МОТИВИ към НОХД 915/16г.
Производството е образувано въз основа на внесен от РП – Пазарджик обвинителен
акт против И.А.Д. за това, че на 15.10.2015г. в гр.Пазарджик на ул.“С.К.“ между
** и **, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Опел Астра”, с ДК № ****, собственост на И.А.Д. ***, като е нарушил правилата
за движение:
чл.21 ал.1 от „Закона за движение по пътищата“, като при избиране на
скоростта на движение в населено място е превишил максимално допустимата
стойност на скоростта, която е 50 км/час за пътно превозно средство кат.В, като
е управлявал лекия автомобил със скорост 86 км/час е предизвикал пътно
транспортно произшествие и по непредпазливост е причинил на Н.Б.Г. *** комплекс
от средни телесни повреди, изразяващи се в:
- счупване на дясната
подбедрица в средната трета /голям и малък пищяли/, причинило на пострадалия
трайно затрудняване движенията на десния долен крайник по смисъла на чл.129
ал.1 във връзка с ал.2 от НК, за около 7-8 месеца от датата на травмата;
- счупване на лявата
подбедрица в долната трета в областта на глезена /външен малкопищялен и
вътрешен голямопищялен глезен/ причинило на пострадалия трайно затрудняване
движенията на левия долен крайник, по смисъла на чл.129 ал.1 във връзка с ал.2
от НК, за около 4-5 месеца от датата на травмата, като деецът е избягал от
местопроизшествието - ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл.343, ал.3, пр.3-то буква „а“ пр. 2-ро
във вр. ал.1 буква „б“ пр.2-ро, във вр.
с чл.342, ал.1 от НК, във вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Обвинението се поддържа в с.з. от
прокурора, който настоява да се признае подсъдимия за виновен в престъплението,
за което е предаден на съд и му се наложи наказание, отмерено при посочените
критерии за индивидуализацията му.
Аналогично
становище застъпва дори защитникът на обвиняемия, който не оспорва съставомерността
на приписаното му престъпление, но претендира максимална снизходителност при
определяне на наказанията.
Подсъдимият
се признава за виновен, признава фактите по обвинителния акт, депозира съгласие
да не се събират доказателства , а се ползват тези, които са събирани на ДСП.
По отношение наказанието - моли за снизходителност.
Районният съд, като обсъди и прецени поотделно
и в съвкупност събраните доказателства , при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено
следното:
Подсъдимият Д. е правоспособен
водач на МПС, притежава СУМПС №*********/02.06.2015г. с придобити към тази дата
категории „АМ, В1, В” , няма наложени наказания за допуснати нарушения на ЗДвП.
На 15.10.2015г. вечерта св. Г.
управлявал личния си автомобил марка „Волво S40“ с ДК№**** по ул.“Пловдивска“ в
гр.Пазарджик. автомобилът бил в включени къси светлини. Когато стигнал
кръстовището между ул.“Пловдивска“ и ул.“С.К.“, св.Г. усетил, че една от гумите
на автомобила му е спукана. Завил по ул.“С.К.“ и започнал да търси подходящо
място да спре и отстрани проблема.
Докато се движел забелязал улична
лампа, преценил, че мястото е добре осветено, поради което спрял автомобила,
като го позиционирал между ** и ** на ул.“С.К.“. След като слязъл, поставил
светлоотразителен триъгълник на разстояние не повече от 5 метра от задната лява
част на автомобила си. После сменил спуканата задна лява гума на автомобила и
започнал да стяга болтовете на поставената.
В същия момент по ул.“С.К.“ в
посока от юг на север, в източната лента за движение на превозни средства, се
движил подсъдимият Д. ***, управлявайки лек автомобил марка „Опел“, модел
„Астра“ с рег.№****, собственост на неговия дядо – св.И.А.Д.. Подсъдимият пътувал
сам в автомобила и отивал на концерт в ромската махала на гр.Пазарджик.
Малко след 19ч. на 15.10.2015г. ,
след като подминал кръстовището с ул.“Преспа“, той продължил движението си по
ул.“С.К.“ в гр.Пазарджик, управлявайки автомобила със скорост 86 км/час и превишавайки максимално допустимата стойност на скоростта
- 50 км/час за населено място и за пътно превозно средство, което
управлявал. Подсъдимият възприел спрелия
на пътното платно лек автомобил „Волво S40“ с ДК№**** и намиращия се до него св.Г.,
който в този момент бил застанал с лице към приближаващия автомобил също в
източната лента за движение на превозни средства. Тогава Д., управляваният от
който автомобил се намирал на от порядъка на 33 метра,предприел маневра
заобикаляне на възприетия пред него св.Г. и автомобила му. Вследствие високата
и превишена скорост на движение, подсъдимият непосредствено при заобикаляне на
лекия автомобил „Волво“ ударил с предната дясна и странична част на автомобила
си св.Г. точно в момента, когато той се опитвал да отскочи встрани. Г. бил ударен челно от автомобила на подсъдимия
в долната част на двата долни крайника.
След удара подсъдимият не спрял
автомобила, избягал от местопроизшествието като продължил движението си по ул.“С.К.“,
след което се прибрал в дома си в гр.Пазарджик, на ул.“В.“**. Там паркирал и
автомобила „Опел Астра“ с ДК № **** без да съобщи на близките си за настъпилото
произшествие.
Непосредствено след удара, поради
нанесените травми в опорните му долни крайници св.Г. не успял да се изправи,
като с помощта на ръцете си се придвижил до безопасно място извън пътното
платно.
Почти веднага на
местопроизшествието пристигнал екип на ДОГ при РУ-Пазарджик, който извършил
оглед на местопроизшествието и първоначални неотложни действия по
разследването. По време на огледа на местопроизшествието били намерени и иззети
части от лекия автомобил, управляван от Д., които се счупили и паднали на
пътното платно след настъпилото ПТП, предадени впоследствие за анализ,
установил принадлежността им към автомобила.
Пристигнал и медицински екип на
спешна помощ, който транспортирал пострадалия до МБАЛ АД-гр.Пазарджик, където
били установени следните травми: счупване на дясната подбедрица в средната
трета /голям и малък пищял/; разкъсноконтузна рана в същата област; счупване на
лявата подбедрица в долната трета /външен малко пищялен и вътрешен голямо
пищялен глезен; разкъсноконтузна рана на външния ляв глезен.
Посочените травматични увреждания
били причинени от действието на твърд,
тъп предмет с висока кинетична енергия чрез удар с или върху такъв към момента
на инкриминираното деяние. Счупването на дясната подбедрица в средната трета
/голям и малък пищяли/ причинило на Г.
трайно затрудняване движенията на десния долен крайник, по смисъла на чл.129
ал.1 във връзка с ал.2 от НК, за около 7-8 месеца от датата на травмата.
Счупването на лявата подбедрица в долната трета в областта на глезена /външен
малкопищялен и вътрешен голямопищялен глезен/ му причинило трайно затрудняване
движенията на левия долен крайник, по смисъла на чл.129 ал.1 във връзка с ал.2
от НК, за около 4-5 месеца от датата на травмата.
При тези факти прокурорът е
предал обвиняемият на съд за извършено от него престъпление по чл.343, ал.3,
пр.3-то буква „а“ пр. 2-ро във вр. ал.1 буква
„б“ пр.2-ро, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, във вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Самият подсъдим признава вината
си и фактите, съдържими в обстоятелствената част на ОА в декларативното изявление по чл. 371 т.2 от НПК и както мотивира Съда и определението си по чл. 372, ал.4 от НПК, това признание се подкрепя от събраните на ДСП
доказателства.
Декларативното признание на
подсъдимото лице касае факти, установими със събраните в хода на ДСП по
надлежен ред доказателства. Те са съответни, взаимнодопълващи се или
еднопосочни и установяват категорично инкриминираните факти, по които е
депозирано самопризнанието в процесната хипотеза и което е потвърдено от тях. Доказателствените
средства не съдържат противоречива информация относно механизма на ПТП-то и не
поставят въпроси относно авторството и формата на вина. Разследването относно
авторството в досъдебната фаза е приключило с категорични изводи, водещи към
процесния автомобил и оттам- към подсъдимото лице.
Откритите на място непосредствено
след произшествието и отразени в
протоколите за оглед части и елементи от
прегазилото пострадалия превозно
средство са отнесени категорично от експертите по трасологичния анализ към л.а.
Опел м. Астра, рег.№ РА 45 43 ВТ,, собственост на дядото на подсъдимия и
управляван от последния към момента на настъпване на ПТП. Последното обстоятелство е изяснено с
признанията на подсъдимото лице в ДСП като обвиняем, тези на неговия дядо св. Д.
относно предоставеното ползване на превозното средство и признанията, които
последният е направил непосредствено след инцидента в хода на
оперативно-издирвателните мероприятия пред полицая св. Босаков.
Механизмът на ПТП е експертно и
на база на показанията на пострадалия изяснен. За да отремонтира спукана гума
пострадалия бил спрял крайно вдясно на еднопосочно платно с две ленти,
поставяйки и светлоотразителен
триъгълник. Добре бил преценил и наличието на мястото, на което установил
автомобила си, на улична лампа, за да използва осветлението от нея. По същото
платно подсъдимият управлявал автомобила на дядо си – св.И.А.Д.. Движел се
сам, със скорост 86 км/час, превишавайки максимално допустимата стойност на скоростта
- 50 км/час за населено място и за пътно превозно средство, което
управлявал. Възприел спрелия на пътното
платно лек автомобил „Волво“ и намиращия
се до него св.Г., който в този момент бил застанал с лице към приближаващия
автомобил също в източната лента за движение на превозни средства. Към този
момент автомобилът, управляван от подс. Д. се намирал на разстояние от порядъка на 33 метра и водачът му предприел
маневра заобикаляне на възприетата опасност. Високата и превишена скорост на
движение не осигурила възможността за осъществяване на правилна маневра, така
че да бъде избегнат удара в появилата се опасност на пътя. Непосредствено при
самото заобикаляне на лекия автомобил „Волво“ автомобилът на подъсдимия се ударил
с предната дясна и странична част в тялото на пострадалия св.Г.. Ударът бил
точно в момента, когато той се опитвал да отскочи встрани. Г. бил ударен челно
и странично от автомобила на подсъдимия в долната част на двата долни крайника.
След удара подсъдимият не спрял
автомобила, избягал от местопроизшествието като продължил движението си по ул.“С.К.“,
след което се прибрал в дома си в гр.Пазарджик и не казал нищо на домашните си
, като едва сутринта дядо му - собственик на автомобила узнал от полицаите, че
автомобилът е участвал в ПТП-то.
Възприетите с обвинителния акт и всъщност още
при привличането на обвиняемия в ДСП норми, уреждащи правилата и безопасността
на движението чрез регулиране на съответните обществените отношения, са именно онези, чието неизпълнение от страна
на водача стои в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия непредвиждан от
дееца престъпен резултат.
Управляваното от него при
произшествието МПС е отговаряло на техническите изисквания и не е в
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Безопасната скорост, при която е следвало да се
движи водача за предотвратяване на ПТП, при положение, че движението се е
извършвало в конкретното време и на конкретното място е трябвало да бъде не
повече от 50 км/ч, която е и максимално разрешената за населено място. Вследствие
само на превишена скорост на движение подсъдимият не постигнал технически точно
маневриране чрез избраната от него спасителна маневра - заобикаляне на паркирания
на платното л.а. и на намиращия се до него и на платното водач. Подсъдимият не отклонил достатъчно, така че
да избегне удара, управляваното от него МПС от онова направление при движение,
по което следва съприкосновение с намиращия се на платото водач на паркирания
автомобил. Като има предвид горното, Съдът прие, че инкриминираното нарушаване
на ал.21, ал.1 от ЗДвП се намира в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилия престъпен резултат, тъй като именно това нарушение, допуснато от
подсъдимия, е довело до настъпване на пътно-транспортното произшествие. Несъмнен
факт е, че след настъпилия удар на автомобила, управляван от подсъдимия,
последният не спрял, а напуснал местопроизшествието, което квалифициращо
обстоятелство е обусловило тежката квалификация по ал. 3 по чл. 343, пр. 3-то
б. А вр.чл. 343, ал.1, б.Б вр. чл. 342, ал.1
НК, а с нарушението по чл. 21, ал.1 от ЗДвП основателно е запълнена
бланкетната празнота по основния състав в привръзката.
