№ 427
гр. Шумен, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Жанет М. Х.
при участието на секретаря АНА СТ. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от Жанет М. Х. Гражданско дело №
20233630100849 по описа за 2023 година
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от
ГПК във връзка с чл.422 от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба от „АПС Бета България»
ЕООД с ЕИК *********, с адрес: ***, чрез юрисконсулт Б.Т. срещу С. Ф. П. с ЕГН
********** със служебно известен на съда настоящ адрес ***
В искова молба се сочи, че по силата на Договор за кредит № 822186 от 09.02.2017г.,
сключен по електронен път между ответника и „Кредисимо» ЕАД на ответника бил
предоставен заем в размер на 500 лв. Земателят следвало да върне заема на 12 вноски от по
50.67 лв. в срок до 10.02.2018г., при лихвен процент 41.24% и ГПР от 50%. Длъжникът
дължал обезщетение при забава в размер на действащата законна лихва върху всяка
забавена вноска.
На 09.02.2017г. бил сключен договор за поръчителство между „Кредисимо“ ЕАД и
„Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който поръчителят „Ай Тръст“ ЕООД се задължил да
заплати всички задължения на ответника към заемателя. На 23.02.2021г. били заплатени
суми, както следва: 399.43 лв. главница по договор за кредит, 64.19 лв. – договорна лихва от
09.02.2017г. до 10.02.2018г. и 155.88 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Било изпратено уведомление за извършеното плащане по електронна поща на ответника,
като същият бил уведомен и за задължението си за плащане сума в размер на 332.19 лв. –
възнаграждение по договора за поръчителство и 111.69 лв. – обезщетение за забава.
На 02.03.2021г. вземането на „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД било
прехвърлено на цесионера – ищец, като вземанията на ответника фигурирали в Приложение
1
№ 1 от 23.02.2021г. Ответникът бил уведомен по имейл, но ищецът прави искане да се счита
уведомен и с връчването на исковата молба.
Предвид неизпълнение на поетите от ответника задължения, по инициатива на ищеца
е учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 333/2023г. по описа на ШРС,
по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Така
издадената заповед за изпълнение била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, като съдът
указал на заявителя да предяви искове за вземанията си, поради което за ищеца е налице
правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. В заключение се иска
постановяване на решение за признаване за установено в отношенията между страните, че в
полза на дружеството ищец съществува вземане против ответника в общ размер на 1063.38
лв., от която главница 399.43 лв., възнаграждение по договора за поръчителство в размер на
332.19 лв., договорна лихва възнаградителна в размер на 64.19 лв. за периода от 09.02.2017г.
до 10.02.2018г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 155.88 лв. за периода
от 09.02.2017г. до 23.02.2021г., законна лихва за забава по Договора за поръчителство в
размер на 111.69 лв., законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда до окончателното изплащане на вземането, както и разходите по заповедното
производство и тези в съдебното.
В срока за писмен отговор е постъпил такъв от особения представител на ответника,
назначен в хода на исковото производство – адв. О. С. – Х. от ШАК. С него се прави
възражение за изтекла погасителна давност за претендираните суми. Нямало доказателства и
за подписването на представените по делото документи от страна на ответника, както и не е
представено като доказателство Заявление за получаване на кредит. Лихвения процент и
ГПР били неимоверно високи, което противоречало на добрите нрави и на
добросъвестността, като има несъответствие между лихвения процент по договора и този
посочен в исковата молба. Липсват и доказателства за уведомяването на ответника за
цесията по електронен път, каквито твърдения прави ищецът. В заключение моли исковете
да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание за ищеца не се явява представител, депозирано е становище по
хода на делото, като се моли делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие. Моли се за
уважаване изцяло на предявените искове, като се излага, че същите са основателни.
В съдебно заседание за ответника се явява особения представител – адв. О.
Секеларова – Х. от ШАК, която поддържа депозираното от нея становище и моли за
решение, съобразно доказателствата по делото.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното: Видно от приложеното ч.гр.д.№ 333/2023г. на ШРС, по заявление по
чл.410 от ГПК подадено от ищеца – заявител, била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 156/15.02.2023г. за сумата от 399.43 лв. - главница, сума от 332.19
лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, 64.19 лв. – договорна
възнаградителна лихва върху главницата по договора за кредит за периода от 10.03.2017г. до
10.02.2018г., 155.88 лв. – законна лихва за забава по договора за кредит за периода от
2
10.03.2017г. до 23.02.2021г., 111.69 лв. – законна лихва по договора за предоставяне на
поръчителство за периода от 23.02.2021г. до 02.03.2021г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението – 13.02.2023г. до окончателното изплащане, както и сумата от 25
лв. – държавна такса и 100 лв. – юрисконсулско възнаграждение. Заповедта е връчена на
основание чл.47 от ГПК, поради ненамирането на ответника и по указания на съда заявителя
внесъл искова молба, по която е образувано настоящото производство.
В заповедното производство е представен Договор за потребителски кредит №
822186 от 09.02.2017г. (лис 27 от ч.гр.д.№333/2023г. на ШРС). Съгласно Приложение № 1
към договора, заемодателят предоставил на ответника кредит в размер на 500 лв., като
срокът на заема бил 12 месеца, разделен на 12 погасителни вноски, всяка в размер на 50.67
лв. с посочване на конкретните дати на падеж за всяка от тях. Лихвения процент по заема
бил фиксиран на 37.74 %, а годишния процент на разходите 50 %. В чл.4 от договора е
уговорено, че при посочване в Заявлението за кредит (неразделна част от договора за
кредит), че потребителя ще представя обезпечение, то следва да предостави на „Кредисимо“
АД банкова гаранция в срок от 10 дни, или да сключи договор за поръчителство с одобрено
от „Кредисимо“ АД лице, в срок от 48 часа от подаване на заявлението. В случай на
непредставяне на избраното обезпечение в срок, то договорът се считал, че не поражда
действие.
Представена е и Разписка за извършено плащане № 2000000120335961/10.02.2017г.
(лист 86 от делото), от която се установява, че „Кредисимо“ ЕАД привел в полза на
ответника паричен превод в размер на 500 лв., като не е посочено основанието за превода.
Липсва и отбелязване на получаването на сумата или подпис на заемополучателя.
Представен е Договор за поръчителство от 09.02.2017г. от „Ай Тръст“ ЕООД, с
който поръчителят отговарял пред кредитора солидарно с потребителя за изпълнението на
задълженията, както и за последиците от неизпълнение, за което му се дължало
възнаграждение. Размерът на възнаграждението бил 36.92 лв. на месец за срока на действие
на договора, като се дължало на съответния падеж на плащане на кредита, съгласно
погасителния план.
Представен е и Договор за поръчителство между „Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“
ЕООД, сключен на 09.02.2017г., съгласно който „Кредисимо“ АД можел да изисква плащане
от поръчителя след писмено уведомление.
По делото се намират и Общите условия за предоставяне на кредити от „Кредисимо“
АД, в която са посочени начина на кандидатстване за предоставяне на кредит, одобрението
и сключването на договорите за кредит, както и правата и задълженията на страните.
По делото е представен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 02.03.2021г., сключен между „Кредисимо“ АД, „Ай Тръст“ ЕООД, в качеството
им на цеденти и „АПС Бета България“ ЕООД, в качеството на цесионер. Цесионерът се
задължил от името на цедентите и за своя сметка да изпраща писмени уведомления до
длъжниците за цесията.
3
Заявителят е представил по заповедното производство и Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити от 09.02.2017г.
По делото е допусната и назначена комплексна съдебно – техническа – счетоводна
експертиза, по която е изготвено заключение само в счетоводната й част, предвид
непредставянето на документи от страна на ищеца, касаещи техническата част.
Заключението на експертизата, неоспорено от страните и кредитирано от съда счита, че при
вземане предвид Договра за поръчителство, то годишния процент на разходите е в размер на
372.0931% при максимално допустим от ЗЗП към датата на сключване на договора 50%.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя от представените писмени
доказателства, с изключение на ирелевантните по делото доказателства, изключени от
делото с определение на съда от 16.04.2024г., доколкото касаят друго лице, а не ответника.
По допустимостта на исковете: Налице е правен интерес от водене на настоящото
производство, предвид наличие на образувано заповедно производство, по което заповедта е
връчена на длъжника по чл.47 от ГПК и даване от съда на указания на заявителя да предяви
исковете за вземанията си по заповедта. Така също по делото са налице доказателства, че
ищецът е носител на вземането спрямо ответника, произтичащо от придобиване на ищеца на
вземане от друг кредитор в посочените в исковата молба размери за главница и лихви.
По основателността на исковете: Предмет на исковете е установяване
съществуването на вземанията по издадената заповед за изпълнение, като успешното им
провеждане предполага установяване от ищеца на факта на съществуване на валидна
облигационна връзка между „Кредисимо“ АД и С. Ф. П., усвояването на кредита, факта на
настъпила изискуемост на вземането, както и размера на претендираното вземане по
неговите отделни пера, включително и облигационна връзка между и между „Ай Тръст“
ЕООД и ответника по договора за поръчителство. Ищецът следва да установи и че между
цедента и цесионера е сключен валиден договор за цесия, по силата на който на ищеца са
били прехвърлени вземанията по договор за кредит с ответника, заедно с привилегиите и
обезпеченията, както и че цесията е била съобщена на длъжника от надлежна страна.
Съдът приема, че Договор за потребителски кредит № 822186 от 09.02.2017г. има
характеристика на договор, сключен чрез средства за комуникация от разстояние и
съответно приложение намира Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние
(ЗПФУР). Съгласно чл.6 от ЗПФУР такъв е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно
или повече. Съгласно § 1, т.2 от Допълнителните разпоредби на ЗПФУР „средство за
комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на
услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика
и потребителя. В исковата молба се излагат твърденията, че комуникацията между страните
е протекла чрез интернет платформата на ищцовото дружество и по имейла на
заемополучателя. В този случай ищецът следва да докаже, че е изпълнена процедурата по
4
сключването на договора посочена не само в закона, но и в Общите условия на „Кредисимо“
АД. В раздел III, чл.1 от ОУ е посочено, че кредитополучателят кандидатства за кредит чрез
подаване на Заявление до „Кредисимо“ АД по образец. След това „Кредисимо“ изпраща по
имейл или чрез платформа на сайта Стандартен европейски формуляр (СЕФ), съдържащ
преддоговорна информация. Едва след декларирането, че е получил СЕФ и приел Общите
условия, кредитополучателят посочен в Заявлението, съгласно чл.10 на Раздел III от ОУ, се
счита за негов автор до доказване на противното, заявлението се счита за подадено от него, а
договорът за кредит - за приет и подписан.
В чл.2, ал.1 от Договор № 822186 от 09.02.2017г. е посочено, че договорът, ведно с
приложенията към него, ОУ и Завлението (попълнено от потребителя) представляват едно
цялостно и единно споразумение между страните. Попълненото Заявление има отношение и
към вида на обезпечението (банкова гаранция или договор за поръчителство) поискано от
потребителя, или липсата на такова изявление. Съдържанието на този електронен документ
влече, съобразно ОУ различни срокове за разглеждане и одобряването му, както и
възможност да се счита, че договорът не поражда действие.
В настоящия случай ищецът не успя да докаже провеждането на предвидената в ОУ
процедура и спазването на изискванията на чл.18 от ЗПФУР. Не се установява, че
ответникът е кандидатствал за кредит чрез онлайн платформа, тъй като няма данни, от които
да е видно, че С. Ф. П. действително е подал заявление до "Кредисимо" АД за отпускане на
кредит, нито за това какви са евентуалните заявени параметри на кредита, съответно приети
и подписани ли са Договорът и ОУ от длъжника и породил ли е договорът действие, с оглед
необходимостта от изрично одобрение на подаденото заявление от страна на кредитора.
При направено оспорване от страна на ответника, както и с оглед разпределената
доказателствена тежест само представения договор за кредит не е достатъчен.
Същевременно от приложения по заповедното производство СЕФ, не може да се направи
извод, че ответникът е подал заявлението при посочените параметри, че е получил и че е
съгласен с формуляра, както и че доставчикът е спазил задължението си по чл.10 от ЗПУФР
за предоставяне на информацията на хартиен или друг траен носител.
Следва да се отбележи и за пълнота, че не се доказа и обстоятелството
заемополучателят да е получил реално заемната сума по Договора за кредит, тъй като от
Разписката за извършено плащане от 10.02.2017г. се доказва превод в полза на ответника за
сумата от 500 лв., но не е посочено на какво основание е преведена сумата, както и същата
да получена лично от него, поради липса на подпис на получател.
С оглед изложеното ищецът не проведе успешно доказване на твърдението за
наличие на сключен договор между страните, като искът е неоснователен на това основание.
В тази връзка съдът не следва да обсъжда заключението на експертизата в счетоводната й
част, нито възраженията на особения представител за изтекла погасителна давност и
неравноправни клаузи на договора.
Така също не се доказа, че вземането на ответника е прехвърлено в полза на ищеца,
5
тъй като по делото не е представено Приложение № 1 към договора за цесия, от което да е
видно, че вземанията са предмет на договора. От това следва, че ищецът не е доказал, че е
кредитор по отношение на ответника и искът се явява неоснователен и само на това
основание.
Доколкото не се доказа възникването на облигационна връзка между „Кредисимо“
АД и ответника, то следва извода, че не е възникнала и такава между ответника и „Ай
тръст“ ЕООД по договора за поръчителство.
Предвид неоснователността на тези искове, то неоснователни се явяват и акцесорните
искове, предявени в условията на кумулативност, поради което следва да се оставят без
уважение.
По отношение разноските в производството: При този изход на спора, искането на
ищеца за присъждане на разноски, следва да не се уважава, като разноските да останат така,
както са направени. Предвид това, че по делото е допусната и изслушана експертиза,
заплатена от бюджета на съда, ищецът следва да бъде осъден да заплати съразмерно на
отхвърлената част от иска заплатения от съдебния бюджет депозит, а именно 200 лв.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1
от ГПК положителни установителни искове от „АПС Бета България» ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, чрез юрисконсулт Б.Т. срещу С. Ф. П.
с ЕГН ********** със служебно известен настоящ адрес ***за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 399.43 лв. - главница,
332.19 лв. - възнаграждение по договора за поръчителство, 64.19 лв. - договорна лихва за
периода от 09.02.2017г. до 10.02.2018г., 155.88 лв. - законна лихва върху главницата за
периода от 09.02.2017г. до 23.02.2021г., 111.69 лв. - законна лихва за забава по договора за
поръчителство, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена
Заповед № 156 от 15.02.2023г. по ч.гр.д. № 333/2023г. по описа на ШРС, като
неоснователни.
ОСЪЖДА „АПС Бета България» ЕООД с ЕИК ********* да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Шуменски районен съд сумата от 200 лв. (двеста
лева) за заплатен от бюджетната сметка на съда депозит за съдебна експертиза, поискана от
особения представител на ответника, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7