№ 82
гр. Ботевград, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:К.В.Н.
при участието на секретаря Л.Б.П.
като разгледа докладваното от К.В.Н. Гражданско дело № 20221810102280
по описа за 2022 година
С исковата молба от П. И. Р. против „Н.Г.“ ЕООД са предявени три обективно
кумулативно съединени осъдителни искове, съответно с правни основания чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ; чл. 344, ал. 1, т. 4 и чл. 226, ал. 3 във вр. с ал. 2 КТ във вр. с чл. 350, ал. 1 КТ
за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на П. И. Р., извършено със
Заповед № 67/15.11.2022 г. на управителя на „Н.Г.“ ЕООД; за поправка на основанието
за уволнение, вписано в трудовата книжка; за обезщетение за времето, през което
трудовата книжка на ищеца е била незаконно задържана, считано от 16.08.2022 г. до
22.12.2022 г. в размер на 4193,28 лв. (след допуснато изменение на иска), ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба (29.12.2022 г.) до
окончателното изплащане на вземането. Ищецът твърди, че е работел по трудово
правоотношение при ответника на длъжност „офис мениджър“ при месечно брутно
трудово възнаграждение в размер на 945,00 лв. На 20.07.2022 г. ищецът Р. подала
молба за прекратяване на трудовото й правоотношение по взаимно съгласие. В
евентуалност посочила, че ако работодателят не се съгласи прекратяването да е по
взаимно съгласие, то молбата й да се счита за 90-дневно предизвестие, а в случай на
неспазването от нейна страна на предизвестието, съответното обезщетение да й се
удържи от трудовото възнаграждение и от обезщетението й за неизползван платен
годишен отпуск. Работодателят поставил резолюция „да“ на молбата и поставил дата
20.10.2022 г. (т.е. след изтичане на 90- дневното предизвестие). От деня, следващ
подаването на молбата за напускане, а именно 21.07.2022 г. до 09.08.2022 г. ищцата не
се явявала на работа, поради което на 16.08.2022 г. й били изискани писмени
1
обяснения. В тези обяснения ищцата посочила, че не желае да се явява повече на
работа. На 15.11.2022 г. работодателят прекратил трудовото правоотношение на
ищцата, като на последната била връчена процесната заповед за дисциплинарно
уволнение, мотивирана с неявяването на работа в периода от 21.07.2022 г. до
09.08.2022 г. В исковата молба се акцентира, че от 16.08.2022 г. ищцата е изразила
изрична воля за незабавно прекратяване на ТПО и неспазване срока на предизвестието
си. По тази причина към момента на връчване на уволнителната заповед трудовото й
правоотношение следвало вече да се счита прекратено на 16.08.2022 г. едностранно от
работника и в този смисъл несъществуващо. Наред с това, към момента на налагане на
дисциплинарното наказание „уволнение“ срокът на отправеното предизвестие бил
изтекъл и ТПО било прекратено на това основание в условията на евентуалност. На
следващо място се сочи, че дисциплинарната отговорност на ищцата била ангажирана
след изтичане на двумесечния срок, регламентиран в чл. 194 КТ. Акцентира се, че
основанието за прекратяване на ТПО в трудовата книжка следва да е чл. 326, ал. 1 КТ.
Не на последно място се сочи, че трудовата книжка на ищцата е била неправомерно
задържана от работодателя в периода от 16.08.2022 г. до 22.12.2022 г., поради което за
същия период се претендира обезщетение в размер на 4193,28 лв. По същество
искането към съда е да се уважат така предявените искове. Претендират се и съдебно –
деловодни разноски.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като е подал отговор в
законоустановения срок. Намира исковете за допустими, но неоснователни.
Действително работодателят не бил дал съгласие за прекратяване на ТПО по взаимно
съгласие и поставил дата 20.10.2022 г., т. е. волята му била прекратяването да се
извърши с изтичане срока на тримесечното предизвестие. Акцентира обаче, че няма
данни кога работодателят е поставил резолюция на молбата и тъй като ищцата
недопустимо била отправила волеизявленията си за прекратяване на ТПО в
евентуалност, то началният момент, от който започвали да текат трите месеца
предизвестие, бил 28.07.2022 г., т.е. след сбъдване на отрицателното условие,
предпоставка за прекратяване на ТПО едностранно от работника. В този смисъл ТПО
не било прекратено преди връчване на заповедта за уволнение. На следващо място се
сочи, че ищцата в срока на предизвестието нито е престирала работната си сила,
въпреки че за това не са й създавани пречки, нито е заплатила обезщетение за
неспазено предизвестие. Излагат се аргументи и, че за работодателя няма задължение и
дори важи забраната по чл. 272 КТ за извършване на удръжки от трудовото
възнаграждение. Твърди се, че ищцата недобросъвестно е упражнила правото си да
прекрати ТПО. В условията на евентуалност се сочи, че дори да се приеме, че
предизвестието е отправено надлежно и добросъвестно, то ТПО би се считало
прекратено на 28.10.2022 г. Затова и претендирането на обезщетение за незаконно
задържане на трудовата книжка в този период било неоснователно. По отношение на
2
преклузивния срок за налагане на дисциплинарно наказание, същият се твърди, че бил
спазен, тъй като меродавна била датата на узнаване на нарушението от субекта на
дисциплинарна власт. По иска с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ се твърди също
неоснователност. Ищцата била поканена от работодателя да получи трудовата си
книжка още с връчване на уволнителната заповед, но същата не дала необходимото
съдействие. Освен това, ищцата не била претърпяла каквито и да е имуществени вреди
от твърдяното задържане на трудовата й книжка, тъй като в процесния период нито
предприела действия да започне нова работа, нито пък да се регистрира като
безработна. Направено е и възражение за прихващане (в случай на уважаване на иска
за обезщетение) с сумата от 2396,16 лв. (след допуснато изменение на иска) –
обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал.1 КТ за периода от 16.08.2022 г.
до 28.10.2022 г.
В откритото съдебно заседание страните поддържат доводите и исканията си.
Подробни аргументи се излагат в писмени бележки.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
От Трудов договор № 716/19.10.2020 г. се установява, че между страните е
възникнало валидно трудово правоотношение, в рамките на което ищцата е работила
на длъжност „офис мениджър“ срещу основно трудово възнаграждение 945,00 лв. и
допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0,6 %.
Договорът е сключен като безсрочен с изпитателен срок от 6 месеца в полза на
работодателя. Уговорен е срок за предизвестие при прекратяване на договора – 90 дни.
С Молба от 20.07.2022 г. ищцата заявява желанието си да бъде освободена от
длъжност на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, като не е посочено от коя дата следва да
се счита освободена. При условие на неуважаване на молбата, ищцата е помолила
същата да се счита като 90 – дневно предизвестие за напускане, като в случай на
неспазване на предизвестието й се удържат обезщетенията по чл. 220, ал. 1 КТ и чл.
224, ал. 1 КТ. На молбата е поставена резолюция „да“ и е изписана дата 20.10.2022 г.
По делото са отделени за безспорни обстоятелствата, че с поставяне на
резолюция на молбата за напускане на ищцата работодателят не е дал съгласие за
прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие и поставил дата
20.10.2022 г., т. е. волята му била прекратяването да се извърши с изтичане срока на
предизвестието, както и че ищцата П. И. Р. не се е явявала на работа в периода от
21.07.2022 г. до 09.08.2022 г.
Съгл. Заповед № 67/15.11.2022 г. на управителя на „Н.Г.“ ЕООД, на основание
чл. 190, ал. 1, т. 2 и т. 7 от КТ на ищцата е наложено дисциплинарно наказание
3
„уволнение“ за това, че не се е явявала на работа от 21.07.2022 г. до 09.08.2022 г., като
трудовото й правоотношение е прекратено, считано от 16.11.2022 г. На заповедта е
отбелязано, че ищцата П. Р. е получила заповедта на 15.11.2022 г., като същата е
положила подпис срещу отбелязването.
С Покана изх. № 22/09.08.2022 г. ищцата се уведомява, че й се предоставя 5 –
дневен срок от връчването, в който може да се яви и да даде писмени обяснения във
връзка с неявяването си на работа, считано от 21.07.2022 г.
В свои писмени обяснения от 16.08.2022 г. ищцата заявява, че е подала молба за
напускане на 20.07.2022 г. и във връзка с това, прилага и връща предоставения й
електронен подпис, за което е съставен и подписан двустранно приемо – предавателен
протокол от същата дата.
Съгласно заверено копие на трудовата книжка на ищцата и направената
констатация на трудовата книжка в последното о.с.з., последното вписване е от
работодател ответното дружество, като се сочи, че ТПО е прекратено на 16.11.2022 г.
на основание чл. 330, ал. 2 КТ.
В Доклад № 27/19.09.2022 г. на специалист „Човешки ресурси“ до управителя на
„Н.Г.“ ЕООД се сочи, че ищцата не се е явявала на работа в периода от 21.07.2022 г. до
09.08.2022 г., за което е съставен Констативен протокол № 2/09.08.2022 г. Отбелязано е
също, че ищцата е депозирала писмени обяснения за неявяването си, но и до момента
не се е явила, за да бъдат оформени документите във връзка с трудовото й
правоотношение.
Описаното нарушение по аналогичен начин е протоколирано в констативни
протоколи № 2/09.08.2022 г. и № 4/21.07.2022 г.
С Покана изх. № 36/21.11.2022 г. ищцата е уведомена, че следва да се яви в най –
кратък срок в управлението на работодателя, за да получи надлежно оформената си и
подпечатана трудова книжка. Съгл. Известие за доставяне (л. 40 от делото), на ищцата
е извършено връчване на 23.11.2022 г.
От Справка актуално състояние на действащи трудови договори за периода от
16.08.2020 г. до 22.12.2022 г., изд. от ТД на НАП – София, се установява, че от
05.12.2022 г. ищцата е започнала нова работа при друг работодател.
Според заключението на ССчЕ среднодневното брутното трудово
възнаграждение на ищцата за месеца, през който последно е работила и за който е
получила брутно трудово възнаграждение, възлиза на 46,08 лв. Съдът кредитира
заключението, като аргументирано и достатъчно подробно.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
4
Предявени са три обективно кумулативно съединени осъдителни искове,
съответно с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; чл. 344, ал. 1, т. 4 и чл. 226, ал. 3
във вр. с ал. 2 КТ във вр. с чл. 350, ал. 1 КТ.
Ищецът следва да докаже, че е работил по трудово правоотношение при
ответника на съответната длъжност; периода и размера на обезщетението за незаконно
задържане на трудовата книжка. Ответникът следва да докаже законността на
уволнението – наличие на съответно основание за прекратяване на трудовото
правоотношение с работника, законосъобразно провеждане на процедура по
уволнението. По възражението за прихващане ответникът следва да докаже основание,
период и размер на претендираното обезщетение за неспазено предизвестие.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
Между страните по делото е възникнало и съществувало валидно трудово
правоотношение по силата на сключения трудов договор, което обстоятелство се
доказва от събраните доказателства, а отделно от това не се оспорва от страните.
Право на работника/служителя е да предложи на своя работодател прекратяване
на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от
КТ. Наред с това, работникът/служителят разполага и със свое субективно
потестативно право да прекрати едностранно трудовото правоотношение с
предизвестие по смисъла на чл. 326, ал. 1 от КТ. За да породи прекратителния си
ефект, предизвестието следва да бъде писмено (форма за действителност), да поставя
срок, с изтичането на който работникът/служителят се счита освободен от длъжност,
както и да е достигнало до работодателя. Няма пречка, а и житейски логично е двете
прекратителни основания да се релевират в една обща писмена молба до работодателя,
както се е случило и в процесния казус. В молбата си от 20.07.2022 г. ищцата е
посочила, че основното й желание е трудовият договор да бъде прекратен по взаимно
съгласие, а в случай, че не получи такова от работодателя, то молбата й да се счита за
90-дневно предизвестие. Няма данни кога точно молбата е доведена до знанието на
работодателя, но доколкото в исковата молба се сочи, че датата на подаване е
20.07.2022 г., а и няма изрично оспорване в тази насока от насрещната страна, то съдът
приема, че молбата за напускане е достигнала до ответното дружество на 20.07.2022 г.
От тази дата е започнал да тече 7-дневният срок по чл. 325, ал.1, т. 1 от КТ, в който
работодателят следва да вземе отношение по молбата, за което да уведоми
работника/служителя. В конкретния случай работодателят е поставил резолюция „да“
на молбата, както и е изписал датата 20.10.2022 г., без да може да се установи на коя
дата е резолирана молбата, респ. дали това се е случило в рамките на 7-дневния срок.
По този въпрос обаче е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че с поставяне на резолюция на молбата за напускане на ищцата
работодателят всъщност не е дал съгласие за прекратяване на трудовото
5
правоотношение по взаимно съгласие и поставяйки дата 20.10.2022 г., е изразил волята
си прекратяването да се извърши с изтичане срока на 90 - дневното предизвестие.
При така очертаните факти, срокът на предизвестието на основание чл. 326, ал. 4
от КТ е започнал да тече от деня, следващ получаването на молбата за напускане, т. е.
от 21.07.2022 г. Съдът не споделя довода, че срокът на предизвестието тече от
28.07.2022 г., т. е. след като е изтекъл 7 – дневният срок за произнасяне на
работодателя по искането за прекратяване по взаимно съгласие. Недвусмислена е
волята на ищцата трудовото й правоотношение да бъде прекратено в максимално
кратък срок. Ако ищцата бе избрала директно да прекрати ТПО с предизвестие и
молбата й съдържаше само такова искане, то срокът на предизвестието би започнал да
тече отново на 21.07.2022 г. Обстоятелството, че ищцата се е възползвала от
допълнителната възможност в същата молба да предложи на работодателя
прекратяване по взаимно съгласие и да бъде освободена още по – рано от изтичане
срока на предизвестието, не следва я поставя в по – неизгодно положение.
Следователно срокът на предизвестието по чл. 326, ал. 4 КТ и 7-дневният срок за
произнасяне от работодателя по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ са текли успоредно и независимо
един от друг, считано от 21.07.2022 г. и за двата срока.
Тъй като предизвестието по трудовия договор е 90 – дневно (а не тримесечно) и
се брои по календарни дни, то деветдесетият ден изтича на 18.10.2022 г. и считано от
19.10.2022 г. трудовото правоотношение би следвало да се прекрати с изтичане срока
на предизвестието. За периода от подаване на молбата за напускане до 18.10.2022 г.
включително, т. е. за срока на предизвестието, трудовото правоотношение остава
непроменено, страните запазват всички свои права и задължения по трудовия договор,
в т. ч. ищцата е следвало да се явява на работа, да изпълнява трудовите си функции и
да спазва трудовата дисциплина. Действително в молбата си за напускане ищцата е
декларирала съгласието си „в случай на“ неспазено от своя страна предизвестие
обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ да бъде удържано от трудовото й
възнаграждение и от обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ. Подобно изявление обаче
не представлява ясно и недвусмислено декларирана воля до работодателя, че
работникът/служителят няма да се явява повече на работа и няма да спази срока на
предизвестието си. При тази двусмислена формулировка и при последващо фактическо
неявяване на работника/служителя на работа, работодателят е изправен пред неяснота
дали отсъствието от работа следва да се счита като реализиране на правото по чл. 220,
ал. 1 от КТ или се дължи на други причини. В този смисъл, за работодателя не е
съществувало задължение да тълкува неявяването на работника/служителя като
законосъобразно неспазване срока на предизвестието.
По делото е отделено за безспорно обстоятелството, че ищцата П. И. Р. не се е
явявала на работа в периода от 21.07.2022 г. до 09.08.2022 г. По повод отсъствието й от
работа срещу ищцата е инициирано дисциплинарно производство, като същата е
6
поканена да даде писмени обяснения. Неявяването на работа в два последователни
работни дни съставлява нарушение на трудовата дисциплина, за което съгл. чл. 190, ал.
1, т. 2 от КТ се предвижда наказание дисциплинарно уволнение. Нарушението е
извършено от ищцата в рамките на течащия срок на предизвестие. Открито е от
работодателя на 19.09.2022 г., когато е входиран докладът на специалиста „Човешки
ресурси“ до управителя на ответното дружество – субект на дисциплинарната власт,
ведно с констативния протокол за установяване на нарушението и писмените
обяснения, снети от ищцата. Съгл. чл. 194, ал. 1 от КТ работодателят е издал
атакуваната уволнителна заповед на 15.11.2022 г., т. е. в законоустановения
преклузивен двумесечен срок от откриване на нарушението. Същевременно преди
издаване и връчване на заповедта за дисциплинарно уволнение срокът на
предизвестието е изтекъл. Налице е хипотеза на конкуренция между основания за
прекратяване на ТПО, а именно по чл. 326, ал. 1 КТ и по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ. По
подобен казус и във връзка с противоречиво решавания материалноправен въпрос за
законосъобразността на прекратяването при конкуренция на основанията - с
предизвестие по инициатива на работника служителя по чл. 326, ал. 1 КТ и по
инициатива на работодателя с дисциплинарно уволнение на основание чл. 190, ал. 1, т.
2 КТ - е допуснато касационно обжалване. С Решение № 34/24.03.2017 г. по гр. д. №
2962/2016 г., IV г.о. на ВКС е прието, че „ако в рамките на срока на предизвестие
работникът или служителят извърши нарушение на трудовата дисциплина, за което
работодателят да го уволни дисциплинарно, прекратяването на трудовото
правоотношение настъпва на основание дисциплинарното уволнение, от момента на
връчване на надлежно мотивирана от работодателя заповед на работника или
служителя.“ В настоящия случай уволнителната заповед е връчена на ищцата на
15.11.2022 г., от която дата е прекратено и трудовото й правоотношение. Заповедта е
издадена от органа на дисциплинарна власт, в двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 от КТ,
мотивирана е, словесно е описано ясно и разбираемо в какво се състои нарушението,
словесното описание съответства на правното (цифровото) квалифициране на
нарушенията, като наложеното наказание съответства по степен на тежестта на
нарушението. Изпълнена е и процедурата за събиране и оценяване на доказателства,
както и надлежно са снети писмени обяснения от работника/служителя.
Поради всичко изложено заповедта за уволнение се явява законосъобразна и
искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да се отхвърли като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ
Поради акцесорния си характер и обусловеността си от главния иск,
неоснователен и подлежащ на отхвърляне се явява и искът по чл. чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ
за поправка на основанието за прекратяване на ТПО в трудовата книжка.
7
По иска с правно основание чл. 226, ал. 3 във вр. с ал. 2 КТ във вр. с чл. 350, ал.
1 КТ
Съгл. чл. 350, ал. 1 КТ, при прекратяване на ТПО работодателят има две
задължения – да впише данните, свързани с прекратяването и да предаде обратно
трудовата книжка на работника/служителя незабавно, т. е. на датата на прекратяването.
Както ищцата признава в исковата молба, трудовата й книжка се е съхранявала от
работодателя от самото й постъпване на работа. С Тълкувателно решение № 1/2019 г.
от 02.12.2019 г. на ОСГК на ВКС е окончателно разрешен въпросът относно
дължимото обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка. По – конкретно
в т. 1 от цитираното ТР е прието, че задължението по чл. 350, ал. 1 КТ на
работодателя да предаде незабавно на работника или служителя надлежно оформената
трудова книжка при прекратяване на трудовото правоотношение възниква в момента
на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се намира
при работодателя, неговото задължение става изискуемо и той изпада в забава от деня
на прекратяване на трудовото правоотношение. В т. 2. от ТР се сочи, че незаконно
задържане на трудовата книжка по смисъла на чл. 226, ал. 2 КТ е налице, когато
работникът или служителят е предоставил на работодателя трудовата си книжка за
вписване на необходимите данни и работодателят не я е върнал незабавно. За
работодателя възниква задължение да заплати обезщетение по чл. 226, ал. 2 и ал. 3,
изр. 2 КТ от деня на прекратяване на трудовото правоотношение, когато трудовата
книжка се намира при него. Обезщетението се дължи до предаването на трудовата
книжка, съответно до изпълнение на процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за
трудовата книжка и трудовия стаж, т. е. до момента, в който работодателят съобщи на
работника или служителя с писмо с обратна разписка да се яви, за да получи лично
трудовата си книжка.
В настоящия случай ответното дружество работодател е поканило надлежно
ищцата да получи оформената си трудова книжка, като видно от известието за
доставяне, поканата е връчена на 23.11.2022 г. Следователно обезщетение се дължи от
15.11.2022 г. (датата на прекратяване на ТПО) до 23.11.2022 г. За този период
работните дни са 7, а среднодневното брутно трудово възнаграждение е 46,08 лв., съгл.
заключението по ССчЕ, изчислено на база последното получено месечно трудово
възнаграждение. Следователно искът по чл. 226, ал. 3 във вр. с ал. 2 КТ следва да се
уважи за периода от 15.11.2022 г. до 23.11.2022 г. до размера от 322,56 лв., като за
разликата до пълния предявен размер от 4193,28 лв. и за остатъка от периода от
16.08.2022 г. до 22.12.2022 г. следва да се отхвърли като неоснователен.
По възражението за прихващане
8
Частичното уважаване на иска по чл. 226, ал. 3 във вр. с ал. 2 КТ във вр. с чл.
350, ал. 1 КТ представлява осъществило се вътрешнопроцесуално условие за
разглеждане на приетото за съвместно разглеждане възражение за прихващане между
претендираното обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка и
обезщетението за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 2396,16 лв.
за периода от 16.08.2022 г. до 28.10.2022 г. Фактическият състав по чл. 220, ал. 1 КТ
изисква на първо място да е налице прекратяване на ТПО на основание отправено и
неспазено от работника/служителя предизвестие. В настоящия случай съдът приема, че
трудовото правоотношение е прекратено на съвсем различно основание, а именно на
основание дисциплинарно уволнение. Затова и на работодателя не се дължи
обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ, поради което възражението за прихващане е
неоснователно и следва да се отхвърли.
По разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК и двете страни в
производството имат право на разноски, ищецът - съобразно уважената част от
исковете, а ответникът – съобразно отхвърлената.
Ищецът претендира разноски за адвокатски хонорар в размер на 1420 лв., за
които e направил изрично вписване, имащо характер на разписка, че са реално
заплатени. Предвид отхвърлянето на два от исковете изцяло и на третия иск частично,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 27,66 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение. Ответникът претендира адвокатско възнаграждение в
размер на 1000 лв., от които следва да му се присъдят разноски в размер на 920 лв.,
съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Районен съд – Ботевград дължимите държавни такси по делото в размер на
18,22 лв., съразмерно на уважената част от исковете.
Във връзка с изплатеното от бюджета на РС – Ботевград възнаграждение за вещо
лице по ССчЕ в размер на 160 лв., съобразно изхода на спора, ответникът следва да
заплати и разноски по експертизата в размер на 12,80 лв. по сметка на РС – Ботевград.
Решението подлежи на предварително изпълнение на основание чл. 242, ал. 1 от
ГПК в частта относно присъденото обезщетение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
9
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ от П. И. Р. с ЕГН: *, с
постоянен адрес: ***, против „Н.Г.“ ЕООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: ***, за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на П. И. Р.,
извършено със Заповед № 67/15.11.2022 г. на управителя на „Н.Г.“ ЕООД.
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание 344, ал. 1, т. 4 от КТ от П. И. Р. с ЕГН: *, с
постоянен адрес: ***, против „Н.Г.“ ЕООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: ***, за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата й
книжка.
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 226, ал. 3 във вр. с ал. 2 КТ във вр. с
чл. 350, ал. 1 КТ „Н.Г.“ ЕООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: ***, да
заплати на П. И. Р. с ЕГН: *, с постоянен адрес: ***, сумата от 322,56 лв. (триста
двадесет и два лева и петдесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за
незаконно задържане на трудовата книжка, за периода от 15.11.2022 г. до 23.11.2022 г.,
ведно със законната лихва, считано от 29.12.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 322,56 лв. до пълния
предявен размер от 4193,28 лв. за периодите от 16.08.2022 г. до 15.11.2022 г. и от
23.11.2022 г. до 22.12.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ възражението за прихващане на „Н.Г.“ ЕООД с ЕИК: *, със
седалище и адрес на управление: ***, срещу П. И. Р. с ЕГН: *, с постоянен адрес: ***,
за компенсиране на присъденото й обезщетение за незаконно задържане на трудовата
книжка с обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на
2396,16 лв. за периода от 16.08.2022 г. до 28.10.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Н.Г.“ ЕООД с ЕИК: *, със седалище
и адрес на управление: ***, да заплати на П. И. Р. с ЕГН: *, с постоянен адрес: ***,
сумата от 27,66 лв. (двадесет и седем лева и шестдесет и шест стотинки),
представляваща сторени в производството разноски за адвокатско възнаграждение,
съобразно уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК П. И. Р. с ЕГН: *, с постоянен адрес:
***, да заплати на „Н.Г.“ ЕООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: ***,
сумата от 920 (деветстотин и двадесет) лв., представляващи сторени в
производството разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част
от исковите претенции.
10
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Н.Г.“ ЕООД с ЕИК: *, със седалище
и адрес на управление: ***, да заплати по сметка на Районен съд – Ботевград
дължимите държавни такси и разноски по делото в размер на общо 31,02 лв. (тридесет
и един лева и две стотинки), от които 18,22 лв. - държавни такси и 12,80 лв. –
възнаграждение за вещо лице по ССчЕ, съобразно отхвърлената част от исковете, както
и 5 (пет) лв. за служебно издаване на изпълнителен лист в случай на принудително
изпълнение.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта
относно присъденото обезщетение по чл. 226, ал. 3 във вр. с ал. 2 КТ във вр. с чл. 350,
ал. 1 КТ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от датата на обявяването му - 11.05.2023 г.
Преписи от решението да се изпратят на страните!
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
11