Причинения престъпен резултат се
изразява в конкретни телесни увреждания на правомерно установилия авариралия си
автомобил пострадал. Установени са безспорно причинените вследствие настъпилия удар
телесни и засягащи пострадалия уврежданията - по степен и характер. Експертното
становище е за две средни телесни повреди: счупване на дясната подбедрица в
средната трета /голям и малък пищял/ с разкъсноконтузна рана в същата област и
2. счупване на лявата подбедрица в
долната трета /външен малко пищялен и вътрешен голямо пищялен глезен, също с
разкъсноконтузна рана на външния ляв глезен.Счупването на дясната подбедрица в
средната трета (голям и малък пищяли) е причинило
на Г. трайно затрудняване движенията на десния долен крайник, по смисъла на
чл.129 ал.1 във връзка с ал.2 от НК, за около 7-8 месеца от датата на травмата.
Счупването на лявата подбедрица в долната трета в областта на глезена (външен
малкопищялен и вътрешен голямопищялен глезен) му причинило трайно затрудняване
движенията на левия долен крайник, по смисъла на чл.129 ал.1 във връзка с ал.2
от НК, за около 4-5 месеца от датата на травмата.
Разбира се, осъществен е състава
на едно престъпление, тъй като повредата е една - предвид задължителните
указания с ППВС 3/79г. ( т. 18 - „ Когато
с извършването на едно деяние деецът причини на едно или повече от едно лице
еднакви по характер телесни увреждания, касае се до причиняването на една
повреда, защото в резултат на посегателството се осъществява от обективна и
субективна страна изпълнителното деяние на едно и също престъпление). Същият източник
установява и „поглъщането“ на леките по степен от по-тежките по степен увреждания
от гледна точка на това, че се касае до едно деяние и съответната му квалификация.
Престъпният резултат не е бил
предвиждан от подъсдимия, но същият обективно предвид психо-физическия си
статус е могъл да го предвиди и е бил длъжен, като се има предвид, правоспособността
и личността му. Като е нарушил виновно визираното правило за движение по
пътищата, подсъдимият по непредпазливост ( несъзнавана) е причинил на пострадалия
средна телесна повреда. Наличието на няколко еднакви или различни по характер
увреждания е от значение, както се посочи горе, за наказанието, но не и за
квалификацията на деянието.
Поради това и при установена
обективна и субективна съставомерност на инкриминираното престъпно деяние, Съдът
призна подсъдимия за виновен в извършването му.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следваше да му се наложи се отчете обществената опасност на
деянието - на база непрестанно растящия брой на престъпления от този вид с
особено тежки, вкл. и необратими последици. Стабилната гражданска позиция за
вземане на адекватни законодателни мерки за ограничаване рисковете на пътя
резонно рефлектира в завишаване на наказанията, предвидени за редица
престъпления против транспорта. Има траен и сериозен обществен резонанс по отношение на засягащите сигурността и
безопасността при движение по пътя престъпни деяния.
Обществената опасност на
подсъдимия е завишена , преценена на база на необременения му съдебен статус и
необременения му такъв с нарушения на правилата за движение по пътищата.
Последното се има предвид с изричното
уточнение ( л. 67, ДСП), че правоспособност за управление на МПС е придобита
едва на 29,05,15г. , а СУМПС получено дни по-късно. Това прави крайно безотговорно решението за такова
по размер превишение на скоростта. Защото самият факт на превишение не може и
не следва да се отчита при индивидуализация на наказанията, тъй като покрива
квалифициращ деянието елемент. Може и следва обаче да се отчита самият ръст на
превишението, защото самото нарушуние ще е налице както при превишение с 10
км/ч спрямо максимално разрешената, така и при превишение с процесните 36км/ч .
При това, с такова драстично
превишение на позволената скорост подсъдимят се е движел на една от
най-оживените улици в гр. Пазарджик, по която са разположени обществени сгради
и учреждения, детски заведения, много жилищни сгради - блокове, ЖСК, къщи.
Движението по тази улица, вкл. и към процесия час ,около 19 ч., е много
интензивно. Има много натоварени кръстовища, образувани от основни за града
пътни артерии. По самото платно на
няколко места са разположени изкуствени препятствия на пътя ( т.нар. „ лежащи
полицаи“ ) за ограничаване скоростта и
предотвратяване на произшествия именно поради нарушаване на забраната за
движение с превишена скорост. Нард с
това следва да се има предвид, че подсъдимият, след като е напуснал
местопроизшествието, се прибрал вкъщи, прибрал автомобила на дядо си и укрил от
своите роднини за настъпването на ПТП-то, като те узнали едва в хода на
разследването.
Значение се отдаде и на
причинените увреждания от гледна точка на техния брой и вид , тъй като се касае
до две отделни средни телесни повреди, като наред със всяка една от тях,
затруднила трайно движението на всеки от долните крайници, по тези органи са
били налични и разкъсно-контузни рани. Отчете се и непосредственото впечатление, че и към датата
на с.з. пострадалият - едър мъж, в зряла възраст, се придвижваше трудно и с
помощни средства в съдебната зала.
Всички тези отегчаващи
отговорността обстоятелства се взеха предвид, наред със смекчаващите ( липсата на данни за други нарушения на
правилата за движение по пътищата, както и липсата на извършени престъпления) и
се обуслови становище за превес на смекчаващите при конкретното отмерване на
предвиденото наказание. Съдът прие, че подсъдимият
следва да получи наказание от две години и три лишаване от свобода, тъй като то
ще бъде от една страна справедливо възмездие за извършеното престъпление и от
друга - мотивира очаквания за постигане на персоналната и генерална превенция.
С оглед задължителната, предвид проведената диференцирана процедура, редукция по чл. 58а, ал.1 от НК това
наказание се намали с 1/3- та и Съдът осъди подсъдимия на една година и шест
месеца лишаване от свобода.
Отчете се наличие на предвидените
материално-правни предпоставки по чл. 66, ал.1 от НК с оглед съдебното минало
на подсъдимия, наложеното му по вид и размер наказание. Наред с това, Съдът
съобрази и липсата на необходимост от реално изтърпяване на наказанието за
постигане на промени в съзнанието на дееца, както и възпиращ ефект в личен и
обществен аспект . Така, на основание чл. 66, ал.1 от НК се отложи
изтърпяването на наложеното наказание за определен максимално възможния
изпитателен срок в параметрите на ал.2 .Това решение бе обусловено от детайлно
визираните горе отегчаващи обстоятелства и от необходимостта да се гарантира в
максимална степен постигането на превантивно въздействие, за да се отговори на
целите на репресия, в основата на които стои създаване на сигурност и
безопасност в движението.
Предвид горния анализ на
обстоятелствата, взети предвид при отмерване на наказанието лишаване от свобода
и също с оглед заложените превенции, Съдът на основание чл. 343 г от НК лиши
подсъдимия от правото да управлява МПС за срок от две години.
Постанови се по отношение на веществени
доказателства, отпаднали отчупени, без стойност, елементи от части от
автомобила на собственика И.А.Д., ЕГН ********** - да му бъдат върнати, тъй
като не попадат под обсега на чл. 53 от НК.
Подсъдимият бе осъден да заплати
на пострадалия сторените от последния съдебно-деловодни разноски в размер на 1200
лв., както и да заплати сторените по делото разноски в размер на 583,60 лева -
сметка на ОД МВР Пазарджик и, както и държавна такса 5 лева при евентуално служебно
издаване на изп. лист.
По изложените мотиви Съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: