Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 28 09.01.2020 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, XIX-ти административен
състав,
на деветнадесети декември две
хиляди и деветнадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. ЯНА
КОЛЕВА
при секретаря Й. Б.
с участието на прокурора Христо Колев
като разгледа докладваното от съдията Колева
касационно наказателно административен характер дело № 2950 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение
второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Р.П., в
качеството й на процесуален представител на ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна
полиция“ срещу
решение № 1267 от 21.10.2019г., постановено по НАХД № 3323/2019 по описа на
Районен съд – Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 19-0769-002108
от 04.06.2019г. на началник група, сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас, с
което за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, на основание чл.177, ал.3, т.2 от ЗДвП
на касационния жалбоподател е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 500 лв.
В касационната жалба се иска отмяна на оспорвания съдебен
акт и потвърждаване на наказателното постановление. Жалбоподателят намира
решението на районния съд за неправилно, като постановено при допуснати
нарушения на процесуалните правила. Посочва, че не са допуснати процесуални
нарушения, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя ,
тъй като масата на влекач „ДАФ“ с рег. № е А4848 МК е 8440кг, а на
полуремаркето с рег.№ А 0830 ЕК- 5830кг, което дори и ненатоварен надвишава
10т., следователно е бил наясно с това обстоятелство. Не сочи нови
доказателства.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован,
не се явява и не се представлява.
Ответникът по касация – Д.Г.В., редовно уведомен, не се явява. Представлява се от адв. П.,
която счита, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде
оставено в сила. Не представя доказателства. Представя списък на направените
разноски и иска присъждането им.
Представителят на прокуратурата
поддържа становище за основателност на оспорването и неправилност на съдебното
решение, поради което счита че следва да бъде отменено.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен
съд – Бургас е отменил наказателно постановление №
19-0769-002108 от 04.06.2019г. на началник група, сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, на основание чл.177,
ал.3, т.2 от ЗДвП на касационния жалбоподател е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 500
лв.
За да постанови решението, въз
основа на доказателствата по делото, съдът е приел, че наказателното
постановление издадено в срока по чл.52, ал.1,
изр.второ от ЗАНН, от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. Съдът
е приел, че АУАН и НП са издадени в нарушение на разпоредбите на чл.42, т.4 и
т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, тъй като не е посочено от фактическа
страна каква е била масата на конкретното МПС, което е основният признак от
състава на вмененото нарушение. Допълнително е посочил, че нарушението е
недоказано, тъй като не са представени доказателства за масата на описаното в
наказателното постановление МПС. По тези съображения първоинстанционният съд е
отменил наказателното постановление.
Съгласно чл.63 от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
По отношение на основния
аргумент в жалбата, касаещ непосочването на масата на превозното средство и
непосочването на доказателства, установяващи това обстоятелство. В хода на
касационното обжалване, са депозирани доказателства, представляващи извлечения
от регистъра на превозните средства, от които е видно, че масата на влекач „ДАФ“ с
рег. № е А4848 МК е 8440кг, а на полуремаркето с рег.№ А 0830 ЕК- 5830кг, което
променя извода на първата инстанция за недоказаност на това обстоятелство. По
отношение на другото основание за отмяна на наказателното постановление, е
именно нарушение на разпоредбите на
чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, тъй като не е посочено от
фактическа страна каква е била масата на конкретното МПС и доколко това е
съществено, настоящият касационен състав намира, че този извод следва да бъде
направен след като се определят съставомерните признаци на деянието. В
конкретната хипотеза и поради изложените по-долу аргументи, Съдът счита, че
това не е съществено нарушение на процесуалните правила.
В
административно-наказателното производство е приета следната фактическа
обстановка: На 04.04.2019 г. жалбоподателят Д.Г.В. управлявал
товарен автомобил „Даф ФТ ХФ 105.460Т“ с рег. №
е А4848 МК,
с прикачено полуремарке „Стас“ с рег.№ А 0830 ЕК по ул. „Проф. Яким Якимов“ в
посока от ул. „Янко Комитов“ към бул. „Стефан Стамболов“ и преминавал в
участък, където била въведена временна организация на движението със знак В4,
въвеждащ забрана за движение на МПС над 10 тона. При така установената
фактическа обстановка се открояват значителни вътрешни противоречия, водещи до
извода, че от нея не може да се направи нееднозначен извод за правната
квалификация на деянието.
В чл.47, ал.3 от ППЗДвП подробно са посочени пътните
знаци за въвеждане на забрана, като вписания в АУАН и наказателно постановление
знак В4- забранява влизането на товарни
автомобили, а пътен знак В18- забранява влизането
на пътни превозни средства с маса с товар, по-голяма от означената. Следователно ако
знакът е въвеждал забрана за
движение на МПС над 10 тона, тогава е следвало да бъде посочен знак В 18,
което не е сторено и в този смисъл не е ясно кой от двата пътни знака е имал
предвид административно-наказващият орган.
При нарушение на
посочения в акта за нарушение и наказателното постановление пътен знак В4 и
констатирано навлизане на товарен автомобил след него се налага извода, че
деянието не е правилно квалифицирано, тъй като не е
приложена относимата административно наказателна разпоредба. За посоченото нарушение жалбоподателят е бил наказан на основание чл.
177, ал. 3, т. 2 ЗДвП, която разпоредба предвижда наказание глоба от
500 лева до 3000 лева за водач, който, без да спазва установения за това ред
навлиза след пътен знак, забраняващ навлизането на моторно превозно средство с
размери, маса или натоварване на ос над означените. В случая обаче от
фактическа страна по делото се установи, че жалбоподателят като водач на
товарен автомобил не е съобразил въведена забрана за навлизане в пътен участък,
въведена с пътен знак В4. Пътен знак В4 въвежда забрана за навлизане на товарни
автомобили, като забраната се отнася до всички товарни автомобили, без да се
конкретизира с какви размери, маса и натоварване са. Предвид
изложеното отговорността на жалбоподателя е
следвало да бъде ангажирана на основание чл. 183, ал. 3, т.
5, предл. 1 ЗДвП, според която се наказва с глоба 30 лв. водач,
който навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно
средство. В случая това съответно превозно средство е било товарен автомобил,
какъвто е управлявал жалбоподателят. По посочените съображения, Съдът
счита че наказателното постановление, с което е наложена глоба в размер на 500лв.
за извършено нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП, на основание чл.
177, ал. 3, т. 2 ЗДвП е незаконосъобразно, до
каквито изводи правилно е достигнал районният съд, макар и по други
съображения.
Като е стигнал до същият краен
извод за отмяна на издаденото наказателно
постановление, районният съд е постановил правилно решение, което следва да
бъде оставено в сила.
Изходът от обжалването обуславя възлагането на
разноските по делото в тежест на жалбоподателя, който е част от ОДМВР, поради
което следва да бъдат възложени на ОДМВР -Бургас, съгласно чл.143, ал.1 от АПК.
Представени са доказателства за платено адвокатско възнаграждение на един
адвокат в размер на по 300 лева за всяка една от инстанциите и при разглеждане
на делото в настоящата инстанция е отправено искане за присъждането им, с оглед
настъпилата законодателна промяна на чл.63, ал.3 от ЗАНН, поради което следва
да бъдат присъдени разноски в размер на 600лв. в полза на жалбоподателя.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН,
Административен съд – гр. Бургас, ХIX състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1267 от
21.10.2019г., постановено по НАХД № 3323/2019 по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на Д.Г.В.
разноски по делото в размер на 600лв.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.