Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 15.08.2019 година град Ихтиман
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 6 състав на
Двадесет и втори януари две
хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в
следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар Надя Борисова
прокурор .................................
като разгледа докладваното от
съдиятата
АНДело № 515
по описа за 2018 година,
За да се произнесе, съдът
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила жалба от И.С.М. против наказателно постановление № 18-1204-000248
от 08.03.2018 г. на началник група, сектор „ПП“ при ОДМВР София, с което за
нарушение на чл. 104а от ЗДвП на основание чл. 183 ал.4 т.6 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лв.
Жалбоподателят моли атакуваното
наказателно постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган заявява становище за неоснователност на жалбата.
Ихтиманският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 28.01.2018 г. около 17,28 ч.
по автомагистрала Тракия, жалбоподателят управлявал МПС – л.а. „Алфа
Ромео ГТВ“ с рег. № СО 8197 ВР, в посока
към гр. Пловдив. На 20 км. на автомагистралата, жалбоподателят бил спрян за
проверка от полицейски служители – контролни органи по ЗДвП, тъй като при
изпреварването му, същите видели че той разговаря по мобилен телефон, докато
шофира. Посочените обстоятелства били отразени от актосъставителят – св. К. в съставения от
него АУАН с бл. № 0364264, в който било посочено че по време на движение водача
използва мобилен телефон, без устройство свободни ръце и били квалифицирани, като
нарушение на чл. 104а от ЗДвП. Актът бил
предявен и подписан от жалбоподателя без отбелязване на възражения. Въз основа
на акта, на 08.03.2018 г. административнонаказващият орган издал и атакуваното
НП, в което за виновно нарушен посочил нормите на чл. 104а от ЗДвП и ангажирал
отговорността на жалбоподателя с налагане на административно наказание “глоба”
в размер на 50,00 лв. на основание чл. 183 ал.4 т.6 от ЗДвП. В наказателното
постановление, описанието на нарушението
е идентично с описанието дадено му в АУАН, като обаче е посочено, че същото е
извършено при управление на МПС - л.а. „Опел Зафира“ с рег. № СО 8197 ВР, а не
на посоченото в акта МПС - „Алфа Ромео ГТВ“ с рег. № СО 8197 ВР.
В хода на производството, като свидетели са разпитани актосъставителя и свидетеля по акта –
св. К. и Й., които с показанията си установяват идентични с отразените в акта
обстоятелства. Свидетелят изяснява, че при изпреварване на управляваното от
жалбоподателя МПС /индивидуализиращи белези на което не сочат/, са възприели
визуално обстоятелството че той използвал мобилен телефон.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ
на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Като издадено от компетентния
за това орган, по реда и във формата предвидени от закона, атакуваното
постановление се явява законосъобразно от формална страна.
Що се
отнася до това, извършено ли е
санкционираното нарушение и извършено ли е то от жалбоподателя виновно,
съдът намира следното:
Действително
в атакуваното НП е посочено, че жалбоподателят е управлявал МПС – „Опел
Зафира“, докато моделът и марката на същото в АУАН са посочени като „Алфа Ромео
ГТВ“. Същевременно и в актът и в издаденото въз основа на него НП, моторното
превозно средство е индивидуализира като лек автомобил с рег. № СО 8197 ВР.
Посоченото несъотвътствие в съдържанието на атакуваното НП с фактическите
обстоятелства, с оглед направеното от жалбоподателя оспорване, че е управлявал
именно „Опел Зафира“ с рег. № СО 8197 ВР, само по себе си не е довело до
незаконосъобразност на постановлението от формална страна. От една страна, моделът
и марката на управляваното от водача МПС са ирелевантни за съставомерността на
нарушението по чл.104а от ЗДвП. От друга страна, както бе посочено и по – горе,
и в АУАН и в НП, превозното средство е индивидуализирано и с други белези, вкл.
и с рег. № , който е уникален за всяко
регистрирано по реда на ЗДвП и НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства. Именно тези белези, отразени в НП и установени в
производството, не поставят под съмнение, че управляваното превозно средство от
жалбоподателя е представлявало МПС по смисъла на ЗДвП, поради което за М. в
качеството му на водач на същото е важала забраната по чл.104а от ЗДвП.
Съгласно
посочената разпоредба: ” На
водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по
време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство,
позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.». В случая
обстоятелството, че жалбоподателят е разговарял по мобилен телефон, без да
използва специално устройство позволяващо да не използва ръцете си, отново се
установява от свидетелските показания по делото. Както бе посочено и по – горе, фактът че
водача е използвал мобилен телефон при управление на автомобила е бил едно от
основанията да бъде спрян за проверка от контролните органи. Ето защо и
доколкото и това описано в НП и доказано в настоящото производство, поведение
на жалбоподателя осъществява признаците на посочената за виновно нарушена
разпоредба на чл.104а от ЗДвП, то правилно и законосъобразно отговорността му е
ангажирана на основание чл. 183 ал.4 т.6 от ЗДвП. Определеният от
административнонаказващият орган размер на наложеното административно наказание
«глоба» е съответен на абсолютно определения в посочената санкционна разпоредба
размер от 50,00 лв., поради което
липсват и основания за изменение на постановлението и в тази му част.
Ето защо и по изложените съображения,
атакуваното НП следва да бъде потвърдено
изцяло, като законосъобразно.
Воден от изложеното по – горе и на основание
чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-1204-000248 от
08.03.2018 г. на началник група, сектор „ПП“ при ОДМВР София, с което за
нарушение на чл. 104а от ЗДвП на основание чл. 183 ал.4 т.6 от ЗДвП на И.С.М. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София
област в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: