Р Е Ш Е Н И Е
№ ……….. / 11.11.2019г., гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание, проведено на 11.10.2019г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при
секретар АТАНАСКА ИВАНОВА, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 19148 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 439 ал.1 от ГПК.
Производството
по делото е образувано по повод предявен от ищецът И.Р. Н***ЕГН ********** срещу
ответника "А.З.С.Н.В."ЕАД,
ЕИК:***, със седалище и адрес на управление:***, р-н
Люлин, ж.к. Люлин - 10, бул. *** № 25, офис - сграда ***, ет. 2, офис 4,
отрицателни
установителни искове с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК, за
признаване за установено в отношенията между страните, че ИЩЕЦЪТ НЕ ДЪЛЖИ НА ОТВЕТНИКА сумите, посочени в изп. лист от
16.03.2009г., издаден на основание Заповед за изпълнение от 16.03.2009г. по
ч.гр. дело ***с-в, въз основа на който е образувано изпълнително дело №2*** по описа на ЧСИ И***, per. № ***, а именно: сумата от 13 851,76лв.
главница, сумата от 1 417,71 лв. представляваща
редовна лихва, сумата от 496,30лв. представляваща
наказателна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.03.2009г. до окончателното изплащане на
вземането, както и направените разноски по делото в размер на 315,32лв. д.т. и 365,31лв. юрисконсултско
възнаграждение, като погасени по давност, поради погасено по давност
право на принудително изпълнение.
Моли се за
присъждане на сторените съдебно - деловодни разноски в настоящото производство.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения:
На
24.04.2009г. е образувано изпълнително дело №2*** по описа на Частен съдебен
изпълнител И***, per. № ***, Район на действие Окръжен съд - Варна, с адрес на
кантората гр. Варна 9000, ул. Бдин Nol4A, ет. 1, със страни първоначален
взискател - РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД, ЕИК ***и длъжник - И.Р. Н***ЕГН **********,
на основание изпълнителен лист от
16.03.2009г., издаден на основание Заповед за изпълнение по 417 от ГПК от 16.03.2009г.
по ч.гр. дело №***. по описа на PC Варна, VII с-в, за събиране на следните
суми: сумата от 13 851,76лв. главница, сумата от 1 417,71лв. представляваща
редовна лихва, сумата от 496,30лв. представляваща наказателна лихва, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 13.03.2009г. до окончателното
изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в размер на
315,32лв. д.т. и 365,31лв. юрисконсултско възнаграждение.
На
28.08.2018г., ищцата разбрала, че е образувано изпълнително дело №2***, тъй
като й се наложило да ползва банковата си сметка в ОББ, при което от банката е
била уведомена, че върху сметката й е наложен запор от ЧСИ по горепосоченото
изпълнително дело.
При
направената в кантората на ЧСИ И***, per. № *** справка по изпълнителното дело
от упълномощения от мен адвокат - В*** от АК-Перник на 05.09.2018г., се
установило, че въпросното вземането е принадлежало на РАЙФАЙЗЕНБАНК
/БЪЛГАРИЯ/ЕАД, ЕИК***, което вземане е прехвърлено с договор за цесия на
цесионера "СВЕА ФАЙНАНС Б-Я"ЕООД, ЕИК***, който от своя страна е
прехвърлил вземането е договор за цесия от 03.10.2016г. на ответника по иска и
настоящ взискател по изпълнителното дело "А.З.С.Н.В." ЕАД, ЕИК***.
От справката
е установена следната фактическа обстановка: Последното валидно изпълнително
действие по делото е извършено на 03.07.2009г. чрез налагане на мярка по чл.76
от ЗБДС; на 16.12.2009г. е направена служебна справка от ЧСИ, без това да е
поискано изрично от взискателя с молба, за наличие на трудов договор на
длъжника, което не е действие по изпълнението съгласно TP на ВКС; като
следващата молба, и въобще следващият наличен документ, по изп. дело е подадена
молба на 30.10.2013г., с която също не са поискани изпълнителни действия, а е
подадена от Райфайзенбанк с цел единствено да оттегли пълномощията си като
взискател по делото и да уведоми ЧСИ за това, че вземането е цедирано; След
тази дата са подавани молби от взискателя, но по тях няма извършвани изп.
действия, като единствената молба от взискател по делото, по която са извършени
действия за целия този период е тази от 16.11.2017г., но тези молби за са
депозирани при прекратен изпълнителен процес ех lege, поради което не пораждат
ефект на прекъсване на давността.
След като
последното валидно изпълнително действие по делото е извършено на 03.07.2009г.
и не са извършвани изпълнителни действия в продължение на 2 /две/ години,
считано от тази дата, то перемпцията е настъпила на 03.07.2011г. и делото е
прекратено на тази дата по силата на закона /ех lege/. Но въпреки всичко
изброено по-горе изпълнителното дело продължава да е висящо и по него
продължават да се извършват изпълнителни действия, в това число и запор на МПС
и банкови сметки.
Поради
гореизложеното, се настоява от ищцата, че за нея възниква правен интерес от
предявяването на настоящия отрицателен установителен иск с правна квалификация
чл. 439, ал. 1 и ал 2 от ГПК, във връзка с чл. 110 от ЗЗД, с който претендира,
че не дължи посочените по-горе суми, поради изтичането на петгодишен давностен
срок от последното валидно изпълнително действие от страна на взискателя по
смисъла на чл.110 ЗЗД, който е започнал да тече от 03.07.2009г. и е изтекъл на
03.07.2014г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 439 ГПК, длъжникът може да оспори изпълнението чрез иск,
който може да се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене. И тъй като отрицателния установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК може да
бъде основан само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, и имащи отношение
към изпълняемостта на правото, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 255,
изр.2 ГПК (отм.), съгласно указанията на ВС и ВКС, изложени в трайна съдебна
практика по въпроса - Решение № 333 от 5.12.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1244/2010г., Ill г. o., ГК, Решение №101/01.12.1972 г. по гр. д. №
95/1972 г. ОСГК на ВС, Решение № 781 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 12/2010 г., III г.о., ГК, посочените
предпоставки касаят допустимостта на предявения иск. Същото становище е
изразено и в практиката по чл. 439, ал. 1 ГПК в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК - Определение № 313 от
25.03.2011 г. по ч. т. д. № 157/2011
г., определение № 233 от
17.04.2009 г. по ч. т. д. № 239/2009
г. на ВКС, II т. о, както и произнасянето по ч. гр. д. № 471/2009
г. на ВКС, IV г. о.
Наличието на висящ изпълнителен
процес за събиране на вземането по изпълнителния лист, се сочи, че е достатъчно
основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по
чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението. В случая това условие е налице,
тъй като е образувано изп. дело №2***, като
производството по това изпълнително дело продължава да е висящо. Само когато принудителното
изпълнение е приключило и взискателят е изцяло удовлетворен, не е налице правен
интерес за длъжника от предявяване на установителния иск по чл.439 ГПК.
В тежест на ищецът, съобразно
твърдението му е да докаже факта на погасяването на процесиите суми по давност,
като в случая следва да установи началния момент, от който е започнала да тече
погасителната давност и периода, за който е текла. При установяване на това
обстоятелство, в тежест на ответника е да докаже спирането или прекъсването на
давността.
Сочи се, че когато не са
предприемани и реализирани изпълнителни действия повече от 2 години от последното валидно изпълнително действие,
прекратяването настъпва по силата на закона, а актът на съдебния изпълнител има
само декларативно действие, а не конститутивно действие. При прекратяване
съдебният изпълнител е длъжен служебно да вдигне всички запори и възбрани, като
всички други предприети действия се обезсилват по право, а нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или
предприето последното изпълнително действие, в случая 03.07.2009г. Съответно
осъществените от взискателя /или от ЧСИ на осн. Чл.18 от ЗЧСИ/ действия по изп.
дело, след датата на прекратяването ех lege са правно ирелевантни и непротивопоставими на длъжника, /в
горния смисъл са Решение 76 от 07.06.2011 г. по т.д.634/2010 г. I ТО, ВКС и
Решение 223 от 12.07.2011 г. по т.д. 124/2010 г.,Н ТО,
ВКС.
Съгласно ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 2/2013 на ВКС, отговор на въпрос 10, когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д"
ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Не
са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
Ответната страна, „А.З.С.Н.В." ЕАД,
ЕИК *** , е депозирала отговор на
исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, в който се излага, че
предявеният иск е недопустим, поради липса на правен интерес от предявяването
му, но основателен.
По основателност на иска се
счита, че иска е основателен относно давността.
Относно разноските по делото, се сочи че съгласно
разпоредбите на ГПК, в тежест на страната, предизвикала неоснователно
завеждането на дело остават и сторените съдебно -
деловодни разноски по същото.
В петитума на исковата молба, ищецът иска от съда да бъде
установено, че „не дължи н. „А.з.с.н.в." ЕАД сума в размер на 16 446.40лв. /шестнадесет
хиляди четиристотин четиридесет и шест лева и 40
ст./ - описаните суми се претендират неоснователно и същите
са погасени по давност“.
По делото, според ответникът е
безспорно доказано основанието за възникването на задължението, размерът и
неговата дължимост, т.е. че процесната
сума е съществуващо вземане.
С отговорът на исковата молба, ответникът заявява, че признава, че е
изтекла петгодишната погасителната давност на изпълнителния лист.
Моли, с оглед горното, настоящия състав да вземе под
внимание факта, че възражението за изтекла погасителна давност е право
на длъжника, което същият може да не упражни, както и може да го упражни и
извънсъдебно. пред самия кредитор. Ищецът прави за първи път възражение за
изтеклата погасителна давност с Исковата молба /преди това не е правено
изявление от ищеца, в което да оспори процесното вземане като погасено по
давност/. Трайната и последователна
практика на съдилищата приема, че не може да се приеме, че ответникът е дал
повод за завеждане на иска, доколкото не е узнал преди процеса за релевираното
от ищеца възражение за изтекла погасителна давност. Едва ако и след възражение
за изтекла погасителна давност, кредиторът продължи да претендира по
принудителен ред погасените по давност вземания би могло да се приеме, че
кредиторът е претендирал неоснователно вземането от длъжника, респективно е дал
повод за завеждане на отрицателен установителен иск.
Настоява се от ответникът, че не е
дал повод за завеждане на дело, а в хода на същото признава иска по отношение
на настъпилата погасителна давност, поради което и в съответствие с разпоредбите
на ГПК, се сочи, че не следва да останат в негова тежест разноските по делото.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените
по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
По възражението на ответникът,
наведено в отговора за недопустимост на предявения иск, съдът намира същото за неоснователно, поради следното:
В правната наука погасителната давност се разглежда като
правен институт, юридически факт и субективно право. Правните норми, които я
уреждат, са императивни. Чрез погасителната давност на кредитора се отнема
възможността да иска принудително осъществяване на своето право. Това става,
след като длъжникът упражни правото си да погаси с волеизявление пред съд
правото на иск или правото на принудително изпълнение на кредитора поради това,
че то не е упражнено в определен от закона срок от време. Тя служи за
гарантиране на правната сигурност като допринася за бързото развитие и уреждане
на гражданските правоотношения, което е в интерес на всички. Защитата на
правата на кредитора, когато е безсрочна, създава несигурност, както между
страните на гражданското правоотношение, така и в търговския оборот. След като
за едно вземане не се търси защита в продължителен период от време, то се
предполага, че е отпаднал правният интерес.
Абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на
предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК, е наличие на правен интерес за
ищеца за отричане с влязло в сила решение на изпълняемото право, както и за
осуетяване на образуването на последващ изпълнителен процес.
В конкретната хипотеза е налице спор между страните относно
съществуването на правото на принудително изпълнение, който застрашава
имуществената сфера на ищеца, с оглед възможността за насочване на
принудителното изпълнение върху имущественото му, което обосновава правния
интерес от избраната форма на защита, респ. процесуалната допустимост на иска.
Правната сфера на длъжника се явява накърнена и само въз
основа на съществуващия в полза на кредитора
изпълнителен титул. Кредиторът продължава да се легитимира като
приносител на валиден изпълнителен лист. По тези съображения длъжникът има
интерес да установи настъпилите след издаването на изпълнителния лист
правопогасяващи факти, които отричат правото на принудително изпълнение, с
оглед осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство.
Субективното преобразуващо право на погасителна давност може
да се упражни като средство за защита единствено по висящо исково производство,
като не е налице процесуален способ за релевирането му в изпълнителния процес.
За успешното провеждане на отрицателен
установителен иск по реда на
чл. 439 от ГПК в тежест на ищеца
е да докаже наличието на изпълняемо
право , формирано въз основа на
влязъл в сила съдебен акт; факта на
образувано от ответника изпълнително дело в качеството му на взискател
срещу ищеца в качеството му на
длъжник по същото по изпълнителното
основание; наличието на факт, настъпил
сред приключване на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т.е. на нововъзникнал
факт, обосноваващ несъществуване на изпълняемото право.
В тежест на ответника по делото е
да установи при условията на пълно и главно доказване всички евентуално
наведени от същата положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по
иска, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, в т.ч. и че
ответното дружество е сезирало съдебния изпълнител за извършване на
изпълнителни действия по образуваното изпълнително дело след образуване на
изпълнителното производство към момента на депозиране на исковата молба и не е
налице изтичане на период от пет години,
в който ответното дружество в качеството му на взискател не е поискало
извършване на изпълнителни действия по
изпълнителното дело.
Съгласно Решение №
31/09.09.2010г., постановено по т.д. № 400/2009г. ІІ т.о. на ВКС-ТК,
погасителната давност за установяване недължимост на вземането на взискателя ,
установено с изпълнителен лист, започва да тече от последното валидно
предприето от взискателя изпълнително действие. Изхождайки от това принципно разрешение, съдът намира, че
от последното изпълнително действие, извършено при липсата на спор между
страните на 03.07.2009г., е изтекла петгодишната погасителна давност , като от
този момент до завеждане на исковата молба на 11.09.2018г. от страна на
ответното дружество не са предприемани никакви действия по повод установеното
вземане по заповедта за изпълнение.
При преценка на фактите следва да
бъде съобразена и нормата на чл.433 ал.1 т.8 ГПК, която предвижда, че
изпълнението се прекратява, когато в продължение на две години взискателят не
поиска извършването на изпълнителни действия. В настоящото производството също не
е спорно, че след 03.07.2009г. до 03.07.2011г. не са предприемани изпълнителни
действия.
Предвид горното и съобразно т. 10
от ТР №2/2015г. на ОСГК по т.д. №2/13г. на ВКС прекратяването на изпълнението
настъпва по право с осъществяване на описания в нормата фактически състав -
изтичане на две години от последното извършено изпълнително действие или
искането за такова. Прекратяването настъпва по силата на закона и е ирелевантно
дали има постановено от ЧСИ постановление за прекратяване. Последното има само
констативен характер.
С оглед на горното , като
съобрази разпоредбата на чл.110 от ЗЗД , съдът намира,че давността за
изпълнение на влезли в сила заповеди за изпълнение е петгодишна, поради което и
задължението на ищеца се явява погасено по давност.
Вследствие на изложеното, съдът
намира,че са настъпили нови факти , след приключване на съдебното дирене в
заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, поради
което съдът намира, че исковата претенция
е основателна и следва да бъде уважена.
По разноските:
Постановеният правен резултат,
обуславя основателност на искането на ищцовата страна за присъждане по реда на
чл. 78, ал. 1 от ГПК на направените от ищцовата страна съдебно-деловодни
разноски , съгласно представения по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК
, като ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата в размер на
657,85лв., представляваща заплатена държавна такса, както и сумата в размер на
1100.00лв., представляваща заплатено адв.възнаграждение, или общо сумата в
размер на 1757.85лева.
Съдът намира за неоснователно искането на ответника
за възлагането на разноските по делото в тежест на ищеца, като в тази насока
споделя доводите на ищеца по делото, съгласно които самата молба за конституиране
на ответника като взискател по изп. дело на основание договор за цесия и
исканията му за извършване на изпълнителни действия срещу длъжника, показват
намерението му да търси по принудителен ред въпросните погасени по давност
суми, поради което не може да се приеме,
че ответника не е дал повод за завеждането на делото, съответно, че има право за
възлагане на разноските в тежест на ищеца. Отделно от това, намира за
неправилно и становището, че нито ЧСИ, нито взискателят са длъжни да следят за
погасяването по давност или за настъпването на перемпцията. ЧСИ има задължение
да следи служебно за настъпване на перемпцията, и е длъжен при констатиране на
настъпването й да прекрати делото със съответните съпътстващи действия по
вдигане на обезпечения и т.н, в противен случай би нанесъл вреди на длъжник,
ако извършва изп. действия при прекратен изпълнителен процес ех lege. А
взискателят няма задължения, но пък има интерес да следи за погасяването на
давността на вземането си, тъй като съществува опасност с бездействието си,
както е в случая, да изгуби правото си на принудително събиране на вземането.
Съдът приема за неоснователно и искането на ответникът за
намаляване на адвокатския хонорар, тъй като същият е съобразен с тарифата на
минималните адвокатските възнаграждения, съгласно която за посочения материален
интерес от 16 446,40лв. минималният хонорар е 1023,39лева, а видно от
предоставените договор за правна помощ претендирания хонорар по делото е в
размер на 1 100,00лева, тоест само 76,60лева над минималния
възможен такъв и съответства на фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 ал.1 от ГПК, в отношенията между ищецът И.Р. Н***ЕГН **********, с настоящ
адрес: ***, от една страна и ответника "А.З.С.Н.В."ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление:***, р-н
Люлин, ж.к. Люлин - 10, бул. *** № 25, офис - сграда ***, ет. 2, офис 4,
от друга страна, че ИЩЕЦЪТ НЕ ДЪЛЖИ НА ОТВЕТНИКА сумите,
посочени в изп. лист от 16.03.2009г., издаден на основание Заповед за изпълнение
от 16.03.2009г. по ч.гр. дело ***с-в, въз основа на който е образувано
изпълнително дело №2*** по описа на ЧСИ И***, per. № ***, а именно: сумата от 13 851,76лв.
главница, сумата от 1 417,71 лв. представляваща
редовна лихва, сумата от 496,30лв. представляваща
наказателна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.03.2009г. до окончателното изплащане на
вземането, както и направените разноски по делото в размер на 315,32лв. д.т. и 365,31лв. юрисконсултско
възнаграждение, поради погасено по
давност право на принудително изпълнение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, "А.З.С.Н.В."ЕАД, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление:***, р-н Люлин, ж.к. Люлин - 10, бул. *** № 25, офис - сграда ***, ет. 2, офис 4, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА И.Р. Н***ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, сумата
от общо 1757,85лв., представляваща сбор от реализирани съдебно-деловодни разноски, както следва: 657,85лв. за заплатена държавна такса, 1100.00лв. за
заплатено адв.възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235,
ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се
връчи на страните, заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: