МОТИВИ към НОХД
№1701/2019 г.:
Обвинението е
против подсъдимите Н.М.Я., К.С.З., А.К.С. и Г.И.С.,***
за
престъпление по чл.290, ал.1 от НК.
Подсъдимата Н.М.Я. се
обвинява в това, че на 28.05.2018 г. в гр.П., пред Районен съд П. по НЧХД №159/2018 г., с
председател съдия Димитър Бишуров, в съдебно заседание, устно в качеството си
на свидетел, съзнателно е потвърдила неистина, а именно, че на 19.11.2017 г.
около 16.00 часа се е намирала на улица „В.“ пред №20 в с.Г., обл.П., като с
нея са били А.С. и К.З., а също така, че е чула думите „боклук; ей го тоя
боклук“ отправени към К.С., както и че последният отговорил „Ти на кой викаш
боклук“.
Против подсъдимата К.С.З. обвинението е затова, че на 22.03.2018 г. в
гр.П., пред Районен съд П. по НЧХД №159/2018 г., с председател съдия Димитър
Бишуров, в съдебно заседание, устно в качеството си на свидетел, съзнателно е
потвърдила неистина, а именно, че на 19.11.2017 г. около 16.00 часа се е
намирала на улица „В.“ пред №20 в с.Г., обл.П., като с нея са били А.С. и Н.Я.,
а също така, че е чула думите казани от К.С. :“Ти на кой викаш боклук“.
Повдигнато е обвинение против
подсъдимия А.К.С. затова, че на 22.03.2018 г. в гр.П.,
пред Районен съд П. по НЧХД №159/2018 г., с председател съдия Димитър Бишуров,
в съдебно заседание, устно в качеството си на свидетел, съзнателно е потвърдил
неистина, а именно,че на 19.11.2017 г. около 16.00 часа се е намирал на улица „В.“
пред №20 в с.Г., обл.П. като с него са били К.З. и Н.Я., а също така, че е чул
думите „Боклук“ казани от страна на К.К. към К.С. и тези изречени от К.С. :“Ти
на кой казваш боклук“.
Подсъдимият Г.И.С. е обвинен в това, че на 22.03.2018 г. в гр.П.,
пред Районен съд П. по НЧХ Д№159/2018 г., с председател съдия Димитър Бишуров,
в съдебно заседание, устно в качеството си на свидетел, съзнателно е потвърдил
неистина, а именно, че на 19.11.2017 г. за времето около 12.00-14.00 часа се
намирал на улица „В.“ заедно с К.С.,*** се намирали К.З. и А.С., а също така,
че е чул думите изречени от К.С. :“На кой казваш ти боклук“.
В съдебно заседание
подсъдимите не се признават за виновни. Дава обяснения за фактическата обстановка.
Районният съд
обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и при съобразяване
разпоредбите на чл.301 от НПК прие за установено следното:
Свидетелите К.С. и Г.С. били
съпрузи до 19.01.2017 г., когато бракът им бил прекратен с Решение на Районен
съд П.. След развода и двамата продължили да живеят в с.Г., като свидетелката С.
ползвала бившето семейно жилище - къща, находяща се на ул.„В.“№20. Същото й
било предоставено за ползване от PC П..
К.С. живеел в семейна къща,
дарена му от неговите родители, която се намирала в близост до жилището
ползвано от свидетелката С.. Отношенията между бившите съпрузи били влошени, а
конфликтът между тях се задълбочил още повече, когато С. заживял на семейни
начала с подсъдимата Н.Я..
На 19.11.2017 г. около 16.00 часа
свидетелката С. била в дома си, а на гости при нея била нейната майка Е. З..
Двете чули, че отвън на улицата възникнал словесен конфликт, разпознали по
гласа К.С. и възприели обстоятелството, че същият отправял закани към някого и
псувал.
Поради изключително негативното
отношение на свидетелката С. към бившия й съпруг, тя се насочила към прозореца
с цел да го затвори и да не слуша отправяните нецензурни думи. При това ясно
възприела, виждайки и чувайки, че свидетелят К.С. се обадил по телефона на сина
им, подсъдимия А.С., като му казвал, че трябва да дойде бързо, тъй като имал
проблеми. В този момент на улицата се намирали свидетелите А.К., К.К. и трети
непознат за нея мъж, за когото по-късно разбрала, че е свидетелят В.П..
Свидетелят К.С. от своя страна
също забелязал бившата си съпруга и отправил към нея нецензурни думи, псувни и
закани, Същите били възприети от свидетелката С. и намиращите се на мястото
свидетели К.К., А.К. и В.П.. Малко по-късно свидетелите К.К. и В. П. отпътували
с лек автомобил от с.Г. към гр.К.. По пътя двамата срещнали подсъдимия А.С.,
който управлявал лек автомобил с висока скорост.
По повод на така изречените от С.
обиди, свидетелката Г.С. ***. По тъжбата било образувано НЧХД №159/2018г. по
описа на PC П.. В хода на същото, като
свидетели от страна на К.С. с твърдения, че присъствали на мястото, били
посочени подсъдимите Н.Я., К.З., Г.С. и А.С.. Свидетелят К.С. твърдял, че на
19.11.2017 г. единственият конфликт е бил между него и свидетеля К.К. като при
този конфликт свидетеля К. го нарекъл „боклук“, а К.С. му отвърнал с думите:
„Ти на кой викаш боклук“.
На 22.03.2018 г. в Районен съд П.
се провеждало публично съдебно заседание по НЧХД №159/2018г. с председател
съдия Димитър Бишуров. При снемане на самоличността, в качеството на свидетели,
подсъдимите С., З. и С. били предупреден от председателя на съдебния състав за
наказателната отговорност по чл. 290 от НК. В хода на даване на показания, на
подсъдимите С., З. и С. били зададени въпроси относно това къде са се намирали
по време на възникналия на 19.11.2017 г. конфликт и какво са възприели.
Подсъдимият Г.С. в качеството на
свидетел заявил, че на 19.11.2017 г. за времето около 12.00-14.00 часа се е
намирал на ул.“В.“ в с.Г. заедно с К.С., че по същото време там се намирали К.З.
и А.С., а също така, че е чул думите, изречени от К.С.: „На кой казваш ти
боклук“.
Подсъдимата К.З., в качеството на
свидетел заявила, че на 19.11.2017 г. около 16.00 часа се намирала на ул.“В.“ в
с.Г., като с нея са били А.С. и Н.Я., а също така, че е чула думите, казани от К.С.:
„Ти на кой викаш боклук“.
Подсъдимият А.С., в качеството на
свидетел заявил, че на 19.11.2017 г. за времето около 16.00 часа се е намирал
на ул.“В.“ в с.Г. като с него били К.З. и Н.Я., а също така, че е чул думите
„Боклук“, казани от страна на К.К. към С., и тези, изречени от изречени от К.С.:
„Ти на кой казваш боклук“.
По този начин тримата обвиняеми
заявили, че ясно са възприемали действията и чували думите на К.С., тъй като
подсъдимите З. и С. се намирали непосредствено до К.С., а подсъдимият С. пък от
своя страна се намирал на съседна улица и имал видимост към мястото на
случващото.
На 28.05.2018 г., в открито
съдебно заседание по НЧХД №159/2018г. по описа на Районен съд П., като свидетел
се явила подсъдимата Н.Я.. В показанията си, подсъдимата Н.Я., че на 19.11.2017
г. около 16.00 часа се намирала на ул.“В.“ в с.Г., като с нея са били А.С. и К.З.,
а също така, че е чула думите „Боклук, ей го тоя боклук“, отправени към К.С.,
както и че последният отговорил „Ти на кой викаш боклук“.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа
на обясненията на подсъдимите Г.С. и А.С., показанията на свидетелите К.К., А.К.,
А.С., К.С., Ц.А., Х.И., В.П., Г.С., Л. Д., И.К., Й.П., дадени на съдебното
следствие, показанията на свидетелите В.П., Г.С., депозирани на досъдебното
производство пред съдия и прочетени по реда на чл.281, ал.5 във връзка с ал.1,
т.1 и т.2 от НПК, проведените по реда на чл.143
от НПК очни ставки между свидетелите К.К. и К.С., между свидетелката Г.С. и
подсъдимия А.С., заключението на техническата експертиза, както и писмените доказателства приложени по делото.
Безспорно е по делото, установено от писмените и устни
доказателства, че пред Пазарджишкия районен съд е било образувано НЧХД №159/2018 г. по описа на
съда по ч. тъжба на свидетелката Г.С. с обвинение против свидетеля К.С. за
престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във връзка с чл.146 ал.1 от НК.
В тази връзка по делото, като свидетели в съдебни
заседания на 22.03.2018 г. и на 28.05.2018 г. били разпитани съответно подсъдимите Г.С., К.З., А.С.
и Н.Я..
Въз основа на тези показания и другите събрани по
делото доказателства съдът е приел,
че осъществил състава на престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във връзка с чл.146 ал.1
от НК, като на 19.11.2017 г. в с.Г.,
обл.Пазарджишка е казал нещо унизително за честта и достойнството на Г.П.С., в
нейно присъствие, като обидата е нанесена публично, поради което и на основание
чл. 78 А ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност за извършеното
престъпление и му е административно
наказание ГЛОБА в размер на 1000
лева.
Присъдата е потвърдена с Решение по ВНЧХД №581/2018 г.
по описа на Пазарджишкия окръжен съд и влязло в сила на 08.10.2018 г.
За да постанови присъдата си по НЧХД №15/2018 г.,
съдът е коментирал подробно показанията на подсъдимите Г.С., К.З., А.С. и Н.Я.,
свидетели по това дело, които в подкрепа на защитната теза на подсъдимия К.С.
са твърдели, че намирайки се на мястото на инцидента, са възприели единствено
възникнал конфликт между К.С. и К.К., но не и оправени от К.С. обидни реплики
към Г.С..
Именно тези факти за присъствието на подсъдимите на
мястото или в близост до мястото на развитие на скандала на 19.11.2017 г. и
възприетото от тях, предмет на обвинението по НЧХД №159/2018 г. на РС П., са
предмет на обсъждане в настоящото производство.
Относно главния факт от предмет на обвинението, в
процеса на делото се оформиха две групи от доказателства, възпроизведени чрез
устни доказателствени средства – от една страна обясненията на подсъдимите и
показанията на свидетелите К.С., Л. Д., И.К., депозиращи показанията в подкрепа
на защитата и свидетелите Г.С., А.К., К.К., В. П. от другата страна, дали
показания в подкрепа на обвинението.
За пълното
изясняване на фактическата обстановка и в тази връзка, за да обоснове изводите
си относно достоверността на показанията на В.та група от свидетели и
невъзприемането на показанията на първата група, съдът следва да обсъди мястото
на инцидента от 19.11.2017 г.
Както се установи от заключението на техническата
експертиза, изготвената към нея скица, представени нот.актове, показанията на
свидетелката С. и обясненията на подсъдимия А.С., свидетелят К.С., подсъдим по
НЧХД №159/2018 г. на РС П., към датата на инцидента е бил притежател на два недвижими
имота, находящи се в с.Г., ул.“В.“. Единият от имотите е №357, кв.33, за който
е отреден УПИ VІ-357 с адрес ул.“В.“ №14, придобит въз основа на дарение от
неговите родители А. и К. С., предмет на нот.акт №198, н.д. №2080/2006 г.
(л.117 от делото). Другият имот представлява УПИ-363, в кв.33 по плана на с.Г.,
придобит въз основа на нот. акт №163, нот.дело №249/2006 г. (л.115), находящ се
на ул.“В.“ №20.
Установи се от еднопосочните показания на свидетелите Г.С.,
К.С. и обясненията на подсъдимия А.С., техен син, че събитията от 19.11.2017 г.
са се развили пред втория имот УПИ-363, в кв.33 по плана на с.Г., находящ се на
ул.“В.“ №20, ползван преди развода като семейно жилище и в последствие дарен на
подсъдимия А.С. с нот. акт №44, нот.д.
№299/2018 г. (л.11 от делото).
В тази връзка съдът не цени заключението на
техническата експертиза в частта, в която е посочено, че УПИ VІ-357 се
намира на адрес с.Г., ул.“В.“ №20, тъй като в заключението е прието, че УПИ №365,
собственост на свидетеля А.К. ***4, а
оглед логичното увеличаване на номерата на имотите от центъра на селото
към периферията и място им на улицата е логично имот №365 да е разположен на
по-малък номер, т.е. №14 от имот №363, който през един имот от №365.
В подкрепа на защитната теза на подсъдимите са
показанията на свидетелите К.С., Л. Д., И.К. и Ц. А..
В показанията си свидетелят К.С. твърди, че на
инкриминираната дата разходил кучетата си в гората. Преди да тръгне да се връща
се обадил по телефона на сина си-подсъдимия А.С., за да му купи и донесе от
гр.Костенец лекарства за кучетата. Твърди, че малко след това тръгнал да се
прибира за дома си и по пътя срещнал подсъдимия Г.С., с когото повървели
заедно, като се разделили на разклона между неговата улица и главния път за
центъра на селото. Сочи също, че в този момент видял, че пред бившата му
семейна къща го чака сина му – А.С., с
приятелката си – подсъдимата К.З., както и съжителстващата с него в бащиния му
дом, подсъдимата Н.Я.. В този момент дори видял свидетеля И.К., който се намирал
между старата му и новата му къща, но не му обърнал внимание. Твърди, че докато
вървял към тях и минавайки покрай дома на свидетеля А.К. чул как свидетеля К.К.
казва по негов адрес: „Ей го тоя боклук”, след което се обърнал към него и го
питал на кого вика боклук. Пояснява, че веднага след това продължил движението
си по улицата, след което със сина му влезли в двора на бившата семейна къща,
за да дадат лекарства на кучетата, а подсъдимите З. и Я. останали пред вратата
на двора. Отрича да е имал какъвто и да спор със свидетелката Г.С., както и да
е имал сериозен конфликт със свидетелите К.К. и В.П.. Твърди, че никой от тях
не е излизал на улицата, след като К.К. го бил нарекъл боклук, а той го питал
на кого казва така.
Съдът не дава вяра на показанията на този свидетел.
Същият е несъмнено заинтересован да подкрепи защитната теза на подсъдимите, с
оглед на роднинските си връзки със същите /подсъдимият С. е негов син, съпруг е
на подсъдимата Я., а подсъдимата З. е съпруга на сина му/. Същият в голяма
степен повтаря заявеното, в качеството на подсъдим по НЧХД №159/2018 г., въпреки влязлата в сила присъда, потвърдена с
решение на окръжен съд, в мотивите на които както първоинстанционния съд, така
и въззивния ясно и категорично са възприели недостоверността на обясненията му
в цялост и по-конкретно за присъствието на подсъдимите на мястото на
инцидента.
Освен това, като писмено доказателство по делото
определение от 02.10.2019 г. по НОХД №1538/2019 г. по описа на Пазарджишкия
районен съд, с което е одобрено споразумение, по силата на което К.С., в
качеството на подсъдим е признат за виновен за престъпление по чл.144, ал.3 от НК /закана за убийство на Г.С. на 19.11.2017 г./, което затвърждава извода на
настоящия съдебен състав за недостоверността на показанията на свидетеля С.,
който нелогично пояснява, че се признал за виновен за това престъпление /т.е.
че имал сериозен конфликт на 19.11.2017 г. с Г.С., ескалирал до закана за
убийство/, тъй като така бил посъветван от адвоката му.
Съдът не дава вяра и на показанията на свидетелите К.
и Д., че действително на 19.11.2017 г. пред „новата къща“ на К.С., имайки
предвид къщата обитавана в този момент от Г.С. са видели подсъдимите.
На първо място въпросните свидетели удобно се появяват
като такива за първи път в настоящото производство, почти две години след
конфликта, произтекъл на 19.11.2017 г., въпреки водените множество дела,
включително и от свидетеля К.К. срещу К.С. за обида и необяснимо как си спомнят
датата и възприетото тогава, което безспорно внася съмнение в достоверността на
показанията им.
Освен това е налице противоречие в показанията на
свидетеля К. дори тези депозирани от свидетеля К.С.. К. твърди, че при срещата
им пред къщата, разговарял със С. и със подсъдимия А.С., докато С. заяви, че е
видял К., но въобще не му е обърнал внимание. А в обясненията си подсъдимият С.
дори не спомена да е виждал този ден свидетеля К., което е логично тъй като А.С.,
въобще не присъствал на мястото. Още по-неубедително звучат показанията на К.,
че видял подсъдимите С. и З., но пък не си спомня да е виждал подсъдимата Я.,
която според показанията на свидетеля С. дори е била по-близо до мястото,
където се е намирал К..
Още по-неубедителни са показанията на свидетеля Дунгаров,
който заяви, че на въпросната дата към 15.30-16.00 часа /именно когато се
разразил конфликта между свидетеля С. и свидетелите К. и С./, тръгнал към
обитаван от свидетеля П. фургон над селото и видял К.С. да минава с две кучета.
С него тръгнал и подсъдимия Г.С.. Двамата повървели известно време заедно, след
което влезли в домовете си. В това време забелязал и подсъдимите Н.Я. и К.З. да
се движат от така наречената “нова къща“, т.е. от къщата на ул.“В.“ №20 към
центъра на селото.
Така изложените
обстоятелства, въпреки усилието на свидетеля Д. да защити тезата на
подсъдимите, несъмнено противоречат както на показанията на свидетеля С., така
и на обясненията на подсъдимия С..
В показанията си свидетелят С. заяви, че подсъдимите З.
и Я. са стояли пред къщата докато той, заедно със А.С. са дали хапчетата на
кучетата, намиращи се в двора и едва тогава са тръгнали към „старата къща“.
Подсъдимият С. от своя страна, в обясненията си заяви,
че е вървял заедно със свидетеля С. от дома си до място, където ул.“В.“ се
разклонява и е продължил по „долния път“ /посочен в заключението на
техническата експертиза, като улица
осови точки 212; 213; 196,195;195; 193; 190 и 180/ в посока към центъра
на селото, а свидетелят С. ***; 215; 214 и 189 според техническата експертиза/.
Тук е мястото да се посочи, че свидетелят Д. в
показанията си не посочи, де е видял подсъдимия С., въпреки че е имал видимост
към къщата на К.С., както и подсъдимия С., според заключението на техническата
експертиза.
Интересен е и факта, който не само внася съмнение в
достоверността и на обясненията на подсъдимия С., но дава основание съдът да не
ги кредитира, че същият по НЧХД №159/2018 г. е дал показания като свидетел, че
минавайки по улицата към 12.00-14.00 ч. е видял подсъдимите З. и С., но не и Я.,
поради това по този начин му е повдигнато обвинението по настоящото
производство, докато именно в хода на настоящото съдебно следствие заяви, че е
видял тримата подсъдими - З. и С.
и Я., а относно часа, вече не можел да каже с точност.
По искане на защитата, като свидетелите очевидци са
разпитани свидетелите А.С., баща на свидетеля К.С. и дядо на подсъдимия А.С. и
Ц. Х., първи братовчед на свидетеля К.С..
Свидетелят Ц. А. дава показания, че пред зимата на
2017 г. отишъл в дома на свидетеля А.С., който бил негов калеко и видял около
14.30-15.00 часа пред „горната къща“ на К.С. подсъдимите С., Я. и З. и
свидетеля К.С.. Разстоянието от мястото, където свидетелят се намирал до
мястото, където стояли подсъдимите било около 50-60 м.
Дори съдът да кредитира неговите показания по никакъв
начин не се установява, че свидетелят е видял подсъдимите, където твърди именно
на 19.11.2017 г., тъй като не само не си спомня датата, но и не бил видял и чул
да е имало скандал между К.С. и негов съселянин. Освен това несъмнено се
установи, че обидите към свидетелката Г.С. и К.К. са отправени от свидетеля К.С.
около 16.30 ч., т.е би следвало в този час подсъдимите да са били на мястото на
конфликта.
От друга страна свидетелят А.С., за който се твърди че
е бил на същото място, по същото време със свидетеля Ангелов, макар и дядо на
подсъдимия Сименов, заяви в показанията си че въобще не бил свидетел на скандал
между К.С. и К.К. и нищо не бил видял.
Напълно в противоположна посока са показанията на
свидетелите Г.С., К.К., А.К. и В. П..
Съдът даде пълна вяра на гласните доказателства
събрани посредством разпита на горепосочените четирима свидетели, тъй като
същите са преки очевидци на случилото се на 19.11.2017 г. пред обитавания от С.
дом.
Свидетелят К.К. категорично и ясно сочи, че около
16.00 ч. на 19.11.2017 г. минавайки покрай дома на свидетеля А.К., свидетеля К.С.
влязъл в словесен скандал с него, като го обиждал и му се заканвал с убийство,
за което бил осъден и го нарекъл боклук. След отправена забележка от страна на
свидетеля В. П., К.С. започнал да обижда и П., който излязъл на улицата и искал да се
саморазправя физически с него, К. го възпирал, държейки го. Свидетелят
добросъвестно, обяснява, че в един момент С. се обърнал към бившата си съпруга,
стояща зад отворения прозорец на къщата си. Напсувал я, след което заплашил, че
ще се качи горе и ще я утрепе. Свидетелят е категоричен, че никой от
подсъдимите не е присъствал на този конфликт. Дори пояснява, че докато той, П.
и А.К. се намирали на улицата, свидетелят С. се обадил по телефона на сина си –
подсъдимия А. и му казал да дойде на мястото бързо, тъй като имало „хора за
биене“, имайки предвид тях. Около 30-40 м след това, когато тръгнали за
гр.Костенец, заедно със свидетеля П. по пътя, на центъра на селото се разминали
с подсъдимия А.С., който пътувал със сив лек автомобил „Фоксваген Голф“.
Съдът не намира основания да не кредитира показанията
на този свидетел, независимо че се събраха доказателства, включително и от
неговите показания за влошените отношения между него и свидетеля С., който установил връзка
със подсъдимата Я. – бивша съпруга на брата на
свидетеля К. К., тъй като същите се подкрепят от показания на
свидетелите А.К. и В.П.. От друга страна стана
ясно, че свидетелят няма какъвто и да е конфликт с подсъдимите С., С. и З..
Убедителността на показанията на свидетеля К.К. се
затвърждава и от проведената със свидетеля К.С. очна ставка, при която К.
отново ясно и категорично заяви, че подсъдимите С., Я. и З. не са присъствали
при разразилия се на 19.11.2017 г. конфликт. Още повече, че стана ясно, че
свидетелите вече са в добри отношения.
Съдът намира, че свидетелите А.К. и В.П. са абсолютно
незаинтересовани от изхода на делото. Свидетелят П. не познавал нито свидетеля С.,
нито подсъдимите, поради което няма личен мотив да излага обстоятелства, които
не са част от действителността. е
случило. П., ясно, последователно и убедително обясни какво е било поведението
на свидетеля С. на въпросната дата, т.е. че минавайки по улицата абсолютно
безпричинно е започнал да обижда свидетеля К.К., псувайки го, наричайки го
боклук и заканвайки се да го утрепе. Поясни, че С., без какъвто и да е повод,
обидил и самия него с израза: „Какво ме гледаш бе, помияр”. Потвърди, че след
тези думи, излязъл на улицата, тъй като искал да се саморазправя със С., но
свидетелят К. К. го възпрял. Заяви и, че тогава С. звънял по телефона на сина
си и му казал да пристигне бързо, т.к. „имало хора за биене ”. Не е без
значение факта, че свидетелят заяви, който напълно съвпада с показанията на
свидетеля К.К., че в близост до центъра на селото срещнали подсъдимия А. С.,
който шофирал л.а. „Голф“.
Свидетелят категорично заяви, че е обърнал внимание в
този момент, че на улицата освен него, свидетелите А. и К.К. и К.С. не е имало
никого.
Свидетелят А.К., пред чийто дом на улицата се е
разразил скандалът между свидетелите К.К. и К.С., съдът, прецени като обективен
и достоверен свидетел. Свидетелят А.К. подробно обясни как първоначално
свидетелят С., минавайки с кучето си по улицата, е започнал да обижда и
заплашва свидетеля К.К., а в последствие напсувал свидетеля П., като в този
момент всички излезли на улицата. Свидетелят А.К. бе категоричен и за главния
факт от предмета на обвинението, а именно, че при описания инцидент на улицата
са били само той, свидетелите К. К., П. и К.С., т.е. други хора не е имало.
Отрече категорично в този момент на улицата да са били сина на подсъдимите А.С.,
К.З. и Н.Я..
Съдът кредитира и показанията на свидетелката Г.С.,
която въпреки че е майка на подсъдимия А.С., и тъжителка по НЧХД №159/2018 г.
на РС П., последователно, подробно и безпристрастно даде показания на точната
хронология на събитията случили се на 19.11.2017 г. Същата обяснява, че имала
пряка видимост към случващото се на улицата, тъй като стояла пред отворения
прозорец на къщата точно срещу улицата. Погледнала през прозореца, тъй като чула
„сериозна караница“. Видяла свидетелят П. да се „разправя“ със свидетеля К.С.,
който псувал и се заканвал, а К.К. го възпирал. Свидетелят А.К. вървял към тях.
След това К.С. се обърнал към нея и й казал: „К`во гледаш, ма, мама ти да еба“, нарекъл я боклук и се
заканил да я „утрепе“. Свидетелката, в подкрепа на показанията на свидетелите
Костадинови и П., посочи, че в този момент С. се обадил по телефона на
подсъдимия А.С., като го призовал да дойде на мястото, те.е като имало проблем.
Беше категорична в показанията си, че освен посочените свидетели, на мястото не
са присъствали други лица, а именно подсъдимите. Синът й /подсъдимия А.С./
пристигнал около 1 час след инцидента.
Последните обстоятелства свидетелката С. поддържа и
при проведената с подсъдимия С. очна ставка.
Убедителните показания на свидетелите Г.С., К.К., А.К.
и В. П., категорично дискредитират обясненията на подсъдимия А.С., което дава основание на съда да не ги кредитира.
От така установеното съдът приема, че подсъдимите са дали
тези свидетелски показания по НЧХД №159/2018 г., които както се установи не
отговарят на истината. , Показанията са дадени, за да създаде впечатление у
съда, че свидетелят К.С. не се е държал провокативно и арогантно към
свидетелката Г.С. и не оправял към нея обидата, предмет на обвинението по
въпросното дело. Крайната цел на това тяхно поведение е била, съдът да
възприеме фактическа обстановка не съответстваща на действителната такава и да
достигне до извода, че не е осъществен състава на престъпление по чл.148, ал.1,
т.1 във връзка с чл.146 ал.1 от НК, с
автор К.С., като постанови оправдателна присъда.
Съдът не коментира показанията на свидетелите Х.И. и Й.П.,
тъй като не допринасят за изясняване на фактическата обстановка.
При тези данни
съдът приема, че подсъдимите К.С.З., А.К.С. и Г.И.С. са осъществили признаците на
престъпния състав на чл.290, ал.1 от НК като на 22.03.2018 г.
в гр.П., като свидетели по НЧХД №159/2018 г. по описа на
Пазарджишкия районен съд, устно и съзнателно са потвърдили неистина.
Подсъдимата Н.М.Я. е осъществила признаците на престъпния състав на чл.290, ал.1 от НК като на 28.05.2018 г. в гр.П., като свидетел по НЧХД
№159/2018 г. по описа на Пазарджишкия районен съд, устно и съзнателно е потвърдила
неистина.
Подсъдимите са действали при пряк умисъл, като са имали
представа за всички обективни и субективни признаци на деянието и са искали
настъпването на общественоопасните последици.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимите за от тях извършеното деяние, съдът се
ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54
от НК при неговата индивидуализация.
Съдът отчете обществената опасност на престъплението,
която е висока. Този вид престъпления пречат за постигане на правилното и
обективно правораздаване, подкопават доверието в правораздавателните органи.
Съдът прецени и обществената опасност на конкретните деяния, която е висока,
като се има предвид липсата на критично отношение.
При преценката на обществената опасност на подсъдимите,
съдът взе предвид характеристичните данни на същите, които са положителни за
подсъдимите Я. и З. и негативни за подсъдимите С. и С..
Като смекчаващи вината обстоятелства, съдът прецени
чистото съдебно минало на подсъдимите към датата на извършване на деянието,
добрите характеристични данни, а като отегчаващи несъзнаването на обществения
опасния характер на извършеното от страна подсъдимите, водеща до липса на изразено критично отношение и съжаление, както и предишните осъждания на подсъдимите С. и С.,
въпреки че са реабилитирани, но следва да се отчетата като негативни
характеристични данни.
Като даде превес на смекчаващите вината обстоятелства,
съдът, че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и
генералната превенции наложи наказания на подсъдимите Н.М.Я., К.С.З. от по ПЕТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, а на подсъдимите А.К.С. и Г.И.С.
от по ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
С оглед данните за личността на подсъдимите и чистото
съдебно минало, съдът прие че за поправянето и превъзпитанието им не е
необходимо наложеното наказание лишаване от свобода да се изтърпи реално.
Затова на основание чл.66 от НК съдът отложи
изтърпяването на наложеното на подсъдимите наказание за изпитателен срок от по ТРИ ГОДИНИ.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: