Р
E Ш Е Н И Е
№ 154
гр. Пловдив, 29.07.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори наказателен състав, в публично съдебно заседание на двадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
при участието на съдебния
секретар АННА СТОЯНОВА и в присъствието
на прокурора АНДРЕЯ АТАНАСОВ, след като разгледа докладваното от съдията Магдалина
Иванова ВНОХД № 388 по описа на ПАС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. 21 НПК.
С присъда № 34 от 16.06.2017 г., постановена по НОХД №
57/2017 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, подсъдимият Н.Г.Я. е признат за виновен в това, че на 12.07.2015 г. в гр. В., на ул. "Ц.Ц."
№ 2, чрез използване на двуцевно огнестрелно оръжие - пушка марка „S.", к.*,
произведена в Р И., собственост на баща му Г. Н. Я., е направил опит умишлено
да умъртви Х.Г.П., като деянието е останало недовършено
поради независещи от дееца причини и деянието е извършено при условията на
„опасен рецидив", поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 12, пр.
1-во вр. с чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ вр. чл.
54 НК е осъден на шестнадесет години лишаване от свобода.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2 буква „а“ от ЗИНЗС на
подсъдимия Н.Г.Я. е определен първоначален строг режим за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода.
На основание чл. 59 ал. 1 и ал. 2 НК от така
наложеното на подсъдимия Я. наказание лишаване от свобода е приспаднато времето,
през което същият е бил задържан по ЗМВР – 1 ден, времето през което е бил
задържан от прокурора – 3 дни, както и времето, през което спрямо същия е взета
мярка за неотклонение „задържане под
стража“ - считано от 16.07.2015 г.
Със същата присъда подсъдимият Н.Г.Я. е осъден да заплати
на гражданския ищец Х.Г.П. сумата в размер на 40 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 12.07.2015 г. до
окончателното ѝ изплащане, като искът за неимуществени вреди за разликата
над 40 000 лева до 65 000 лева, както и за законната лихва върху тази разлика, е отхвърлен като неоснователен.
С присъдата е извършено разпореждане с приложените по
делото веществени доказателства и в тежест на подсъдимия са възложени
направените по делото разноски, държавната такса върху уваженият размер на
гражданския иск и направените от гражданския ищец и частен обвинител разноски
за повереник.
Срещу така постановената присъда е постъпила жалба от
частния обвинител и граждански ищец Х.П.,
чрез неговия повереник – адв. М.Х., с оплакване за явна несправедливост на
наложеното на подсъдимия наказание. В този
смисъл се прави искане на подсъдимия да бъде наложено наказание „доживотен
затвор“. Прави се оплакване по отношение на отхвърлената част на гражданския
иск, като се иска подсъдимият да бъде осъден да заплати на частния обвинител и
граждански ищец Х.П. пълния размер на претендираното обезщетение.
Срещу така постановената присъда е постъпила жалба от
подсъдимия Н.Г.Я., чрез неговия
защитник – адв. К.Е., с оплакване за необоснованост и незаконосъобразност. Прави се искане за отмяна на обжалваната присъда и
постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и
оправдан по повдигнатото му обвинение, както и да бъде отхвърлен изцяло
предявеният срещу него граждански иск за неимуществени вреди. Алтернативно се
иска присъдата да бъде изменена като се приложи закон за по-леко наказуемо
престъпление по чл. 131а вр. чл. 129, ал. 2 НК.
В съдебно заседание
пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив
изразява становище за неоснователност на жалбите, като предлага
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
Повереникът на
гражданския ищец поддържа въззивната жалба и направеното с нея искане. Счита,
че жалбата на подсъдимия е неоснователна, поради което моли да бъде оставена
без уважение. Гражданският ищец и частен обвинител Х.П. се присъединява към изложеното от повереника му.
Подсъдимият и неговият
защитник – адв. Г.М., поддържат жалбата и направеното с нея искане. В
пледоариите си излагат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалния
и материалния от първоинстанционния съд. Прави се искане за изменение на
взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в по
- лека такава.
Въззивният съд, след като се запозна с доказателствата
по делото, атакувания съдебен акт и обсъди становищата на страните, съобразно
правомощията си по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира и приема за установено
следното:
Жалбите са процесуално допустими, а разгледани по
същество - частично основателна е само
тази на подсъдимия, но не по изложените в нея съображения.
За да постанови обжалваната присъда, окръжният съд е
приел за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Н.Я. в момента е на 24 години. Осъждан е
многократно – 26 пъти, видно от справката му за съдимост (л.209 - л.224 вкл. от
ДП). От тях 22 осъждания са за престъпления, извършени от него като непълнолетен
– множество кражби, повечето от тях квалифицирани, престъпления по чл. 346, ал.
2, т. 3 НК, по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК. Изтърпявал е наказание „лишаване от
свобода“ в Поправителен дом в Б. и в затворническо общежитие от закрит тип.
Последните четири
осъждания на подсъдимия Я. за извършени от него престъпления като пълнолетен
са, както следва:
- по НОХД № 494/2012 г. по описа на РС-В. – за
престъпление по чл. 354а, ал. 5 НК, за което му е наложено наказание глоба в
размер на 400 лв.;
- по НОХД № 493/2012 г. по описа на РС-В. – за
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1
вр. чл. 29, ал. 1, б. “а“ НК, за което му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 10 месеца при първоначален строг режим на изтърпяване, като
наказанието е изтърпяно на 30.06.2013 г.;
- по НОХД № 5194 /2013 г. по описа на РС-Пловдив – за
престъпление по чл. 144, ал. 3 НК, за което му е наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 10 месеца при първоначален строг режим на изтърпяване, изтърпяно
на 30.06.2013 г.;
- по НОХД № 29/2014
г. по описа на РС-В. - за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал.
1 вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“ НК, за което му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца при първоначален строг режим на
изтърпяване; изтърпяно на 10.03.2015 г.
Подсъдимият Я. и свидетелката К. К. от м. март 2015 г.
до около месец преди 12.07.2015 г. (приблизително 3 месеца) били в близки
отношения. През този период от време К. живеела и в дома на подсъдимия Я.
заедно с неговите родители - в гр. В., на ул.“Ц.Ц.“ № 2. През този период от
време подсъдимият Я. постоянно нанасял побой на свидетелката К., включително й
причинил травма на главата, както и синини по тялото и наранявания. Непрекъснато
употребявал и наркотични вещества. За тези побои знаели и родителите на
подсъдимия, като свидетелката К. била подала и жалба в полицията. По тези
причини тя сложила край на тяхната връзка. След като преустановила връзката си
с подсъдимия, тя започнала нова връзка - с пострадалия Х.П.. Въпреки
преустановената връзка подсъдимият продължил да я търси по телефона и да я
притеснява.
Тези обаждания продължават и понастоящем, дори и сега,
когато подсъдимият Я. ***. От показанията на свидетелката К. установява, че два
дни преди съдебното заседание на 06.06.2017 г. пред окръжния съд, в неделя,
подсъдимият й се е обадил по телефона, за да й каже, че животът й струвал 20
стотинки и след като той излезел от затвора, тя рано или късно щяла да се
срещне с него и тогава щяла да види колко й струва живота „на стойност 20
стотинки“.
На 10.07.2015 г. свидетелите К. и П. отишли на гости в
гр. Р. при свидетеля Г. К. . На 11.07.2015 г. вечерта тримата седнали в къщата
на К. , вечеряли, като двамата мъже употребили алкохол – 1 литър бира. Преди
това били в заведение, където пострадалият П. изпил две бири от по 500 мл., а
свидетелите К. и К. пили безалкохолни
напитки и кафе.
В един момент и тримата заспали. След полунощ около
00,30 ч. на 12.07.2015 г., подсъдимият Я. започнал да пише на свидетелката К.
във Ф., след което започнал да й звъни многократно. Свидетелката К. вдигнала
телефона при първото позвъняване на Я. и му казала да не й се обажда повече и
че не иска да контактува с него. Подсъдимият обаче продължил да звъни по
телефона и да пише по Ф. на К.. Отправял към нея псувни и обидни думи, наричал
я „курва“ и че така, както се е празнил на нейното лице, така ще се празни и на
лицето на нейния приятел.
Тези думи на
подсъдимия Я. били чути и от свидетеля П.,
а част от обидните изрази били възприети и от свидетеля К. . Тогава свидетелят П.
взел телефона от свидетелката К. и започнал да провежда разговор с подсъдимия.
Казал му да престане да звъни и да си ляга. Тогава Я. започнал да псува и да
заплашва П., че щял да го намери, като му казал по телефона: “Ей сега ще ви
намеря, сега ще видите какво съм ви подготвил“. Освен това подсъдимият заплашил
свидетеля П., че ще го убие, че ще го „чука“. Свидетелят П. се ядосал и казал
на подсъдимия, че може да заплашва само жени, нарекъл го “путьо“ и му затворил
телефона. След като приключил разговора, подсъдимият не преставал да праща
съобщения на свидетелката К. в нейния профил във Ф.. В тях той псувал и
отправял нецензурни изрази спрямо нея и приятеля й. Писал им, че няма къде да
се скрият от него и чака приятеля й с нетърпение, като на нея бил приготвил
подарък.
От приложената на л. 22 от ДП разпечатка на
кореспонденцията между свидетелката К. и подсъдимия Я. чрез социалната мрежа „Ф.“,
се установява, че кореспонденция между двамата е за времевия диапазон от 1,41 ч.
до 04,21 ч. на 12.07.2015 г.
Междувременно подсъдимият Я. продължил да звъни по
телефона на свидетелката К., като на неговите обаждания отговарял свидетелят П.. Подсъдимият продължил
с обидите, псувал пострадалия и го заплашвал, че ще го убие. Когато Я. го
напсувал и с думите: “Да го туря на детето ти в червата“, свидетелят П. се
афектирал и решил, че трябва да го потърси и да разговаря с него, за да види, дали
той ще си изпълни тези закани. Според свидетелката К. Я. звънял повече от 40
пъти, като през цялото време ги псувал и повтарял, че ще ги убие - „Ще ви утрепя,
ще ви еба майката“.
В 2,59 ч. подсъдимият изпратил съобщение на Ф.-профила
на свидетелката К.: „Майко е са ако не ревете нема кога“, а от 03,04 ч.
започнал да изпраща съобщения до нея, че ги чака, че няма търпение, да пита
къде са, че са парцали, че им е подготвил изненада, която щяла да им хареса. Съобщенията
му, с подобно съдържание, продължили до 03,52 ч.
Тъй като свидетелят П. имал дете, след последната
горецитирана псувня от страна на подсъдимия Я., решил, че ще отиде да го намери.
Първоначално свидетелите К. и К. не
искали да тръгват с него, но после решили да тръгнат заедно. К. също решила, че
ще разговаря с подсъдимия, за да престане да я тормози. К. тръгнал с тях, тъй като свидетелят П. бил негов
приятел, а с подсъдимия Я. се познавал от затвора. Смятал, в случай, че
подсъдимият и П. се сбият и стане по-сериозна ситуацията, да ги разтърве.
Свидетелите П., К. и К. се качили на автомобила на П., марка „С.И.“, тъмносин
на цвят. Тръгнали за В. около 03.45 ч. Свидетелката К. управлявала автомобила,
до нея седял свидетелят П., а отзад – свидетелят К. . По време на пътуването им
подсъдимият продължил да звъни на телефона на свидетелката К., като свидетелят П.
го вдигал. Подсъдимият Я. продължавал със заканите и обидите спрямо свидетелите
К. и П., като им обяснявал какво щяло да им се случи: „Сега ще видите какво ще
стане, ще ви изтрепя“. В един момент по време на пътуването, след поредното
позвъняване на подсъдимия, свидетелят П. се ядосал и счупил дисплея на телефона
на свидетелката К.. След това се изтощила и батерията му и той се изключил.
В изпратено в 04.19 ч. съобщение по Ф. подсъдимият Я.
попитал свидетелката К. защо си е изключила телефона, наричайки я отново
„парцал“ и отправяйки заплахи към нея и свидетеля П.. Писал, че и за двама им
ще стане страшно. Пратил също така и снимка в профила на К. във Ф., на която се
виждала пушка (ловната пушка на бащата на подсъдимия), заредена с патрони и
част от ръката на подсъдимия, включително и татуировката на ръката му. За да
направи снимката, подсъдимият Я. взел тайно ключовете за касата, където баща му
държал патроните и незаредената пушка, отключил
касата, взел пушката, извадил я от калъфа и я заредил с патрони, направил
снимката, след което прибрал пушката отново в калъфа и в касата - по обратния
ред.
Видно от разпечатката от Ф., в 04.21 ч., подсъдимият Я.
изпратил съобщение до свидетелката К. със съдържание: „Е тва ви бях приготвил С.Н.беше
голям мъж нещо се насра Аа“.
Тази снимка обаче не била видяна нито от свидетеля П.,
нито от свидетелката К., докато пътували към В., а едва в един по-късен момент
през деня, вече в полицията, когато снимката била свалена от телефона на
подсъдимия.
Около 04,30 ч. - 5 ч. свидетелите П., К. и К. пристигнали във В. и се отправили към дома на
подсъдимия Я.,***. Подсъдимият живеел заедно с родителите си в жилище на първия
жилищен етаж, над супермаркет, като по протежението на цялата сграда над
супермаркета имало козирка. На всеки жилищен етаж от сградата има три
апартамента, като жилището на семейство Я. няма изглед към улица „Ц.Ц.“, където
е входът на сградата.
Когато пристигнали пред дома на подсъдимия Я., свидетелката
К. паркирала колата на П. на около десетина метра преди входа на сградата на
ул. “Ц.Ц.“ № 2. Двамата със свидетеля П. излезли от нея. В колата останал свидетелят
К. . По това време на ул. “Ц.Ц.“ нямало улично осветление и било все още тъмно.
При слизането от колата, свидетелят П. взел със себе
си цигари, запалка и телефона си. Не носел със себе си нито брадва, каквато
имало по това време в колата под шофьорската седалка, останала там от ходене
предишния ден на пикник, нито нож.
Свидетелката К. знаела наизуст телефонния номер на подсъдимия
Я.. Казала го на свидетеля П., който позвънил на подсъдимия. Казал му, че са
пред дома му „и да слезе да се разберат
и да приключи спорът“. Подсъдимият Я. не слязъл веднага, а се забавил около 5
минути, през които свидетелят П. запалил цигара. Междувременно покрай
свидетелите П. и К. минал свидетелят Е. Х., който си поискал цигара от П..
Последният му дал такава, след което свидетелят Х. продължил в посока от
площада надолу.
Около 5 минути след обаждането на свидетеля П. подсъдимият
Я. излязъл през прозорец на апартамента, в който живеел, на козирката над
супермаркета. Тръгнал по нея в посока ул. “Ц.Ц.“. Със себе си бил взел и
ловната пушка на баща си, която отново бил извадил от касата, като пушката била
заредена. По това време свидетелят П. ***, на самата улица по средата, срещу
входа на сградата на подсъдимия, на разстояние около 5-6 метра от козирката.
Свидетелят П. чул шум от тичане по козирката. Тъй като
било все още тъмно и имало и две дървета пред козирката на ул. “Ц.Ц.“, той се
ориентирал по-скоро по шума, къде точно се намира подсъдимият Я.. Когато
подсъдимият се намирал горе на козирката над входа на жилищната сграда, в която
живеел, фронтално срещу свидетеля П. и имал пряка видимост към него, изпсувал
свидетеля и казал: “Ей сега ще видиш“. Започнал да крещи: “Сега ще ви утрепя“, след
което насочил пушката към свидетеля П. и стрелял един път. В този момент
свидетелката К. се намирала на разстояние около 1-1,5 метра отляво на свидетеля
П..
Изстрелът попаднал в левия крак на свидетеля П., който
паднал на земята. Първоначално свидетелката К. помислила, че П. е мъртъв, като
после свалила тениската си и вързала крака му, за да не губи кръв. Свидетелят К.
също чул заканите, отправени
непосредствено преди изстрела от подсъдимия Я.. Чул и самия изстрел. Видял, че
свидетелят П. е паднал на земята, веднага излязъл от колата и отишъл при него и
К..
В това време подсъдимият Я. се върнал обратно по
козирката в апартамента си, почистил пушката след стрелбата с протривател, сложил
я в калъф и я върнал обратно в касата, която заключил и оставил ключовете на
тоалетка в спалнята, където спели родителите му. По този начин, след случилото
се, свидетелят Г. Я. - баща на подсъдимия, намерил пушката в касата и ключовете
за нея - на тоалетката.
След като прибрал пушката, подсъдимият Я. тръгнал да
слиза към улицата. Когато отворил входната врата, се събудил баща му – свидетелят
Г. Я., който впоследствие също тръгнал да слиза надолу.
Свидетелят К. чул, че се тича надолу по стълбите на входа. Тръгнал
към входната врата и застанал отстрани на нея, за да бутне подсъдимия, в
случай, че същият бил с оръжие. Подсъдимият излязъл от входа след около 5
минути, но бил без оръжие. Започнал да псува свидетелите с думите: „Ето видяхте
ли, казах ли ви, че ще ви изтрепя. Мамичката ви ще еба, казах, че ще ви
изтрепа, ще ви гръмна като кучета, видяхте ли какво стана?“, след което
започнал да бяга. Свидетелите К. и К.
подгонили подсъдимия, който започнал да бяга по площада. Свидетелите К. и К. бягали около 2-3 минути след него, но не
успели да го стигнат. В това време дошъл и бащата на подсъдимия – свидетелят Г.
Я.. Като видял, че гонят сина му и че свидетелката К. взима едно паве, за да го
удари, той й казал да го остави и да не прави глупости.
В това време на площада в кв. Ч. дошла полицейска кола
с автопатрули при РУ В. - свидетелите Т. М. и С. П.. Полицаите видели, че по
площада се гонят четири лица (подсъдимият, свидетелите К., К. и Г. Я.), като до този момент не знаели
причината за това. Спрели лицата и свидетелката К. им казала, че има ранен
човек на ул. “Ц.Ц.“. Тогава полицаите М. и П. отишли в тъмната уличка, осветили
човека, който крещял „от ужасна болка“ и видели, че има прострелна рана - „дупка
в крака“. Двамата полицаи се обадили на дежурния в полицията, за да изпратят
още полицаи на място. Обадили се и за линейка.
Подсъдимият също отишъл, заедно със свидетелите К., К.
, М. и П. при пострадалия. Той лежал на земята неподвижно, от раната на крака
му течала кръв, бил неадекватен и не можел да говори. Пред полицаите
свидетелите К. и К. и подсъдимия се
карали, като подсъдимият се държал агресивно, през цялото време посягал да удря
пострадалия, като в един момент го изритал в лицето и му причинил травма на
носа. През това време подсъдимият крещял към пострадалия и свидетелите К. и К. :
“Видя ли какво ти направих“, “Аз казах ли ви, че ще ви утрепа. Мамичката ви ще
еба, видяхте ли какво стана?“.
Полицаите П. и М. успели да разберат от свидетелите К.
и К. , както и от самия подсъдим, че Я. е прострелял пострадалия. В един момент
подсъдимият тръгнал да влиза в сградата, където живее. С него отишъл и свидетелят
П.. След малко двамата излезли заедно, като с тях излязъл и бащата на
подсъдимия. Подсъдимият се бил обул, тъй като до тогава бил по чорапи.
След като излязъл на улицата, подсъдимият Я. продължил
да се заканва на свидетелката К.. Свидетелят М. многократно му разпоредил на
престане да се заканва, но подсъдимият отказал да изпълни тези разпореждания, като
казал на полицейския служител, “че имал адвокати и нищо не могат да му
направят“. Тогава свидетелят М. поканил подсъдимия до служебния автомобил. Подсъдимият
отказал да изпълни и това разпореждане. Започнал да крещи, че свидетелят М. го
бие. Това и с оглед агресивното му поведение, наложило полицаите да използват
белезници спрямо подсъдимия. Същият бил задържан и качен в патрулния автомобил.
Полицаите М. и П. останали да запазят
местопроизшествието, до идването на дежурния по криминална линия инспекторБ.и
свидетеля Г., след което откарали подсъдимия Я. в РУ-В.. Докато стояли на
мястото на произшествието свидетелите – полицейски служители, не видяли наблизо
да има паркиран автомобил, нито брадва или нож. В близост до простреляния П.
свидетелят П. забелязал пластмасов носач, който представлявал част от ловен
куршум, сплескани сачми от ловни патрони, кръв, както и пластмасова тапа от
ловен куршум.
Междувременно пристигнала линейка на Спешна медицинска
помощ, с която пострадалият бил откаран в болницата, където му била направена
спешна операция.
За болницата след линейката тръгнали с автомобила на
пострадалия свидетелите К. и К. , за да разберат какво е състоянието му.
Междувременно, след обаждане от свидетелите М. и П. на
дежурния в РПУ-В., че има прострелян човек в квартал Ч., със служебен автомобил
към мястото се насочили свидетелитеБ.и Г.. По това време свидетелятБ.бил
дежурен за 24 часа по криминална линия, а свидетелят Г.изпълнявал длъжността „младши
полицейски инспектор“ по КОС в РУ-В.. Отивайки на място,Б.и Г.заварили колегите
си М. и П., както и подсъдимия Я., който бил задържан и се намирал в
полицейския автомобил. Пострадалият вече бил закаран в болницата. На място се
намирал и бащата на подсъдимия Я. – свидетелят Г. Я..
Свидетелите Г.иБ.извършили проверка на района, като
обходили около 100 метра в диаметър. По време на този обход не намерили брадва
или нож. По паветата на улица „Ц.Ц.“ видели, подобно и на свидетеля П., следи
от сачми, капки кръв и парчета месо, както и пластмасова тапа от ловен патрон.
Двамата свидетелиБ.и Г.се качили заедно със свидетеля Г.
Я. в жилището му. Когато полицейските служители влизали във входа на сградата
на ул. “Ц.Ц.“ № 2 нищо не им направило впечатление по входната врата, като не
забелязали каквито и да било следи по нея. В жилището свидетелят Г. Я. извадил
за проверка ловната пушка от металната каса, която отключил пред двамата
полицаи. На място свидетелят Г., като служител по КОС, извършил проверка на
ловната пушка, която била в калъф. Установил, че цевите й били почистени.
След това свидетелитеБ.и Г.оградили с лента
местопроизшествието. После дошла дежурна оперативна група, която извършила
оглед. На място тези двама свидетели останали до около 9-10 часа.
За извършения оглед на местопроизшествието на улица „Ц.Ц.“
пред № 2 от 08,30 ч. до 09,30 ч. на 12.07.2015 г. бил съставен протокол и
фотоалбум (на л.74 - 96 от ДП/. При огледа били иззети две пластмасови тапи.
На 12.07.2015 г. било извършено и претърсване в дома
на подсъдимия, при което в металната каса били намерени и иззети процесната
ловна пушка марка „S.I“, к.*, един протривател и един
шомпол, както и намерените пред касата още два протривателя за ловна
гладкостенна пушка ( л. 110 - 111 от ДП).
Преди пострадалият П. да бъде откаран в болница,
местопроизшествието било посетено и от свидетелите Г., С. и Д., и тримата
служители на РУ–В.. След като линейката потеглила, след нея тръгнал лекият
автомобил „С.“, управляван от свидетелката К., придружавана от свидетеля К. .
Свидетелят Г. получил разпореждане да тръгне след тях, за да разбере какво е
състоянието на пострадалия, както и да огледа лицата в лекия автомобил и самия
автомобил. Придружавал го колегата му Д..
От заключението на назначената в хода на досъдебното
производство балистична експертиза (л.168-л.170 от ДП), изготвено от вещото
лице Б., се установява, че с вещественото доказателство -двуцевна ловна пушка „S.I“, е стреляно с долната цев, като пушката стреля
нормално без засечки, годна е да произведе изстрел и да порази жива цел.
Пушката представлява огнестрелно оръжие съгласно ЗОБВВПИ. При изслушването му в
съдебно заседание вещото лице е обяснило, че е трудно, но не е невъзможно с
тази пушка да се произведе неволен изстрел, което е по-трудно, ако пръстът е
извън спусковата скоба.
От заключение на назначена в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза (л.173-179 от ДП), изготвено от вещото лице д-р П. - съдебен лекар, се установява следното:
Съгласно Епикриза и История на заболяването № 3466/2015 година на Отделението по ортопедия и травматоголия при МБАЛ - В., пострадалият П. е постъпил в 6,55 ч. на 12.07.2015 г. и е бил изписан на 29.07.2015 г. с окончателна диагноза: Счупване на тялото (диафизата) на бедрената кост – открито (ляв крак). Огнестрелните рани по предна и задна повърхност на ляво бедро са с приблизителна големина, съответно: предна 15-17 см и задна около 10-12 см. Има счупване на носните костици. Оперативни процедури на таза и долния крайник са с голям и много голям обем и сложност.
На пострадалия са направени рентгенографии на ляво бедро и на нос, прегледан е в Спешното отделение на МБАЛ -В., където е бил закаран с линейка, диагностициран е и е приет по спешност за оперативно лечение в горепосоченото отделение.
На 12.07.2015 г. от 09.00 ч. до 13.00 ч. Х.П. е опериран, като му е извършено – дебридман на меките тъкани; проследяване на раневия канал и извършване щателен лаваж /промиване/; почистване на фрагментите и въведен бедрен пирон за фиксация. Послойно възстановяване на меките тъкани.
На 29.07.2014 г. Х.П. е бил изписан, за да продължи лечението си при домашни условия.
Огнестрелните рани на лявото бедро, в долната му трета са травматични увреждания, получени в резултат от действието на огнестрелно оръжие. Описанието на раните в областта на лявото бедро, тяхната форма и големина, както и рентгенологичното доказване на сенки в меките тъкани на бедрото с метална плътност (сачми) говори, че огнестрелното оръжие е ловно. От големината на раните на лявото бедро по предната и по задната повърхност може да се предположи, че произведеният изстрел от ловното огнестрелно оръжие е от близко разстояние – 4-9 метра. Посоката на раневите канали, които са завършили една част от тях глухо, а другите са преминали, е отпред-назад, почти хоризонтално и срединно. Счупването на носните костици е травматично увреждане, в резултат от действието на твърд, тъп предмет чрез удар с или върху такъв и добре отговаря според вещото лице д-р П. да се получи при нанесени удари с крак - ритник към момента на инкриминираната дата.
Откритото счупване на тялото (диафизата) на лявата бедрена кост, наложило оперативна интервенция на наместването и имобилизация, е причинило на пострадалия Х.П. трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник, по смисъл на чл. 129 от НК, за около 9-12 месеца от датата на травмата при правилно и обичайно протичащ оздравителен процес.
Огнестрелните разкъсноконтузни рани на лявото бедро са причинили на пострадалия П. временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла на чл. 130 ал. 1 от НК за около 15-18 дни от датата на травмата.
Останалите увреждания, в това число и счупването на носните костици, охлузвания и кръвонасядания, са леки телесни повреди по смисъла на чл. 130, ал. 1 и 2 от НК.
При изслушването му в съдебно заседание вещото лице е пояснило, че по предновътрешната повърхност на всяко бедро преминават големите магистрални артериални съдове и вени, като в случая няма засягане на такива. В противен случай много бързо е щяло да се получи масивна кръвозагуба, от която да настъпи смъртен изход. В конкретния случай, при причиненото нараняване на бедрото на пострадалия, направената операция е била спешна, но не е била животоспасяваща. При такова раздробено счупване на костта се удължава срокът на възстановителния период. Изваждането на пирона представлява един следващ етап и налага нова оперативна намеса, каквато е медицинската практика.
От заключението на назначена в хода на досъдебното производство комплексната съдебно-медицинска и балистична експертиза (л.186-188 от ДП), изготвена от вещите лица д-р П. и Б. се установява, че нараняването на Х.П. е причинено от един изстрел от ловно огнестрелно оръжие, като му е нанесена рана по предната и задна повърхност на лявото бедро, с приблизителна големина съответно: предна - 15-17 см и задна - около 10-12 см. Експертите са заключили, че нараняването може да е причинено от ловното оръжие, иззето по делото. Разстоянието, от което е стреляно, с оглед разсейването на снопа на сачмите, е от 3 до 14 метра. Пострадалият е бил прав и обърнат с лице към подсъдимия, като двамата са били фронтално един срещу друг в момента на изстрела. Траекторията на изстрела е права линия с конус, чиято основа е обърната към пострадалия с посока отгоре надолу. Използваният боеприпас е 12 калибър за гладкостенно огнестрелно оръжие, като според експертите с този вид боеприпас пострадалият Х.П. е могло да бъде умъртвен, ако сачмите са попаднали в главата, гърдите или корема му. По-голямата част от сачмите са счупили лявата бедрена кост на пострадалия и са преминали през задната част на лявото бедро, като са оформили изходна огнестрелна рана с големина 10-12 см. Посоката на раневия канал е отпред назад, леко отгоре надолу и почти успоредно на срединната ос на тялото (бедрото). Вещите лица са посочили, че ако на П. не му е била оказана първа помощ и своевременна медицинска помощ, резултатите от прострелването би бил неблагоприятен. При изслушването им в съдебно заседание д-р П. е обяснил, че неблагоприятен изход не означава непременно смърт. Неблагоприятен изход би означавало да възникне възпалителна компонента; да възникне обилно кървене в ранния постоперативен период; да настъпи некротичен процес и да доведе до ампутация на крака над нивото на нараняването. Обяснил е също, че конкретното нараняване не е в жизненоважна област като глава, гръден кош и корем, като също така не е засегнат и магистрален кръвоносен съд, какъвто има във всяко бедро. Раната на бедрото на пострадалия се намира на около 50-60 см. от големите кръвоносни съдове в корема и от коремните органи, черва, черен дроб и други.
Така описаната фактическа обстановка окръжният съд е приел за безспорно и категорично установена частично от обясненията на подсъдимия Я., дадени в хода на съдебното следствие и тези пред органа на досъдебното производство в присъствието на защитник, приобщени по съответния процесуален ред; частично от показанията на свидетелката К., дадени в хода на съдебното следствие и изцяло частта от показанията й, дадени на досъдебното производство и прочетени по надлежния ред; изцяло от показанията на свидетеля П., с изключение на частта им, че е видял снимката с пушката, изпратена от подсъдимия Я., преди произвеждането на изстрела; изцяло от показанията на свидетеля К. , дадени в хода на съдебното следствие и тези на досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК; изцяло от показанията на свидетелите Ч.,Б.и Г.; частично от показанията на свидетелите Г., П., М. и С. и изцяло от заявеното от последните двама пред органа на досъдебното производство, приобщено по надлежния ред; частично от показанията на свидетелите К., М. и Я., дадени пред окръжния съд и тези на досъдебното производство, приобщени по надлежния ред, както и от приложените по делото писмени и веществени доказателства. Приети са и заключенията на представените по делото експертизи, като изготвени обективно, в съответствие с приложените по делото материали, с необходимите професионални знания и опит в съответните области. Първостепенният съд е направил пълен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателствени материали, обсъдени са всички съдържащи се между тях противоречия, като са изложени и убедителни съображения защо изцяло е дал вяра на показанията на посочените по-горе свидетели, а на останалите е приел за достоверни показанията им на досъдебното производство, защо изцяло е отхвърлил показанията на свидетелите Х., У. и Р., както и защо е кредитирал частично обясненията на подсъдимия и отхвърлил като недостоверни твърденията му, че се е тропало на входната врата на сградата, в която живее; че първо пострадалият или някой друг е хвърлил по него предмет - нож или брадва, с червена дръжка, поради което той се уплашил и произвел неволен изстрел; че не е имал намерение да убива никого и че бил взел пушката „за респект, просто за сплашване“; че когато свидетелите П., К. и К. са дошли, са започнали да разбиват външната врата и да крещят; че не знае дали ловната пушка на баща му е огнестрелно оръжие; че не е зареждал той пушката през процесната нощ; че бил оставил пушката пред килера след изстрела и слязъл една минута след изстрела на улицата, като бил „супер изплашен“; че не е свалил предпазителя на пушката преди изстрела; че пострадалият го е псувал и му се е заканвал пред полицаите; че е казал на полицаите М. или П. още в началото, когато са го гонели свидетелите К. и К. , че по него е била метната брадва, която преди това едно момче държало прикрита отляво на крака си; че не е чистил пушката след изстрела; че е казал на полицаите за хвърлена по него брадва на 12.07.2015 г., включително и на свидетеля Ч.. Правилно е прието, че изложената от подсъдимия версия пред окръжния съд е израз на възприетата от него защитна позиция, целяща да го оневини за извършеното. Настоящата инстанция споделя изложеното от окръжния съд, поради което не намира за нужно да го преповтаря.
Неоснователно е възражението на защитника на подсъдимия, че окръжният съд не е спазил изискванията на чл. 283 и чл. 284 НПК. То не кореспондира със съдържанието на протокола за проведеното на 16.06.2017 г. съдебно заседание по делото (л. 205 - л. 221 от НОХД № 57/2017 г. на ПзОС). От него се установява, че преди да обяви за приключено съдебното следствие и да даде ход на съдебните прения, окръжният съд е прочел протоколите и другите документи, приложени към делото, които имат значение за изясняване на обстоятелствата по него, както и че е предявил на страните веществените доказателства. При тези данни първостепенният съд е изпълнил задълженията си по визираните текстове, поради което твърдяното нарушение не е налице.
Заключенията на назначените и приети в хода на въззивното производство експертизи не внасят промяна във възприетата от окръжния съд фактическа обстановка. Така, от заключенията на комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза и допълнителната такава (л. 123 - л. 140 и л. 489 - л. 509 от ВНОХД № 388/2017 г. на ПАС) се установява, че при подсъдимия Н.Я. е налице разстройство на личността, диссоциално личностово разстройство, злоупотреба с ПАВ, симулация. Установеното разстройство на личността е болест на характера и за него не е необходимо специфично лечение (към момента на изготвяне на експертизата). Извършените му многобройни консултации и лечения засилват тези личностови тенденции на симулация. Физическото и психическото състояние на Я. му позволява пълноценно да участва във воденото срещу него наказателно производство, правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях. Възприятията му са съответни на неговата възраст и личностови особености. Личностовите особености на подсъдимия Я. и стратегическо избраното му функциониране са основните фактори, определящи поведението му. Психичното му състояние непосредствено преди, по време и след деянието, е било съответно на изживяванията, нагласите, емоционалното му състояние и изводимо от неговите личностови характеристики. По време на инкриминираното деяние подсъдимият Я. не е бил в нито в състояние на физиологичен афект, нито в състояние на уплаха или смущение. Водещата при него емоция е съпроводена от неудоволствени изживявания, в резултат на което действията му се контролират от спецификите на личността му – властен, налагащ се, агресивен, контролиращ, със застои в ценностните разбирания. Подсъдимият е бил в състояние да контролира психическите процеси и следващите от това действия.
С изготвената техническа експертиза на иззетия от подсъдимия мобилен телефон, марка А., изискан в хода на въззивното производство от РУ на МВР – В., е извършена разпечатка на кореспонденцията, осъществена от подсъдимия чрез мобилния му телефон като позвънявания, текстови съобщения (SMS) и съобщения чрез Ф. на датите 11.07-12.07.2015 г. (л. 211 – л. 335 от ВНОХД № 388/2017 г.).
От приложеното на л. 403 – л. 411 от въззивното производство заключение на компютърно-техническата експертиза (с поставена задача: да представи на хартиен носител цялата кореспонденция, която се съдържа в профила на подсъдимия Н.Я. във Ф. за датите 11.07.-12.07.2015 г. и информация за това от кой потребител на Ф. изпратените от подсъдимия снимки и съобщения са прочетени, респ. видяни, съответно на кои дати и в колко часа) се установява, че, към момента на изследването, профилът с име „N. G.“ с предоставените параметри за достъп, не съхранява данни относно потребителската си активност за посочените две дати. Профилът е с деактивирано автоматично архивиране на съдържанието си. То, съгласно правилата на Ф., ако не се архивира автоматично, се самоунищожава след изтичане на шестмесечен период. При изслушването му в съдебно заседание вещото лице поясни, че при изследване на профила е установил, че не се съхраняват данни кога е избрана опцията съдържанието на архива да се самоунищожи. Заяви също, че и към момента продължава използването на този профил.
Съдът кредитира заключенията на вещите, тъй като са изготвени обективно, в съответствие със събраните по делото доказателства, с необходимите професионални знания и опит в съответните области.
Обясненията на подсъдимия Я. и показанията на
свидетеля П., дадени в хода на въззивното съдебно следствие, също не съдържат
данни, водещи до промяна на установените от окръжния съд фактически положения. Твърденията
на подсъдимия, че не е отправял обиди и закани към свидетелите К. и П., а
напротив, те го заплашвали, че идват да го бият, се опровергава от останалите
събрани по делото доказателства. В показанията си посочените двама свидетели са
категорични, че причината за среднощното им пътуване до В. са били
многобройните телефонни обаждания и съобщения от страна на подсъдимия Я., при
които същият им отправял обиди, псувни и закани за убийство, като кулминацията била
изречените нецензурни думи по адрес на детето на П.. Заявеното от двамата
свидетели съответства на показанията на свидетеля К. , присъствал на проведените
разговори и последващите събития преди, по време и след инцидента. То се
потвърждава изцяло и от разпечатката на кореспонденцията между К. и подсъдимия
Ф., предоставена на полицейските служители непосредствено след инцидента от
самия Я., приложена на л. 22 от досъдебното
производство, очевидно, впоследствие унищожена (вж. заключението на компютърно-техническата
експертиза). От нейното съдържание се установява, че не свидетелите К. и П., а
подсъдимият Я. е отправял обиди, закани и заплахи, подканяния „докога ще ви
чакам“ и изпращане на снимка със заредената ловна пушка с недвусмисленото съобщение
каква „изненада“ им е „приготвил“.
Като недостоверни следва да бъдат отхвърлени и
обясненията на подсъдимия Я., че преди той да произведе изстрела с ловната
пушка, свидетелят П. хвърлил срещу него
брадва. В тази връзка, преди всичко, следва да бъде отбелязано, че при
първоначалния му разпит като обвиняем, в присъствието на защитник, на
13.07.2015 г. и в последващия такъв – на 06.04.2016 г., Я. е твърдял, че
хвърленият по него предмет бил нож, а не брадва (л. 103, л. 106 и л. 107 от
ДП). Едва на по-късен етап, вкл. в обяснения си пред първата и настоящата
инстанция, след като вече се е установило, че в колата на П. е имало малка
брадвичка, подсъдимият започва да твърди, че именно такъв предмет бил хвърлен
по него. Тези твърдения се отричат от свидетелите К. и К. , които са
категорични, че при излизането си от автомобила П. е носел само телефон, цигари
и запалка. Заявеното от подсъдимия не се подкрепя и от показанията на
свидетелите М. и П. – двамата полицейски служители, пристигнали на мястото на
произшествието непосредствено след прострелването на пострадалия, които не са
видели в близост да има брадва или нож. Такива предмети не са били забелязани и
от пристигналите малко по-късно други двама полицейски служители – свидетелитеБ.и
Г.. Нож или брадва не са били намерени и при огледа на местопроизшествието, извършен
от 08.30 ч. до 09.30 ч., видно от съдържанието на приложения на л. 74 – л. 75 от
ДП протокол. Само един от разпитаните по делото свидетели – Е. Х., също като
подсъдимия твърди, че по време на инцидента пострадалият е носел брадва, с острието
на която първо счупил входната врата на блока, в който живеел подсъдимия, а
след произведения изстрел паднал с нея на земята, при което „момичето
(свидетелката К.) я взе и я сложи в колата“. Заявеното от този свидетел обаче,
освен че противоречи на показанията на свидетелите П., К. и К. , не се подкрепя
от обясненията на самия подсъдим, според който брадвата/ножът е хвърлена по
него. То не кореспондира и с безспорно установеното по делото обстоятелство, че
по входната врата на блока на подсъдимия не е имало следи от удари с брадва,
още по-малко от такива, които да са направени с острието й. За недобросъвестност
в показанията на свидетелят Х. говори и разминаването между заявеното от него,
че автомобила, в който „момичето оставило брадвата“, бил паркиран пред дома на
подсъдимия и безспорно установеното, че автомобилът е бил паркиран на около 10
м. от местопроизшествието, както и твърденията му, че на улицата, на която
пострадалият държал брадва били момичето и още един мъж и двама – трима
младежи, седнали на пейките, докато дори самият подсъдимият твърди, че на
улицата бил само П..
Не следва да бъдат приети за достоверни и
дадените пред настоящата инстанция показания на свидетеля П. в частта им, в
която същият заяви, че при излизането си от колата взел намиращото се в нея
дърво, което хвърлил на улицата, за да покаже на подсъдимия, че е невъоръжен,
както и че преди изстрела бутал и тропал по входната врата на блока. На първо
място - изнесеното от пострадалия едва пред въззивния съд противоречи на
показанията му, дадени в хода на досъдебното и първоинстанционното съдебно
производство. При прочита им по съответния ред свидетелят П. обясни
констатираните противоречия с отговора: “не съм казал за дървото и вратата,
защото никой не ме е питал“. Посоченото категорично е невярно, тъй като при
разпита му на 14.07.2015 г. от разследващия полицай, очевидно именно на въпрос
в този смисъл, пострадалият е твърдял: „Не съм го предизвиквал, не съм тропал
по входната врата, не съм хвърлял нищо по него…“., а пред окръжният съд, отново
на въпрос в тази връзка, няколкократно е заявил: „След като излязох от колата,
аз не съм чукал на входната врата. Когато излязох от колата в ръцете си държах
телефон, цигари и запалка… Не съм хвърлял нож или друг предмет по подсъдимия,
когато той беше на козирката“ (л. 196 гръб от ДП и л. 165 – 167 от НОХД №
57/2017 г. на ПзОС). На следващо място – заявеното от свидетеля П. в хода на
въззивното следствие противоречи на показанията на свидетелите К. и К. , които
са последователни и категорични при всичките им разпити, че при излизането си
от колата пострадалият е носил само телефон, цигари и запалка, както и че е
стоял на улицата и не е ходил до входната врата на блока. Твърденията на
свидетеля П. са в противоречие и с обясненията на подсъдимия Я., който описва
хвърления срещу него предмет да е с метална част (брадва/нож), а не като дърво,
кол и т.н. Заявеното от пострадалия не се подкрепя и от данните в протокола за
оглед на местопроизшествието, от които, както бе отбелязано по-горе, е видно,
че сред иззетите вещи липсва не само брадва/нож, но и дърво/кол.
Въззивният съд намира за недостоверни показанията на свидетеля П. и в частта им, в която твърди, че подсъдимият не е насочвал пушката срещу него, а я държал на една страна. Те се опровергават от заключението на комплексната съдебно-медицинска и балистична експертиза. Вещите лица са категорични, че пострадалият е бил прав и обърнат с лице към подсъдимия, като двамата са били фронтално един срещу друг в момента на изстрела, както и че траекторията на изстрела е права линия с конус, чиято основа е обърната към пострадалия с посока отгоре надолу. Посоката на раневия канал е отпред назад, леко отгоре надолу и почти успоредно на срединната ос на тялото (бедрото). При тези експертни изводи е безспорно, че, за да бъдат причинени установените увреждания, подсъдимият е насочил пушката към пострадалия и е произвел изстрел, а не е сторил това като я е държал на „една страна“.
Настоящата инстанция счита, че всички констатирани и обсъдени по-горе
противоречия и други несъществени такива в показанията на свидетеля П. са в
резултат на неговото желание да облекчи до известна степен положението на
подсъдимия, за когото заявява: „Аз също съм лежал в затвора и знам какво е
вътре. Съжалявам го… Отдавна съм му простил.“ (л. 370 гръб от ВНОХД № 388/2017
г. на ПАС).
Въз основа на правилно установена фактическа
обстановка обоснован и законосъобразен е изводът на окръжния съд, че подсъдимия
Н.Я. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на
престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 12, пр. 1-во вр. с чл. 115 вр. чл. 18, ал.
1 вр. чл. 29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ НК за това, че на 12.07.2015 г. в гр. В., на ул. "Ц.Ц." № 2, чрез използване
на двуцевно огнестрелно оръжие - пушка марка „S.", к.*, произведена в Р И.,
собственост на баща му Г. Н. Я., е направил опит умишлено да умъртви Х.Г.П.,
като деянието е останало недовършено
поради независещи от дееца причини и деянието е извършено при условията на
„опасен рецидив".
Правилен е изводът на окръжния съд, че престъплението
е извършено от подсъдимия с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и е искал и целял тяхното настъпване.
Неоснователни са направените с въззивната жалба и развитите пред въззивния съд алтернативни възражения, че в случая се касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК, че подсъдимият е действал в условията на чл. 12 НК, че установената на пострадалия средна телесна повреда по чл. 129 НК е причинена по непредпазливост при условията на чл. 133 НК.
Общественоопасното деяние е извършено невиновно по смисъла на чл. 15 НК (случайно деяние), когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. При него не са налице елементите нито на умисъла, нито на непредпазливостта. В разглеждания случай, дори и елементарният житейски опит налага изводът, че подсъдимият Я. е бил длъжен и е могъл да предвиди, че предприетите от него действия с ловната пушка – предварителното й зареждане с патрони, насочването й към пострадалия от близко разстояние и произвеждайки изстрел срещу него биха могли да причинят наранявания, които да доведат до неговата смърт. Тезата на защитата, че произведеният от подсъдимия изстрел с ловната пушка е неволен, не може да бъде споделена. Вярно е, че в заключението на балистичната експертиза вещото лице не е изключило възможността за неволното произвеждане на изстрел, което било по-лесно, ако пръстът е в пусковата скоба и по – трудно, ако е извън нея. Същевременно свидетелят Г. Я. – собственик на пушката и баща на подсъдимия, сочи, че пушката е с твърд спусък и има известно напрежение, преди да се произведе изстрел, т.е., необходимо е да бъдат положени усилия, за да се дръпне спусъка. Този факт, преценен съвкупно с установените по делото факти и обстоятелства относно поведението на подсъдимия преди, по време и след деянието води на категоричния извод, че произведеният от него изстрел срещу пострадалия не е бил неволен, а напълно контролиран и целенасочен за причиняване на смъртта му.
Неоснователно е и възражението на защитата, че подсъдимият е действал при превишаване пределите на неизбежната отбрана, поради което извършеното от него е престъпление по чл. 119 НК. За да бъде квалифицирано деянието по посочения текст, съобразно трайно утвърдената съдебна практика и наказателна доктрина, е необходимо да е налице пряко и непосредствено нападение, насочено към увреждане на нападнатия. В случая пострадалият е отправил обидната дума „путьо“ и е напсувал подсъдимия часове преди да пристигне пред дома му във В., още докато се е намирал в град Р., като те са били в отговор на отправени обиди и закани с убийство от страна на подсъдимия. Сред събраните по делото доказателства липсват такива, които да установяват, че, след пристигането си пред дома на подсъдимия, пострадалият е отправял към него обидни думи, да му се е заканвал с убийство, да е повреждал или унищожавал негово или на негови ближни имущество или да е хвърлял по него предмет (брадва, нож, кол или нещо друго). Самото поведение на подсъдимия не сочи да е на човек, който да е бил увреден или да се чувства застрашен по какъвто и да е начин. Напротив, преди, по време и след изстрела, подсъдимият е имал едно целенасочено, последователно, добре осмислено и хладнокръвно поведение. След изстрела е продължил с проявите си на агресивност, като е демонстриранал и арогантност, ритайки лежащия на земята П. в присъствието на полицейските служители. В тази връзка не може да бъде споделено и виждането на защитата, че действията на подсъдимия са извършени в резултат на уплаха или смущение, което се опровергава и от заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза.
Не се споделя и становището на защитата, че извършеното от подсъдимия следва да бъде квалифицирано по чл. 133 вр. чл. 129 НК. За съдържанието на умисъла на подсъдимия следва да се съди по съществуващите обективни факти - средството, с което е извършено деянието, близостта между подсъдимия и пострадалия, мястото на нараняването, интензивността на посегателството, както и уязвимостта на органа, върху който се посяга. В конкретния случай, подсъдимият Я. е произвел изстрел с ловна пушка, която е годно средство да причини смърт. Изстрелът е бил насочен към пострадалия П., като подсъдимият е съзнавал, че застрашава не просто телесната му неприкосновеност, но и живота му и може би единствено липсата на опит при боравене с оръжие е попречила да постигне целения смъртоносен резултат. Това обективирано поведение на подсъдимия Я., близостта между него и пострадалия, насоката на произведения изстрел, използваното средство – огнестрелно оръжие, обуславят именно наличието на пряк умисъл. Подсъдимият е имал представа за общественоопасния характер на действията си, съзнавал е, че с произведения изстрел срещу пострадалия може да бъде причинена неговата смърт, поради което не може да се приеме, че действията му са проява на небрежност или самонадеяност. В тази връзка не без значение е установеното в заключение на съдебно-медицинската и балистична експертиза, че нараняването на П. по предната и задна повърхност на лявото бедро е със сериозна големина, съответно: предна - 15-17 см и задна - около 10-12 см. Използваният боеприпас е 12 калибър за гладкостенно огнестрелно оръжие, с който пострадалият е могъл да бъде умъртвен, ако сачмите са засегнали магистрален кръвоносен съд, какъвто има във всяко бедро или са попаднали в главата, гърдите или корема му. Раната на бедрото на пострадалия се намира на около 50-60 см. от големите кръвоносни съдове в корема и от коремните органи, черва, черен дроб и други. Вещите лица са посочили, че ако на П. не му е била оказана първа помощ и своевременна медицинска помощ, резултатите от прострелването би бил неблагоприятен, който макар и не винаги, но може да доведе и до смърт. От това следва единствено възможния извод, че подсъдимият Я. е желаел смъртта на пострадалия, поради което искането за преквалифициране на извършеното в по-леко, непредпазливо престъпление е неоснователно.
При определяне вида и размера на наложеното на подсъдимия Я. наказание окръжният съд е приел, че са налице основанията на чл. 54, ал. 1 НК и на подсъдимия следва да бъде наложено наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Като такива са отчетени младата му възраст – на 22 г., направените частични самопризнания, поведението на пострадалия преди и по време на инцидента и оставането на престъплението във фазата на опита. Като отегчаващи обстоятелства са взети предвид високата степен на обществена опасност на деянието и дееца; обстоятелството, че за квалификацията на извършеното от подсъдимия престъпление при условията на опасен рецидив са достатъчни две от трите му последни осъждания; че настоящото престъпление е извършено в кратък срок от изтърпяване на предходно ефективно наказание лишаване от свобода; тежките последици за здравето на пострадалия; данните в приложената по делото полицейска справка за заявителски материали срещу подсъдимия и негативната характеристика, направена за него свидетелката К.. Настоящата инстанция не споделя становището на окръжния съд, че последните три обстоятелства, следва да бъдат отчетени като отегчаващи за подсъдимия Я.. Извън всякакво съмнение е, че с посегателството срещу неговия живот пострадалият е претърпял и очевидно ще продължава да търпи тежки здравословни последици, предвид развоя на оздравителните процеси, тяхната продължителност и недобра перспектива. Последиците от престъплението обаче са отчетени от законодателя при определяне на наказанието за престъплението, за което е признат за виновен и осъден подсъдимия и е недопустимо, предвид разпоредбата на чл. 56 от НК, да бъдат съобразявани и втори път. Приложената по делото справката за криминалистическата регистрация на подсъдимия с 44 бр. заявителски материали (л. 225 – л. 244 от ДП) също не може да бъде ценена като отегчаващо отговорността му обстоятелство, при положение, че за голяма част от тях няма влезли в сила осъдителни присъди, че именно подсъдимият е извършителят на описаните деяния. Що се отнася до направената от свидетелката К. отрицателна характеристика на подсъдимия, следва да се има предвид, че това е една нейна субективна оценка, с оглед изключително влошените й изначално отношения с подсъдимия и че именно те са в основата на събитията, които са се развили на инкриминираната дата. Във връзка с последното следва да се отбележи и това, че макар и да го е отчел като смекчаващо обстоятелство, окръжният съд е подценил значително сериозния принос на пострадалия за настъпилите вредни последици. Същият се е намесил безпричинно в телефонната комуникация на К. и Я., обидил го е, предприел е пътуване в ранните часове на денонощието, изминавайки немалко разстояние, отишъл е пред дома на подсъдимия, настоявайки упорито да излезе, за да се „разберат“, въпреки отправените от последния закани и заплахи, че ще ги убие, за което в крайна сметка е направен и опит да бъде осъществено. Извън изложеното, при преценка за справедливостта на наказанието, следва да се вземе предвид и здравословното състояние на подсъдимия. От заключенията на назначените в хода на въззивното производство комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза и допълнителна такава се установява, че, макар и да е болест на характера и към момента да не е необходимо специфично лечение, подсъдимият Я. страда от диссоциално личностово разстройство. Вещите лица са посочили, че както по време на изследването пред тях, така и по време на инкриминираното престъпление подсъдимият е проявил защитна реакция, която е съответна на неговите възможности, капацитет и особеностите на личностовата му структура. Изложеното, преценено съвкупно с останалите посочени от окръжния съд обуславящи отговорността обстоятелства, води на извода за многобройност на смекчаващите такива по смисъла на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, като и най-лекото предвидено в закона наказание за този вид престъпление ще се окаже несъразмерно тежко. Ето защо настоящата инстанция счита, че справедливо и съответно на обществената опасност на деянието и дееца е на подсъдимия Я. да бъде наложено наказание под най-ниския предел, а именно – осем години лишаване от свобода, в какъвто смисъл първоинстанционната присъда следва да бъде изменена. С оглед изложеното по – горе е безпредметно обсъждането на направеното от частния обвинител и граждански ищец искане на подсъдимия да бъде наложено наказание доживотен затвор.
Правилно окръжният съд е приел, че са налице основанията на чл. 57, ал. 1, т. 2 б. „а“ от ЗИНЗС, поради което наложеното на подсъдимия Я. наказание лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
Правилен е и изводът на окръжния съд, че са налице основанията на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК, като от така наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода следва да се приспадне времето, през което същият е задържан, считано от 16.07.2015 г.
Правилен е изводът на окръжния съд, че предявения срещу подсъдимия Н.Я. от пострадалия Х.П. граждански иск за претърпени от последния неимуществени вреди от престъплението по чл. 116 НК е основателен, тъй като са налице елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД – противоправно поведение от страна на подсъдимия, причинена вреда, пряка причинна връзка между тях, както и доказаната вина на подсъдимия. При определяне на размера на присъденото обезщетение правилно са отчетени интензитета на претърпените от пострадалия неимуществени вреди. В резултат на извършения спрямо него опит за убийство са му били причинени болки и страдания, които продължават и към момента. Освен извършената още на инкриминираната дата оперативна интервенция, пострадалият е постъпвал на болнично лечение още 5 пъти, като във всички издадени за престоя му там епикризи е отбелязано, че то се е наложило поради усложнения, настъпили като последица от счупването на лявото бедро, възникване на инфекции и възпалителни реакции от поставения имплант и др. По делото е безспорно установено, че към момента функионалността на левия му крайник не е възстановена на 100%, същият е увреден на 60%, постановено с решение на ТЕЛК, като срокът на увреждане засега е до 01.10.2019 г., т.е,, повече от четири години след извършване на престъплението срещу него. С оглед на изложеното, обосновано и законосъобразно окръжният съд е приел, че гражданският иск за претърпени неимуществени вреди от пострадалия срещу подсъдимия се явява доказан по основание, като следва да бъде уважен в размер от 40 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от деня на увреждането до окончателното й изплащане, в който размер ще се постигне законовата справедливост за репариране на причинените на пострадалия вреди, а за разликата до пълния му предявен размер от 65 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума – да бъде отхвърлен като прекомерно завишен и недоказан.
Правилно окръжният съд се е разпоредил с приложените по делото веществени доказателства и е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски, дължимата държавна такса върху уважения размер на гражданския иск и направените от частния обвинител и граждански ищец разноски за повереник.
При извършената служебна проверка въззивната инстанция не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на атакуваната присъда или нейното изменение.
В хода на въззивното производство са направени разноски за възнаграждение на вещи лица и пътни разноски в общ размер на 3 877,12 лв., които, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимият следва да бъде осъден да заплати.
С оглед на изложеното, въззивният съд счита, че жалбите са неоснователни, а атакуваната с тях присъда следва да бъде изменена в указания по-горе смисъл, а в останалата й част, като обоснована и законосъобразна, следва да бъде потвърдена.
Ето защо и на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 334, т. 3 НПК, Пловдивският апелативен съд
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда № 34/16.06.2017 г., постановена по НОХД № 57/2017 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд като НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия Н.Г.Я. наказание лишаване от свобода от шестнадесет години на ОСЕМ ГОДИНИ.
ОСЪЖДА подсъдимия Н.Г.Я., със снета по делото самоличност, да заплати по сметка на Апелативен съд – Пловдив сумата от на 3 877,12 лв., представляваща направени разноски за възнаграждение на вещи лица и пътни разноски.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението подлежи на протест и обжалване пред ВКС в петнадесетдневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: