Решение по дело №196/2020 на Районен съд - Свищов

Номер на акта: 260039
Дата: 16 декември 2020 г. (в сила от 19 март 2021 г.)
Съдия: Стела Дянкова Бъчварова
Дело: 20204150200196
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 260039

 

гр. Свищов, 16.12.2020г.

 

         Свищовският районен съд в публично заседание на 09.10.2020г. в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА БЪЧВАРОВА

 

при секретаря Татяна Тотева, като разгледа докладваното от съдията НАХД  № 196 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взема предвид:

 

Производството е по чл.53 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „С.В.“ЕООД, ЕИК *****, представлявано от И.Д.К. - Управител, чрез адв. Х.К. срещу НП № 483433-F517084/10.12.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ –Велико Търново при ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.2 вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателят са наложени пет имуществени санкции в размер всяка от по 500 лева за извършени пет броя нарушения на чл.59а от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като се навеждат доводи за нарушение на материалния закон и процесуалните правила, по аргументи, подробно изложени в депозираната жалба. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление. В съдебно заседание жалбоподателят  се представлява от адв. К.. Същият поддържа жалбата и изложените в нея съображения за отмяна на процесното НП. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата –ЦУ на НАП, отдел „Оперативни дейности“ -Велико Търново, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Д.Б., взема становище за неоснователност на жалбата. Излага съображения за това. Сочи, че от изготвената по делото експертиза се установява, че една от доставките не е декларирана чрез въвеждане в ЕСФП, а за останалите четири доставки има данни, че са въведени в ЕСФП, но такива не са получени в НАП. Разпоредбата изисква не само доставката да бъдела декларирана, но и да бъде получена в НАП. Претендира разноски.

Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства, намери за установена следната фактическа обстановка: 

На 02.10.2019 г., от служители на НАП – И.Е. и Н.Д.  извършили проверка на обект газстанция с адрес с. *****, общ. Свищов, обл. Велико Търново, експлоатирана от „С.В.“ ЕООД с ЕИК *****.  

Първоначално свидетелите извършили контролна покупка, при което не им бил издаден фискален бон от фискалното устройство. Поради това свидетелите се легитимирали и извършили проверка на обекта. По време на проверката служителите на НАП изготвили протокол за извършена проверка №0364091 от 02.10.2019т., изготвен в присъствието на управителя И.Д.К., като изискали от проверявания обект да бъдат представени документи за приходите и доставката на горивата за периода 01.08.2019-17.09.2019г., както и счетоводна справка за документирането на горивата за същия период с КЛЕН  системата за завеждане на доставките. Установено било от служителите на НАП, че за периода м. август 2019г.- м. септември 2019г.  доставките на газ в обекта не са потвърдени в информационната система на НАП. В последствие изготвили протокол №1178973 от 17.10.2017г. и приложение към него, в който описали за кои доставки задълженото лице не е изпълнило задължението си да въвежда данни за доставените количества горива по документи, въведени чрез ЕСФП, а именно :

-на 13.08.2019г. доставка с документ АДД с УКН № 0000000004742377/13.08.2019г. пропан- бутан, осчетоводена съгласно фактура №**********/14.08.2019г., чрез нивомерна измервателна система е отчетено 1916,05 л. при 15 градуса е недекларирано в ИС на НАП.

-на 04.09.2019г. доставка с документ АДД с УКН № 0000000004783514/03.09.2019г. пропан- бутан,     осчетоводена съгласно фактура №**********/04.09.2019г., чрез нивомерна измервателна система е отчетено 3208,30 л. при 15 градуса е недекларирано в ИС на НАП.

-на 31.08.2019г. доставка с документ АДД с УКН № 0000000004777263/30.08.2019 г.  пропан- бутан, осчетоводена съгласно фактура №**********/31.08.2019г., чрез нивомерна измервателна система е отчетено 1932,89 л. при 15 градуса е недекларирано в ИС на НАП.

-на 22.08.2019 г. доставка с документ АДД с УКН № 0000000004758802/22.08.2019 пропан- бутан,    осчетоводено съгласно фактура №**********/22.08.2019г., чрез нивомерна измервателна система е отчетено 1951,08 л. при 15 градуса  е недекларирано в ИС на НАП.

-на 12.09.2019г. доставка с документ АДД с УКН N9 0000000004809436/12.09.2019 пропан- бутан,осчетоводена съгласно фактура №**********/13.09.2019г., чрез нивомерна измервателна система е отчетено 192,98 л. при 15 градуса е недекларирано в ИС на НАП.

Свидетелите приели, че проверяваното юридическо лице е извършило пет нарушения на чл.59а от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ.  Във връзка с това бил съставен АУАН №F517084 от 30.10.2019г., в който описали нарушенията по следния начин: при проверка на 02.10.2019г. на обект газстанция с адрес с. *****, общ. Свищов, обл. Велико Търново, експлоатирана от „С.В.“ ЕООД с ЕИК ***** и след съпоставка с информационните масиви на НАП се установи, че ЗЛ не е подало данни, за полученото гориво, по надлежния ред, с което е нарушило реда и начина за подаване на данни, формата и срока на подаването им, като не е изпълнил задължението в законоустановения срок, а именно:

-На 13.08.2019 г. за получена доставка на пропан-бутан – 1297,98 л. при 15 градуса, осчетоводена съгласно фактура №**********/14.08.2019 г. за АДД с УКН № 0000000004742377/13.08.2019, в НАП няма информация за въведен документ за полученото количество гориво.

-На 04.09.2019г., доставка с документ АДД с УКН № 0000000004783514/03.09.2019 пропан-бутан, осчетоводена съгласно фактура №**********/04.09.2019 г., чрез нивомерна измервателна система е отчетено 3208,30 л. при 15 градуса, в НАП няма информация за въведен документ за полученото количество гориво.

-На 31.08.2019 г. доставка с документ АДД с УКН № 0000000004777263/30.08.2019 пропан-бутан, осчетоводена съгласно фактура №**********/31.08.2019 г. чрез нивомерна измервателна система е отчетено 1932,89 л. при 15 градуса, в НАП няма информация за въведен документ за полученото количество гориво.

-На 22.08.2019 г. доставка с документ АДД с УКН № 0000000004758802/22.08.2019 пропан-бутан, осчетоводена съгласно фактура №**********/22.08.2019 г., чрез нивомерна измервателна система е отчетено 1951,08 л. при 15 градуса, в НАП няма информация за въведен документ за полученото количество гориво.

-На 12.09.2019 г. доставка с документ АДД с УКН № 0000000004809436/12.09.2019 пропан-бутан, осчетоводена съгласно фактура №**********/13.09.2019 г., чрез нивомерна измервателна система е отчетено 1916.08 л. при 15 градуса, в НАП няма информация за въведен документ за полученото количество гориво.

Задълженото лице не е изпълнило задължението си да въвежда данни за доставени количества горива по документи, въведени чрез ЕСФП, съдържат задължително уникален контролен номер (УКН) на еАДД или митнически референтен номер (МРН) на ЕАД за горецитираните доставки.

Актът бил връчен на управителя, който го подписал с възражения. Такива били направени и в срока за възражение по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Заедно с него представил справка от поддържащата ЕСФП фирма – „Изотсервиз –Габрово“ЕООД, според която справка са документирани доставките на газ с изключение на една – доставка с документ АДД с УКН № 0000000004758802/22.08.2019 пропан-бутан

Въз основа на АУАН, на 10.12.2019г. Началник отдел „Оперативни дейности“ –Велико Търново в ЦУ на НАП издал процесното наказателно постановление, с което на дружеството жалбоподател били наложени на основание чл.185, ал.2 вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС пет броя имуществени санкции в размер на по 500лв. за всяко едно от описаните нарушения по чл.59а от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ. НП възпроизвежда описаните в АУАН нарушения. Посочено било, че установеното нарушение не води до неотразяване на приходи. Посочени били и доказателствата, въз основа на които е прието, че е извършено нарушение. Наказателното постановление било връчено на 19.06.2020г. Жалбата до районния съд била подадена чрез наказващия орган на 02.07.2020г.

По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението на вещото лице: В обект - газстанция, с адрес с. *****, общ. Свищов, експлоатирана от „С.В.“ ЕООД в периода до 01.10.2019 г. се е използвала Електронна система с фискална памет (ЕСФП) „ДАЙС KL", свързана с фискален принтер „FP05P-K" с индивидуален № 35004943. ЕСФП, използвано в обекта в периода от 01.08.2019г. до 02.10.2019г. Според вещото лице същата отговаря на нормативните изисквания. От анализа на представените данни по делото експерта установил, че следните документални доставки са декларирани чрез въвеждане в ЕСФП в обект газстанция в с. *****:

-        По АДД с УКН 0000000004742377 /     13.08.2019г.;

-        По АДД с УКН 0000000004783514 /     03.09.2019г.;

-        По АДД с УКН 0000000004777263 /     30.08.2019г.;

-        По АДД с УКН 0000000004809436 /     12.09.2019г.

Документална доставка по АДД с УКН 0000000004758802 / 22.08.2019г. няма данни да е декларирана чрез въвеждане в ЕСФП в обект газстанция в с. *****.

Изложената фактическа обстановка се е установява от представените по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие: Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно лице, подадена е в установения от закона 7-дневен срок от връчване на постановлението и е изпратена до надлежния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

При извършената от съда проверка се констатира, че в административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 от ЗАНН, и е предявен надлежно по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчен. Наказателното постановление съдържа описание на нарушението, датата и мястото на извършване обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Установената в акта фактическа обстановка, възпроизведена в обжалваното постановление, кореспондира със събраните в хода на производството доказателства.

Според чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, към процесните дати на твърдените нарушения, лицата по чл. 118, ал. 9 и 10 ЗДДС подават в НАП данни чрез електронен документ за доставка (ЕДД) - приложение № 22, или електронен документ за получаване (ЕДП) - приложение № 23, за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях, отнасяща се до цялото количество гориво или до част от него, в случаите, когато данните не са декларирани с електронен акцизен данъчен документ (еАДД)/единен административен документ (ЕАД) и са задължителни за подаване съгласно наредбата. Всеки ЕДД, ЕДП, както и подадените данни за доставени количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП, съдържат задължително уникален контролен номер (УКН) на еАДД или митнически референтен номер (МРН) на ЕАД. Въвеждането на УКН на еАДД за доставени количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП, се извършва чрез баркод четец.

 От фактическа страна по делото безспорно се установи, че като получател на гориво дружеството жалбоподател е адресат на цитираната норма. Безспорно е и, че в обекта, стопанисван от жалбоподателя е монтирано фискално устройство. Предвид на това нормата на чл.59а, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ му вменява задължение да въведе в информационните масиви на НАП данните за получените количества гориво при получаването му.

По отношение на първото вменено нарушение, съдът намира следното: От събраните доказателства – приемо-предавателен протокол от 14.08.2009г., служебен бон на нивомерната система от същата дата, както и фактура №**********/14.08.2019 г. се установява, че дружеството жалбоподател е получило доставка на пропан-бутан на дата 14.08.2019г. Тези писмени доказателства кореспондират и представената от АНО справка за регистрирани съобщения за доставка на гориво за FDRID 3568366 на дружеството жалбоподател за периода от 03.08.2019г., според която в системата на НАП са подадени данни от нивомерната система на дружеството в размер на 1916,05 л. на дата 14.08.2019г. Именно това е дата, на която е възникнало задължението по чл.59а от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ на данъчно задълженото лице - получател на доставка на гориво, да подаде в НАП данни за доставката. В обстоятелствената част на НП обаче е посочена дата 13.08.2019г., на която дата нарушението е несъставомерно. Точното посочване на датата на извършване на нарушението е задължително, тъй като по този начин се описва и индивидуализира нарушението, очертава се предмета на доказване, следи се за спазване на срокове по чл. 34 от ЗАНН, като неточното или неясно посочване, е равнозначно на липсващ реквизит по чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В настоящия случай е посочена дата, която  не се подкрепя доказателствата, че на тази дата е осъществено претендирано от органа административно нарушение. Ето защо съдът приема, че наказателното постановление по отношение на първото вменено нарушение се явява недоказано, поради което следва да се отмени като незаконосъобразно.

По отношение на второто вменено нарушение доставката е извършена на 04.09.2019г., поради което на тази дата е възникнало задължението на търговеца да подаде данните за доставката пред НАП. Същото се установява от събраните по делото доказателства – приемо-предавателен протокол от 04.09.2019г. за доставеното гориво, фискален бон от нивомерната система от същата дата, билет за разтоварване от автоцистерна с рег. № СА 9360ТХ от 04.09.2019г., фактура №**********/04.09.2019 г., представената от АНО справка за регистрирани съобщения за доставка на гориво за FDRID 3568366 на дружеството жалбоподател за периода от 03.08.2019г. Видно от заключението на вещото лице по назначената по делото експертиза, документална доставка в ЕСФП е въведена в обекта, но независимо от това, в НАП няма регистрирана документална доставка. В тази връзка са и възраженията на жалбоподателя, че не следва да бъде ангажирана отговорността му за неизпълнение на законовите му задължения. В тежест на административно наказващия орган бе чрез ангажиране на доказателства пред съда да докаже, че вина за неполучаването на данните в НАП се дължи на бездействие (доколкото за съставомерността на вмененото нарушение се изисква действие от страна на задълженото лице), което може да се вмени във вина на жалбоподателя. По делото не се представиха такива доказателства. При изготвяне на експертното заключение вещото лице е посочило, че от предоставената справка от технически обслужващата ЕСФП на жалбоподателя фирма – „И.-Г.“ ЕООД, в обекта е въведена доставка по АДД с УКН 0000000004783514 /03.09.2019г. Посочено е също, че електронната система с фискална памет отговаря на нормативните изисквания за процесния период, като същата е включена в Регистъра на одобрените типове електронни системи с фискална памет за продажба на течни горива и в БИМ, сектор Велико Търново са подавани периодични заявления за проверка в газстанцията на обекта. Това налага извод, че липсата на данни до НАП не може да се дължи на техническа неизправност на фискалното устройство. Това, че в НАП няма данни връзката между устройството и системата на НАП сочи, че след като се подадени данните, те следва да се намират в системата на НАП, именно по тази причина. Това налага извод, че обвинението не е доказано, поради което по отношение на това нарушение наказателното постановление следва да се отмени.

По отношение на третото вменено нарушение, безспорно от събраните доказателства, включително от представената от АНО справка за регистрирани съобщения за доставка на гориво за FDRID 3568366 на дружеството жалбоподател за периода от 03.08.2019г., се установява, че доставката е извършена на 31.08.2019г., поради което на тази дата е възникнало задължението на търговеца да подаде данните пред НАП за полученото гориво. Видно от заключението на вещото лице по назначената по делото експертиза, такова действие е извършено от страна на жалбоподателя на същата дата , но независимо от това информацията не е отразена в масивите на НАП. Както и по предходното нарушение в тежест на административно наказващия орган бе чрез ангажиране на доказателства пред съда да докаже, че вина за неполучаването на данните в НАП се дължи на бездействие от страна на жалбоподателя. По делото не се представиха такива доказателства. Това налага по отношение на това нарушение наказателното постановление също да се отмени по горепосочените съображения.

По отношение на четвъртото вменено нарушение съдът намира, че от събраните доказателства безспорно се установява, че същото е извършено от дружеството жалбоподател. Доставката на гориво в обекта му е на дата 22.08.2019г. което се установява от събраните доказателства. Независимо, че в приемо-предавателния протокол е отразена друга дата -21.08.2019г., съдът приема, че доставката е извършена на следващия ден, тъй като данните от останалите писмени доказателства сочат именно тази дата. Видно от заключението на вещото лице е, че за документална доставка по АДД с УКН 0000000004758802 / 22.08.2019г. , няма данни да е декларирана чрез въвеждане в ЕСФП в обект газстанция в с. *****. Безспорно жалбоподателя в качеството си на задължено лице по смисъла на чл.59а от цитираната по-горе наредба е бездействал, с което е осъществил състава на санкционната разпоредба на чл.185, ал.2 от ЗДДС. На жалбоподателя е наложена санкция в размер на минимално предвидената в чл.185, ал.1 от ЗДДС – приложима, доколкото нарушението не води до неотразяване на приходи. Самият характер на процесното нарушение, води до извод, че чрез осъществяването му не се укриват приходи. За извършеното от юридическото лице нарушение в чл. 185, ал. 1 от ЗДДС се предвижда наказание „имуществена санкция“ в размер от 500 лв. до 2000 лв. Наказващият орган е наложил на дружеството жалбоподател санкция в минималния размер от 500 лв. Съдът достигна до извод, че наказанието е определено правилно при условията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и не може да бъде изменяно, тъй като е към предвидения в закона минимум.

Настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице маловажност на случая. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК следва да се съобрази чл. 93, т. 9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Като се вземе предвид високата значимост на обществените отношения, свързани с отчетността в търговския оборот на горивата, съдът намира, че самото нарушение не може да се характеризира като такова с ниска обществена опасност. Изложеното до тук е достатъчно за съда да приеме, че разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима към процесния случай. Видно е от приложения по делото Протокол за извършена проверка, че са установени и други нарушения на дружеството по ЗДДС. Ето защо, съдът счита, че липсват обстоятелства, които да характеризират процесното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид. Липсата на предходни нарушения безспорно е смекчаващо вината обстоятелство, но същото е съобразено от наказващия орган при определяне размера на наложеното наказание. В тази връзка наказателното постановление за това нарушение следва да се потвърди като законосъобразно.

По отношение на петото вменено нарушение: безспорно от събраните доказателства, включително от представената от АНО справка за регистрирани съобщения за доставка на гориво за FDRID 3568366 на дружеството жалбоподател за периода от 03.08.2019г., се установява, че доставката е извършена на 13.09.2019г., поради което на тази дата е възникнало задължението на търговеца да подаде данните пред НАП за полученото гориво. В обстоятелствената част на НП обаче е посочена дата 12.09.2019г., на която дата нарушението е несъставомерно. Точното посочване на датата на извършване на нарушението е задължително, тъй като по този начин се описва и индивидуализира нарушението, очертава се предмета на доказване, следи се за спазване на срокове по чл. 34 от ЗАНН, като неточното или неясно посочване, е равнозначно на липсващ реквизит по чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В настоящия случай административно наказващия орган е вменил извършеното нарушение на дата, която  не се подкрепя от доказателствата, че тогава е осъществено претендираното от органа административно нарушение. Наказателното постановление по отношение на последното вменено нарушение се явява недоказано, поради което следва да се отмени като незаконосъобразно.

При този изход на спора с оглед изричното искане на всяка от страните, в тяхна полза следва да се присъдят разноски съразмерно с потвърдената, респ. отменената част от НП.

По отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение следва да се има предвид, че разноските се определят по реда на чл. 63, ал. 3 и ал.5 от ЗАНН. По смисъла на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, страната за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. В Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. по описа на общото събрание на колегиите на ВАС е прието, че случаите, в които съдът отхвърли оспорването страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в производството. Видно от мотивите на ТР в такива случаи следва да се приложи субсидиарно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Впрочем и разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН препраща към чл. 37 от ЗПП. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от цитираната Наредба възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на наказващия орган следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лв. Съразмерно с потвърдената част от НП на наказващия орган следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 20 лв. Посочената сума следва да се присъди в полза на Национална агенция по приходите, доколкото последната е юридическото лице на бюджетна издръжка, към което принадлежи отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново.

По отношение на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокат и вещо лице, съдът намира, че доколкото съдът отменя в една част НП, то основателна се явява претенцията за присъждане на тези разноски. След като съобрази направеното възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение за адвокат и фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че възражението е основателно и следва да бъде уважено. Като съобрази чл. 36 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че следва да осъди Национална агенция по приходите, (ЮЛ, в структурата на която е административният орган) да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя направените по делото разноски за адвокат. Претендират се разноски от 550 лв., съгласно договор за правна помощ и съдействие от 14.07.2019 г., РКО от 27.07.2020г., които с оглед на горното следва да бъдат определени в размер на 384 лв., съразмерно на отменената част от НП. С оглед изложеното по-горе на жалбоподателя следва да му се присъди и сумата от 200 лв. депозит за вещо лице.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,  съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 483433-F517084/10.12.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ –Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта, с която на „С.В.“ЕООД, ЕИК *****, представлявано от И.Д.К. - Управител на основание чл.185, ал.2 вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за извършено нарушение на 22.08.2019 г. по чл.59а от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 483433-F517084/10.12.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ –Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта, с която на „С.В.“ЕООД, ЕИК *****, представлявано от И.Д.К. - Управител на основание чл.185, ал.2 вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за извършено нарушение на 13.08.2019 г. по чл.59а от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г.; на основание чл.185, ал.2 вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за извършено нарушение на 04.09.2019 г. по чл.59а от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г.; на основание чл.185, ал.2 вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за извършено нарушение на 31.08.2019 г. по чл.59а от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г.; на основание чл.185, ал.2 вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за извършено нарушение на 12.09.2019 г. по чл.59а от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г.,като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА „С.В.“ЕООД, ЕИК *****, представлявано от И.Д.К. - Управител да заплати на Национална агенция по приходите, на основание чл. 63, ал. 3 и ал. 5 ЗАНН, сумата от 20 (двадесет )лв., представляваща направени по делото разноски - юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на потвърдената част от НП.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на „С.В.“ЕООД, ЕИК *****, представлявано от И.Д.К. - Управител на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, сумата от 584 (петстотин осемдесет и четири) лв., представляваща направени по делото разноски - платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на отменената част от НП.

            Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщението пред Великотърновски административен съд.

 

 

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

.