№ 15
гр. Варна , 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора Милена Николова Гамозова (АП-Варна)
като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Наказателно дело за
възобновяване № 20213000600101 по описа за 2021 година
установи следното:
Производството е по чл.424 ал.1 НПК вр. чл.422 ал.1 т.5 НПК.
Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за
възобновяване на производството по НОХД №357/2016г. на Районен съд
Велики Преслав, отмяна на постановеното определение №64/12.10.2016г. за
одобряване на споразумение и връщане делото Районна прокуратура –
Велики Преслав в стадия „Действия на прокурора след завършване на
разследването“. Като основания за искането се сочат съществени нарушения
на материалния закон и на процесуалните правила.
Формулирано така искането е относимо към основанието по чл.422 ал.1
т.5 от НПК във вр. с чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура
поддържа изцяло направеното от Главния прокурор искане за възобновяване.
Осъденото лице, редовно призовано, не се явява.
1
Варненският апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази
становищата и доводите на страните, в пределите на правомощията си
намери за установено следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Негов предмет е
акт от кръга на визираните в чл.424 ал.1 вр. чл.419 ал.1 от НПК, като то
съдържа доводи в подкрепа на заявеното по чл.422 ал.1 т.5 вр. чл.348 ал.1 т.1
и т.2 от НПК.
Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната в него
аргументация, искането е ОСНОВАТЕЛНО.
С определение №64/12.10.2016г. по НОХД №357/2016г. на Районен съд
Велики Преслав било одобрено споразумение, по силата на което С.Е.С бил
признат за виновен в това, че на 25.09.2016г. край село Веселиново
управлявал МПС – лек автомобил „Ауди А4“ с ДК№ А 0882 МТ в срока на
издадено НП 15-0335-000478/12.09.2015г. (в сила от 12.10.2015г.) за
управление на МПС без свидетелство за правоуправление, поради което и на
основание чл.343в ал.2 от НК му било наложено наказание лишаване от
свобода за срок от шест месеца, което на основание чл.66 ал.1 от НК било
отложено с изпитателен срок от три години, както и глоба в размер на 200лв.
Предвиденото наказание от разпоредбата на чл.343в ал.2 НК е лишаване
от свобода от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и двеста
лева. От деянието не са настъпили имуществени вреди. Към датата на
деянието Салим не бил осъждан. Т.е. към момента на извършване на
деянието, предмет на настоящото производство, той не е бил осъждан, нито
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК. Очевидно е
от изложеното, че по отношение на С.Е.С за извършеното от него деяние по
чл.343в ал.2 НК са били налице материалноправните предпоставки за
приложението на чл.78а НК. При сега действащата правна уредба на
института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
администратино наказание, приложението му императивно обвързва както
прокурора, така и съда при наличие на законовите условия. За да се
възприеме този извод следва да се отбележи също, че от датата на
извършване на деянието не е изтекла абсолютната давност, както и че не е
налице основанието на чл.78а ал.7 от НК (предвид решенията на РС Айтос по
2
АНД 554/2016г. и ШРС по АНД 1096/2017г., по които за същите деяния
извършени на 09.08.2016г. и 25.09.2016г. С. е бил признат за виновен и
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание). В тази насока е и съдебната практика относно понятието
„множество престъпления“ – т.р. 2/21.10.2010г. на ВКС, ОСНК, според което
в конкретната ситуация такова не е налично. Относима към този случай е и
друга съдебната практика: решение 499/28.06.2004г. на ВКС по н.д. 79/2004г.
на II н.о. и решение 27/19.02.2003г. на ВКС по н.д. 654/2002г. на I н.о., според
които при наличието на законовите предпоставки на чл.78а от НК е
задължително, като правнорелевантният момент на издирване на
предпоставките по чл.78а от НК е този на извършване на деянието, а не на
постановяване на съдебния акт. Относима в случая относно допуснатото от
съда нарушение е също и обвързващата практика на ВКС (т.1 от т.р.1 от
25.10.2011г. на ВКС по т.д. 1/2011 г., ОСНК). Поради това в настоящия
случай с одобряването на споразумението между осъдения и държавното
обвинение е било допуснато нарушение на процесуалните правила, и на
материалния закон, тъй като е наложил неследващо се наказание. Заради това
приключилото наказателно производство трябва да бъде възобновено, поради
допуснато нарушение на материалния закон при определяне на наказанието
на осъдения и допуснато нарушение на процесуалния закон, поради
нарушаването на разпоредбата на чл.382 ал.7 от НПК. Нарушението е
допуснато от съда с одобряване на споразумение, което противоречи на
закона, а в случая след възобновяването му делото следва да се върне на
прокурора, защото допуснатото нарушение не може да бъде отстранено от
съда - диференцираните процедури по Глави 28 и 29 от НПК се изключват
взаимно. Това, което първоинстанционният съд би могъл да стори ако делото
се върне на него, би било отказ по реда на чл.382 ал.7 и ал.8 от НПК за
одобряване на споразумението. Което би довело до загуба на процесуално
време. Заради това и делото следва да се върне на прокурора за изготвяне и
внасяне в съда на предложение по реда на Глава 28 от НПК.
В случая за апелативния съд като съд по възобновяването не е налице
процесуална възможност сам да освободи лицето от наказателна отговорност
и да наложи административното наказание, защото в хипотезата на сключено
споразумение, въпросът за вината се счита за решен само въз основа на
3
направеното от осъдения признание (чл. 382 ал. 4 от НПК). В мотивите на т.р.
1/2011г. на ОСНК на ВКС е изяснено, че съдът по възобновяването е
компетентен да отстрани допуснато нарушение на закона, когато въпросът за
виновността и отговорността на подсъдимия е бил решен от предходна
инстанция, т.е. необходимо е съд да се е произнесъл по кръга от въпроси по
чл.301 ал.1 от НПК.
Предвид изложеното и на основание чл.424 ал.1 НПК и чл.425 ал.1 т.1
НПК Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по НОХД №357/2016г. на Районен съд
Велики Преслав.
ОТМЕНЯ определение №64/12.10.2016г. по НОХД №357/2016г. на
Районен съд Велики Преслав.
ВРЪЩА делото на Районна прокуратура – Велики Преслав в стадия
„Действия на прокурора след завършване на разследването“.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4