РЕШЕНИЕ
№ 330
гр. Б.град, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.ГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно
наказателно дело № 20231210200302 по описа за 2023 година
Производството е образувано по жалба, подадена от Д. Х. Д., с ЕГН
********** , с адрес: село П. общ. С., обл. Б. , против Наказателно
постановление № 23-1116-000006 от 04.01.2023 г., издадено от Началник
група при ОДМВР- Б.град, с-р Пътна полиция, с което на жалбоподателя на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.140,
ал.1 ЗДвП, както и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети
общо 10 контролни точки.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното
наказателно постановление, сочи се, че същото е издадено при допуснати
нарушения на процесуалните правила, непълнота на доказателствата и явна
несправедливост на наложеното административно наказание. Иска се отмяна
на НП. Алтернативно се застъпва становище за приложение на чл.28 от
ЗАНН.Претендират се разноски
В съдебното заседание жалбоподателя, редовно призован, се явява
лично и с редовно упълномощен адвокат, дава кратки обяснения, чрез които
излага своята версия за случая. Адв.Д. поддържа жалбата, по същество излага
доводи за отмяна на процесното НП, като сочи че в случая липсва умисъл за
извършване на нарушение. Алтернативно се иска изменение на процесния
акт.
Административнонаказващият орган и Районна прокуратура Б. ,
редовно призовани не изпращат представител и не изразяват становище по
същество. В придружително писмо, с което е изпратена преписката се прави
1
възражение за прекомерност на разноски.
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото
доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 10.09.2022 г., св.М. и Б., изпълнявали служебните си задължения в
село Полето, когато около 14.30ч. спрели автомобил **********, с рег. №
**********, който се движил в посока от село Брежани към село Черниче.
Полицейските служители извършили проверка на водача и установили, че
това е жалбоподателя. Била извършена проверка чрез РСОД и ОДЧ, като се
установило, че автомобилът не е регистриран по съответния ред, същия бил с
прекратена регистрация по служебен ред от дата 16.05.2022 г.. по чл.143,
ал.15 от ЗДвП, поради непререгистриране. Констатираното било прието от
проверяващите като нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, било установено
още, че Д. не носи свидетелство за регистрация част II, което според
полицейските служители било нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, поради
което св. М. в присъствието на св.Б. съставил АУАН № 675035 от 10.09.2022
г. на жалбоподателя, а регистрационните табели били свалени. Актът бил
подписан без възражения. Междувременно случаят бил докладван и
образувана прокурорска преписка № 10930/2022 г. в хода, на която било
установено, че на процесната дата Д. управлявал автомобила. Било
установено още, че автомобилът бил собственост на Д. К., който я продал на
В. Л. а тя на Д. К., и тъй като не изпълнили законовите си задължения и не
заявила в КАТ промяната в собствеността, на 16.05.2022г.. регистрацията на
лекия автомобил била прекратена служебно по реда на чл. 143, ал.15 ЗДвП.
След преценка на събраните доказателства с постановление от
28.11.2022 г. прокурор от РП-Б. , преценил, че извършеното не покрива
признаците на престъпление по НК, поради липсата на субективен елемент за
извършване на деяние, както и че дори и при съставомерно поведение е
налице хипотезата на чл.9, ал.2 от НК, поради което прекратил преписката и
изпратил материалите на административнонаказващия орган за преценка
наличието на административно нарушение.
Въз основа на това постановление и съставения АУАН, началник-група
към ОДМВР –Б.град с-р „Пътна полиция“- Б. , издал обжалваното
Наказателно постановление № 23-1116-000006 от 04.01.2023 г., с което на
жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е наложена глоба в
размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за
нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП, както и на основание Наредба № Із-2539 на
МВР са му отнети общо 10 контролни точки, като в посоченото НП липсва
произнасяне по констатираното с акта нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП,
поради което и съдът не дължи произнасяне в тази насока. Предмет на
съдебен контрол е НП, поради което и доколкото в случая с атакуваното в
настоящото производство е наложена санкция само за нарушение на чл.140,
ал.1 от ЗДвП, съдът дължи преценка именно по него.
Изложената фактическа обстановка се установява от събрания по
2
делото доказателствен материал, а именно: гласните доказателства,
съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели М. и Б., които
сочат, че изпълнявали служебните си задължения по линеен контрол, когато
спрели автомобила, управляван от жалбоподателя, като било установено след
направена справка, че автомобилът е с прекратена регистрация, което на
практика означава, че не е регистрирано по надлежния ред. Сочат още, че
жалбоподателят представил документи и автомобилът бил с регистрационни
номера, както и че жалбоподателят посочил, че автомобила е на вуйчо му.
Чрез показанията на тези свидетели се установява и процедурата по съставяне
на АУАН.
В подкрепа установеното от фактическа страна са и приобщените към
доказателствения материал писмени доказателства: заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г., справка за нарушител/водач., заверено копие на
постановление за отказ да се образува досъдебното производство от
28.11.2022г., както и доказателствата, съдържащи се в приобщената по делото
прокурорска преписка. Съдът кредитира показанията на разпитаните
свидетелите, по отношение извършената проверка и установеното при нея,
като същите кореспондират със събраните писмени доказателства.
Настоящият съдебен състав кредитира и надлежно приобщените писмени
доказателства. Фактите по извършената проверка и направените при нея
констатации относно дата, мястото и обстоятелствата около извършената
проверка се изясняват посредством показанията на посочените свидетели и
събраните в хода на проверката писмени доказателства.
В хода на съдебното производство жалбоподателят дава обяснения, чрез
които пресъздава своята версия, като сочи, че автомобила е на неговия вуйчо,
че не е знаел за прекратената регистрация, тъй като имол всички документи и
автомобила бил с табели. Съдът кредитира обясненията на Д., като прецени че
същите кореспондират с останалите доказателства по делото, включително
показанията на полицейските служители.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на
преклузивния срок за обжалване, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните
съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи
извършването на цялостна проверка, относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
наказателното постановление и АУАН са издадени от компетентен орган, за
3
което по делото са представени безспорни доказателства /Заповед л.11/.
Наказателното постановление е в предвидената от закона писмена форма и
съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл.34, ал.1 и
ал.3 ЗАНН. При съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани
в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, съгласно които, за да бъде редовен
актът за установяване на административно нарушение и НП трябва да
включват в съдържанието си всички кумулативно посочени реквизити. В
конкретния случай АУАН е съставен от св. М., който дава пълно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. В тази
насока са и показанията на свидетеля Б.. Чрез изпълнение на изискванията на
чл. 42 от ЗАНН органът издал АУАН постига пълна индивидуализация на
нарушението и нарушителя, без да ограничава правото на защита на
жалбоподателя. Издадения в съответствие с процесуалните норми акт е
редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на НП. Съдът
счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при
реализирането на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да водят до опорочаване на производството, поради което неоснователно се
явява възражението в тази насока. При съставянето на АУАН нарушението е
описано с всички негови съставомерни признаци, като са посочени времето,
мястото и обстоятелствата, при които е извършено. Съответна на
фактическото описание на нарушението е и посочената в АУАН и НП правна
квалификация по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.. Предвид изложеното настоящия
състав намира, че не са налице формални предпоставки за отмяна на
атакуваното наказателно постановление, а посочените от жалбоподателя не са
такива, които да са довели до ограничаване на правото на защита.
Настоящият съдебен състав намира че действително в атакуваното НП е
посочено като извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП без отразяване
на съответните предложение 1 или 2. В конкретният случай обаче, доколкото
по делото е установено, че жалбоподателя е управлявал МПС, което не е било
регистрирано по съответния ред и доколкото нарушението е описано и
посочено изрично в обстоятелствената част на акта, непосочване на
предложенията от законовата разпоредба не създава каквато и да било
неяснота, а оттам и нарушение на правото на защита на наказаното лице.
Релевантните за обективната съставомерност признаци са описани по ясен и
конкретен начин, като дадената правна квалификация съответства на
словесното описание.
Предвид изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода
на административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.
По отношение материална законосъобразност на атакуваното
наказателно постановление, съдът намира следното.
4
Съгласно чл.140, ал.1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места.
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен
начин, че на 10.09.2022 г. Д. е управлявал моторно превозно средство, което
не е регистрирано по надлежния ред , това е установено, след като същия е
проверен от полицейските служители. Това се установява от показанията на
св. М. и Б., както и събраните писмени доказателства.
Изпълнителното деяние е осъществено с предприемане на действие по
управление на моторно превозно средство –автомобил по пътища, отворени за
обществено ползване, който не е регистриран. Доколкото законодателят с
разпоредбата на чл.140 от ЗДвП е възвел забрана да се управлява
нерегистриран автомобил, причините са без правно значение.
При преценка на субективната страна на административното
нарушение, съдът съобрази и разпоредбата на чл. 143, ал.15 от
ЗДвП, съгласно която служебното прекратяване на регистрацията настъпва
автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в
двумесечен срок да пререгистрира автомобила. За тези действия на
контролните органи собственикът не се уведомява, като в случая
задължението е за последния, прекратяването на регистрацията настъпва по
силата на закона, а не по волята на административен орган, поради което и не
е било необходимо контролните органи да информират новия собственик за
прекратяването на регистрацията (законът не им вменява и такова
задължение).
В случая обаче жалбоподателя е само водач на МПС и за него няма
задължение да регистрира ППС и да знае за това задължение. Доказателствата
сочат, че към момента на проверката жалбоподателя не е бил собственик на
управлявания от него автомобил , тъй като не е имала сключен писмен
договор с нотариална заверка на подписите по чл. 144 ал.2 ЗДвП.
Управлявания от него автомобил въпреки служебно прекратената
регистрация бил с регистрационни номера и притежавал съответните
документи .Към момента на твърдяното нарушение 10.08.2022 г. Д. не е бил
юридически собственик на автомобила по смисъла на тази разпоредба,
поради което е нямал задължение в двумесечен срок от придобиването да
регистрира на свое име закупения автомобил. По делото се установява, че
той не фигурира и като страна в собственически правоотношения. Събраните
доказателства сочат, че автомобила съгласно справка е на Д. К., който
съгласно приложен договор я продал на В. Л., а тя на Д. К., като липсват
доказателства собственика да е уведомил жалбоподателя, че автомобила е
със служебно прекратена регистрация по чл. 143 ал.15 ЗДвП, която
разпоредба указва служебно прекратяване на регистрация на регистрирано
ППС на собственик , който в двумесечен срок от придобиването не изпълни
5
задължението си да регистрира превозното средство в месечният срок по
чл.145 ал.2 ЗДвП . Очевидно собственика не е изпълнил това си задължение ,
поради което е последвало служебно прекратяване на регистрацията на
16.05.2022 г. , без това обстоятелство да е известно на ползващия автомобила
към 10.09.2022 г. жалбоподател . Към момента на проверката автомобила е
бил с поставени регистрационни номера , като Д. не е уведомяван от
собственика на автомобила за служебното прекратяване на регистрацията.
Това обстоятелство изключва субективния елемент на възведеното
нарушение по чл. 140 ал.1 ЗДвП , задължаващо ползвателите на автомобили
да ги управляват по пътищата за обществено ползване след като са
регистрирани .Незнанието на жалбоподателя за служебно прекратената
регистрация води до категоричен извод , че вмененото умишлено нарушение
на чл.140 ал.1 ЗДвП не е извършено от него виновно по смисъла на чл.6
ЗАНН, тъй като вината е субективно отношение на дееца към извършеното от
него нарушение. Незнанието на фактическите обстоятелства принадлежащи
към състава на вмененото нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП изключват умисъла
- арг. от 14 ал.1 НК вр.чл. 11 ЗАНН, относно обстоятелствата изключващи
отговорността. Подобна теза прокурора е застъпил и в постановлението за
отказ да образува ДП на 28.11.2022 година. При така установеното съдът
намира, че макар от обективна страна да са налице елементите от състава на
нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП, то липсват каквито и да било
доказателства за това, деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно.
При тези доводи, след като процесното нарушение не е извършено
виновно от Д., то неправилно за него е ангажирана административно
наказателната му отговорност, поради което НП следва да се отмени.
Предвид приетото от съда, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно, същото следва да бъде отменено и в частта за отнетите 10
контролни точки, доколкото приложението на цитираната Наредба е
обусловено от законосъобразното ангажиране на отговорност.
Предвид приетото от съда, че с атакуваното наказателно постановление
незаконосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя е
безпредметно да бъде обсъждано дали случаят е маловажен, като за пълнота
следва да бъде посочено, че дори и при изход различен от настоящия чл.28 от
ЗАНН не е приложима, по аргумент от чл. 189з от ЗДвП.
При този изход на делото, право на разноски за производството
възниква само за жалбоподателя, който прави искане за присъждане на такива
в размер на 500, 00 лева, представляващо заплатено адвокатско
възнаграждение.
Наказващия орган чрез процесуалния си представител релевира
възражение за прекомерност на така заплатеното възнаграждение, което е
основателно.
6
Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е
допустимо до минимално определения размер, съгласно чл. 36 ЗА. От своя
страна чл. 36 ЗА препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия
адвокатски съвет, в действащата към сключване на договора за правна помощ
редакция. Районният съд намира за необходимо да посочи, че приложима е
редакцията на цитираната наредба именно към датата на сключване на
договора за правна помощ, към който момент страната е договорила
адвокатското възнаграждение съобразно установения в наредбата минимален
размер. В случая договора е сключен на м.май 2023г.
Съгласно 18, ал. 2, вр чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата /в приложимата
редакция/ За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес до 1000 лв., възнаграждението е 400 лв. Ето защо
съотнесено към глоба в размер на 200 лева, предвидения по реда на Наредбата
минимален размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата 400. 00
лева.
Предвид горното и доколкото делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, като в съдебното производство са проведени две открити
съдебни заседания, в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдени
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на установения с
Наредбата минимум, а именно 400 лв..
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат
възложени в тежест на ОД МВР Б.град, която е юридическото лице,
съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗАвтПр, в чиято структура е включен
административният орган – издател на оспореното наказателно
постановление
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1116-000006 от 04.01.2023
г., издадено от Началник група при ОДМВР- Б.град, с-р Пътна полиция, с
което на Д. Х. Д., с ЕГН ********** , с адрес: село П., общ. С., обл. Б.. на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.140,
ал.1 ЗДвП, както и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети
7
общо 10 контролни точки.
ОСЪЖДА ОД МВР Б., да ЗАПЛАТИ на Д. Х. Д., с ЕГН ********** , с адрес:
село П., общ. С., обл. Б., сумата в размер 400, 00 лв. , представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение., като в
останалата част отхвърля искането като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - Б.град, в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.град: _______________________
8