№.............
град Шумен, 21.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на
девети юли две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия:
Маргарита Стергиовска
при участието на секретаря Р. Хаджидимитрова, като
разгледа докладваното от административния съдия АД № 196 по описа за 2020
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл. 26 ал.13 от Закона за храните /ЗХ/, вр. с чл. 145 и сл. от АПК, образувано по депозирана жалба от „К.“ ООД ***, чрез управителя А.Х.А., ведно с
допълнение и уточнение, направено с Молба рег. № ДА-01-1532/22.06.2020г., с
която е прецизиран предмета на оспорване, а именно Заповед №
РД12-145/26.02.2020г. на Директора на ОБДХ-Шумен. С процесния административен акт е разпоредено спиране
експлоатацията на обект – павилион за търговия с няколко групи храни в СУ
„В.Левски“ с рег. № *********, находящ се в гр.Нови пазар, община Нови пазар,
ул. Кирил и Методий № 15, собственост на „К.“ ООД, считано от 15:10ч. на
27.02.2020г., поради допуснати нарушения на чл. 16а, ал. 1 от Закона за храните,
във връзка с чл.21, ал.1 и ал.2 и чл.35, ал.1 от Наредба № 9/16.09.2011г. и
чл.16а, ал.1 от Закона за храните, във връзка с чл. 1, ал.1, чл. 2, чл.12, чл.
21, ал.2.2., чл.23, чл. 35, ал. 1, чл. 41 и чл. 43 от Наредба №8/04.12.2018г.;
чл. 30, ал. 1, т.1 от Закона за храните и е съставен АУАН №
**********/24.10.2019г.
В жалбата се изразява
несъгласие с така постановената заповед, като оспорващият счита, че същата е
постановена при неправилно изяснена фактическа обстановка, тъй като не се
съдържат подробно и конкретно посочени храни, за които се твърди, че са
допуснати цитираните нарушения в постановения административен акт. На следващо
място сочи, че по отношение на твърдението, че бил отказан достъп и оспорващото
дружество е възпрепятствало извършването на официален контрол счита, че тези
констатации не са доказани по никакъв начин, доколкото на цитираната дата не е
имало лице в обекта, което да осъществи достъпа, което не означава, че е
отказан достъп. Счита, че са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните
правила, като това са достатъчни основания за отмяна на акта. Счита също, че
разпоредбата на чл.30, ал.1, т. 6 от Закона за храните определя срок, за който
ще бъде спряна експлоатацията на обект, а видно от постановения административен
акт в същия не се съдържа такъв срок, което е следващо нарушение. С оглед
всички изложени в жалбата възражения е отправено искане за отмяна на процесната
заповед, като незаконосъобразна и присъждане на деловодни разноски.
Ответникът ОДБХ Шумен,
чрез надлежно упълномощен юрисконсулт, оспорва жалбата. Излага мотивирано
становище по същество, в подкрепа на възраженията, като твърди, че жалбата
следва да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски по списък.
Шуменският административен съд, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна: На 26. 10. 2017 г., при извършена проверка с
участието на представители на ОДБХ-Шумен, възложена с нарочна заповед, в
стопанисван от „К.“ ООД обект училищен павилион в СУ „В. Левски“ в гр. Нови
пазар е установено съхранение с цел продажба на
храни, които не отговарят на изискванията на Наредба № 9 от 16. 09. 2011 г. за специфичните
изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските
заведения и училищата, както и към храни, предлагани при организирани мероприятия
за деца и ученици (отм. на 14. 12. 2018 г. ) (Наредба № 9/16. 09. 2011 г. ),
тъй като съдържали растителни мазнини, различни от посочените в чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от
Наредба № 9/16. 09. 2011 г., а именно хидрогенирани мазнини и палмово
масло, а 7 бр. плодова напитка „Вишна“ съдържаща минимум 15 % съдържание
на плодове, не отговаряла на изискванията на чл. 35, ал. 1 от
посочената наредба, тъй като в училищния павилион следвало да се предлагат само
100
% плодови
и/или зеленчукови сокове. Това е било квалифицирано като нарушение на чл. 16а,
ал. 1 от Закона за храните (ЗХ),във връзка с чл. 21, ал. 1 и ал.
2 и чл. 35, ал. 1 от Наредба № 9/16. 09. 2011 г., за
което на 07. 11. 2017 г. на дружеството е бил съставен акт за установяване
на административно нарушение № 392/07. 11. 2017 г. Въз основа на така
съставения акт е издадено Наказателно постановление № КХ-34 от 28. 11. 2017 г., с
което е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв., е
влязло в законна сила на 17. 04. 2018 г.
На 08.10.2019 г.,
при извършена проверка с участието на представители на ОДБХ-Шумен, възложена с
нарочна заповед, в стопанисван от „Калм“ обект училищен павилион в СУ „В.
Левски“ в гр. Нови пазар е установено съхранение с цел продажба на храни, които
не отговарят на изискванията на Наредба № 8 от 04. 12. 2018 г. за
специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в
детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на
територията на училищата и на
детските заведения, както и към храни, предлагани при организирани мероприятия
за деца и ученици (Наредба № 8/04. 12. 2018 г. ),
по причини, описани в Доклад от извършена инспекция от 08. 10. 2019 г. Това е било квалифицирано като нарушение
на чл. 16а, ал. 1 от Закона за храните (ЗХ), във
връзка с чл. 1, ал. 1, чл. 2, чл. 12, чл. 21, ал. 2. 2, чл. 23, чл. 35, ал. 1, чл. 41 и чл. 43 от Наредба № 8/04. 12. 2018 г., за което на 24. 10. 2019 г. на дружеството е бил
съставен акт за установяване на административно нарушение № 489/24. 10. 2019 г.
На 18. 02. 2020 г.
продавачът в обекта, стопанисван от „К.“ООД отказва достъп и препятства
извършване на официален контрол. Констатациите от проверката са отразени в доклад
от извършена инспекция от 18. 02. 2020 г. На
основание на горепосочените констатации, представляващи нарушения на чл.16а,
ал. 1 от Закона за храните (ЗХ), във
връзка с чл. 21, ал. 1 и ал. 2 и чл.35, ал. 1 от Наредба № 9/16. 09. 2011 г., чл. 16а, ал. 1 от Закона за храните (ЗХ), във
връзка с чл. 1, ал.1, чл. 2, чл. 12, чл. 21, ал. 2. 2, чл. 23,
чл. 35, ал. 1, чл. 41 и чл. 43 от Наредба № 8/04. 12. 2018г. и чл. 30, ал. 1, т. 1от
Закона за храните, от директора на ОДБХ -Шумен, на основание чл. 51, ал. 1 и чл. 30, ал. 1, т. 6 от Закона за храните е била издадена заповед № РД12-145/26.02.2020 г. за спиране на
експлоатацията на обект: Павилион за търговия с няколко групи храни в СУ „Васил
Левски“, с рer. № *********, находящ се в гр. Нови пазар, община Нови
пазар, ул. „Кирил и Методий“ № 15, стопанисван
от „К." ООД, със седалище и адрес на управление:***,
считано
от 15, 10 часа на 27. 02. 2020 г.
Изпълнението на заповедта е възложено на А.Х.Ав
качеството й на управител. Срещу издадената заповед за спиране експлоатацията
на обекта, в ЦУ на БАБХ е подадена жалба от А.Х.Ас вх. № 4745/13. 03. 2020 г. С решение
№РД-11-771/25.03.2020 г. изп. Директор на БАБХ отхвърлил жалбата и потвърдил Заповед
№ РД12-145/26. 02. 2020 г. на директора на ОДБХ-Шумен.
Решението е връчено на 27.03.2020 г., а жалбата до ШАС е депозирана на
15.04.2020 г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК,
подадена е в срок, пред местно компетентния съд, от лице с активна процесуална
легитимация и интерес от оспорването, в качеството на адресат на акта,
засягащ неблагоприятно негови права. Същата е подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол
за законосъобразност. С оглед на това, жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна,
поради следните съображения:
Съгласно чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 142 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.
Необходимо е да са налице, в тяхната съвкупност,
всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден
от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно
-производствените правила, да не противоречи на материално - правните
разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от
предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е
основание за отменянето му.
С ДВ бр. 52 от 9.06.2020 г. е отменен Закон за
храните, обн., ДВ, бр. 90 от
15.10.1999 г. и е приет нов Закон за храните. С оглед разпоредбата на чл.142
ал.1 от АПК, гласяща, че съответствието на административния акт с материалния
закон се преценява към момента на издаването му и доколкото към 26.02.2020
г./момента на издаване на процесната заповед/ е действал Закон за храните
/отм./, то съответсвтието на акта следва да се преценява въз основа на него.
Процесната Заповед № РД12-145/26.02.2020г. на Директора на
ОБДХ-Шумен е издадена от компетентен административен орган, в кръга на
вменените му правомощия с чл. 51, ал. 1 от Закона за храните/отм./, според който административната мярка по чл. 30, ал. 1, т. 6 от същия закон спиране експлоатацията на обект, се налага със
заповед на директора на ОДБХ. Съдът приема обаче, че при издаване на оспорения
административен акт е допуснат порок във формата, както и са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила. Същите се
явяват съществени, тъй като водят до невъзможност съдът да извърши проверка за
материална законосъобразност на предписанието.
Цитираните
в Заповедта норми на чл. 16а, ал. 1 от
Закона за храните, във връзка с чл.21, ал.1 и ал.2 и чл.35, ал.1 от Наредба №
9/16.09.2011г. и чл.16а, ал.1 от Закона за храните, във връзка с чл. 1, ал.1,
чл. 2, чл.12, чл. 21, ал.2.2., чл.23, чл. 35, ал. 1, чл. 41 и чл. 43 от Наредба
№8/04.12.2018г.; чл. 30, ал. 1, т.1 от Закона за храните и е съставен АУАН №
**********/24.10.2019г. не
съставляват фактически основания за издаването й.
При липсата на фактически основания
в оспорения административен акт съдът е в невъзможност да упражни контрол за
законосъобразност. Непосочването на фактическото основание за издаване на акта
– чл.59 ал.2 т.4 от АПК е абсолютно основание за неговата отмяна, тъй като това
са юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично
право и са необходим ограничителен белег на това право. За това липсата им не
просто не позволява индивидуализирането му, за да бъде то проверено, а сочи
пряко на отсъствието му. Доколкото в настоящата хипотеза административният акт
не съдържа фактическо основание за неговото издаване, то същият се явява
незаконосъобразен. Налице е визираното в разпоредбата на чл.146 т.2 от АПК
отменително основание – неспазване на установената форма, което е абсолютно
основание и е достатъчно за отмяна на акта.
Следва да се отбележи, че фактическите
основания могат да се съдържат както в самия административен акт, така и в
доказателствата към административната преписка, на които обаче
административният орган следва изрично да се е позовал при постановяване на
акта си или изрично е препратил. Към преписката са приложени протоколи от
извършени проверки и дадени предходни предписания на дружеството, които са
издадени и съставени в отделни административни производства.
Нормативната
регламентация на условията и реда за производство и търговия с храни се съдържа
в Закона за храните.
Нормата на чл. 26 от ЗХ/отм./
предвижда, че на официален контрол подлежат всички етапи на производство,
преработка и дистрибуция на храни, състоянието и начинът за използване на
площадките, сградите, инсталациите и прилежащото им пространство, техническото
и материалното оборудване, транспортните средства, свързани с производството и
търговията с храни; както и суровините, съставките, добавките и другите
продукти, които се използват за производство на храни.
В Заповед № РД12-145/26.02.2020г. на Директора на ОБДХ-Шумен са посочени три
отделни нарушения, извършени от дружеството жалбоподател, а именно: 1/ На 26. 10. 2017 г., допуска съхранение с цел
продажба на храни, които не отговарят на изискванията на Наредба № 9 от 16. 09. 2011 г. за специфичните изисквания към
безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения и
училищата, както и към храни, предлагани при организирани мероприятия за деца и
ученици, с което е нарушило чл. 16а, ал. 1 от Закона за храните (ЗХ),във връзка с чл. 21, ал. 1 и ал. 2 и чл. 35, ал. 1 от Наредба № 9/16. 09. 2011 г., за което на 07. 11. 2017 г. на дружеството е бил
съставен акт за установяване на административно нарушение № 392/07. 11. 2017 г.
2/ На 08.10.2019 г., „Калм“ допуска съхранение с цел продажба
на храни, които не отговарят на изискванията на Наредба № 8 от 04. 12. 2018 г. за специфичните изисквания към
безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения, училищните
столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата и на
детските заведения, както и към храни, предлагани при организирани мероприятия
за деца и ученици, с което са нарушени чл. 16а, ал. 1 от Закона за храните (ЗХ), във връзка с чл. 1, ал. 1, чл. 2, чл. 12, чл. 21, ал. 2. 2, чл. 23, чл. 35, ал. 1, чл. 41 и чл. 43 от Наредба № 8/04. 12. 2018 г., за което на 24. 10. 2019 г. на дружеството е бил
съставен акт за установяване на административно нарушение № 489/24. 10. 2019 г.
3/ На 18.02.2020 г. продавачът в обекта, стопанисван от „К.“ООД
отказва достъп и препятства извършване на официален контрол.
Съдът намира, че
при издаване на процесната заповед в нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК не са посочени конкретни факти и обстоятелства, от
които да се направи извод за действително извършени нарушения, скрепени със
съответстващите правни норми от Закона за храните. Горното
обосновава извод за липса на мотиви на оспорваната заповед, относими към всяко
от заложените в заповедта нарушения. Липсата на мотиви винаги е съществено
нарушение на изискването за форма на акта, което налага неговата отмяна.
В чл. 30, ал. 1, т. 6 ЗХ е предвидено налагане на ПАМ "спиране
експлоатацията на обект за производство и търговия с храни или на част от
него" при установяване на нарушения на нормите и изискванията, определени
в нормативен акт. Разпоредбата е препращаща и изисква конкретно посочване от
фактическа и правна страна на вменените нарушения. Всяко от вменените нарушения
следва да бъде изписано от фактическа и правна страна с посочване на
съответстващата нарушена разпоредба. Само по този начин може да се осъществи
контрол върху законосъобразността на вменените нарушения. Общото изписване на
множество факти, без последните да се подведат към нарушената правна норма, не
дават възможност за коректна преценка относно вменените от органа нарушения, за
които се налага процесната принудителна административна мярка.
В процесният акт
е налице неяснота в диспозитивната част-разпоредено е спиране експлоатацията на
обект / на части от обект/ на дейност/ цялата дейност, завинаги /дейността
която се спира или цялата дейност/, без да е конкретизирано от органа коя е
приложимата хипотеза. Освен това, в диспозитивната част е посочена единствено
начална дата и час на спирането-15.10 ч. на 27.02.2020 г.
Неизлагането на
мотиви относно наложената мярка, поставя въпроса относно спазване на принципа
за пропорционалност, заложен в чл. 6 АПК.
Законодателят е предоставил на административния орган правото да прецени дали да
наложи принудителната административна мярка - спиране експлоатацията на обект.
Юридическият факт, при наличието на който органът може да стори това, е
установено нарушение на нормите и изискванията, определени с нормативен акт.
Следователно тогава, когато органът установи нарушение, негово е правото да
прецени да спре ли експлоатацията на обекта и за какъв период. Тази свобода на
органа законодателят е ограничил с въвеждането - в чл. 30а, ал. 1 ЗХ, на специална цел, която да реализира мярката - създаване на
възможност търговецът да предприеме коригиращи действия за отстраняване на
несъответствията и причините за появата му. Наред с това законодателят е посочил
изрично, че органът следва да упражни оперативната си самостоятелност като
отчете същността на несъответствието. Границите на дискрецията на органа са
ясно очертани от законодателя в рамките на създаването на възможност да се предприемат
действия за отстраняване на несъответствието при отчитане на неговата същност.
Горното
обосновава извод, че органът не следва да налага мярката автоматично. Спирането
на експлоатацията той може да наложи само тогава, когато точно тази принудителна
мярка ще постигне законовата цел - създаване на възможност за търговеца да
отстрани несъответствието. На следващо място, спирането трябва да е съответно
на същността на несъответствието, т. е. последното трябва да е такова, че
спирането да е средството, чрез което законните права и интереси на адресата не
се засягат в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която акта се
издава. Наред с това трябва да не съществуват други по-благоприятни за субекта
мерки, чрез които също може да се постигне целта на акта - създаването на
възможност за отстраняване на несъответствието. Ако не са спазени тези
изисквания, принудителната административна мярка би се превърнала от инструмент
за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения
чрез налагане на държавната принуда в санкция за определено поведение, което
изцяло би подменило нейното съдържание, цел и характеристика.
Нормата на чл. 30, ал. 1 от ЗХ предоставя правомощия на административните органи за контрол върху
производство и търговия с храни да прилагат принудителни административни мерки.
Една от предвидените в посочената разпоредба ПАМ е спиране на експлоатацията на
обекти за производство и търговия с храни или на части от тях временно или завинаги при установяване нарушения на
нормите и изискванията, определени с нормативен акт ( чл. 30, ал. 1, т. 6 от ЗХ). Съгласно посочената разпоредба, елемент от състава
на мярката е посочването на срока, за който тя се прилага. В случая посоченото
изискване не е изпълнено. Поради това липсва яснота дали с тази мярка
експлоатацията на обекта е спряна завинаги
или до отстраняване на посочените в заповедта нарушения,
В случая,
органът е направил констатации, без да посочи всяка от тях какво нарушение
представлява.
Дори и да се
приеме обаче, че органът е имал компетентността да прецени да наложи или не
принудителната мярка, предвид отразените констатации за нарушения, в оспорената
заповед органът не изложил абсолютно никакви мотиви защо налага точно тази
принудителна мярка и при тези условия.
Не е ясно тази
мярка ще създаде ли възможност търговецът да отстрани несъответствията. Не е
ясно това ли е единственият начин да се създаде тази възможност. Не е ясно
съществуват ли други мерки, които също могат да доведат до целения резултат, но
които са по-икономични за оспорващия, а и за обществото. Не е ясно отчел ли е
органа същността на несъответствието. Липсата на мотиви, досежно тези решаващи
за законосъобразното упражняване на дискрецията обстоятелства не дава
възможност на съда да извърши проверка за законосъобразност по смисъла на чл. 169 АПК.
А елемент на законосъобразността на решението, взето при дискреция, е нейното
законосъобразно упражняване. Липсата на мотиви за релевантните досежно
упражнената дискреция обстоятелства, прави оспорената заповед
незаконосъобразна. От изложеното по-горе за липсата на мотиви, от които да може
да се прецени законосъобразно ли органа е упражнил дискрецията си да наложи
процесната принудителна мярка следва, че оспорваната заповед е
незаконосъобразна. Същата следва да бъде отменена.
Предвид изхода
на спора, на жалбоподателя се дължат разноски размер на 50 лева – заплатена
държавна такса за образуване на дело.
Воден от горното и на
основание чл.172, ал. 2 предл. второ от АПК, съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по оспорване на „К.“ ООД ***, чрез
управителя А.Х.А., Заповед № РД12-145/26.02.2020г. на Директора на ОБДХ-Шумен.
ОСЪЖДА Областна дирекция по
безопасност на храните-Шумен, представлявана
от Директора да заплати на „К.“ ООД ЕИК *********, гр. Н. Пазар, ул.Патриарх
Евтимий № 44, представлявано от управителя А.Х.Асумата от 50.00 /петдесет
лева/, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез
връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: