РЕШЕНИЕ
№ 359
гр. Бургас, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело
№ 20212100101366 по описа за 2021 година
Производството е образувано по исковата молба на С. ШМ., роден Б-Б, н.г., роден на
28.08.1980 г. във В.Г., с адрес: *****, чрез адв. Петър Куленски от САК, срещу Д. Г. Б..,
ЕГН: **********, с адрес: *****, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
150 000 евро или левовата им равностойност от 293 374.50 лева (двеста деветдесет и три
хиляди триста седемдесет и четири лева и 50 ст.) - получената без правно основание и с
която ответникът неоснователно се обогатил, както и сумата от общо 52046.81 лв. – лихва за
забава върху главницата за периода от датата на обогатяването до подаване на исковата
молба, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба -11.08.2021г. до
окончателното изплащане. При условията на евентуалност е предявен иск за осъждане на
ответника да заплати същата сума от 150 000 евро или левовата им равностойност от 293
374.50 лева, като подлежащ на връщане паричен заем, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът е син и законен наследник на Я.К.Б.,
българска гражданка, с ЕГН: **********, която е починала на 17.03.2020 г., като за
посоченото обстоятелство се е снабдил с европейско удостоверение за наследство, по реда
на действащия Регламент (ЕС) № 650/2012 от 4 юли 2012 г., издадено на 08.05.2020 г. от
Районен съд гр. В.Г., валидно до 22.04.2022г.
Приживе наследодателката Я.К.Б. е извършила два банкови превода от нейната лична
банкова сметка по сметка на ответника съответно на 04.11.2019 г. в размер на 04.11.2019 г. с
посочено основание “захранване Я.Б.” и на 15.11.2019 г. в размер на 100 000 евро, с
основание “прехв. Я.К.Б.”. Ищецът твърди, че сумите са преведени при начална липса на
основание и ответникът се обогатил неоснователно, като от датата на неосноватленото
разместване на блага дължи лихва за забава.
Процесуалната си легитимация ищецът извлича от качеството си на наследник, като
посочва, че от една страна се явява наследник по завещание на основание Договор за
1
посочване на наследник от 01.12.2006 г. и Договор за отказ от запазена част от наследство от
01.12.2006 г. на нотариус Бернхард Дреес от Бад Ибург, сключени в съответствие с немското
законодателство. Твърди, че договорът за наследство е двукратно запечатан с печата на
Районен съд Варендорф, отворен за пръв път на 19.06.2014 г. след смъртта на Х.Т. Б. на
25.06.2014 г., взет отново на служебно съхранение и отворен впоследствие на 20.04.2020 г.
след смъртта на Я.Б.. Съгласно отворения договор, в т.1, стр. 2 от същия, съпрузите Х.Б. и
Я.Б. определят другия като свой единствен наследник, а като последващ наследник по
завещание и по право на заместване ищеца С.Б..
Освен посочения договор за наследство ищецът посочва, че има качеството на
наследник и по силата на Решение на Районен съд Варендорф, дело N° 1XVI23/06 на
съставено на 27.06.2007 г. по нотариално заверена молба от осиновителите и осиновяваното
лице, и връчено на осиновителите на 02.07.2007г. С посоченото решение е допуснато
осиновяването на дете, С.Б., роден на 28.08.1980 г., от съпрузите Х.Б., роден на 23.05.1950
г., и Я.Б., фамилно име по рождение К., родена на 16.09.1957 г., двамата живущи на *****.
Твърди се, че въз основа на постановеното решение осиновеният е общо дете на
осиновителите на основание § 1767 ал.2, 1754 от Гражданския кодекс на Федерална
Република Германия. Със същото е определено и осиновеният занапред да носи името по
рождение Б., като решението влиза в сила с връчването на осиновителите по смисъла на §
56 е от Закона за доброволната подсъдност, т.е. от 02.07.2007 г.
Ищецът посочва, че е наследник както във връзка с извършеното осиновяване, така и
въз основа на договора за определяне на наследник, както и договора за отказ от запазена
част от наследство, съставен на 1 декември 2006 г. пред нотариус Бернхард Дреес, по
смисъла на немското гражданско законодателство. Затова той се явява законен наследник от
първи ред, съобразно чл.5, ал. 2 от приложимия български Закон за наследството, според
който като деца на наследодателя се смятат и осиновените от него. Твърди, че независимо от
факта, че е осиновен от Х.Б., починал на 27.05.2014 г. в ****, и Я.Б., починала на 17.03.2020
г, в гр. Бургас, България, той се явява и законен наследник от първи ред на наследодателката
си Я.К.Б., българска гражданка. Затова, по силата на наследственото правоприемство
С.Ш.Б., роден Б., се счита овластен да предяви искове касаещи защита на имуществените
права, с които приживе е разполагала неговата майка и наследодател Я.К.Б..
В случай че главният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД не бъде
уважен, се иска при условията на евентуалност да се уважи иск с правно основание чл. 240
ЗЗД. По евентуалния иск се излагат твърдения, че сумата е дадена в заем на ответника
приживе от наследодателя, като страните не са уговорили срок за нейното връщане. Затова
се сочи, че исковата молба представлява покана за връщане на сумата и се отправя искане за
заплащането й в едномесечен срок, от изтичането на който се претендира законна лихва.
Ищецът излага доводи за допуснато обезпечение на бъдещите му претенции чрез
налагане на обезпечителни мерки “запор” и “възбрана”, като в тази връзка се претендират
направените разноски по настоящото и в обезпечителното производство.
Ангажирани са писмени доказателства. Направено е искане за допускане на съдебно-
икономическа експертиза за установяване на датата и основанието за получаването на
сумите от ответника.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който оспорва претенциите от една страна като недопустими, а от друга страна като
неоснователни.
Оспорва се качеството на наследник на ищеца, като се сочи, че двата описани от него
института са несъвместими с българското право, което не допуска осиновяване на
2
пълнолетно лице.
Оспорва се представеното европейско удостоверение за наследство, като се твърди, че
същото не е издадено от компетентен орган и съдържа неверни данни относно обичайното
местопребиваване на починалата към датата на смъртта и основанието за възникване на
качеството на наследник на ищеца.
Ответникът счита, че не е налице правен интерес от атакуване на извършени от
наследодателя приживе разпоредителни действия с притежаваното от него имущество и
затова счита предявеният иск за недопустим.
Излагат се съображения за това, че Я.Б. е починала в България на 17.03.2020 г. и е
живяла в страната от 2015 г.
Ответникът посочва, че е племенник на починалата Я.К.Б.. Същият е син на нейната
сестра - В. К. Б.а. Починалата Я.К.Б. няма собствени биологични деца, нито починалият
преди нея съпруг. Твърди, че ищецът С. ШМ. е биологичен племенник на починалия съпруг
на Я. и се явява неин племеник по сватовство. Между починалата и ищецът никога не е
имало близки отношения, или такива наподобяващи роднинство от първа степен по права
линия. Докато между Я. и Д. винаги е имало изключително близки отношения,
наподобяващи тези между майка и син. Тази близост между тях се е засилила след 2015.,
когато след смъртта на съпруга си Х.Т. Б., Я. се завърнала трайно в РБългария и се
установила в гр. Бургас.
Твърди се, че от прибирането й през 2015г. до внезапно настъпилата й смърт през
2020г. ответникът е този, който се е грижил за нея, помагал й е в обикновените дела и при
здравословни проблеми. Ищецът нито веднъж не я е посетил за това време, не се е
интересувал от нея, не й е давал издръжка и/или осигурявал подкрепа. Никой от близките на
Я. не е чувал за него - още по-малко в качеството му на «син» на Я..
Излагат се съображения за съществуваща изключителна близост, обич и доверие
между починалата и ответника, като той й помогнал и при закупуването на жилище в града
през 2015 г. и всички дейности по неговия ремонт и обзавеждане. Тя до смъртта си е
приемана като част от семейството на Д.Б. и неговата съпруга, както и на нейната сестра В.
Б.а. На нея ответникът също е разчитал, предоставил й пълномощни за представителство
пред различни институции за времето, когато пътувал извън страната през 2019 г.
По отношение на оспорваните банкови преводи се твърди, че същите не са без
основание, тъй като по свое лично убеждение и със съзнанието, че изпълнява свой
нравствен дълг, през м.11.2019г. Я.Б. лично е превела двете суми в общ размер на общо 150
000 евро по сметка на Д.Б.. Тя лично, в качеството й на пълномощник на ответника е
извършила два банкови превода от неговата сметка, а именно на 15.11.2019г. са наредени
10361,66 евро по вътрешнобанков превод и на 21.11.2019г. са наредени още 92700 евро към
В.Л.Н.. Твърди се, че сумата в общ размер на 103000 евро представлява договорената и
платена продажна цена за покупката на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор
07079.607.456.2.6, находящ се в гр.Бургас, бул.«Демокрация» №7, вх.А, ет.1, ап.1. Сделката
е обективирана в Нотариален акт №72, том II, рег.№879, дело №224 от 21.11.2019г. по описа
на Антоанета Дичева - нотариус с район на действие PC – Бургас. Лично наследодателката,
по своя воля и убеждение и в качеството си на пълномощник на ответника е извършила
всички необходими действия от избора на недвижимия имот, договаряне на цената,
извършване на банкови преводи и действайки като негов пълномощник е закупила, имота на
името на своя племеник. Останалата сума над 103000 евро до общо наредените 150000 евро
е била оставена на разположение на Д. Б. за закупуване на обзавеждане, уреждане на разчети
по такси и комисионни и за лични нужди. Затова се сочи, че за направените банкови
3
преводи е налице основание и то е съзнателното изпълнение от страна на Я.Б. на един неин
нравствен дълг. По същите съображения се сочи, че не е налице заемно правоотношение и се
иска отхвърляне и на евентуално предявения иск, който се оспорва и по отношение на
дадената от ищеца правна квалификация. Ангажирани са доказателства. Претендират се
направените по делото разноски.
Предявеният главен иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Предявеният при условията на евентуалност иск е с правно основание чл. 240 ЗЗД.
По възражението за недопустимост на предявения иск, съдът намира следното:
Надлежното съществуване и упражняване на правото на иск от ищеца, въз основа на
наведените в процеса твърдения и събрани доказателства, обуславят и неговата
допустимост. Правният интерес на ищеца от атакуване на сделка, в която не е страна,
винаги следва да бъде установен изрично. В случая, с твърденията в исковата молба ищецът
брани личното си наследствено право, да получи като наследник притежаваното от
починалия наследодател имущество, в което се съдържа и процесното вземане – соченият
дълг на ответника за връщане на даденото. Законът допуска наследяването на всички
имуществени права, както вещни, така и облигационни, извън предвидените изключения от
строго личен характер /като напр.правото на ползване/. Затова всеки наследник е
материално легитимиран да предяви вземането на своя наследодател, в рамките на
наследствените си права, включително да иска разваляне на договор или връщане на
даденото. Тоест по силата на наследственото правоприемство ищецът твърди, че притежава
собствени субективни права, които защитава. Процесуалната му легитимация произтича
именно от материалната такава, а при липса на материална легитимация ще се достигне до
отхвърляне на иска като неоснователен, защото ищецът не е носител на претендираното
право. Следователно претенцията се явява допустима и следва да бъде разгледана по
същество, за да бъдат установени сочените правопораждащи факти, а именно: качеството на
ищеца на наследник, извършените от наследодателя банкови преводи и задължението на
ответника за връщане на посочената сума, на заявените с исковата молба основания.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото не се спори, че Я.Б. приживе е извършила два банкови превода от нейната
лична банкова сметка, по сметка на ответника Д. Г. Б.. съответно на 04.11.2019 г. в размер
на 50 000 евро с посочено основание “Захранване Я.Б.” и на 15.11.2019 г. в размер на 100
000 евро, с основание “прехв. Я.К.Б.”.
Безспорно по делото е и обстоятелството, че Я.Б. е сключила граждански брак с Х.Б.,
раден на 23.05.1950 г. и починал през 2014г.
Не се спори също така относно датата на смъртта на Я.К.Б., като видно от
представеното препис извлечение от акт за смърт № 114/18.03.2020 г. на Община Бургас, тя
е починала на 17.03.2020г. В документа е посочено и мястото на смъртта – в гр. Бургас.
Документът не е оспорен в хода на процеса и съдът приема, че фактът на смъртта се е
осъществил именно на територията на Р.България.
Видно от представения по делото Договор за посочване на наследник и договор за
отказ от запазена част от наследството, съставен в Бад Ибург, Германия, от 01.06.2006 г.,
съпрузите Я. и Х.Б. се явили пред нотариус Бернахард Дреес и са сключили посочения
договор, с който всеки от тях е определил другия за свой единствен наследник. С договора е
посочен като лице, наследяващо по право на заместване, ищецът С.Б., роден на 28.08.1980 г.
4
В документа е посочено още, че съпругата може да се откаже от предоставеното й
имущество в наследство от съпруга и да поиска запазена част, тъй като определеният на
съпругата наследствен дял е ограничен посредством включването на последващ наследник
по завещание. Със сключения договор съпругата е декларирала, че се отказва от това свое
право за себе си и за своите потомци от претенции за запазена част от наследството и
претенции за допълнение на запазената част от наследство на бъдещата наследствена маса
на своя съпруг.
Видно от отбелязването договорът за посочване на наследник от 01.12.2006г. е бил
двукратно запечатан с печата на Районен съд Варендорф, отворен за пръв път на 19.06.2014
г., след смъртта на Х.Т. Б. и взет отново на служебно съхранение. Преди отварянето му е
установена целостта на плика на разпореждането.
По делото е представено Европейско удостоверение за наследство /ЕУН/, издадено от
Районен съд Варедорф, Германия, по реда на Регламент (ЕС) № 650/2012 от 4 юли 2012 г.,
на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно компетентността,
приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и
изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на
европейско удостоверение за наследство. В същото е посочено, че ищецът С. ШМ., е
наследник на Я.Б., която е починала на 17.03.2020г. в гр. Карнобат, България и е била с
последен адрес към момента на настъпване на смъртта в Германия. С документа се посочва
ищецът като неин наследник по завещание, с разпореждане с имущество в случай на смърт
във формата на договор за наследство, изготвен от Нотариус в Бад Ибург, Германия,
регистрирано на 01.12.2006г. в Районен съд Бад Ибург и предадено за съхранение. Посочено
е като право приложимо към наследяването това на Р.Германия, на основание чл. 21 от
Регламент (ЕС) № 650/2012 от 4 юли 2012 г. – тъй като обичайното местопребиваване на
починалата към момента на смъртта й е било в тази държава. Валидността на ЕУН е
продължена до 21.04.2022г. по реда на приложимия регламент.
По отношение на изложените в европейското удостоверение факти, включително и
относно наследственото правоприемство и качеството на ищеца на наследник на
починалата, както и нейното обичайно местопребиваване към датата на смъртта, е
направено своевременно оспорване от страна на ответника, поради което всеки един от
правопораждащите факти подлежат на самостоятелно установяване. Презумпцията за
точност на съдържанието на издаденото европейско удостоверение за наследство може да
бъде оборена с всички доказателствени средства. В тази връзка от двете страни в процеса са
ангажирани писмени доказателства и гласни доказателствени средства, за установяване на
релевантните факти свързани с наследяването – мястото на настъпване на смъртта,
обичайното местопребиваване на починалата, към момента на смъртта и приложимия закон.
Доколкото посоченият договор за наследство е сключен в Република Германия по правилата
на немския Граждански кодекс и с него ищецът се легитимира като наследник на Я.Б., която
е български гражданин, в случая следва да намери приложение уредбата на въпросите за
трансгранично наследяване.
С приетия Регламент (ЕС) № 650/2012 от 4 юли 2012 г., са регламентирани всички
аспекти на наследяването с международен елемент, като същият се прилага спрямо
наследства, открити на или след 17 август 2015 г. /чл. 84, пар. 3/. В случая договорът за
наследство е сключен през 2006 г., а смъртта на наследодателя е настъпила на 17.03.2020г.,
поради което намира приложение именно посочената в регламента уредба.
Съгласно чл. 3, пар. 1, т. б от Регламента „договор за наследство“ означава договор,
включително договор, произтичащ от съвместни завещания, който, със или без насрещна
5
престация, създава, изменя или прекратява права по бъдещо наследствено имущество или
наследствени имущества на едно или повече лица, които са страни по договора. С
регламента се предвижда, че приложимото право по въпросите, свързани с наследяването
като цяло, е правото на държавата на обичайно местопребиваване на починалия към
момента на смъртта му /чл. 21/. Освен това се въвежда възможността да бъде избрано
правото на една от държавите, чието гражданство притежава лицето, като право, приложимо
спрямо наследяването на това лице. /член 22, пар. 1/. Изборът следва да се направи изрично
чрез изявление във формата на разпореждане с имущество в случай на смърт или да следва
от текста на такова разпореждане. Съгласно член 83, параграф 4, ако дадено разпореждане с
имущество в случай на смърт е било направено преди 17 август 2015 г. в съответствие с
право, което починалият би могъл да избере за приложимо в съответствие с настоящия
регламент, посоченото право се счита за избрано като приложимо към наследяването право.
По отношение на правилата свързани с договора за наследство в регламента с чл. 25, пар. 1 е
предвидено, че относно наследяването на едно лице, по отношение на допустимостта,
материалноправната им действителност и обвързващите последици от тях за страните,
включително условията за развалянето им, договорите за наследство се уреждат от правото,
което съгласно регламента би било приложимо към наследяването на имуществото на това
лице, ако то бе починало в деня на сключване на договора. Съгласно чл. 25, апр. 2 - договор
за наследство относно наследяване на няколко лица е допустим, само ако е допустим
съгласно всички законодателства, които по силата на регламента биха уреждали
наследяването на всички засегнати лица, ако те бяха починали в деня на сключване на
договора. Независимо от параграфи 1 и 2, страните могат да изберат като право, уреждащо
договора за наследство по отношение на неговата допустимост, материалноправна
действителност и обвързващи последици от него за страните, включително условията за
развалянето му, правото, което лицето или едно от лицата, чието наследствено имущество се
засяга, е могло да избере в съответствие с член 22 при условията, посочени в същата
разпоредба.
В случая, с представения договор за наследство не е бил направен изричен избор на
приложимо право, но от текста на документа се установява, че лицата са приели като
приложимо немското законодателство, което отделно от това е било разяснено и от
нотариуса. Към момента на извършване на разпореждането през 2006 г. наследодателят Я.Б.
е имала обичайно местопребиваване в Р.Германия, за което свидетелстват данните за
нейната адресна регистрация и граждански брак. Този факт не е бил спорен в настоящия
процес. Следователно по правилата на регламента, тя е разполагала с възможността да
избере като приложимо право именно немския закон. С оглед изложеното, съдът приема, че
със съставянето на договора за наследство заедно с нейния съпруг, Я.Б. се е възползвала от
посочената възможност и е избрала по отношение на наследяването на имуществото й да
намерят приложение именно правилата на немското право. Независимо от обстоятелството,
че лицето е починало на територията на Р.България и от показанията на свидетелите Д.Т.А.
и Г.Д.И. се установява, че се е завърнала в България след смъртта на нейния съпруг през
2014 г. и е имала обичайно местопребиваване в страната към датата на смъртта й, съдът в
настоящия процес приема, че приложим към наследяването е немския закон. Това е така и
защото материалноправната действителност на акта, с който е направен изборът на право, се
урежда именно от избраното право, т.е. от правото, което би било приложимо, ако лицето е
починало в деня на сключване на договора. /чл. 26/. Също така действителността на
договора за наследство (като тази на завещанието) се преценява към момента на
сключването му. Затова следва да бъде извършена преценка за валидността на договора
съгласно законодателството, действало към момента на неговото подписване в Р.Германия.
Още повече, че съгласно чл. 28 от регламента за действителност на формата на
6
разпорежданията с имущество в случай на смърт, следва да се съобрази правото на
държавата, в която е съставено разпореждането или е сключен договорът за наследяването.
На основание чл. 43, ал. 1 КМЧП съдът е длъжен служебно да установи съдържанието на
относимите към предмета на делото правни норми на чуждото право. В тази връзка са
събрани доказателства за разпоредбите на приложимото право. Съгласно §1941 от
Гражданския кодекс на Германия договорът за наследство може да се сключи само чрез
нотариален акт при едновременното присъствие на двете страни, като намират приложение
разпоредбите на § 2231 т. 1 и §2232 и §2233. От представения по делото документ се
установява, че договорът е сключен в изискуемата от закона форма, съхраняван е и е
отворен надлежно, от компетентния за това Районен съд. В Гражданския кодекс на
Германия е изрично уредена възможността съпрузите да предвидят в договора за
наследство, с който взаимно се посочват за свои наследници, че наследяването на двамата
следва да премине на трето лице след смъртта на преживелия /§2280/. Следователно
определянето на трето лице, което съгласно договора да наследява по заместване, е
съобразено с приложимото право.
С оглед горното, настоящият състав приема, че договорът за наследство отговаря на
всички изисквания на немското законодателство по отношение на неговата
материалноправна действителност и надлежно легитимира ищеца като наследник на
починалата Я.Б.. Следва да се подчертае, че за настоящия процес качеството на ищеца на
наследник се изследва единствено с оглед активната му процесуална легитимация.
Доколкото такава е установена съдът приема, че не е необходимо да се разглежда второто
посочено основание, а именно осиновяване на лицето навършило пълнолетие и последиците
от този акт, предвидени в Гражданския кодекс на Германия.
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с
оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Първият
фактически състав изисква предаване, респ. получаване на нещо при начална липса на
основание. В тази хипотеза ищецът следва да докаже само предаването на вещта, съответно
плащането на съответната парична сума, докато ответникът следва да проведе надлежно
доказване на соченото от него основание за задържане на сумата.
В случая е безспорно предаването на процесната сума от наследодателя Я.Б. по
банков път, в полза на ответника. От показанията на свидетелите Д.Т.А. и Г.Д.И., се
установява, че Я.Б. се е установила в България трайно след смъртта на нейния съпруг и е
поддържала изключително близки и топли отношени със своя племенник – ответника Д. Б..
Той от своя страна също е чувствал близост и привързаност към своята леля и е помагал,
както при закупуването на жилище от нея в кв. Сарафово, така и с ремонти и други нужди.
Тя е разчитала на него и го наричала “детето ми”. Двамата свидетели безпротиворечиво
посочват, че Я. е имала намерение да закупи на своя племенник жилище, тъй като се
надявала, че той ще се грижи за нея и защото няма други близки. Показанията на
свидетелите се кредитират изцяло от съда като последователни и изцяло кореспондиращи
със събраните писмени доказателства. Видно от представения нотариален акт № 72, том II,
рег.№ 4879, дело № 24 от 21.11.2019 г. на Нотариус Антоанета Дичева, рег.№ 450 на НК,
починалата Я.К.Б., действаща в качеството й на пълномощник на Д.Г. Б., е закупила
недвижим имот, находящ се в ****, с площ от 82.90 кв.м. и 11.11 кв.м. идеални части от
общите части на сградата, за сумата от 103 000 евро, която сума е била получена от
продавачите К. и В.Н. по банков път преди изповядване на сделката. С представеното
извлечение от банковата сметка на ответника Б. и платежни нареждания, се установяват два
банкови превода от 15.11.2019г. и от 21.11.2019г. на стойност от общо 103061.66 евро, като
сумата от 92700 евро е наредена в деня на сделката към сметката на В.Н.. Също така от
7
представената справка-удостоверение и пълномощно от 06.11.2019г. се установява, че на
01.11.2019 г. Д. Б. е упълномощил Я.Б. да го представлява пред УниКредит Булбанк АД и
да се разпорежда с наличните средства без ограничение, както и съгласно пълномощно от
06.11.2019г. - да закупува от негово име недвижими имоти.
С оглед така установените факти, съдът приема, че ответникът е провел пълно и
главно доказване на сочените от него обстоятелства, основаващи правото му да задържи
предоставената сума от 150 000 евро от Я.Б.. На първо място следва да се посочи, че
близките дати на банковите преводи – на 04.11.2019 г. с посочено основание “захранване
Я.Б.” и на 15.11.2019 г. в размер на 100 000 евро, с основание “прехв. Я.К.Б.”, отнесени към
датите на сделката /21.11.2019 г./ и упълномощаването /01.11.2019 г. и 06.11.2019г./ - сочат
на връзката между тези правни действия. Ценени заедно със свидетелските показания, водят
до извода, че починалата Я.Б. е извършила тези плащания по сметката на ответника с
намерението да му предостави средства и да закупи жилище на негово име. Това желание е
било продиктувано от техните близки отношения и се приема от съда, като дарствено
намерение към нейния племенник, свързано с оказваната и очаквана от него грижа и
подкрепа. Действието е житейски и правно обосновано и присъщо за семейните отношения,
в които са се намирали лицата и които са установени от показанията на разпитаните по
делото свидетели. Ето защо, съдът приема, че предявеният иск за връщане на даденото
поради липса на основание е неоснователен и недоказан.
Неоснователността на главната претенция налага да бъде отхвърлен и предявеният
иск за заплащане на лихва за забава.
Предвид отхвърляне на предявения главен иск следва да бъде разглеждан
предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 240 ЗЗД, а именно,
че сумата предоставена на ответника представлява подлежащ на връщане заем без уговорен
падеж.
Договорът за заем е реален договор за валидността на който, законът не изисква
писмена форма. За да се установи неговото съществуване е необходимо ищецът, чиято е
доказателствената тежест, да докаже при условията на пълно и главно доказване елементът
"предаване в собственост" на пари или други заместими вещи, както и кумулативно с това
поето от длъжника задължение да върне заетата сума.
По делото остана недоказано съществуването именно на заемно правоотношение
между страните, по което ответникът да е поел задължението да върне предадената му от
ищеца сума. Нещо повече, освен, че не се установява поето от ответника задължение за
връщане, от показанията на разпитаните в хода на процеса свидетели е установено
дарственото намерение на Я.К.Б. към ответника. Следователно може да се направи
категоричен извод за съществуване на друг вид правоотношения между страните, които
изключват задължението за връщане на сумата на посоченото от ищеца основание. Следва
да се посочи, че от единствения безспорно установен факт за предаване на сумата не може
да се направи несъмнения извод, че страните са сключили договор за заем, при липсата на
каквото и да е доказателство в този смисъл. За уважаване на иска по чл. 240 ЗЗД следва
този, който твърди, че предаването е извършено въз основа на заем, да установи това
обстоятелство, тъй като плащането би могло да бъде извършено на различно от посоченото
договорно или извъндоговорно основание, какъвто именно е настоящия случай. ( този
смисъл решение № 390 от 20.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 134/2010 г., IV г. о., ГК, и
решение № 52 от 22.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 695/2008 г., I т. о., ТК).
С оглед изложеното съдът приема предявеният при условията на евентуалност иск за
неоснователен и недоказан.
8
При този изход от спора и на основание чл.78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва
да бъдат присъдени направените по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение и държавни такси, в размер на общо 8892.90лв., съгласно представения
списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С. ШМ., роден Б-Б, н.г., роден на 28.08.1980 г. във
В.Г., с адрес: *****, чрез адв. Петър Куленски от САК, срещу Д. Г. Б.., ЕГН: **********, с
адрес: *****, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 150 000 евро (сто и
петдесет хиляди евро) или левовата им равностойност от 293 374.50 лева (двеста деветдесет
и три хиляди триста седемдесет и четири лева и 50 ст.) - получената без правно основание и
с която ответникът неоснователно се обогатил, както и сумата от общо 52046.81 лв.
(петдесет и две хиляди четиридесет и шест лева и осемдесет и една стотинки) – лихва за
забава върху главницата за периода от датата на обогатяването до подаване на исковата
молба, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба -11.08.2021г. до
окончателното изплащане, както и предявеният при условията на евентуалност иск за
осъждане на ответника да заплати същата сума от 150 000 евро (сто и петдесет хиляди евро)
или левовата им равностойност от 293 374.50 лева, като подлежащ на връщане паричен заем,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА С. ШМ., роден Б-Б, н.г., роден на 28.08.1980 г. във В.Г., с адрес: *****,
чрез адв. Петър Куленски от САК, да заплати на Д. Г. Б.., ЕГН: **********, с адрес: *****,
сумата от 8892.90лв. (осем хиляди осемстотин деветдесет и два лева и деветдесет стотинки)
– разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
9