Р Е Ш Е Н И Е
№ 757
гр. Хасково, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично
заседание на деветнадесети октомври, през две хиляди и двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА
КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при секретаря Гергана Тенева и в
присъствието на прокурор Евгения Стефанова от ОП- Хасково, като разгледа
докладваното от съдия Костова АНД (К) № 754
по описа на съда за 2022 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
касационно по реда на чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.
Образувано е по
касационна жалба от „Тец Марица 3“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от И.Д.П. - Изпълнителен директор,
срещу Решение № 93 от 13.06.2022 г., постановено по АНД № 173/2022 г. по описа
на Pайонен съд – Димитровград.
В касационната жалба
се твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния
закон и съдопроизводствените правила. В решението на районния съд не било
съобразено обстоятелството, изтъкнато в жалбата, че има разминаване в датите,
на които се сочело, че е извършено нарушението, тъй като в протокола от
проверката била посочена дата 09.11.2021г., когато се твърдяло, че е извършена
планова проверка на дружеството, а протокол от изпитване №14-0554/02.12.2021г.
бил съставен в един по-късен момент. Не бил взет под внимание и факта, че са
взети проби от води на различни места. Това било особено важно, с оглед на
направеното от дружеството възражение, че установената в Комплексно
разрешително процедура по пробовземане не била спазена, което опорочавало и
констатациите, на база на които била ангажирана административнонаказателната
отговорност на дружеството. Безспорно било, че след като в КР изрично били
посочени точките на пробовземане /т.е. въведен бил конкретен механизъм за
осъществяване на контрол/, то следвало при проверката на място да се вземат
проби единствено от тези точки, защото само чрез изследване на ИЕО в тези точки
можело да се установи по категоричен начин спазвали ли са се от дружеството
условие 10.1.2.2.1. от КР, а именно да зауства води в р. Марица при спазване на
изискванията от Таблица 10.1.2.2.1. Т.е., за да се установи, че е нарушено
условието по КР, следвало да се извърши пробовземане само от тези точки. На
последно място, съдът в решението си не съобразил, че санкционната норма, под
която било подведено нарушението, не отговаряла на фактическите констатации,
събрани в административнонаказателното производство. В наказателното
постановление РИОСВ Хасково сочели, че дружеството в качеството му на титуляр
на издадено КР нарушил чл.48 ал.1 т.3 от Закона за водите, неподдържайки
необходимото качество на водата в съответствие с условията на КР, като нарушило
емисионни норми и изисквания. Наложената санкция била по чл.200 ал.1 т.6 от
Закона за водите за нарушение на индивидуални емисионни ограничения /ИЕО/,
въведени в Комплексно разрешително. Сочи се, че тази разпоредба касае нарушения
по изхвърляне на отпадъчни води във водните обекти и канализационната система,
които не отговарят на емисионните норми и изисквания. Както се посочило обаче,
в АУАН и НП било посочено като нарушено издаденото Комплексно разрешително, а
тогава приложима била друга санкционна норма – тази по чл.200 ал.1 т.2 от ЗВ. С
оглед на изложеното било налице противоречие между описаното и посочената
правна квалификация, между които следвало да е налице единство и
непротиворечивост. В тази връзка в жалбата дружеството посочило в какво точно
се изразява неотносимостта на разпоредбата на чл.200 ал.1 т.6 от ЗВ към
описаното в НП нарушение на чл.48 ал.1 т.3 от ЗВ, а именно в диференциацията
между понятията „индивидуални емисионни ограничения“ и „емисионни норми“.
Цитират се §1 т.48 от ЗВ, §1 т.11 от ЗВ и чл.120 ал.2 от ЗВ и се сочи, че
сравнението между хипотезите на чл.200 ал.1 т.6 и чл.48 ал.1 т.3 от ЗВ сочело
на противоречие между правното и фактическо обвинение и основанието за налагане
на имуществената санкция. Съставът на чл.200 ал.1 т.6 от ЗВ не съдържал като
съставомерен елемент неспазването на условията на КР, нито поставял изискване
за специално качество на субекта на отговорността. Като отправил обвинение за
неспазване на условията на разрешителното касателно качеството на водата,
въведено с чл.48 ал.1 т.3 от ЗВ, а наложил наказание по чл.200 ал.1 т.6 от ЗВ,
АНО допуснал съществено нарушение на изискването за единство между правно и
фактическо обвинение, конкретно – ангажирана била отговорността на дружеството
за деяние, което не било описано в обстоятелствената част на наказателното
постановление. С оглед на така изложеното, се моли съда да отмени изцяло
Решение № 93 от 13.06.2022г., постановено по АНД № 173/2022г. по описа на Pайонен
съд - Димитровград.
Ответникът, Регионална
Инспекция по околната среда и водите, гр. Хасково, чрез процесуален
представител в съдебно заседание и в писмена защита оспорва касационната жалба
като неоснователна и недоказана. Претендира обжалваното решение да бъде
оставено в сила и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура Хасково намира касационната жалба за неоснователна.
Административен съд
Хасково, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна
страна.
Разгледана по
същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:
С обжалваното в
настоящото производство решение Районен съд – Димитровград е потвърдил като
правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 53/07.03.2022 г.,
издадено от Директора на РИОСВ – Хасково, с което на ТЕЦ „Марица 3“ АД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И.Д.П.
- Изпълнителен директор, за нарушение на чл.48, ал. 1, т. 3 от ЗВ е наложено
административно наказание - имуществена санкция в размер на 3 000 лв. на
основание чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ.
