РЕШЕНИЕ
№ 639
гр. Добрич, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Деница Б. Петкова
при участието на секретаря Геновева Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Гражданско дело №
20243230100156 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба на В. В. В., гражданин на
Р. Ф., роден на ***г. в гр.М., постоянно пребиваващ в страната чужденец с
разрешение №***, с ЕГН **********, с адрес: село П. д., община Д., ул. „***“
№***, с която срещу „Булсатком” ООД, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. «Магнаурска школа» №15, ет.4, ЕИК *********, представлявано
от управителя, е предявен иск съдът да осъди ответника да възстанови
интернет връзката в дома на ищеца, находящ се в село П. д., община Д., ул.
„***“ №***, с оглед сключен между страните договор за доставка на Интернет
услуги с №22000139269/02.04.2013г.
Исковата молба се основава на следните факти и обстоятелства: Ищецът
в качеството си на потребител /абонат/ е сключил на 02.04.2013г. с ответника,
в качеството му на оператор, договор за доставка на интернет услуги, за обект,
находящ се на адм. адрес: село П. д. община Д., ул. „***“ №***.Срокът на
договора бил до 10.05.2024г. На 19.11.2023г., ищецът подал сигнал по нац.
телефон на Булсатком, че на адреса му /посочен по-горе/ няма интернет .
Операторът, с който е разговарял В. В., го уверил, че до 72 часа ще бъде
възстановена интернет връзката. До 26.11.20243г. това не се случило.
На 26.11.2023г. ищецът отново подал по нац. телефон втора
рекламация/заявка, че няма интернет, като служител на ответника обещал, че
на другия ден - 27.11.2023г. ще дойдат техници на адреса, да отстранят
повредата.
На 06.12.2023г., ищецът подал писмено в офис на ответното дружество в
гр.Добрич рекламация.
1
Тъй като нямало реакция от страна на оператора, В. отново посетил на
13.12.2023г. офиса на дружеството в Добрич и поискал среща с управителя,
като го уверили, че всичко ще бъде оправено и ще дойдат техници и ще
възстановят интернет връзката.
На 14.12.2023г. никой не дошъл на адреса и така, 25 дни, ищецът нямал
връзка със света.
Ищецът твърди, че ответникът е неизправна страна по подписания
договор, че го нарушава и не изпълнява задълженията си, поети с него.
Вл. В. моли съдът да задължи ответника да възстанови интернет
връзката в дома му, находящ се в село Плачи дол, община Добричка, ул.
„Седма“ №10, с оглед сключен между страните договор за доставка на
Интернет услуги с №22000139269/02.04.2013г. Претендира съдебни разноски.
С разпореждане от 24.01.2024г., съдът е изпратил на ответника препис от
исковата молба и от доказателствата към нея, които са получени от
юрисконкулт Е. С. на 06.02.2024г.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението
ответникът, чрез процесуален представител е изпратил на 07.03.2024г. отговор
на исковата молба, в който прави възражение за местна подсъдност и моли
делото да се гледа в СРС, отделно от това заявява, че ИМ е допустима, но
неоснователна. Излагат се следните съображения: на 17.01.2024г.,/една
седмица преди депозиране на уточняващата искова молба/ ищецът отказал
достъп до имота, за да бъде възстановена интернет връзката, тъй като бил
подписал нов договор с друг интернет доставчик. Според ответното дружество
към датата подаване на отговора по исковата молба /07.03.2024г./ , процесният
договор между страните не е бил прекратен. Налице обаче било неоказване на
съдействие от страна на абоната за изпълнение задълженията на оператора.
„Булсатком“ ЕООД не възстановило интернета на ищеца в 3-дн. срок, защото
били налице непреодолими форсмажорни обстоятелства /обявено бедствено
положение в община Добричка, поради обилен снеговалеж, силен вятър и
блокирани пътища/. Отделно от това, било нарушено електрозахранването,
поради което било необходимо първо „ЕРП Север“ АД да го възстанови.
Твърди се, че служители в ответното дружество са обяснили на ищеца за
създалата се ситуация. След последното посещение на ищеца в офис на
„Булсатком“ ЕООД, на последния било разяснено, че за да възстановят
интернета в дома му, била необходима цялостна подмяна на нарушената ел.
съобщителна мрежа на оператора в съответния район, която подмяна
изисквала технологично по-дълъг срок.
С оглед гореизложеното, ответникът твърди, че в конкретния случай,
поради наличие на форсмажорни обстоятелства, приложима била хипотезата
на чл.51 от ОУ на „Булсатком“ ЕООД, съгласно която, операторът не следва да
носи отговорност спрямо крайния ползвател за неизпълнение на задълженията
си по така сключения индивидуален договор. По изложените съображения се
настоява за отхвърляне на предявения иск.
На 10.07.2024г., т.е. след завеждане на делото, е вписано преобразуване
2
на „Булсатком“ ЕООД чрез вливане във „Виваком България“ ЕАД и
заличаване на преобразуващото се дружество. С оглед настъпилото в хода на
делото правоприемствои на осн. чл. 227 ГПК на мястото на заличения
първоначален ответник „Булсатком“ ЕООД е конституирано търговско
дружество „Виваком България“ ЕАД с ЕИК ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, община Столична, район Младост, бул.
"Цариградско шосе" № 115, представлявано от Н. С. А.
В съдебно заседание ищецът поддържа иска за реално изпълнение, като
твърди, че за календарната 2024г. е заплатил предварително всички дължими
такси по процесния договор. Оспорва твърденията на ответника, че не му е
оказал съдействие за възстановяване на услугата. Поддържа, че е ирелевантно
дали е сключил договор за доставка на интернет с друг доставчик, тъй като
между страните е налице договор, по който ищецът е заплатил дължимите
месечни такси. Оспорва твърденията на ответника за настъпили форсмажорни
обстоятелства.
С молба с вх. Рег. № 605/13.01.2025г. ответното дружество настоява за
отхвърляне на предявения иск за реално изпълнение, като акцентира, че към
датата на подаване на исковата молба между страните е бил налице действащ
договор за предоставяне на интернет услуга в дома на ищеца в село П. д., обл.
Д., който договор в хода на процеса бил прекратен. Поддържа, че Вл. В. е
заплатил таксите по договора до 10.05.2024г., като след тази дата плащания по
договора няма. Поради това ответникът счита, че ищецът няма право да
получи реално изпълнение.
Съдът след съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове.
регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното
от фактическа страна:
Предявен е иск за реално изпълнение на договорно задължение с правно
основание чл.79, ал.1, предл. 1 от ЗЗД. Уважаването на иска за реално
изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки: наличие
на облигационно правоотношение, по силата на което да възниква задължение
за изпълнение; пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от
страна на длъжника; реалното изпълнение на облигационното задължение да
е възможно.
По делото не е спорно, че ищецът в качеството си на потребител /абонат/
е сключил на 02.04.2013г. с ответника, в качеството му на оператор, договор за
доставка на интернет услуги, за обект, находящ се на адм. адрес: село П. д.,
община Д., ул. „***“ №***. По отношение на договора за предоставяне на
интернет услуга са приложими разпоредбите на чл. 183 и сл. от ГПК,
уреждащи договора за продажба. Едно от основанията за прекратяване на
процесния договор е изтичането на уговорения между страните срок.
Не е спорно, че на 19.11.2023г., ищецът подал сигнал по нац. телефон на
Булсатком, че на адреса му /посочен по-горе/ няма интернет
3
Не е спорно, че към датата на подаване на исковата молба /12.01.2024г./
интернет услугата в дома на ищеца не е възстановена.
Не е спорно, че до 19.11.2023г. ищецът е ползвал интернет услуга.
Не е спорно, че до 10.05.2024г. ищецът е заплатил дължимите по
договора месечни такси.
В практиката на ВКС и съдилищата за подобни случаи е прието, че
ответникът има право да противопостави насрещно възражение за неточно и
пълно неизпълнение на задълженията на ищеца по договора и че в тежест на
страната, предявила иска си за реално изпълнение на договорно задължение е
да установи при условията на пълно и главно доказване факта на точно
изпълнение на своите задължения по договора / Решение по т.д. №1992/12 г.
на САС, което не е допуснато до касационно обжалване с опр. по т.д.
№2935/14 г. на ВКС; Решение № 233/02.12.2015 г. по гр.д. №2036/2015г. на III
Г.О. на ВКС/. В случая ответникът твърди, че насрещната страна не е оказала
необходимото съдействие за възстановяване на услугата.
На осн. чл. 235, ал.3 от ГПК съдът е длъжен да вземе предвид фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.
За да бъде уважен иск за реално изпълнение на двустранен договор, е
необходимо към датата на приключване на съдебното дирене договорът да е
действащ. В случая съдът приема, че договорът е прекратен на 11.05.2024г.
Ищецът не сочи доказателства, а и не твърди, че след 10.05.2024г. е заплащал
на ответното дружество месечни такси за ползване на услугата. По договор за
доставка на интернет услуги основно задължение на абоната е заплащането на
уговорените месечни такси в срок. Основното възражение на ищеца е, че не е
ползвал интернет услуги за всички месеци, за които е заплатил. Съдът приема,
че ищецът не е провел доказване, че е материалноправно легитимиран да
получи реално изпълнение по процесния договор, тъй като последният е
прекратен в хода на процеса. Прекратяването на действието на договора в
конкретния случай води до неоснователност на предявения иск по чл. 79, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД за реално изпълнение. След като ищецът не установи една от
предпоставките за уважаване на предявения иск за реално изпълнение /
наличие на действащо между страните облигационно правоотношение/ , то
искът следва да се отхвърли само на това основание. Евентуалното виновно
поведение на ответника е основание ищецът да претендира обезщетение за
вреди, но същото стои извън предмета на настоящото производство.
Настоящият състав не е сезиран с иск за вреди.
Други доказателства и възражения от значение за предмета на спора не
са ангажирани, а необсъдените такива съдът намира за неоснователни.
Относно отговорността за разноски:
В полза на ответника разноски не следва да се присъждат, тъй като
същият е дал повод за завеждане на делото.
Така мотивиран, Добричкият районен съд
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. В. В., гражданин на Р. Ф., роден на ***г. в
гр.М., постоянно пребиваващ в страната чужденец с разрешение №***, с ЕГН
**********, с адрес: село П. д., община Д., ул. „***“ №***, срещу "Виваком
България“ ЕАД с ЕИК ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, община Столична, район Младост, бул. "Цариградско шосе" № 115,
представлявано от Н. С. А., иск по чл. 79, ал.1, предл. 1 от ЗЗД съдът да осъди
ответника да възстанови интернет връзката в дома на ищеца, находящ се в
село П. д., община Д., ул. „***“ №***, с оглед сключен между страните
договор за доставка на Интернет услуги с №22000139269/02.04.2013г.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването
му пред Добричкия окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
5