Мотиви по НОХД №4296 по описа на СГС, НО, 3 състав за 2017
година
Обвинението е
повдигнато от Софийската градска прокуратура (СГП) против М.Н.Б. в това, че на
18.03.2017 г., в гр.София, на ул.„Дякон Игнатий”, в близост до Министерство на
транспорта и срещу хотел „Гранд хотел София“, отнел чужди движими вещи - една
банкнота с номинал 50 лева и една банкнота с номинал 100 лева, на обща стойност
150 (сто и петдесет) лева, от владението на З.С.М. ЕГН:**********, с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила- издърпал рязко и със
сила с дясната си ръка банкнотите, които З.С.М. стискала между коленете,
седейки на инвалидна количка, като деянието е извършено в условията на опасен
рецидив - след като Б. е бил осъждан с влязла в сила присъда за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е било отложено по чл.66 от НК, както е извършил престъплението и след
като е осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като и за двете изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66
от НК, както следва: с присъда по НОХД №1224/2010 г. по описа на СРС, влязла в
сила на 25.04.2013 г. и с определение на СРС по НОХД № 19571/2013г. по описа на
СРС, с което е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното
производство, влязло в сила на 14.11.2013 г.- престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1, пр.1
вр. чл.29, ал.1, б.„А“ и б.„Б“ от НК.
В съдебно заседание представителят на СГП поддържа
обвинението, така както е повдигнато и предявено на подсъдимия Б. като моли
съда да го признае за виновен. Счита, че са събрани достатъчно доказателства,
които по безспорен начин доказват, че подсъдимият е извършил инкриминираното
деяние. В която връзка сочи показанията на св.М., които анализира подробно,
извършеното от нея разпознаване на подсъдимия на ДП, като намира, че дори в
някаква степен в подкрепа на обвинението са и обясненията на подсъдимия, в
които той не отрича да е бил на местопрестъплението. Сочи, че факта, къде е
била пострадалата преди да се озове на инкриминираното място, работи или не, от
къде е имала парите, които е държала у себе си, няма никакво отношение към
предмета на доказване по делото.
Подробно коментира и обясненията на подсъдимия , които в по- голямата им
част намира за негова защитна версия, тъй като не кореспондират с другите
събрани по делото доказателства-свидетелските показания и заключението на
приетите видео-технически експертизи, извършения оглед на вещественото
доказателство, представляващо оптичен носител, на който има видеозаписи,
съдържащи заснети кадри от самото извършване на престъплението. Твърди, че и от
заключението на експертизите, и от огледа на веществените доказателства ясно се
вижда как подсъдимия се приближава към пострадалата, нищо в поведението й не
сочи, че тя е имала среща с него, обратно когато забеляза приближаването му тя
започва да прави опит с крак да придвижи количката в обратна посока на идващия.
Преди това ясно се вижда как извършва действия, наподобяващи броене на пари,
част от които поставя и стиска между крака си, докато седи на стола. Твърди, че
както е описано в експертизата, така ясно се вижда и на записа, че подсъдимият
се доближава до пострадалата и рязко с ръка бърка между краката й, издърпва
парите и личната карта, след което бяга. Очевидно е, че разговор между двамата
от 4-5 мин., каквито обяснения е дал подсъдимият, въобще не се е състоял.
Коментира и авторството на деянието в лицето на подсъдимия, като в тази
връзка сочи и заключението на видео-техническа експертиза № 458/2017 г. От
което според него е видно, че снетото лице извършило престъплението е най-вероятно подсъдимия. Подчертава, че съдът
и сам е могъл да се убеди в това обстоятелство при визуално сравняване на
снимките направени при освидетелстването на подсъдимия и изображението на
извършителя, изведено в експертизата.
Акцентира, че от приетата СПЕ е видно, че св.М. има свидетелска годност, а
подсъдимият е извършил деянието в състояние на вменяемост, независимо, че
употребява наркотици и най-вероятно се е намирал под въздействието на такива,
когато е извършил престъплението.
Обемът от доказателства намира за достатъчен и доказващ категорично
обвинението предвид начина на извършване на подобни престъпления, които
обичайно не се извършват в присъствието на други лица, които могат да помогнат
на пострадалия, както и да свидетелстват в последствие за случилото се.
По отношение на наказанието сочи като отегчаващо отговорността
обстоятелство, това, че подсъдимият е многократно осъждан, общо 14 пъти и то
все за престъпления против собствеността, 8 пъти за кражби и 6 пъти за грабеж.
Квалификацията на инкриминираното деяние като извършено в условията на опасен
рецидив е обусловено само част от тези осъждания, т. е. останалите следва да се
отчетат като отегчаващи обстоятелства. Като отегчаващо отговорността
обстоятелство сочи още и това, че подсъдимият е търпял и ефективно наложеното
му наказание „лишаване от свобода“, но очевидно, че до момента тези наказания
не са постигнали целите си за поправянето и превъзпитанието му, а настоящото
деяние е извършено по отношение на жена, седяща и придвижваща се с инвалиден
стол и очевидно разполагаща с ограничена възможност да се защити. Счита, че от
тези обстоятелства може да се направи извод за повишена степен на обществена
опасност на личността на подсъдимия, която се характеризира с изразени трайни
престъпни навици. В тази връзка прави извода, че към момента същият с
поведението си демонстрира една трудна поправяемост с ниско ниво на задръжки
при извършване на престъпление, насочено както към собствеността, така и към
личността на гражданите, незачитащи обществения ред като цяло. В този смисъл
основна цел на настоящото наказание следва да е отнемане на възможността на
подсъдимия да извърши други престъпления, т.е да се защити обществото от
престъпните му посегателства. Счита, че единствените обстоятелства, които
смекчават отговорността на подсъдимия са тези, че е отнел една относително
ниска сума, част от която е възстановена.
С оглед изложеното моли съда да наложи наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 8 г., което да се изтърпи при първоначален строг режим, като на
основание чл. 59 от НК при изтърпяване на наказанието да се зачете времето,
през което подсъдимият е бил задържан, считано от 29.05.2017 г.
По отношение на гражданския иск, предявен от гражданския ищец М. и допуснат
от съда в размер на 150 лева за имуществени вреди счита, че следва да се уважи
в размер на разликата до пълното възстановяване на щетите от престъплението, т.
е. 90 лева.
Гражданският ищец З.М. редовно уведомена, не се явява и не взима становище по съществото на
делото.
Служебният защитник на подсъдимия Б.- адв.В.Х. моли
съда не уважава искането на представителя на държавното обвинение за налагане
на такова тежко наказание спрямо подсъдимия.
Счита на първо място, че по делото не са събрани категорични доказателства
за авторството на деянието от страна на подсъдимия Б.. Твърди, че в тази насока
са само показанията на пострадала З.М. и извършеното от нея разпознаване.
Счита, че от изгледаните видеоматериали по време на съдебното следствие не може
по какъвто и да е начин лицето, което се наблюдава на видеоматериала, да извършва
определени действия със З. да се установи, че е именно подсъдимия Б..
Подчертава, че св.М. е и ГИ. Отделно коментира показанията на същата във връзка
с извършеното от нея разпознаване и за това дали са й били показвани снимки или
не и дали е могла предварително да разпознае подсъдимия. коментира, че пред
съда пострадалата е описала и дееца сочейки, че това е подсъдимият Б., като е
заявила, че го познава и от преди. Коментира, че в тази насока са и обясненията
на самия подсъдим, но счита, че по делото не е ясно дали това, което разказва
пострадалата е станало на инкриминираната или на друга дата и дали е бил
подсъдимият или друго лице, респ. дали не става въпрос за друг случай.
Ето защо счита, че по делото не е установено авторството на деянието в
лицето на подсъдимия Б., което е достатъчно да бъде постановена оправдателна
присъда спрямо него.
Пледира, че ако съдът не приеме тази негова версия, то в този случай следва
да се прецени, дали е правилна правната квалификация на деянието и дали става
въпрос за грабеж или за кражба. В тази връзка коментира видеоматериалът като
счита, че от него става ясно, че са извършени резки и бързи действия от страна
на дееца с лявата си ръка и взема нещо, но счита, че може и да не взема нищо, тъй
като не се вижда никъде в материала дали носи, или не нещо. Никъде не се
забелязва той да е използвал употреба на сила.
Коментира, че според експерта, това, което държи и брои пострадалата М.
наподобява пари, като и тя твърди същото, от което прави извода, че най-
вероятно са й отнети пари. Счита, че са налице и доказателства за това, че на
същата е била отнета и лична карта, поради което смята, че не е налице спор
относно предмета на деянието, но смята, че спорно е дали употребена сила или не
? Коментира заявеното от вещото лице и посоченото от него в заключението, че се
касае за насилствен акт, на набляга на това, че не експертът е този, който
трябва да направи тази преценка., тъй като се касае за правен въпрос. Счита, че
в случая за отнемането на парите не е използвана сила, а е използвана ловкост,
бързина и умение. Намира, че става въпрос за близки понятия, но те са от
съществено значение за квалификацията на деянието, тъй като при „кражба“ за
отнемането на вещите не се изисква използването на сила. Счита, че в случая
парите са отнети без съгласието на пострадалата, което е видно и от
видеозаписа, тъй като след взимането на парите деецът е избягал, но няма
употребена сила, а единствено бързина и ловкост, които се явяват квалифициращ
признак на престъплението „кражба“ по смисъла на чл.195, ал.1, т.5, т.4, пр. последно
от НК. Сочи, че дори и пострадалата в
показанията си не твърди деецът да е използвал сила спрямо нея, като е
посочила, че не я е удрял, а само, че е грабнал парите, което сочи на ловкост.
Ето защо счита, че деянието следва да бъде квалифицирано като кражба, а не като
грабеж, като дори пледира съдът да приеме, че е налице маловажен случай на
кражба по смисъла на чл.194, ал.3 от НК, тъй като сумата, предмет на деянието е
в размер на 150 лева, но предвид съдебното минало на подсъдимия намира, че по-
правилната квалификация би била тази по чл.195, ал.1, т.4, пр.последно от НК. В
тази връзка моли на подсъдимия да бъде наложено наказание под или около 1 г.
„лишаване от свобода“с оглед ниския размер на инкриминираната сума.
Алтернативно пледира, ако съдът приеме, че се касае за грабеж, то да не уважава искането на
прокурора за размера на наказанието. моли предвид ниския размер на сумата,
както и с оглед това че ако се приеме, че подсъдимият е употребил сила тя не е
била с висок интензитет съдът да му наложи наказание „лишаване от свобода“под
минималния размер и то значително под минималния размер, който е определил
законодателя, а именно под 5 г. Като аргумент за това сочи, че подсъдимият е направил
всичко, зависещо от него да възстанови част от сумата на пострадалата З..
Намира, че изолация на подсъдимия за такъв дълъг период от време от
обществото както предлага прокурора е несъразмерно тежко, поради което пледира
за наказание около 2 г. „лишаване от свобода“, с което счита, че бъдат постигнати
целите, визирани в чл. 36 от НК, а именно да се поправи и превъзпита подсъдимия,
като намира, че така ще се постигнат и целите на генералната превенция.
Подчертава, че налагане на наказание в размер на 8 години лишаване от свобода
не би било и икономически изгодно за обществото, което ще следва да издържа
подсъдимия 8 години за едно такова деяние.
Подсъдимият М.Б. дава подробни обяснения по повдигнатото му
обвинение, в които отрича да е взел насила парите от пострадалата, като твърди,
че тя му ги е дала да й купи наркотици. Същевременно в своя лична защита по
време на пледоариите, заявява, че е съгласен с искането на неговия защитник да
му бъдат дадени 1-2 г. и счита, че съда ще вземе правилно решение. В последната
си дума заявява, че се признава за виновен, не желае свидетелите да бъдат
разпитани. Желае от съда да му намали присъдата, защото му е много тази присъда
от 8 г., където иска господин прокурора, като счита, че съдът ще вземе правилно
решение.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните
по реда на чл.14 и 18 от НПК, намира за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
Подсъдимият М.Н.Б.
е Роден на *** ***, българин, българско гражданство, с начално образование,
неженен, осъждан, ЕГН **********.
Към месец март
2017 г. пострадалата З.М. се предвижвала с инвалидна количка, тъй като имала
здравословни проблеми и не можела да ходи.
Сутринта към
06:20- 06:30 ч.на 18.03.2017 г. същата отишла с помощта на инвалидната количка
в района на Министерство на транспорта на ул.Дякон Игнатий“ срещу Гранд хотел
София.
В себе си
пострадалата носела сумата от около 400 лв., които й били необходими, за да си
направи скенер и които била взела на заем от своя братовчедка. Чакала своя
приятелка, която да я откара до ВМА и тъй като й се било случвало да я обират,
преценила, че може докато изчаква да пребори наличните в нея пари някъде на
публично, централно място. След като преброила парите, част от тях тя сложила в
джоба си, а другите,- една банкнота от 100 лв. и една банкнота от 50 лв., свити
и заедно с личната си карта, тя стиснала между краката си.
В този момент
откъм градинката на театъра се появил подсъдимият М.Б., който бил облечен със
средно дълго черно палто с качулка на главата. Към този момент той бил с набола
брада и мустаци. Подсъдимият се приближил към пострадалата откъм гърба й като
се опитал да завърти количката й, а тя се опитала да се извърти в обратна
посока, но не успяла да стори това, нито да избяга. Подсъдимият застанал пред
пострадалата З.М., завъртайки количката й към себе си по време на което
действия я ударил с лакът в гърдите, напсувал я и с бързо и рязко движение на
ръката успял да издърпа парите, които тя стискала между краката си- общо сумата
от 150 лв., заедно с личната карта на пострадалата. В този момент пострадалата
видяла подсъдимия в лице, като разпознала в нападателя си именно подсъдимия М.Б.,
когото била виждала и познавала от преди този случай и знаела, че по прякор му
викат „Аладин“. След като издърпал парите измежду краката на пострадалата,
подсъдимият с бърза крачка, бягайки се отдалечил в посоката, от която бил дошъл
без пострадалата да може да го догони или спре.
Действията на
подсъдимия, включително мястото и посоката от където дошъл, както и лицето на
същия и дрехите, с които бил облечен били ясно записани от охранителни камери,
намиращи се в района.
Пострадалата
познавала подсъдимия с прякора „Аладин“ по повод на това, че преди
инкриминирания случай и тя, както и той употребявала наркотици и си били
взимали такива от едно и също място, като и двамата в известен период от време
били на метадонова програма.
След случилото
се пострадалата се обадила на приятелката си да й съобщи за станалото и че няма
да може да отиде до болницата, като се прибрала до дома си, за да потърси помощ,
тъй като се била уплашила, след което и заедно с брата на нейна приятелка- св.М.Г.
отишла към обяд до 01 РУ- СДВР, където подала жалба за случилото се, а след
няколко дена и заявление за открадната лична карта, за което й било издадено и
удостоверение.
По повод
жалбата на пострадалата били поискани и съответно предадени записи от
охранителни камери намиращи се в района, на който записи били изготвени и
видеотехнически експертизи, описващи какво конкретно се наблюдава на записа.
Тези записи бяха изгледани и от съда и страните по време на съдебното следствие
пред първата инстанция. Изготвена е и техническа експертиза на снимките, които
са били направени на извършителя на деянието от тези охранителни камери, като
според заключението на експертизата заснетото лице от мъжки пол с мустаци,
облечено с тъмна, дълга връхна дреха с поставена качулка на главата си, чийто
действия са описани и онагледени и в самото заключение най- вероятно е лицето М.Н.Б.
с ЕГН *********. Според заключението на записа се наблюдава лице в инвалидна
количка, което спира в близост до тротоара, вади от джоба си предмети,
наподобяващи банкноти и почва да ги брои върху краката си. След кратко време се
появява от парка лице от мъжки пол, облечено с дълга връхна дреха и поставена
качулка на главата, което се приближава до инвалидната количка, протяга дясната
си ръка, взима част от предметите, намиращи с е върху краката на лицето в
инвалидната количка и тичайки се отдалечава в поска парка, от където е дошло. В
този смисъл е заключението и на другата експертиза.
На ДП е било
извършено и разпознаване на 29.05.2017 г., по време на което пострадалата М. по
категоричен начин посочила и разпознала подсъдимия Б. като автор на деянието на
база мустаците, месестия нос, плътните устни, косата (макар и да е бил с по-
къса коса към този момент и независимо, че си е бил обръснал брадата), по
тъмните очи, по телосложението- нормално такова, по ръста. Още когато подавала
жалбата си пострадалата посочила, че познава по физиономия дееца и знае прякора
му. Тя е категорична, че именно подсъдимият е автор на деянието и по време на
разпита си пред първата инстанция. Преди самото разпознаване пострадалата била
разпитана за чертите, по които може да разпознае дееца, като на същата снимки
преди извършване на разпознаването на живо не били показвани.
Към момента на
деянието пострадалата е употребявала метадон в терапевтични дози, което не е
довело до нарушаване на свидетелската й годност, поради което и вещите лица са
посочили, че тя може правилно да възприема фактите и да дава достоверни
показания за тях, като липсват и данни за същински психични заболявания при
нея.
При подсъдимия
са налице данни за психични и поведенчески разстройства дължащи се на
употребата на опиоиди, синдром на зависимост към хероин, което обаче му
състояние не протича с качествени нарушения в съзнанието му и не води до
отпадане на базисните му психични годности. Към инкриминирания период няма
данни да е бил в тежка абстиненция или в тежка хероинова интоксикация, но дори
и да е бил в такива състояния това не води до качествени нарушения на
съзнанието му и до нарушаване на базисните му психични годности. Ето защо
според вещите лица към момента на инкриминираното деяние подсъдимият е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. психичното му
състояние му позволява правилно да възприема фактите от значение за делото и да
дава достоверни обяснения за тях, както и да участва в наказателното
производство пълноценно.
В хода на
съдебното следствие пред първата инстанция подсъдимият направи опит да
възстанови изцяло инкриминираната сума на пострадалата З.М., но успя да й върне
само сумата от 60 лв., като останалата сума от 90 лв. е невъзстановена и до
този момент.
Подсъдимият Б.
е осъждан многократно- 14 пъти- повечето за кражби и грабежи.
Две от тези
осъждания са както следва:
- с присъда по
НОХД №1224/2010 г. по описа на СРС, влязла в сила на 25.04.2013 г. за извършено
на 29.06.2007 г. до 02.07.2007 г. престъпление по чл.195, ал.2 вр. ал.1, т.4,
т.5 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, за което му е наложено
наказание3 месеца лишаване о свобода при строг режим и
- и с
определение на СРС по НОХД № 19571/2013г. по описа на СРС, с което е одобрено
споразумение за прекратяване на наказателното производство, влязло в сила на
14.11.2013 г. за извършено на 11.11.2013 г. престъпление по чл.196, ал.1, т.1
вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.Б от НК, за което му е наложено наказание 1
година лишаване от свобода при строг режим.
Наказанията по
тези две осъждания подсъдимият Б. е изтърпял считано от 15.11.2013 г. до
17.10.2014 г.
Подсъдимият е
задържан със заповед по ЗМВР на 29.05.2017 г., в последствие с постановление на
СРП за срок от 72 ч. и с МНО задържане под стража считано от 31.05.2017 г.,
като и до настоящия момент подсъдимият е с тази мярка.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка се установи от събраните в хода на
проведеното по общия ред съдебно следствие по делото писмени, гласни и
веществени доказателства, а именно: обясненията на подсъдимия, дадени пред
настоящия съдебен състав; справка за съдимост и бюлетини за съдимост за подсъдимия,
справка от ГДИН за търпените от него наказания лишаване от свобода и за
времето, през което е бил задържан под стража; показанията на св.З.М.,
(включително тези, дадени на ДП и приобщени към доказателствения материал по
делото чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК);
препис от удостоверение от 01 РУ- СДРВ, както и препис от лична карта на
пострадалата; заключенията на СТЕ, протокол №458/17; на СТЕ, протокол
№521/2017; СППЕ на подсъдимия и СППЕ на пострадалата; 2 бр. СД, съдържащи
записи от охранителни видеокамери; заповед
по ЗМВР за задържане на подсъдимия за 24 ч.; протокол за обиск по ЗМВР на
подсъдимия; протокол доброволно предаване на 1 бр. CD- R със запис от
охранителните камери; протокол доброволно предаване на записи от камери;
постановление на СРП за задържане на подсъдимия за 72 ч.; протокол за
разпознаване на подсъдимия от пострадалата и фотоалбум към него; протокол за
освидетелстване на подсъдимия по външен вид и фотоалбум към него; експертна справка
№277/2017 за видеозаписите; експертна справка №278/2017 за видеозаписите;
определение СРС по чл.64 НПК.
Съдът
кредитира като цяло показанията на св.З.М., тъй като същите са логични,
последователни, вътрешно непротиворечиви и най- важното- кореспондират със
записаното от охранителните камери и в този смисъл се подкрепят както от самия
запис, възприет лично и непосредствено и от съда и от страните по делото, както
и от заключенията на двете СТЕ изготвени на база тези записи.
От същите е
видно, че твърденията на подсъдимия за това че е провел разговор с пострадалата
по време на който тя му е дала пари, за да й купи наркотици и той след проведен
няколко минутен разговор с нея бил тръгнал към бул.Константин Величков, респ.
че се е върнал за малко, тъй като пострадалата го била повикала обратно, са
абсолютно неверни. Единственото вярно от твърденията на подсъдимия по време на
дадените от него обяснения е това, че е взел пари от пострадалата, респ. че е
бил на инкриминираното място към инкриминираното време, където е била и
пострадалата М., с която той се е познавал от преди това. В останалата част
обясненията на подсъдимия се опровергават не само от показанията на
пострадалата, но и от заснетите от охранителните камери записи на случилото се,
респ. от заключенията на двете СТЕ.
Предвид това
съдът кредитира показанията на св.М. досежно случилото се на инкриминираната
дата и място, а не обясненията на подсъдимия, които счита в тази им част за
негова защитна версия.
Съдът
кредитира показанията на пострадалата и по въпроса какво и как е взел е от нея
подсъдимия, респ. по въпроса от къде и в каква връзка е имала толкова пари у
себе си, както и по въпроса защо се е намирала по това време на това място.
Тези нейни показания не се опровергават от други събрани по делото,
доказателства, даже напротив- в подкрепа на част от тях са налице събрани по
делото и други доказателства, а именно издаденото й удостоверение за открадната
лична карта, както и заключенията на СТЕ, от които е видно, че на записа е
заснето как подсъдимият взима от пострадалата вещи, които тя държи между
краката си и наподобяват банкноти. Защо в заключението е записано, че става
въпрос за вещи „наподобяващи“ банкноти вещите лица разясниха подробно. По същия
начин подробно разясниха и защо са посочили, че лицето заснето на камерите най-
вероятно е подсъдимият М.Б..
Съпоставени показанията на пострадалата със записа от
камерите и заключенията на СТЕ не оставят никакво съмнение както по въпроса
какво и как подсъдимият е взел от пострадалата, така и по въпроса, че именно
той е лицето заснето на видеозаписа и автор на деянието. Дори самият подсъдим
не отрича да е взел пари от пострадалата, респ. не отрича това да е станало към
инкриминирания период и в този смисъл не отрича и присъствието си към този
момент на това място. В подкрепя на това са и показанията на пострадалата,
респ. направеното от нея разпознаване на ДП на подсъдимия Б. като автор на
деянието.
Самото
разпознаване не е било опорочено, тъй като пострадалата подробно е описала
белезите, по които е разпознала подсъдимия, респ. категорична заяви, че преди
самото разпознаване не са й показвани снимки. Дори и без това разпознаване
авторството на деянието в лицето на подсъдимия се установява по несъмнен начин
на база твърденията и на пострадалата и на подсъдимия, че са се познавали от
преди това, като пострадалата е категорична, че е успяла да възприеме дееца в
лице и нито към онзи момент, нито по време на разпита й пред съда е имала
колебание, че това е лицето, което е виждала и преди и което познава с прякора
Аладин.
В тази насока
са и обясненията на самия подсъдим.
Предвид това
възраженията на защитата досежно авторството на деянието са напълно
несъстоятелни, още повече, че подсъдимият не отрича той да е заснет на камерите
и той да е взел парите от пострадалата, като оспорва, начина по който е станало
това, твърдейки в обясненията си, че пострадалата му е дала сама една банкнота
от 50 лв. Твърдения, които по категоричен начин се опровергават както от
показания на пострадалата, така и от записите на камерите, а също и от
заключенията на СТЕ. Ето защо съдът кредитира показанията на пострадалата
включително досежно размера на сумата, която е била отнета от нея и броя на
банкнотите, тъй като счита, че като цяло нейните показания, а не обясненията на
подсъдимия се явяват достоверни във връзка със случилото се.
По въпроса
дали самото отнемане е станало със сила или само с ловкост и бързина, респ.
дали има употребена от подсъдимия сила, съдът счита, че следва да прецени на
база най- вече показанията на пострадалата и лично възприетото от съда и от
страните на записите от камерите, а не на база заключението на СТЕ В тази
връзка възраженията на защитата са основателни, но вещото лице изрично посочи и
уточни по какви съображения е записало в заключението, че вземането на парите е
станало насила. Същият уточни, че е имал предвид това, че пострадалата не е
дала доброволно на дееца парите, а не че е правил тълкуване и квалифициране на
негови действия по смисъла на НК.
Ето защо съдът
прие, че няма основание да не кредитира в цялост заключенията и на двете СТЕ,
както и тези на СППЕ такива, доколкото счита, че те са обективни и компетентно изготвени.
Същевременно и
в показанията си св.М. бе категорична, че е стискала между краката парите и
личната си карта, а подсъдимият е издърпал същите- както рязко, така и бързо, а
не че просто е взел същите. Факти, които ясно се виждат и на видеозаписите.
Същевременно тя бе категорична, че макар и при завъртането на количката,
подсъдимият да я е ударил с лакът в областта на гърдите, не можа да посочи дали
това е станало случайно или нарочно. Такова обвинение срещу подсъдимия освен
това няма и поради това е без значение дали нанесеният удар е бил случаен или
нарочен. От значение е само това има ли издърпване на парите и дали това е
станало със сила или подсъдимият само е взел бързо същите от краката на
пострадалата. Последната както вече бе посочено е категорична, че е стискала
между краката си пари и личната си карта, поради което и заяви, че подсъдимият
не само е взел същите бързо, но и че ги е издърпал оттам. В този смисъл същият е
упражнил някаква макар и минимална сила, за да отнеме вещите от пострадалата.
категорично заяви, че ги е грабнал през нея, дръпнал ги е и след това е
тръгнал. Доколкото тези нейни твърдения се подкрепят и от видеозаписите съдът
даде вяра на същите, а не на обясненията на подсъдимия по този въпрос.
Съдът
кредитира като цяло и всички събрани по делото писмени и веществени
доказателства, като счита, че те кореспондират помежду си и съпоставени и с
показанията на пострадалата очертават в цялост фактическата обстановка по
делото при това по начина, по който е описана и в ОА.
Обясненията на
подсъдимия съдът не възприе изцяло, като посочи в кои части счита същите за
негова защитна версия, приемайки, че логично подсъдимият се опитва да изгради такава с цел да оневини себе си,
но намира, че тази негова версия не само не се подкрепя от събрания
доказателствен материал, а даже напротив- изцяло се опровергава от същия. Ето
защо и съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в посочените части.
В заключение
съдът прие, че всички събрани по делото доказателства по несъмнен и категоричен
начин сочат именно подсъдимия като автор на инкриминираното деяние и то по
начин, време и механизъм на извършване, така както е описано в ОА.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА :
При така
приетата фактическа обстановка, съдът прецени, че с деянието си подсъдимият М.Н.Б. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с
чл. 198, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „А” и б.„Б” от НК.
От обективна
страна подсъдимият на инкриминираната дата и място е отнел от владението на
св.З.М. чужди движими вещи, като употребил за това сила, а именно на 18.03.2017
г., в гр.София, на ул.„Дякон Игнатий”, в близост до Министерство на транспорта
и срещу хотел „Гранд хотел София“, отнел чужди движими вещи - една банкнота с
номинал 50 лева и една банкнота с номинал 100 лева, на обща стойност 150 (сто и
петдесет) лева като употребил за
това сила- издърпал рязко и със сила
с дясната си ръка банкнотите, които М. стискала между краката си.
В случая освен ловкост и бързи,
подсъдимият е упражнил макар и минимална сила, за да отнеме от владението на
пострадалата парите, тъй като тя бе категорична, че не просто е държала същите
на краката си, а ги е стискала между тях и подсъдимият ги е дръпнал- т.е.
използвал е сила, за да ги „отскубне“ от пострадалата. След като банкнотите не
са били просто поставени на краката на пострадалата, а тя ги е държала
(стискала), то логично и нормално е в този случай за отнемане на същите да се
използва сила, макар и същата да е била минимална. Става въпрос за упражнена
сила върху самите вещи, предмет на престъплението, а не върху пострадалата.
силата не е била с голям интензитет доколкото пострадалата обективно не е могла
да окаже по- голяма съпротива, но няма спор в съдебната практика, че когато
пострадалият държи някаква вещ (без значение дали с крака или с ръце), то и за прекъсването
на неговото владение над тези вещи в този случай, респ. за отнемането на същите,
когато става чрез издърпване се използва сила, тъй като е налице макар и
минимална съпротива. Това е и житейски логично и нормално. Възраженията на
защитата в тази насока са напълно неоснователни.
Така е станало и в конкретния случай,
поради което съдът прие, че освен бързина и ловкост подсъдимият е упражнил и
сила върху самите вещи при тяхното отнемане, а пострадалата е могла да окаже
само твърде минимална съпротива, стискайки парите между краката си и опитвайки
се да се извърти странично на подсъдимия, но поради факта, че се е намирала в
инвалидна количка не е успяла да стори това- последният е завъртял количката
пред себе си и е дръпнал парите и личната карта на пострадалата, с която е успял
да прекъсне фактическата власт на досегашния владелец и да установи
своя трайна такава, като в ръцете му са останали и парите и личната карта на
пострадалата след което се е отдалечил с тях от местопрестъплението в посока
парка тичайки.
Следователно
подс.Б. е взел участие и в двата акта на съставното престъпление грабеж, а
именно в употребата на сила, която
в конкретния случай е била упражнена върху самите вещи, предмет на
престъплението. Физическа сила е била употребена от подсъдимия, за да се
прекъсне досегашната власт над вещите от страна на св.М., като се сломи и
нейната макар и твърде малка съпротива, с цел подсъдимият да установи своя
фактическа власт и да отнеме от пострадалата инкриминираните вещи.
Предвид това
съдът прие, че подс.Б. е взел участие и в двата акта на съставното престъпление
грабеж, а именно в употребата на сила по отношение на самите движими вещи,
предмет на престъплението, както и в отнемането на същите.
Налице е
следователно и функционална връзка между двата акта, съставляващи
изпълнителното деяние на грабежа, доколкото в конкретния случай използваната от
подс.Б. физическа принуда се явява начин, метод за сломяване волята и
съпротивата на владелеца на вещта, колкото и минимална да е била тя.
Съдът намира,
че в случая е налице довършено престъпление, тъй като подс.Б. е успял да
установи трайна фактическа власт върху вещите, като се е отдалечил и напуснал
местопрестъплението с тях, като е имал възможност и да се разпорежда
необезпокояван със същите по начин, който пожелае.
Налице са
следователно всички обективни признаци от състава на престъплението грабеж.
От
субективна страна- инкриминираното деяние е извършено при пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им.
Налице е било
и типичното за този вид престъпление намерение да бъде присвоена противозаконно
чужда движима вещ.
Макар и да
страда от наркотична зависимост, към момента на инкриминираното деяние
подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си.
Причини за
извършване на престъплението са незачитането на установения в страната правов
ред и неприкосновеността на чуждата собственост.
Налице са също
така и предпоставките за ангажиране отговорността на подсъдимия по квалифицирания състав на
престъплението грабеж по чл.199, ал.1, т.4
вр. чл.29, ал.1, б.”А” и б.”Б” от НК- т.е. налице са признаците от
обективна и субективна страна по квалифициращото обстоятелство- деянието да е
извършено от подсъдимия при условията на опасен рецидив. Това е така, доколкото
подсъдимият е извършил деянието след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода за
повече от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и
след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, ако за поне едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 от НК, както следва:
- с присъда по
НОХД №1224/2010 г. по описа на СРС, влязла в сила на 25.04.2013 г. за извършено
на 29.06.2007 г. до 02.07.2007 г. престъпление по чл.195, ал.2 вр. ал.1, т.4,
т.5 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, за което му е наложено
наказание3 месеца лишаване о свобода при строг режим и
- и с
определение на СРС по НОХД № 19571/2013г. по описа на СРС, с което е одобрено
споразумение за прекратяване на наказателното производство, влязло в сила на
14.11.2013 г. за извършено на 11.11.2013 г. престъпление по чл.196, ал.1, т.1
вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.Б от НК, за което му е наложено наказание 1
година лишаване от свобода при строг режим.
Същевременно
и от изтърпяване на наказанията по тези две осъждания на подсъдимия към момента
на настоящето деяние не са изминали повече от 5 години.
По изложените
съображения съдът призна подсъдимия М.Н.Б.
за виновен в извършването на престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1,
пр.1-во вр. чл.29, ал.1, б.”А” и б.”Б”
от НК.
Причини за
извършване на престъплението са незачитането на установения в страната правов
ред, неприкосновеността на чуждата собственост и на телесната неприкосновеност
на личността.
ПО ВИДА
И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО :
При
индивидуализация наказателната отговорност на подсъдимия като единствени смекчаващи отговорността обстоятелства
следва да се цени невисокият размер на инкриминираната сума отнета от
пострадалата, както и факта, че част от нея подсъдимият успя да възстанови на
пострадалата в хода на съдебното следствие пред първата инстанция. Като
смекчаващо отговорността обстоятелство съдът прие и това, че подсъдимият изрази
желание да възстанови изцяло инкриминираната сума и да сключи споразумение, но
по обективни за него причини- липсата на достатъчно средства за това не успя да
го стори.
Като
отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете наличието на множество
други осъждания на подсъдимия извън тези, обуславящи извършването на деянието
по настоящето дело при условията на опасен рецидив при това все за престъпления
против собствеността, за каквото подсъдимият е предаден на съд и по настоящето
дело. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете и факта, че
макар и сравнително младата възраст на подсъдимия, той не само е осъждан
многократно до този момент, но и многократно е изтърпявал наказание лишаване от
свобода, но въпреки това е продължил да извършва нови престъпления от един и
същи вид- насочени най- вече срещу собствеността. Факти сочещи на лоши
характеристични данни на подсъдимия, както и на трайно установени у него
престъпни навици. Факти сочещи, че същият трудно се поддава на поправяне и
превъзпитание, като очевидно наложените му до този момент наказания лишаване от
свобода не са успели да постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК
и най- вече тези на индивидуалната превенция и не са успели да съдействат за
поправянето и превъзпитанието на подсъдимия. Ето защо съдът прие, че за да бъде
постигнати този цели на подсъдимия следва да бъде определено наказание лишаване
от свобода с по- продължителен срок, за да може същото да изиграе своята роля,
а от друга страна да отдели подсъдимия за по- дълъг период от време от
обществото и да предпази последното от престъпната дейност на подсъдимия
Като
отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете и факта, че деянието е
извършено по отношение на жена, при това инвалид, не разполагаща с възможност
да се защити и да окаже активна съпротива и в този смисъл се явява и много по-
лесна жертва, което от своя страна води и на извода, че за извършване на престъплението
подсъдимият не е било и нужно да употребява по- голяма и с по- висок интензитет
сила. В този смисъл факта, че употребената от него сила не е с висок интензитет
не може да се вземе предвид в полза на подсъдимия, а напротив- следва да се
отчете именно и с оглед на това, че тази сила е употребена спрямо лице в почти
безпомощно състояние и поради това и то не е могло да окаже почти никаква
съпротива, което сочи и на завишена степен на обществена опасност както на
самото деяние, така и на дееца. Още повече, че подсъдимият е отнел от
пострадалата парични средства, които тя е била подготвила за своето лечение и в
този смисъл я е лишил и от възможността да стори това своевременно.
Още повече, че
деянието е извършено в светлата част на денонощието, на публично място, в
близост до държавна институция, на място, на което е имало и камери- всичко
това обаче по никакъв начин не е препятствало подсъдимия и не го е възпряло да
извърши деянието. Факти сочещи на проявена от подсъдимия изключителна дързост и
липса на каквито и да е било задръжки у него при преследване на неговите
престъпни намерения и цели- сдобиване на парични средства чрез извършване на
престъпления.
По изложените
съображения съдът прецени, че на подсъдимия
следва да бъде наложено наказание към средния размер на наказанието,
предвиден в разпоредбата на чл.199, ал.1 от НК, но не и над него доколкото и
все пак подсъдимият прояви желание и направи някакви действия да възстанови
инкриминираната сума и да сключи споразумение. Ето защо съдът наложи на същия
наказание в размер на 7 години и 7
месеца лишаване от свобода, като
прие, че същото изцяло съответства на степента на обществена опасност на
деянието и на дееца, както и на целите на наказанието, визирани в разпоредбата
на чл.36 от НК.
Съдът прие, че
в случая не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства. Напротив- преобладават отегчаващите
такива, като смекчаващите са само обичайните, поради което и съдът прецени, че
не са налице основания за индивидуализация наказанието на подсъдимия по реда на
чл.55, ал.1, т.1 от НК, още повече, че определяне на наказание под установения
в закона минимум по никакъв начин не би съответствало са степента на обществена
опасност и на дееца и на самото деяние. Становището на защита, че в случая това
би било икономически по- изгодно за обществото са напълно несъстоятелни и
поради това дори и не следва да бъдат коментирани.
На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК съдът приспадна от така определеното наказание
„лишаване от свобода" за срок от 7 години и 7 месеца времето, през което
същият е бил задържан с МНО "задържане под стража" по настоящето
дело, включително времето, през което е бил задържан със заповед по ЗМВР за
срок от 24 ч. и с Постановление на СГП за срок от 72 ч., считано от 29.05.2017
г. до влизане на присъдата в сила.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.А от ЗИНЗС съдът определи на
подсъдимия Я.С.П.първоначален СТРОГ
режим на изтърпяване на така наложеното наказание „лишаване от свобода” срок от
7 години и 7 месеца.
ПО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
В настоящото
производство, съдът прие за съвместно разглеждане предявения от пострадалата З.М.
граждански иск срещу подсъдимия М.Б. в размер на 150 лева, представляващ
обезщетение за причинени й от деянието имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на извършване на инкриминираното деяние до
окончателното й изплащане.
Така
предявения иск има своето правно основание в разпоредбата на чл.45 от ЗЗД. В
синтезиран вид елементите на сложния фактически състав на непозволеното
увреждане са следните: да бъде извършено деяние; същото да бъде противоправно и
виновно; от деянието да са настъпили вреди; да е налице пряка
причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите вреди.
В конкретния
случай, следва да се приеме, че всеки един от така посочените по- горе елементи
на гражданския деликт, е налице. Така, безспорно се установи, че е налице
деяние, което се характеризира с висока степен на обществена опасност, същото е
противоправно и наказуемо.
На
пострадалата са причинени имуществени вреди в размер на 150 лв. в резултат на
деянието, съставляващи паричната равностойност на отнетите от нея парични суми.
С оглед
гореизложеното, съдебният състав прецени, че приетият за съвместно разглеждане
в рамките на наказателното производство граждански иск е безспорно доказан по основание и следва да бъде уважен, но
само до сумата от 90 лв., тъй като в
хода на съдебното производство подсъдимият върна на пострадалата сумата от 60
лв.
Ето защо съдът осъди подсъдимия М.Б. да заплати на З.М. сумата от 90 лева,
представляващи причинени й от деянието имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на деянието- 18.03.2017 г. до окончателното
изплащане на всички дължими суми.
ПО
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Намиращите се по делото 2 бр. СД, съдът прие, че следва да останат по
делото.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият М.Н.Б. следва да бъде осъден да заплати
разноски по водене на делото, направени на ДП в размер на 215,15 лв., както и
тези направени в хода на съдебното следствие в полза на бюджета на съдебната
власт и по сметка на СГС в размер на 150 лв., както и сумата от 50 лв.
съставляваща държавна такса върху уважения граждански иск.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ при СГС: