Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Ловеч, 02.05.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ГР. ЛОВЕЧ, пети състав, в съдебно заседание на седми април две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА РАДЕВА
при секретаря Татяна
Тотева, с участието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия Радева
Адм. дело № 18/2023г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 67, ал. 5, т. 6 във вр. чл. 81 от Закона
за държавния служител /ЗДСл/.
Образувано
е по жалба, подадена от Г.Г.А. с ЕГН: **********,
адрес: ***, против Заповед № 8121К-12596/28.10.2022г., издадена от Л.Б. – ВПД
Административен секретар на МВР, в частта, с която е намален основния размер на
месечната й заплата. В жалбата са
изложени аргументи за незаконосъобразност и неправилност на заповедта в
оспорената част с искане за отмяна в тази част и задължаване на административния
орган да приложи разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Наредбата за заплатите на
служителите в държавната администрация с определяне на месечното възнаграждение
на ниво максимално за степен 3, считано от 03.11.2022г., алтернативно месечната
заплата да бъде определена в размера, получаван от жалбоподателя, преди
повишаването й в длъжност ”главен юрисконсулт“. Претендира се присъждане на направените разноски по
делото.
Първоначално жалбата е била подадена в Административен
съд гр. Плевен на основание чл. 133, ал. 1 от АПК, но поради отстраняването на
всички съдебни състави, с Определение № 302 от 11.01.2023г. на ВАС, делото е
изпратено за разглеждане от Административен съд гр. Ловеч.
В съдебно заседание жалбоподателят Г.Г.А., редовно призована, се
явява лично и поддържа жалбата. В
хода на делото по същество излага подробни аргументи за отмяна на обжалваният
административен акт в оспорената му част, като заявява, че не претендира
заплащането на разноски. Ангажирала е доказателства.
Ответникът – Административен секретар на Министерство на
вътрешните работи, редовно призован, не се явява в съдебно заседание.
Упълномощеният процесуален представител – главен юрисконсулт А.С.С. е представила
молба, в която е отразила, че оспорва жалбата, подадена от Г.Г.А. и е изложила подробни аргументи за законосъобразност
и правилност на оспорената заповед с искане жалбата да бъде отхвърлена.
Настоящият състав на
Административен съд Ловеч намира жалбата за процесуално допустима като подадена
в законоустановеният 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, предвид
обстоятелството, че оспорената заповед е връчена на Г.Г.А. на 03.11.2022г., а жалбата е подадена на
08.11.2022г., от надлежно легитимирана
страна, за която обжалваният административен акт е неблагоприятен. Разгледана
по същество жалбата е основателна.
От доказателствата по делото се установява, че Г.Г.А. /с предишно фамилно име К./ е назначена на
длъжност „младши юрисконсулт“ в отдел „Правно обслужване“ при ОДМВР гр. Плевен
със Заповед рег. № К-599/22.08.2013г. на Министъра на вътрешните работи, като е
встъпила в длъжност, считано от 05.09.2013 година.
Със Заповед № 8121К-7197/05.08.2022г., издадена от М.Р.
– ВПД Административен секретар на МВР, на Г.Г.А., работеща на длъжност „старши
юрисконсулт“ в сектор „Координация, административно и правно обслужване и
човешки ресурси“ при ОДМВР гр. Плевен, е определено, считано от 01.07.2022г.
ниво на основна месечна заплата – 21; степен на основна месечна заплата – 3 и
основна месечна заплата – 2638 лева.
С Покана № УРИ 316р-33236/28.09.2022г. /л. 66/
Директора на ОДМВР гр. Плевен е поканил Г.Г.А. да заеме длъжност ”главен юрисконсулт“ в сектор „Координация, административно и правно
обслужване и човешки ресурси“ при ОДМВР гр. Плевен.
Със Заявление № УРИ 316р-33401/28.09.2022г. /л. 53/ Г.Г.А.
е заявила пред Директора на ОДМВР гр. Плевен писменото си съгласие за заемане
на длъжността ”главен
юрисконсулт“ в сектор
„Координация, административно и правно обслужване и човешки ресурси“ при ОДМВР
гр. Плевен във връзка с изпълнение на процедура по чл. 82, ал. 3 от ЗДСл и чл.
30 и чл. 31 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на
служителите от държавната администрация за конкурентен подбор, обявен със
Заповед № 8121К-11134/15.09.2022г. на ИД административен секретар на МВР.
С Докладна записка рег. № 316р-35864/13.10.2022г.
/л. 48-49/ до ИД Административен секретар на МВР е изпратено Предложение рег. №
316р-35712/12.10.2022г. /л. 50-52/ за повишаване в длъжност ”главен юрисконсулт“ в сектор „Координация, административно и правно
обслужване и човешки ресурси“ при ОДМВР гр. Плевен на Г.Г.А. – „старши
юрисконсулт“.
Със Заповед № 8121К-12596/28.10.2022г., издадена от
Л.Б. – ВПД Административен секретар на МВР, Г.Г.А. е преназначена от длъжност
„старши юрисконсулт“ в сектор „Координация, административно и правно обслужване
и човешки ресурси“ при ОДМВР гр. Плевен на длъжност ”главен юрисконсулт“ в сектор „Координация, административно и правно
обслужване и човешки ресурси“ при ОДМВР гр. Плевен – експертно ниво 4, с ранг III младши, за неопределено време, считано от датата на
встъпване в длъжност, с дневно работно време от 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица. Със същата заповед на държавния служител
е определено: 1. Ниво на основната месечна заплата – 19; 2. Степен на основната
месечна заплата – 2 и 3. Основна месечна заплата – 2554 лева. Екземпляр от
посочената заповед е връчена на Г.Г.А. на 03.11.2022г. /л. 47/, като с
подадената жалба А. оспорва заповедта в частта, с която е намален основния
размер на месечната й заплата, като счита, че това е извършено едностранно, без
нейно съгласие, което е нарушение на чл. 81 от ЗДСл и повишаването в длъжност с
намаляване на основната месечна заплата е несправедливо, демотивиращо,
незаконосъобразно и противоречащо на
закона – чл. 81 и чл. 67, ал. 5, т. 6 от
ЗДСл и чл. 17 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната
администрация /ДВ, бр. 49 от 29.06.2012г./.
Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при
служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна
проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването
на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Настоящият състав намира, че оспорената заповед е
издадена от компетентен за това орган – Л.Б. – ВПД Административен секретар на
Министерство на вътрешните работи, съгласно Заповед № 8121з-971/04.08.2022г. на
Министъра на вътрешните работи /л. 44-45/. Актът е издаден в предвидената от
закона форма и съдържание.
Съдът
намира изложените от Г.Г.А. аргументи
в жалбата и в съдебно заседание за основателни и счита, че административният орган е нарушил
административнопроизводствените правила и материалния закон, което е довело до
издаване на административен акт, който е в несъответствие с целта на закона.
Съгласно
чл. 81 от ЗДСл служебното правоотношение на държавния служител не може да бъде
едностранно изменяно, освен в случаите и по реда, предвидени в този закон. Разпоредбата на чл. 81 от ЗДСл установява общото
принципно положение, според което едностранно изменение на служебното
правоотношение на държавен служител е допустимо единствено при наличие на
изрична законова разпоредба, регламентираща конкретно основанията и реда за
извършване на едностранната промяна. Съдът приема за
безспорно установено, че преназначаването на жалбоподателя Г.Г.А. от длъжност „старши юрисконсулт“ на длъжност ”главен юрисконсулт“ в сектор „Координация, административно и правно
обслужване и човешки ресурси“ при ОДМВР гр. Плевен, е станало след проведена
процедура по конкурентен подбор, по повод отправена до нея покана, подадено от
нея заявление и с дадено от нея съгласие. Напълно логично, житейски издържано и
в съответствие със закона е повишаването на един служител от по-ниска на
по-висока длъжност, да води и до повишаването на основната месечна заплата на
този служител. Намаляването на размера на основната месечна заплата, без това
да е следствие на наложено наказание на служителя, несъмнено представлява
едностранно изменение на служебното правоотношение. Със Заявление № УРИ
316р-33401/28.09.2022г. /л. 53/ Г.Г.А. е заявила пред Директора на ОДМВР гр.
Плевен писменото си съгласие за заемане на длъжността ”главен юрисконсулт“ в сектор „Координация, административно и правно
обслужване и човешки ресурси“ при ОДМВР гр. Плевен във връзка с изпълнение на
процедура по чл. 82, ал. 3 от ЗДСл и чл. 30 и чл. 31 от Наредбата за условията
и реда за оценяване изпълнението на служителите от държавната администрация за
конкурентен подбор, обявен със Заповед № 8121К-11134/15.09.2022г. на ИД
административен секретар на МВР, но не и съгласие относно по-ниски ниво, степен
и размер на основната месечна заплата. По този начин административният орган е
нарушил разпоредбата на чл. 81 от ЗДСл, тъй като едностранно е извършил
изменение на служебното правоотношение с Г.Г.А. като е намалил индивидуалния
размер на основната й месечна заплата. Нарушена е и разпоредбата на чл. 67 от
ЗДСл, която регламентира редът и приложимите норми относно определянето на
индивидуалния размер на основата месечна заплата на държавния служител.
Съгласно чл. 67, ал. 5, т. 6 от ЗДСл индивидуалната основна
заплата на служителя може да се увеличава при преназначаване на друга длъжност
в по-високо ниво на основната заплата. В конкретният случай е налице
преназначаване на длъжност в по-високо ниво, а именно от „старши юрисконсулт“ в
”главен юрисконсулт“.
Законодателят не е дал правото на работодателя да намалява размера на основната
месечна заплата на служителя при повишаване в длъжност, и то без негово
съгласие. Напълно правилни са доводите на жалбоподателя, че при
преназначаването на друга длъжност в същата администрация, не възниква ново
служебно правоотношение с държавния служител, за да е налице възможност за
определяне на най-ниското ниво на възнаграждение за съответната степен. Преди
преназначаването на Г.Г.А. на
длъжност ”главен
юрисконсулт“ с оспорената заповед, А. е била с основна месечна
заплата в размер 2638 лева по силата на Заповед № 8121К-7197/05.08.2022г., с
ниво на основната месечна заплата – 21 и степен на основната месечна заплата -
3. С оспорената Заповед № 8121К-12596/28.10.2022г.,
издадена от Л.Б. – ВПД Административен секретар на МВР,
вече е определено ниво на основната месечна заплата – 19, степен на основната
месечна заплата – 2 и размер на основната месечна заплата – 2554 лева. В
заповедта не са посочени правни и фактически доводи, поради които е налице
преназначаване на по-висока длъжност и намаляване на нивото, степента и размера
на основната месечна заплата. В този смисъл неясен за съда е мотива на
административният орган за извършеното намаляване на основната месечна заплата
като ниво, степен и размер, въпреки преназначаването на по-висока длъжност.
Съгласно чл.
17, ал. 1 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната
администрация размерът на индивидуалната
основна месечна заплата на служител, преназначен на друга длъжност в по-високо
ниво на основната месечна заплата, може да се увеличава в рамките на степен на
по-високото ниво, определена по реда на чл. 9,
или в рамките на най-ниската степен на по-високото ниво, чийто максимален
размер на основната месечна заплата е по-висок от индивидуалната основна
месечна заплата на служителя, ако е по-благоприятно за него. Съгласно ал. 2 на
същия член размерите на индивидуалните основни месечни заплати на служителите
по чл. 4, преназначени на друга длъжност в
по-високо длъжностно ниво, може да се увеличават в рамките на минималния и
максималния размер на основните месечни заплати за по-високото ниво. Оспорената
заповед противоречи и на разпоредбата на чл. 17 от Наредбата за заплатите на
служителите в държавната администрация. Разпоредбата на чл. 9 от тази наредба регламентира определянето на индивидуалните основни месечни заплати на служителите,
които постъпват за първи път в
съответната административна структура. В конкретният случай обаче не се касае
за служител, който постъпва за първи път в конкретната административна
структура, тъй като Г.Г.А. е работила и преди това в сектор „Координация, административно и
правно обслужване и човешки ресурси“ при ОДМВР гр. Плевен. По изложените
съображения съдът намира за неоснователни аргументите на главен юрисконсулт А.С.,
изложени в подадената от нея писмена молба.
Предвид
изложеното Заповед № 8121К-12596/28.10.2022г., издадена от Л.Б. – ВПД
Административен секретар на МВР се явява незаконосъобразна, неправилна и
необоснована в оспорената част, с която е намален основния размер на месечната
заплата на Г.Г.А.. Както по-горе съдът посочи, в заповедта не се съдържат правни и фактически доводи, поради които при
преназначаване на по-висока длъжност се
намаляват нивото, степента и размера на основната месечна заплата на
служителя. С оглед изложеното ще следва да бъде отменена Заповед №
8121К-12596/28.10.2022г., издадена от Л.Б. – ВПД Административен секретар на
МВР в оспорената част, с която е намален основния размер на месечната заплата
на Г.Г.А., като незаконосъобразна, неправилна и необоснована.
Ще следва преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне
в тази част в срока по чл. 57, ал. 1 от АПК, като изложи правни и фактически
доводи и съобрази всички законови изисквания и разпоредби и при правилно
приложение на закона.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 и чл. 173, ал. 2,
пр. последно от АПК, пети административен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед № 8121К-12596/28.10.2022г.,
издадена от Л.Б. – ВПД Административен секретар на МВР в оспорената част, с която е намален основният размер на месечната
заплата на Г.Г.А., ЕГН **********, преназначена на длъжност „главен
юрисконсулт“ в сектор „Координация, административно и правно обслужване и
човешки ресурси“ при ОДМВР гр. Плевен, като
незаконосъобразна, неправилна и необоснована.
ИЗПРАЩА преписката на Административен
секретар на МВР за ново произнасяне
в
срока по чл.
57, ал. 1 от АПК, считано от датата на получаване на преписката, относно определяне на ниво, степен и размер на основна
месечна заплата на Г.Г.А., ЕГН **********,
преназначена на длъжност „главен юрисконсулт“ в сектор „Координация,
административно и правно обслужване и човешки ресурси“ при ОДМВР гр. Плевен, при спазване на
дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането
на закона.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен от съобщението на
страните чрез Административен съд гр. Ловеч пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: