Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 21.04.2021 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ „Г“ въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и първи април през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
Мл. с. МАРИЯ ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от младши
съдия Илиева ч.гр.дело № 4893 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано
е по жалба вх. № 2473 от 04.02.2021 г., подадена от длъжника „Т.С.“ ЕАД, срещу постановление
за приети по делото разноски от 25.01.2021 г. по изпълнително дело № 20217900400051
на ЧСИ Р.М., с рег. № 790 на КЧСИ.
В
жалбата се съдържат оплаквания, че адвокатското възнаграждение на взискателя е
прекомерно с оглед действително извършените действия. Жалбоподателят моли адвокатското
възнаграждение на взискателя да бъде намалено до минималния размер по Наредба №
1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ)
по чл. 10 във вр. с чл. 7, ал. 2, евентуално до минималния размер по Наредбата
за образуване и водене на изпълнително дело. Претендира разноски. Не представя
списък.
В
срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не е постъпило писмено възражение от взискателя по
изпълнителното дело – Л.Е.М.чрез процесуалния му представител адв. Б.В..
Частен
съдебен изпълнител Р.М. е дала обяснения във връзка с извършените изпълнителни
действия, като счита, че жалбата е допустима, но неоснователна.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени
в жалбата и се запозна с доказателствата по делото, както и с обясненията на
частния съдебен изпълнител, прие следното:
Изпълнително
дело № 20217900400051 на ЧСИ Р.М., с рег. № 790 на КЧСИ, е образувано по молба
от 07.01.2021 г. на взискателя Л.Е.М.чрез процесуалния му представител адв. Б.В.
срещу „Т.С.“ ЕАД, което дружество е осъдено да заплати сумата в общ размер на
763 лева разноски по изпълнителен лист от 23.12.2020 г., издаден по гр. дело № 63837/2017
г. на СРС, I ГО, 50-ти състав.
Към
молбата е представен договор за правна защита и съдействие от 05.01.2021 г., в
който е уговорено адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 400
лв., заплатено в брой, съгласно отбелязването в договора, който служи и за
разписка.
В
молбата процесуалният представител на взискателя е възложил на ЧСИ да наложи запор
върху банкова сметка *** – „Централна кооперативна банка“ АД.
На 07.01.2021
г. частният съдебен изпълнител е изпратил покана за доброволно изпълнение на
длъжника, в която е описан актуалният размер на дълга, ведно с дължимото
адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство в размер на 400 лв. и 291,65
лв. – такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ. Поканата е връчена на длъжника на
11.01.2021 г. Изпратено е и запорно съобщение до банка, различна от посочената
в молбата за образуване на изпълнителното дело – а именно до „Юробанк
България“АД (лист 8). В срока за доброволно изпълнение длъжникът е възразил
срещу претендираното адвокатско възнаграждение и таксите по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
С постановление
за приети по делото разноски от 25.01.2021 г. частният съдебен изпълнител е
оставил без уважение възражението срещу адвокатското възнаграждение и е постановил
отказ да намали същото. Съобщението е връчено на длъжника на 27.01.2021 г.
При
така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
Съгласно
чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по
изпълнението. Според чл. 436, ал. 1 от ГПК жалбата се подава чрез съдебния
изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в двуседмичен срок от
извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или
ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. Жалбата е
допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните
съображения:
Според
чл. 79 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в
случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен
поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от
съда.
По
своето естество отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното
производство е деликтна, като е ограничена до размера на извършените в
производството разноски и има обективен характер, тъй като за реализирането й не
се изисква наличието на виновно поведение от страна на длъжника. Тази
отговорност намира своето основание в това, че неизпълнявайки доброволно
задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното
производство, а оттам и за извършените от взискателя в същото разноски. Тези
разноски обаче трябва да са били: 1/ във връзка с изпълнението и 2/ да са били
необходими за принудителното реализиране на вземането. Затова длъжникът не
отговаря за онази част от разноските, чието извършване не е било необходимо с
оглед на реализиране на вземането, както и за тези разноски, които са били
извършени във връзка с изпълнителни способи, които са останали нереализирани,
тъй като взискателят е бил удовлетворен чрез други способи.
От
друга страна, съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Според
чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение за
образуване на изпълнително дело е 200 лв. Действително извършените от процесуалния
представител на взискателя действия в настоящия случай се изчерпват с подаване
на молба за образуване на изпълнително дело и посочване на изпълнителен способ
– запор на банкова сметка, ***е на вземането, тъй като не е наложен от съдебния
изпълнител, освен това цялата дължима сума по изпълнителния лист е платена в
срока за доброволно изпълнение.
Ето
защо съдът приема, че определеното адвокатско възнаграждение от съдебния
изпълнител в размер на 400 лева е прекомерно и следва да бъде намалено до 200
лева, представляващи минималното адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за образуване на делото, но не и за неговото водене по чл. 10,
т. 2 от НМРАВ, тъй като такова действие не се установява да е извършено. При
условие, че по делото са извършени друго действия, които не са съобразени, няма
пречка частният съдебен изпълнител да определи дължимото възнаграждение за тях
с постановлението за прекратяване на изпълнителното дело или неговото
приключване по чл. 433 от ГПК.
Предвид
горното, въззивният съд намира, че жалбата срещу постановлението за разноските,
представляващи адвокатско възнаграждение на взискателя, е основателна, а
обжалваният акт следва да бъде отменен, като адвокатското възнаграждение на
взискателя се намали от 400 лева на 200 лева.
Що
се отнася до искането за намаляване на таксите по т. 26 от ТТРЗЧСИ, същото е
неоснователно, тъй като дължимата по т. 26 от Тарифата такса, е в размер на
96,30 лева с вкл. ДДС, в какъвто размер е начислена и такса от съдебния
изпълнител, съгласно представената по делото сметка № ********** от 26.01.2021
г.
Заявената
претенция за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е неоснователна, независимо
че жалбата е частично уважена. Взискателят не може да носи отговорност за
разноските по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител.
Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено
решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В
случая производството е по повод жалба срещу действия на съдебен изпълнител
като взискателят не е дал повод за съдебното производство със свое поведение
или действие, а отговорността на съдебния изпълнител за вреди може да бъде
реализирана по реда на чл. 441 от ГПК при наличие на предпоставките за това.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ постановление за
приети по делото разноски от 25.01.2021 г. по изпълнително дело № 20217900400051
на ЧСИ Р.М., с рег. № 790 на КЧСИ, с което е оставено без уважение искането на
жалбоподателя „Т.С.“ ЕАД за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на
взискателя Л.Е.М.по посоченото изпълнително дело, и вместо него постановява:
НАМАЛЯВА
на основание чл. 78, ал. 5
от ГПК размера на адвокатското възнаграждение на взискателя Л.Е.М.по
изпълнително дело № 20217900400051 на ЧСИ Р.М., с рег. № 790 на КЧСИ, дължимо
от „Т.С.“ ЕАД, от 400,00 лева на 200,00
лева, като оставя без уважение
жалбата на „Т.С.“ ЕАД в останалата част за намаляване на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.