О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер 260305 Година 2021,05.02. Град Бургас
Бургаски окръжен съд граждански състав
На пети
февруари Година две хиляди двадесет и първа
В закрито заседание в следния състав:
Председател
: Антоанета Андонова-Парашкевова
Членове : ………....…………………………
Съдебни заседатели : …………………… ………………
Секретар…………………………………………………………………………...
Прокурор
..............................................................................................................
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско дело
номер 2080 по описа
за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът В.С.С.
с посочен съдебен адресат адв. адв. Диан
Димов с адрес на кантората гр.Бургас, ул.“Патриарх Евтимий“ № 15, ет.1, е
предявил против „Кроз“АД, ЕИК ********* частичен иск за осъждане на ответното дружество да му
заплати сумата от 30000 лв. като част от обща сума от 80000 лв., представляваща
обезщетение за нанесени му неимуществени вреди, накърняване в значителен размер
на репутацията му в обществото и причинените от това душевни болки и страдания
от отправените срещу него клеветнически
твърдения, съдържащи се в материал с тематично заглавие: “EXSCLUZIVE:В.С. КУПИЛ АПАРТАМЕНТ И ОФИС ЗА
ОБЩО 7801 ЛЕВА“, разпространен в брой 15/454/ НА 10-18.04.2019 год., във
вестник „Галерия“ ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на разпространението - 10.04.2019 год. – до окончателното изплащане на сумата, както
и направените по делото разноски. Развива подробни съображения. Представя и
ангажира доказателства.
Предявените искове са
с правно основание в чл.49 и
чл.86 от ЗЗД.
Ответникът
„Кроз“АД, ЕИК ********* е депозирал своевременно писмен отговор/преценката за спазване на срока е направена в
разпореждане № 2306 от 04.06.2020 год. по настоящото дело/, като в първия абзац
от него, т.I, е направил на основание чл.119, ал.4 от ГПК
възражение за неподсъдност на делото. Заявил е, че счита за приложима в случая
общата местна подсъдност по чл.105 от ГПК, като е аргументирал становището си с липсата в исковата молба на каквото и да е
обстоятелство, което да обосновава прилагането на специална подсъдност.
В
предоставения от съда срок на ищеца за становище по възражението на ответника
за местна неподсъдност на спора, е постъпило
по имейл такова, придружено от сканирано пълномощно, изготвено от адв.Делян
Иванов и подписано от него с електронен подпис. Ищецът чрез пълномощника
заявява, че намира за неправилно изтъкнатото възражение относно подсъдността, доколкото
то не е конкретизирано като изтъкнати доводи и искане на ответника за
подсъдността на спора, според конкретен компетентен да го разгледа съд, с оглед
правилата на общата местна подсъдност по смисъла на чл.105 от ГПК. Счита
възпражението за формално, невалидно и изразяващо желанието на ответника в
обратния случай - да се разпитват поисканите с отговора свидетели на ответника
по делегация пред СРС, с оглед разходите за пътуване и довеждането им пред БОС.
Аргументира приложението на специалната местна подсъдност с твърдения, че
деликтът е извършен с печатно издание с национален обхват и разпространение, както
и засяга обстоятелства и увреждащи твърдения относно ищеца, свързани с
дейността му като публична фигура и избран представител на обществеността именно в регион Бургас. Смята, че в
съдържанието на исковата молба са изложени достатъчно обостяетлства, от които
могат да се направят изводи за това как
е извършен деликта, къде и как да настъпили негативните последици за
репутацията на ищеца, включително и къде следва да се приеме „местоизвършването
на деликта“ по смисъла на посочената разпоредба в закона. Позовава се на
ноторно известния факт, че е бил избиран
многократно като представител на обществеността от гр.Бургас на различни
изборни длъжности. Намира, че вредоносния резултат за него от публикацията е
настъпил предимно в гр.Бургас, където е постоянният му адрес и неговото
местопребиваване извън ангажиментите му като народен представител в гр.София по
време на публикацията, като цитира и чл.67 от Конституцията на Република
България. Счита, че може да се приеме, че деянието е настъпило както в
гр.Бургас, така и в гр.София. В заключение, отново се позовава на националния
характер на изданието на ответното дружество,разпространявано на територията на
цялата страна.
Бургаски
окръжен съд, като обсъди възражението за местна неподсъдност и доводите на
страните във връзка с него, намира следното:
Заявеното възражение
за местна неподсъдност е допустимо. Заявено
е в срока по чл.119, ал.4 от ГПК, а именно с отговора на исковата молба от
ответната страна, който отговор от своя страна е постъпил по делото в срока по
чл.131, ал.2 от ГПК /мотиви на разпореждане № 2306 от 04.06.2020 год./ Разгледано по същество възражението е и
основателно.
Съобразно
нормата на чл. 105 от ГПК, искът се предявява пред съда, в района на който е
постоянният адрес или седалището на ответника. На основание чл.119, ал.4 от ГПК
е направено възражение за местна неподсъдност от ответната страна, в което е
посочена като приложима по отношение на настоящия спор разпоредбата на чл.105
от ГПК. Не е необходимо при отвод за местна неподсъдност ответникът да посочи и
конкретния съд, който счита че е компетентен да разгледа правния спор. Съгласно
чл.118, ал.1 от ГПК всеки съд решава дали започнатото пред него дело му е
подсъдно, независимо дали възражението е повдигнато служебно или от страна, а
на основание чл.118, ал.2 от ГПК, ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно,
той го изпраща на надлежния съд. Следователно, задължение на съда, разглеждащ отвода за подсъдност, е
както да прецени дали той е основателен, така и да изпрати делото на съда, който
според съответното приложимо законово правило, има правомощие да се произнесе. В
настоящия случай не е необходимо да се
излагат конкретни обстоятелства във връзка с възражението, нито да се прилагат
доказателства, тъй като ответникът е
търговец, седалището на търговците се обявява в публичен регистър и при посочен
ЕИК от ищеца в исковата молба, приложение намира ал.6 на чл.23 от ЗТРРЮЛНЦ. Ето
защо становището на ищеца, че не е налице валидно възражение по подсъдността е
несъстоятелно.
Правилото, предвидено в чл.115, ал.1
на ГПК е изключение от принципа за компетентност на съдилищата по седалището
или постоянния адрес на ответника, и се основава на наличието на особено тясна
връзка между спора и юрисдикциите по мястото, където е настъпило вредоносното
събитие. Мястото, където е настъпило вредоносното събитие, може да бъде източник на особено полезна за
доказването и организацията на процеса информация, а следователно и за целите
на добро правораздаване. По тази причина
е уредена и специалната местна подсъдност по горния текст. Местоизвършването
на деянието е различно от мястото, където настъпва вредата, и тъй като вредата
може да има широк обхват, т.е. да настъпва на различни места,включително и от
местоизвършването на деянието, то именно последното е прието като определящ фактор за целта - предвидимост на
правилата за компетентност. Именно то едновременно позволява на ищеца лесно да
определи юрисдикцията, която може да сезира, а на ответника - разумно да
предвиди пред коя юрисдикция може да бъде призован. Преценката за това къде е
„местоизвършването на деянието“ се
извършва въз основа на изложението на обстоятелствата в исковата молба и
петитума на предявения с нея иск.
В настоящия случай, извън възпроизвеждането на
съдържанието на печатния материал и описанието на претърпените вреди, данни
за местоизвършване на деянието - публикуване
и разпространение на статия във вестник „Галерия“, съдържаща клеветнически и
неверни твърдения, няма. Едва в становището, депозирано на 29.06.2020 год., се обосновава приложимостта на нормата на чл.115, ал.1 от ГПК със следните
обстоятелства: деликтът е извършен с печатно издание с национален обхват и
разпространение, както и засяга обстоятелства и увреждащи твърдения относно
ищеца, свързани с дейността му като публична фигура и избран представител на
обществеността именно в регион Бургас.
Горните обстоятелства обаче, са
без значение за подсъдността по чл.115, ал.1 от ГПК. Касае се за материал, поместен
във вестник, който преди да бъде разпространен, се създава и печата, а и самото
разпространение започва от мястото
на отпечатване.
При това положение, няма данни
нито в исковата молба, нито в становището на ищцовата страна, от които да се
направи извод за тясна връзка на между района на действие на настоящия съд и
местоизвършването на деянието-публикуване и разпространение на клеветнически
твърдения чрез материал, поместен в брой
на вестник “Галерия“ издаван от ответното дружество, а оттук и за приложение на
специалната местна подсъдност по чл.115 от ГПК.
Ето защо, приложима е общата
подсъдност по чл.105 от ГПК, а именно по седалището на ответника, което, видно
както от исковата молба, а и от служебна справка в електронния търговски
регистър на съда, е в град София. Компетентен да разгледа и се произнесе по
възникналия спор, съобразно посочените по-горе правила е Софийски градски съд.
По изложените съображения и на
основание чл. 119, ал. 4 във връзка с
чл. 105 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ПРЕКРАТЯВА производството по
гражданско дело № 2080 по описа за 2019
год. на Бургаския окръжен съд.
ИЗПРАЩА делото за разглеждане по
подсъдност на Софийски градски съд.
Определението подлежи на
обжалване пред Бургаския апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на
препис от него.
СЪДИЯ: