МОТИВИ: ПО ПРИСЪДА N46/20.12.2010г.
НОХД N 184/2010 ГОДИНА
Подсъдимите
С.Й.С., И.Й.С. и С.Й.С. са обвинени в това, че на 02.01.2010г. в гр.Павликени,
извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото – на публично място в кафе-аперитив “Бакарди”, инициирали
и участвали в сбиване,като унищожили чуждо имущество и поставили в опасност
здравето и живота на клиентите и персонала, като за С.С. деянието се явява
извършено повторно.
Прокурорът
квалифицира това деяние като престъпление по чл.325, ал.1, вр. с чл.20 НК за
втория и третия подсъдими и по чл.325, ал.3 вр. с чл.20, ал.2 НК за първия.
Второто обвинение е
против същите лица за това, че на същата дата и на същото място противозаконно
унищожили чужди движими вещи – инвентар и напитки, собственост на В.И.Б. *** на
обща стойност 437.49лв.
Прокурорът
квалифицира деянието като престъпление по чл.216, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК. Счита и двете обвинения за доказани и моли подсъдимите да бъдат признати за
виновни, като им бъде наложено наказание лишаване от свобода в средния размер,
предвиден в закона по първото обвинение - между една и две години и в същия размер по
второто обвинение, които да се групират и да бъдат изтърпени ефективно. Защитникът на подсъдимите счита, че
обвинението е напълно недоказано, всички доказателства са противоречиви и не
установяват по категоричен начин изложеното в обвинителния акт. Моли подзащитните
му да бъдат оправдани поради недоказаност на обвинението, както от обективна,
така и от субективна страна. Поведението на първите двама подсъдими се дължи
само на отношения между тях и З.Г., произтичащи от връзки по сватовство, и
Славчеви не са целяли ангажиране на обществото с действията си. Счита за
напълно недоказано участието и от обективна страна на третия подсъдими, както и
да се събрани доказателства кой от подсъдимите какви вещи е унищожил и чия
собственост са те.
Подсъдимият
С.Й.С. не се признава за виновен по повдигнатите му две обвинения. В хода на
съдебните прения не заема становище по обвиненията, тъй като делото е гледано в
негов отсъствие.
Подсъдимият И.Й.С. моли
да бъде оправдан, тъй като се касае за отношения между него и роднина, с който
на следващия ден са се сдобрили.
Подсъдимият С.С.
моли да бъде оправдан. Не се признава за виновен и излага, че е влязъл в
заведението след като е приключил боя.
По
делото са събрани писмени доказателства, изслушани са обясненията на подсъдимите,
свидетелски показания, съдебно-оценъчна експертиза.
Съдът
след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за безспорно установено от фактическа страна следното:
Подсъдимите
са братя /първите двама близнаци/ и живеят в гр.Павликени. На 02.01.2010г.
двамата близнаци, заедно със сестра си и нейния мъж З.Г.З., посетили кафе-аперитив
“Бакарди” в гр.Павликени около 22.00ч. Управител на заведението е св.В. Й., който
също бил в заведението, а на смяна от персонала били св.П.И. и Н.Т.– сервитьори.В
заведението имало още една компания, седнали самостоятелно – св. Д.И., Д.Р., Р.С.,
И.С. и Г.З.. На бара в заведението със свой познат англичанин се намирал св.П.В..
Подсъдимите излагат версията, че са допуснати в заведението на частно парти по
тяхна молба и достъпа на други клиенти е бил ограничен, но това се опроверга от
свидетелските показания, според които всички, които са пожелали да влязат в
заведението са били допуснати макар и да не са били част от компанията на
подсъдимите и да не са се включили в техния празник. След като употребили
алкохол З.Г.З. видимо станал нервен. Установи се, че получил телефонно
обаждане, че автомобилът му е бил запален, след което Г. избухнал.Започнал да
псува на цигански и се сдърпал с подсъдимия И.С..Двамата си говорили на висок
глас, а З. отишъл при диджея, взел микрофона и изкрещял на цигански, нещо което
повечето посетители не разбрали, но по тона преценили, че са ругатни по адрес
на И., който Г. сочел през цялото време. В показанията си св.Г.И., който е ром,
разяснява, че по микрофона З. е обвинил И. в подпалването на автомобила му, без
конкретно да споменава името му, но според останалите свидетели погледа и
думите са били насочени именно към него.Подсъдимият И.С. също се ядосал и
дръпнал микрофона от ръцете на Г., при което кабелът се скъсал и те двамата
започнали да се бията /показанията на св.Р./. Боят започнал близо до бара и
джиджея, след което подсъдимият И.С. избягал към плизката билярдна маса, Г. го
последвал и се гонили около нея.Първоначално Г. съборил подсъдимия И.С. на
земята, след което продължили да се бият и И. нанесъл
удар на Г. с билярдна щека, а боят се пренесъл отново в посока бара.Двамата се
блъскали и нанасяли удари по всички части на тялото, като същевременно събаряла
столове, хвърляли пепелници и чупели бутилки и чаши в заведението.В този момент
в боя се намесил подсъдимият С.С., който ударил Г. със стол, а от последният
течало кръв от главата и устната и цялото му лице и глава били окървавени. В
резултат на боричкането падали бутилки, а в последствшие щеката и един от
столовете е установено, че са счупени.При възникване на инцидента подсъдимият С.С.
не се намирал в заведението, но пристигнал 10 минути по-късно и според
показанията на св.И. се включил в боя, който към този момент почти заглъхвал,
като нанесъл удар с празно шише по главата на Г.. По време на боя св.В. заедно
с риятеля си напуснали заведението, тъй като край тях падали чаши и бутилки и
били замеряни с пепелник. Компанията на другите свидетели останала в
заведението и наблюдавала боя, като св.М. излязла, защото се уплашила, а св.Р.
и Д.И. заявяват, че обстановката не е била нормална и не е било възможно
спокойно да се стои в заведението и говори, а инцидента не са възприели като
зрелище, а като обезпокоителен факт. Тъй като управителят на заведението
натиснал паник бутона, малко след приключването на боя в заведението
пристигнали служители на полицията – свидетелите С., М., Й. и техни колеги. Те
заварили в заведението около 15 човека, съборени столове, изпочупени чаши и
бутилки и големи петна кръв по земята.Най-видими били пораженията по З.Г. от
чиято глава обилно течала кръв, а тримата подсъдими налитали да го бият.
Държали в ръцете си бутилки, щека или замахвали с юмрук към него.Свидетелите
успели да измъкнат стол от ръцете на подсъдимия С.С. и бутилка от ръцете на
един от близнаците. Целият под на заведението бил заслан с пърчета стъкла.
Служители на реда издали разпореждане да се прекрати боя, но подсъдимите не се
подчинили и се наложило да бъде употребена физическа сила, за да ги въпрат от
боя. Свидетелите повикали подкрепление, след пристигането на което успели да
овладеят сбиването.
За
установяване на материалните щети в заведението на досъдебното производство е
назначена съдебно-икономическа експертиза заключението, която е изслушана в
съдебно заседание. Вещото лице оценява щетите” на 437.49 лева Съдът приема
изцяло заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза като
всестранно, обективно и компетентно изготвено.
Видно от
протокол от 03.01.2010 г., приложен на лист 34 от дознанието за обезщетяване на
причинените в заведението щети подсъдимият И.С. е заплатил на управителя В.Б.
сумата от 520 лв.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установено от
обективна страна, че подсъдимите С.Й.С., И.Й.С. и С.Й.С. ***, в кафе аператив
„Бакарди”, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразямащи явно неуважуние към обществото – на публично място иницирали и
участвали в сбиване, като за С.С. деянието се явява извършено повторно, във вр.
с осъждането му за такова престъпление по НОХД 358/2006 г. на РС Павликени.
От
субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл. Подсъдимите
са съзнавали обективните признаци на деянието и обществено-опасните последици
от осъществяването му, целяли са настъпването на престъпния резултат. Не се
доказаха твърденията на обвинението, че деянието е извършено в съучастие, което
изисква да е налице общност на умисъла. Хулиганските действия не са замисляни
предварително и не са планирани от подсъдимите, а са провокирани от възникнал
скандал със З.Г., т.е. налице е внезапен умисъл за всеки един от тях, като и
тримата са се включили в различен момент и по различно време са започнали
хулиганските действия. В този смисъл за описаното деяние подсъдимите следва да
бъдат оправдани за квалификацията по чл.20, ал.2 от НК.
Обществената
опасност на това деяние е сравнително висока с оглед мястото на извършването
му, засегнатите лица и имущество.
Обществената
опасност на подсъдимите е висока. Осъждани са многократно за престъпления
против собствеността, транспорта, а С.С. и за документно престъпление и подкуп,
което показва трайно пренебрежително отношение към установените норми на
поведение.
Причината
за извършване на деянието и за тримата подсъдими следва да се търси в
незачитането на обществения ред, държавните институции от страна на подсъдимия,
невъздържаният му характер, употребата на алкохол.
Смекчаващи
вината обстоятелства съдът не констатира. Алкохолното опиянение и емоциите,
вследствие на провокации от други лица не може да се счете за такова
обстоятелство.
Отегчаващи вината
обстоятелства съдът не констатира.
При
отчитане на горните обстоятелства и канкретното деяние за всеки от подсъдимите,
съдът намира, че за постигане целите на наказанието и най-вече на
превъзпитателната функция, следва да се наложи наказание на подсъдимия С.Й.С.
на основание чл.325, ал.3 във вр. с ал.1 и във вр. чл.36 и 54 от НК по-тежкото
от двете преидвидени в закона - “лишаване от свобода” за минималния срок от три
месеца, което да изтърпи при първоначален “строг” режим с оглед предходните му
осъждания.
Предвид
продължителността на непристойните действия от страна на подс.И.С.
и обстоятелството, че негов спор дава начало на хулиганските прояви и на
останалите, съдът намира, че на този подсъдим следва да се наложи по-тежкото от
двете алтернативни наказания, а именно „лишаване от свобода” за срок то три месеца
при първоначален строг режим.
Третият
подъсдим – С.С. е извършил най-малко непристойни действия, участвал е само в
края на сбиването, парди което и на осн. Чл.325, ал.1 вр. с чл.36 и 54 НК
енговото наказание следва да бъде пробация, включваща двете задължителни мерки
за срок от по шест месеца.
По второто обвинение
– за умишлено унищожаване на чужди движими вещи, което квалифицирано от ПРП
като престъпление по чл.216 ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК съдът счита, че не се
доказа неговото извършване от подсъдимите както от обективна, така и от
субективна страна. На подсъдимите в обвинителния акт се преписва унищожаването
на чужди движими вещи – чаши и бутилки с алкохол, пепелници, два броя билярдни
щеки и бар стол, собственост на В.И.Б. на стойност 437.49 лева. По делото се
установи обаче, че основни участници в боя са подсъдимия И.С. и трето лице – З.Г.З..
При тяхното съприкосновение са извършени повечето действия, довели до
унищожаване на част от инвентара на заведението, но липсват конкретни
доказателства кои вещи са унищожени от подсъдимия И.С.. По отношение на другите
двама подсъдими има данни за нанасяне на удари и участие в боя, но отново приносът им в
унищожаване на имуществото не е конкретизиран и не е доказан. Единственото
доказателство за такова действие е от страна на подсъдимия С.С., който счупил
бутилка в главата на З.Г.. Това действие само по себе си се явява
малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 НК – щетата е на минимална стойност и е възстановена на следващия ден.
Същевременно това деяние е част от хулиганските действия, за които е повдигнато
обвинението и се поглъща от този по-тежконаказуем състав. Предвид изложеното по
второто обвинение подсъдимите следва да бъдат оправдани изцяло.
Наложените
на подсъдимите С.С. и И.С. наказания подлежат на групиране с други осъждания.
На И.С. е наложено наказанее Лишаване от свобода за срок от три месеца с
присъда по НОХД №297/10г. на ПРС, която е влязла в сила след процесното деяние.
Следва на основание чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 НК да се определи за
изтърпяване по-тежкото наказание – ЛС за срок от три гониди при първоначален
строг режим. По това осъждане на И.С. е взета мярка за неотклонение Задължане
под стража за периода 26.05-22.07.2010г. което на осн. Чл.59, ал.1, т.1 НК
следва да бъде приспаднот от определеното общо наказание. Следва да се
приспадни и времето на изтърпяване на марка за неотклонение Домашен арест по
същото дело за периода 23.07-09.08.2010г. като два дни домашен адрест се
зачитта за един ден лишаванен от свобода съгласно чл.59, ал.1, т.2 НК.
Деянието по
настоящата присъда от страна на С.С. е извършено преди да има влязло в сила
осъждане по НОХД №432/09 на ПРс и №297/10 на ПРС. Налице са предпоставките на
чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 НК, тъй като и трите деяния са извършени
преди да има влязла в сила присъда за някое от тях. Следва да се определи за
изтърпяване най-тежкото от тях, а именно наложеното с присъдата по
НОХД№432/09г. наказание – Лишаване от свобода за срок от пет месеца. По
НОХД№297/10 на И.С. е взета мярка за неотклонение Задължане под стража за
периода 26.05-22.07.2010г. което на осн. Чл.59, ал.1, т.1 НК следва да бъде
приспаднот от определеното общо наказание. Следва да се приспадни и времето на
изтърпяване на марка за неотклонение Домашен арест по същото дело за периода
23.07-09.08.2010г. като два дни домашен адрест се зачитта за един ден лишаванен
от свобода съгласно чл.59, ал.1, т.2 НК.
По
делото е приложено веществено доказателство – 1бр. Диск от охранителната камера
на обекта. Записът върху този диск не
приобщен към материалите по делото, не е преглеждан от органите на
досъдебното производство и такова искане не бе направено от страна на
прокуратурата в хода на съдебното следствие. Тъй като не е ясна връзката му с
процесните деяния и не подлежи на отнемане по реда на чл.53 НК, дискът следва
да бъде върнат на собственика В.Б..
При този
изход на делото подсъдимите следва да заплатат направените разноски по делото в
размер на 75лв. – всеки от тях по 25лв. по с/ка на ПРС.
По
изложените съображения съдът постанови настоящата си присъда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
Н.Я.