЯ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 14012 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искове,
предявени от Д.П. срещу М.П.. След уточнение на исковата молба с молбата от
14.06.2019 г. става ясно, че ищцата твърди, че с договор за дарение от 02.12.2010
г. баща ѝ П.П. е дарил на ответника и неин брат М.П. 4/6 ид. части от
описания в исковата молба недвижим имот – апартамент № 4. Със същия нотариален
акт ищцата е дарила на ответника още 1/6 ид. част от имота. Впоследствие бащата
на страните по делото е починал през 2013 г. Ищцата твърди, че с извършеното от
баща ѝ дарение е засегната нейната запазена част от наследството,
оставено от бащата ѝ, поради което иска да бъде намалено извършеното дарение
до възстановяване на тази част. Твърди също така, че е била въведена в
заблуждение от брат си, че ще получи другия описан в исковата молба имот
(апартамент № 24), ако извърши дарението на притежаваната от нея 1/6 ид. част
от имота в полза на брат си. Поради това ищцата иска да бъде унищожено
извършеното от нея дарение поради измама.
Следователно ищцата е предявил иск за
възстановяване на запазена част от наследство по чл. 30 ЗН по отношение на
дарението на 4/6 ид. части от апартамент № 4, както и иск за унищожаване на
договор поради измама по чл. 29 ЗЗД по отношение на дарението на 1/6 ид. части
от същия апартамент № 4.
Първоначално производството по исковата молба на
ищцата, макар и все още неуточнена към този момент, е образувано пред Софийски
районен съд. С определение от 04.09.2018
г. съдът е приел, че с оглед на данъчната оценка на апартамент № 4, която е
30 738,10 лв. (л. 34 от делото на СРС), предявеният иск за отмяна на
последваща разпоредителна сделка с имота, извършена между ответника и дъщеря му
(иск с правно основание чл. 37 ЗН) не е родово подсъден на районния съд.
С оглед на дадените указания с разпореждане на
Софийски градски съд от 18.04.2019 г. и последвалото уточнение от ищцата с
молбата от 14.06.2019 г. следва да се приеме, че ищцата не предявява иск с
правно основание чл. 37 ЗН (освен това този иск, при наведените от ищцата
твърдения за извършените разпоредителни сделки с имота, не би могъл да бъде
предявен за повече от 4/6 ид. части от имота, които са обект и на атакуваното
чрез иска по чл. 30 ЗН дарение). От уточненията, направени от ищцата, е ясно,
че предявени са само посочените по-горе искове по чл. 30 ЗН и по чл. 29 ЗЗД.
При това положение следва да се съобрази, че
поначало искът по чл. 30 ЗН е неоценяем, тъй като при предявяването му не може
да бъде известно с каква част ще бъде намалена съответната разпоредителна
сделка (това зависи както от определената наследствена маса, така и от
евентуални дарения или завещания в полза на ищеца, извършени от същия
наследодател – чл. 30, ал. 1, чл. 31 ЗН, като е необходимо да се извършат и
съответни оценки). Дори и да се приеме, че този иск би могъл да бъде оценен или
въз основа на заявените твърдения в исковата молба (т.е. каква сделка се
атакува и по отношение на каква част), или впоследствие при определяне на
конкретния размер, с който се възстановява запазената част, като първоначално
цената на иска се определи приблизително по чл. 70, ал. 3 ГПК (по аналогия с
разрешението на т. 1А от ТР № 4/2016 г. на ОСГК на ВКС, в
подобен смисъл напр. определение № 26/02.02.2018 г. по гр. д. № 5019/2017
г. на ВКС, І г. о.), следва да се съобрази, че в случая дарението, чието
намаляване се иска, е на 4/6 ид. части от имота. Поради това данъчната оценка
следва да се съобрази само за посочените идеални части, която възлиза на
20 492,07 лв., а частта, в която се възстановява запазената част на ищцата,
винаги ще бъде по-малка от оценката на целия обект на дарението.
Така, независимо дали искът по чл. 30 ЗН се приеме
за неоценяем или за оценяем, при съобразяване на посочената данъчна оценка,
делото по този иск ще е подсъдно на районния съд (чл. 103 вр. с чл. 104, т. 4 ГПК).
Искът по чл. 29 ЗЗД е оценяем съгласно чл. 69, ал.
1, т. 4 ГПК. Цената на този иск се определя от данъчната оценка на обекта на
договора, чиято унищожаемост се иска. В случая този обект е само 1/6 ид. част
от имота, тъй като само тази част е обект на дарението, извършено от ищцата в
полза на ответника. Данъчната оценка на тази част възлиза на 5 123,02 лв.
Поради това и този иск е подсъден на районния съд.
По изложените съображения делото следва да се
изпрати на Софийски районен съд. В случая не следва да се повдига спор за
подсъдност по реда на чл. 122 ГПК, тъй като делото първоначално е изпратено на
Софийски градски съд поради подсъдността на иск, какъвто се установява, че не е
предявен съгласно последвалите уточнения от ищцата.
С оглед на гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 14012/2018
г. на СГС, І-25 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Софийски
районен съд.
Определението може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищцата.
СЪДИЯ: