О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№
260014/10.08.2020 г., гр. Хасково
Хасковският
районен съд, Четвърти граждански състав,
на десети
август, две хиляди и двадесета година,
в закрито
съдебно заседание в следния състав:
Председател: Милуш
Цветанов,
като
разгледа докладваното от съдията Цветанов гр. д. № 1398/2020 г. по описа на
Районен съд - Хасково, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба с претенция на Д.Т.А. – като ЕТ „ДИВА СПОРТ – Деля Атанасова“, с която практически
се цели отмяна от съда на прекратяването
на конкретен договор за наем от другата страна в облигационното правоотношение
– ГПЧЕ „Проф. д-р Асен Златаров“, гр. Хасково. Претенцията е фрагментирана в
обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове - да се приеме:
- че не е налице неизпълнение на договора за наем поради неплащане на наемната
цена, (под предлог) - че тази цена за периода 14.05.2020г. – 30.06.2020г. не се
дължи заради нормативно предпоставена невъзможност за реално ползване на
недвижимия имот по предназначение; и - че не е налице основание за разваляне на
договора.
Като предпоставка за допустимост на
установителен иск чл. 124, ал.1 ГПК изрично подчертава изискването за интерес
от установяването. Само чрез изискването за интерес от установяването могат да
се обособят от обезпечената маса граждански правоотношения тези, които се
нуждаят от съдебно установяване. За да съществува интерес от установителен иск
е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира
отричано от него право. Всяка от двете форми на правния спор поражда нужда от
защита чрез установителен иск, защото смущава нормалното упражняване на правата
на ищеца. Липсва интерес от установителен иск, когато спорното право може да
бъде предявено чрез осъдителен или конститутивен иск, защото и чрез тези искове
ще се разреши със сила на пресъдено нещо гражданският спор, но едновременно с
това ще се постигнат и присъщите им защитни цели. Ето защо спрямо тези права,
които могат да бъдат предмет на други искове, установителният иск е субсидиарна
форма на защита. (така изрично -
„Българско гражданско процесуално право“, 9-то издание (2012г.); проф. Живко
Сталев и колектив,
стр. 184-185, III., т.1 и т.3).
При конкретните твърдения на ищеца в
исковата и уточняващата му молби и предвид извеждането на неговия интерес от
направеното от ответника извънсъдебно волеизявление за разваляне на договора
поради неизпълнение, следва да се посочи, че въпросът относно наличието на
предпоставките за упражняването на потестативното право за разваляне на
договора по чл. 87, ал.1 от ЗЗД следва да
бъде разрешен в производството, в което с осъдителен иск бъдат предявени спорните
права по договора.
Същевременно ищецът не твърди нито
ответникът да е оспорил негови конкретни права по този договор, нито реално да
е заявил претенция за оспорено от ищеца право.
Както е посочено и в Решение № 127 от 29.10.2010 г. по т. д. № 20/2010 г. I т.о, ТК на ВКС – „Липсва правен интерес от предявяване на установителен иск,
когато може да се предяви осъдителен иск. В нито една от
хипотезите на чл. 124 ГПК не може да се иска установяване
съществуване на право по прекратен договор -
на практика съдът санира един прекратен договор /независимо дали е правилно или
неправилно прекратен/, което е недопустимо. Неизпълнението по един двустранен договор на една от страните е основание за другата страна
да търси обезщетение от неизпълнението /чл. 82 и сл. ЗЗД/, при преценката за наличие на което ще се преценява изправността на
страните по договора, но е недопустимо да се иска с
установителен иск съдът на практика да отмени прекратяването на договора от едната страна.“
В същия смисъл са и постановените Определение № 320 от 28.06.2016 г.
по ч. т. д. № 1291/2016 г. на ВКС; Определение № 255 от 05.04.2012г. по ч. т.
д. № 1030/2010г.на II т.о. на ВКС и др.
В конкретния
случай на облигационно правоотношение между страните установителният иск е
допустим само когато с установителното решение ще се постигне целен резултат и
не ще се наложи да се води след това друг иск. Нуждата от защита чрез
установителен иск се поражда само при правен спор, когато едно субективно право
е смутено или нарушено. Липсва правен интерес от установителен иск, когато
спорното право може да бъде предявено чрез осъдителен иск. (така - Решение
№ 183 от 4.06.2010 г. по гр. д. № 3887/2008 г., III г. о., ГК на ВКС)
Наличието на
правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения,
наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже
фактите, от които те произтичат. Съдът е длъжен да провери допустимостта на
иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение
на делото. Когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява
производството по делото, без да се произнася по основателността на
претенцията.
Предвид всичко гореизложено предявените отрицателни установителни искове
се явяват недопустими поради липса на правен интерес, с оглед което
производството по делото следва да бъде прекратено.
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА
искова молба вх. рег. № 11077/20.07.2020г., с която са предявени отрицателни
установителни искове по чл. 124, ал.1 от ГПК от Д.Т.А., в качеството й на ЕТ
„Дива спорт – Деля Атанасова“ с ЕИК *********, действаща чрез процесуалния си
представител адвокат В.Ч., против ГПЧЕ „Проф. д-р Асен Златаров”, ЕИК
*********.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. №1398/2020г.
по описа на РС - Хасково.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред ОС - Хасково в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.