№ 4094
гр. София, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110217333 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 21-4332-0202280 от
06.10.2021г., издадено от Д.Д. – началник сектор към СДВР, отдел „Пътна
Полиция“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал.1, т. 6 от ЗДвП,
на К. С. В., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 950 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три
месеца за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
Недоволен от НП е останал К. С. В., който го обжалва в срок. В жалбата
излага съображения против обжалвания акт, посочвайки, че при издаването
на същия са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.
Твърди, че не е извършвал описаното в АУАН и НП нарушение на закона за
движение по пътищата. Сочи, че е придобил автомобила,описан в НП,
съгласно договор за лизинг в началото на 2019 г., но през месец юни 2020 г.е
имал договорка с друг човек да му продаде автомобила, като този човек е взел
автомобила, за да го пробва и оттогава жалбоподателят не го е виждал.
Твърди, че не е управлявал описания в наказателното постановление
автомобил на 24.06.2020 г., както и не притежава документи за автомобила,
тъй като същите са останали във владение на Марин Станчев – лицето, на
което е предал автомобила. Твърди, че не той е лицето, което е другият
участник в ПТП. Иска отмяната на НП.
1
В последното съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не
се явява лично не изпраща представител.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебното заседание и не взема становище по жалбата.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 04.02.2019 г. жалбоподателят К. С. В. придобил правото на ползване
върху автомобил „БМВ 530“ с рег. № ХХХХ, по силата на сключен Договор
за финансов лизинг № СА1465/04.02.2019 г., сключен между жалбоподателя и
„МОНИКА-КОМЕРС 2“ ЕООД. На 24.09..2020 г. лизингодателят „МОНИКА-
КОМЕРС 2“ ЕООД бил уведомен с молба, подадена от К. В., в която
жалбоподателят е посочил, че преди около два месеца е дал автомобила на
негов познат с прякор Бенджи, който оттогава до датата на подаване на
описаната молба не му е върнал автомобила. Считано от 12.10.2020 г.
цитираният договор за финансов лизинг е бил развален от „МОНИКА-
КОМЕРС 2“ ЕООД поради виновно неизпълнение на задълженията на К. В.,
като в адресираното до жалбоподателя изявление за разваляне на договора е
посочено, че представители на лизингодателя са установили, че лизинговият
автомобил е бил предоставен от К. В. на трето лице, без изрично
предварително писмено съгласие на лизингодателя..
На 24.06.2020г., около 20:25ч., в гр. София, по бул. „Цариградско шосе“,
с посока на движение от ул. „П. Красов“ към ул. „Околовръстен път“ е
управляван лек автомобил „БМВ 530“ с рег. № ХХХХ, като срещу входа на
стопанство „Врана“ автомобилът се е движел със скорост 128 км/ч, която
скорост при приспаднат 3 км/ч толеранс е зачетена като 132 км/ч. На
посочения пътен участък било въведено ограничение 50 км/ч с пътен знак
В26 за движение в населено място. Скоростта била установена с ATSS TFR1-
M.
За извършеното нарушение на жалбоподателя е съставен АУАН номер
665895 с посочена дата на съставяне 23.06.2021 г. Прави впечатление, че в
същия е посочена дата на извършване на нарушение 24.06.2020 г. Посоченото
несъответствие в датите, при наличен по дело снимков материал от
техническото средство с посочена дата на заснемане, съдът приема за
2
несъществено нарушение, тъй като според чл. 53, ал. 2 от ЗАНН НП се издава
и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен
начин извършеното нарушение, самоличността на нарушителя и неговата
вина. Актът е връчен на К. В. на 06.08.2020 г., като същият е написал
възражение, че на посочената дата автомобилът не е бил в негово владение, а
е имал друг собственик. На 27.10.2020 г. жалбоподателят е подал декларация
до ОПП СДВР, в която е посочил, че не може да посочи кое лице е
управлявало автомобила, тъй като не е разполагал с негови данни. Макар тази
декларация да е подадена извън установения от закона срок, съдът намира, че
вписаното в АУАН възражение на жалбоподателя има характер на такава
декларация, подадена в срок, като не може да бъде вменено във вина на
жалбоподателя обстоятелството, че не разполага с индивидуализиращи данни
на лицето, придобило владение върху автомобила, за да може да ги посочи в
изискуемата по закон декларация.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното наказателно
постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитаните в съдебното заседание свидетели, както и въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283
НПК. Жалбоподателят заявява, че не знае индивидуализиращи данни на
лицето, на което твърди, че е предал автомобила, поради което е налице
невъзможност за разпит на това лице в качеството на свидетел.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Въз основа на посочените фактически констатации, съдът намира, че
описаното в АУАН и НП нарушение не е установено по безспорен начин.
Няма нито едно доказателство по делото, което да доказва категорично, че К.
С. В. на посочените дата и място е управлявал лек автомобил „БМВ 530“ с
рег. № ХХХХ. Твърденията на жалбоподателя, че е предоставил владението
на автомобила на друго лице се подкрепят от представените по делото
документи от „МОНИКА_КОМЕРС 2“ ЕООД и представеното копие от
молба, с която жалбоподателят на 24.09.2020 г. е уведомил лизингодателя, че
е предал автомобила на трето лице, което не му го е върнало. Действително в
3
тази молба от 24.09.2020 г. е посочено, че автомобилът е предаден на трето
лице преди около два месеца, а твърдяното нарушение е с дата 24.06.2020 г.,
но използваната от жалбоподателя дума „около“ навежда извод за
приблизително посочване на точния момент, в който е загубил владението
върху колата. По изложените съображения съдът намира, че по делото не е
доказано по безспорен начин, че именно жалбоподателят е управлявал
процесния автомобил на сочената в НП дата.
Ето защо, съдът намира, че нарушението не е доказано по безспорен и
несъмнен начин, а тежестта за това е на АНО. Жалбоподателят не е длъжен да
доказва, че е невинен, тъй като поначало отрицателни факти не подлежат на
доказване в съдебен процес.
При тези съображения, СРС намира, че описаното нарушение е
недоказано, а издаденото НП е изцяло незаконосъобразно при извършени
съществени нарушения на материалния закон, тъй като не е доказано, че
деянието, за което е издадено, е извършено от лицето, сочено като нарушител.
Ето защо, съдът следва да отмени същото изцяло.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление (НП) № 21-4332-0202280
от 06.10.2021г., издадено от Д.Д. – началник сектор към СДВР, отдел „Пътна
Полиция“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал.1, т. 6 от ЗДвП,
на К. С. В., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 950 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три
месеца за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, като
4
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София–град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5