№ 1231
гр. Пловдив, 13.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
частно гражданско дело № 20225300501105 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Сити кеш” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска” № 29, ет.7,
представлявано от управителя Н.П., чрез пълномощника адвокат Р.М., срещу
Определение № 2522 от 09.03.2022 г. постановено по ч.гр.д.№ 18669 по описа за 2021
г.на Районен съд - Пловдив, IV бр.с., с което е допълнено Определение № 1771/
16.02.2022 г. постановено по ч. гр. д. № 18669/2021г. по описа на ПРС, ІV брачен
състав, като е осъдено „СИТИ КЕШ” ООД да заплати на адвокат Е.Г.И. АК – П., личен
номер **********, с адрес: гр. П., ул. „Х.К.“ № 2, адвокатско възнаграждение за
осъществено на длъжника Е.Й.О., ЕГН: **********, безплатно процесуално
представителство по делото, в размер на 300 лева, определено от съда по реда на чл. 38
ал. 1 т.2 от Закона за адвокатурата.
В частната жалба се излагат оплаквания, че обжалваното определение е
неправилно и необосновано. Оспорва се осъществяването на предпоставките по чл.38,
ал.1, т.2 ЗАдв. за присъждането на адвокатско възнаграждение и се излагат
съображения, че Е.Й.О. не е материално затруднено лице като има доходи над
средната работна заплата. Поддържа се, че възнаграждението за оказано безплатно
процесуално представителство в случая на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. се присъжда след
доказване на основанието за това, което твърди, че в случая не е осъществено. Моли да
се отмени обжалваното определение.
Постъпил е отговор на частната жалба от адвокат Е.И. като пълномощник на
Е.Й.О., с който се взема становище за неоснователност на частната жалба. Поддържа,
че длъжникът О. е материално затруднено лице като има задължение за заплащане на
месечна вноска по договор за заем, обезпечен с ипотека, както и срещу същата са
образувани изпълнителни дела и са наложени запори на трудовото й възнаграждение.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от надлежна страна,
имаща интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
1
Въз основа на заявление от „Сити кеш” ООД по ч.гр.д.№ 18669 по описа за 2021
г. на Районен съд Пловдив е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК за вземания към Е.Й.О.. От последната е постъпило
възражение по реда на чл.414 ГПК, чрез пълномощника адв. Е.И., заедно с
пълномощно и договор за правна защита и съдействие за договорено безплатно
процесуално представителство на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. Представен е списък
по чл.80 ГПК за адвокатски хонорар на осн.чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв от 300 лева.
С Определение № 1771 от 16.02.2022 г. заповедният съд е обезсилил издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и е прекратил
производството.
На 22.02.2022 г. е постъпила молба на осн.чл.248, ал.1 ГПК от адвокат Е.И. с
искане за допълване на горепосоченото определение в частта за разноските за
адвокатското възнаграждение, което е искане е оспорено от „Сити кеш” ООД с отговор
по чл.248, ал.2 ГПК.
Последвало е постановяването на обжалваното определение, с което
заповедният съд е уважил искането за допълване на Определение № 1771 от 16.02.2022
г. в частта за разноските като е присъдил на адвокат Е.И. адвокатско възнаграждение за
оказаното безплатно процесуално представителство на длъжника, определено в размер
на 300 лева на основание чл.7, ал.7, вр. ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед на така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав
на ПОС намира следното:
От приложеното заповедно производство по ч.гр.д.№ 18669 по описа за 2021 г.
на Районен съд Пловдив, IV бр.с, е видно, че длъжникът Е.Й.О., чрез процесуалният
си представител адв. Е.И., е подала възражение по чл. 414 от ГПК и молба за
присъждане на разноски. Присъждането на разноски по правило е свързано със
санкционирането на едната страна за неправомерното въвличане на другата в
съответното производство. В конкретния случай обезсилването на издадената заповед
за изпълнение очертава кредитора - заявител като неизправна страна, която с
действията си е довела до неоснователно въвличане на длъжника в заповедното
производство, поради което следва да понесе санкционните последици на разноските.
Длъжникът е взел участие в развилото се заповедно производство, като е ангажирал
процесуален представител, който е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК и
своевременно е заявил претенцията си за присъждане на направените разноски, както и
е представил доказателства - договор за правна защита и съдействие от 17.12.2021 г. за
договорено осъществяване на безплатно процесуално представителство по чл.38, ал.1,
т.2 от Закона за адвокатурата.
Неоснователно е възражението в жалбата против присъждането на адвокатско
възнаграждение на осн.чл.38, ал.2 ЗАдв. с довода, че не се доказва длъжникът да е
материално затруднено лице съгласно чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. При поискано присъждане
на разноски за адвокатско възнаграждение за осъществена при условията на чл. 38
ЗАдв. адвокатска услуга, за да е основателно и доказано същото, е достатъчно в
договора за правна защита и съдействие да е посочена конкретната хипотеза на чл. 38,
ал. 1, т. 1-3 ЗАдв, при която помощта се предоставя и този договор да е представен по
делото, както е в случая. Страната, ползваща безплатна адвокатска помощ, не следва да
ангажира доказателства, нито съдът може да преценява дали тя попада в категориите
лица, визирани в чл. 38, ал. 1, т. 1-3 Закона за адвокатурата и в коя от тях, както е
2
прието в Определение № 208 от 21.12.2018 г. по ч. гр. д. № 2798 / 2018 г. на Върховен
касационен съд, 1-во гр. отделение. Отговорността на задължената и осъждана за
разноски страна по делото се определя единствено от изхода по основния
материалноправен спор, а не от вътрешните отношения между адвокат и клиент.
Следователно, предвид изхода на правния спор и представения договор за правна
защита и съдействие, в който е договорено осъществяването на процесуалното
представителство в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв, са налице предпоставките за
присъждане на адвокатско възнаграждение, който извод не се опровергава от доводите
в жалбата и доказателствата по делото.
Следва да се има предвид, че в настоящото производство въззивният съд
действа в условията на пълен въззив, съгласно чл. 278, ал.2 от ГПК, поради което
следва да се произнесе по правилността на обжалваното определение без да е обвързан
от оплакванията в жалбата. При съобразяването с последното и след проверка на
обжалваното определение, въззивният съд намира, че заповедният съд неправилно е
определил дължимия размер на адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв.
Следва да се има предвид, че възнаграждението за процесуалното представителство за
подаване на възражение по чл. 414 от ГПК от длъжник срещу издадена заповед за
изпълнение не е сред изрично предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. случаи,
поради което и на основание § 1 от ДР на наредбата, възнаграждението следва да се
определи по аналогия. За да се приложи по аналогия възнаграждението следва да се
изходи от вида на самото процесуално действие. За възражението е налице утвърден с
Наредба № 6 от 20.02.2008 г. на Министъра на правосъдието образец. Според
утвърдените образци на заповед за изпълнение към заповедта винаги е приложена
бланка за възражение, която се връчва на длъжника и която съдържа указания за
попълването и, включително за необходимостта, когато част от вземането се признава,
това да се посочи изрично. В настоящия случай длъжникът чрез процесуален
представител е подал бланкетно възражение в утвърдения образец срещу цялото
вземане. Извършените от адвоката действия са се изчерпали с подаване на бланкетно
възражение с попълнени данни на страната и на адвоката и номера на делото. С оглед
на така извършените от адвоката действия по изготвяне на възражението по аналогия
следва да намери приложение предвиденото възнаграждение в чл. 6, т.5 от Наредба №
1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за изготвяне на
книжа, в тази част и на други молби. Тези действия на адвоката са най-близки до
действията му по подаването на бланката на възражението по чл. 414 от ГПК, поради
което дължимото за тях възнаграждение е 50 лв. Тези изводи на съда не се
опровергават от посоченият размер на адвокатското възнаграждение в списъка по
чл.80 ГПК и липсата на оплаквания по същество на същия, доколкото в случая
размерът възнаграждението се определя от съда по смисъла на чл.38, ал.2 ЗАдв, а не се
договаря между страните.
Предвид гореизложеното съдът приема, че размерът на адвокатското
възнаграждение, което „Сити кеш” ООД следва да репарира като сторени разходи на
длъжника, следва да се определи при съобразяване на разпоредбата на чл. 6, т. 5 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на 50 лева.
Ето защо, обжалваното определение следва бъде отменено в частта, с която е
допълнено Определение № 1771/ 16.02.2022 г. като е осъден частният жалбоподател да
заплати на адвокат Е.Г.И. адвокатско възнаграждение за осъществено на длъжника
Е.Й.О., безплатно процесуално представителство по делото за размера над 50 лева до
3
присъдения размер от 300 лева. В останалата обжалвана част определението ще бъде
потвърдено.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 2522 от 09.03.2022 г. постановено по ч.гр.д.№ 18669
по описа за 2021 г.на Районен съд - Пловдив, IV бр.с., в частта, с която е допълнено
Определение № 1771/ 16.02.2022 г. постановено по ч. гр. д. № 18669/2021г. по описа на
ПРС, ІV бр.с., като е осъдено „СИТИ КЕШ” ООД, ЕИК *********, да заплати на
адвокат Е.Г.И. АК – Пловдив, личен номер **********, с адрес: гр. Пловдив, ул.
„Х.К.“ № 2, адвокатско възнаграждение за осъществено на длъжника Е.Й.О., ЕГН:
**********, безплатно процесуално представителство по делото, за размера над 50
лева до присъдения размер от 300 лева, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 1 т.2
от Закона за адвокатурата.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2522 от 09.03.2022 г. постановено по ч.гр.д.
№ 18669 по описа за 2021 г.на Районен съд - Пловдив, IV бр.с., в останалата
обжалвана част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4