За да постанови
решението си, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че ТЕЦ
„Марица 3” АД - гр.Д. е дружество с основен предмет на
дейност производство на електрическа и топлинна енергия. За експлоатацията на
инсталации и съоръжения на дружеството било издадено комплексно разрешително КР
№ 41-Н1/2012г., последно актуализирано с решение на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция по околна среда и водите № 41-Н1-И0-А0/2016 г. На 09.11.2021
г. била извършена планова проверка на ТЕЦ „Марица 3“ АД и на депо „Галдушки
ливади“, във връзка с контрол за изпълнение на условията по част „Води“ от
Комплексно разрешително №41-Н1/2012г., актуализирано с Решение
№41-Н1-И0-А1/2016г. От служители на РЛ Хасково, в присъствието на служители на
РИОСВ – Хасково и на ТЕЦ „Марица 3“ АД Д.
били взети 5 бр. водни проби от: т.№2 Битови води, т.№4 Битови води, т. №5
Битови води, т. №6 Производствени /охлаждащи/ води и т. №7 Дренажни води от
тялото на депо (сгуроотвал) „Галдушки ливади“. Резултатите от анализите, отразени
в протокол от изпитване № 14-0554/02.12.2021г. доказвали, че ТЕЦ „Марица 3“ АД,
гр. Д. изпуска дренажни води от тялото на депо (сгуроотвал)
„Галдушки ливади” в приемника - р.Марица, които превишават ИЕО от Комплексно
разрешително № 41-Н1/2012 г., актуализирано с Решение №41-Н1-И0-А1/2016г. по
показател: сулфати - резултат от изпитването 1754 mg/dm3,
при норма 400 mg/dm3. Въз основа на тези резултати при извършена проверка
било констатирано, че ТЕЦ „Марица 3” АД, гр. Д.,
зауства в р. Марица отпадъчни води от т. № 7 - дренажни води от тялото на депо
(сгуроотвал) „Галдушки ливади” в приемника р. Марица, които превишават ИЕО от
Комплексно разрешително №41-Н1/2012г., актуализирано с Решение №41-Н1-И0-А1/2016г.,
съответно, че дружеството не поддържа необходимото качество на заустваните води
в съответствие с условията на комплексното разрешително, което било преценено
като нарушение на чл.48, ал. 1, т. 3 от ЗВ.
От правна страна,
съдът е намерил НП за законосъобразно и правилно издадено. Не е възприел
възражението, че липсва конкретна формулировка на нарушението, като е посочил,
че достатъчно ясно, конкретно и точно и в АУАН и НП е описано какво се твърди,
кое правило за поведение се нарушава, респективно - под каква норма е подведен
жалбоподателят под административно-наказателна отговорност. Било ясно посочено
кога е открито/извършено нарушението - 09.11.2021 г., датата, когато е взета
проба за анализа. Обсъдил е факта, че не е посочен конкретно всеки един от
каналите за заустване, а общо е отразено, че става въпрос за дренажни води от
телата на депата (сгуроотвалите) „Горен бюк” и „Галдушки ливади” в приемника -
р. Марица, като е посочил, че АНО е приел, че става въпрос за всички тези
зауствания, а не за само едно от тях. Не е кредитирал и възражението, че
нормите в КР са за различни колектори, а непосочването на съответния колектор
оставя съмнение кое точно условие от ИЕО в КР № 41-Н1-И0-А1/2016г. било
нарушено. С посочване на заустване в р. Марица отпадъчни води в ТМ № 7 -
дренажни води от телата на депата (сгуроотвалите) „Горен бюк” и „Галдушки
ливади” и посочване на ограничението от 400 mg/ dm3, което според Таблица
10.1.2.2.1 към Условие 10.1.2.2.1 е относимо единствено за ТЗ № 3, тоест
дренажни води от телата на депа „Горен бюк” и „Галдушки ливади”, ясно и точно
било посочено как и къде е извършено неправомерното изпускане на замърсените
води. С оглед на гореизложеното, районният съд е приел за безспорно установено
нарушението по чл. 48 , ал. 1, т. 3 от ЗВ, като е приел за правилно приложена и
санкцията на чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ. Заявил е, че в случая изискуемият
показател бил превишен четири и половина пъти, което сочело за нарушение, което
не може да се приеме нито за малозначително, нито за твърде леко, за да може да
се наложи минимален размер на санкцията. Като отчел тези отегчаващи и
смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът е приел, че АНО правилно е
определил наказанието в размер, близък до средния.
При осъществената
касационна проверка настоящата инстанция намери, че така постановеното решение
на Районен съд – Димитровград е валидно, допустимо и правилно. Настоящата
инстанция намира, че същото е постановено при напълно изяснена фактическа
обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими
доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите
изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото
доказателства. Настоящият състав изцяло споделя съображенията на районния съд,
че в процедурата по съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуални правила. Неоснователни са наведените в
касационната жалба твърдения, че в решението на Районен съд – Димитровград не
било съобразено обстоятелството, изтъкнато в жалбата, че има разминаване в
датите, на които се сочи, че е извършено нарушението, тъй като в протокола от
проверката била посочена дата 09.11.2021г., когато се твърди, че била извършена
планова проверка на „Тец Марица 3“ АД, а протокол от изпитване
№14-0554/02.12.2021г. бил съставен в един по-късен момент. Споделят се изцяло
изводите на съда за липса на формално нарушение, свързано с неясно или неточно
посочване на датата и мястото на извършване на нарушението. Както в АУАН, така
и в наказателното постановление ясно е посочено кога е извършено нарушението -
09.11.2021 г., датата, когато е взета проба за анализа, а е установено с
получаване на лабораторни резултати – 02.12.2021г. Видно е от данните по
делото, че са представени копие от протоколи от изпитване на отпадъчни води, в
съответствие с изискванията на КР, включително Протокол от изпитване № 14-0554/02.12.2021
г., в който са констатирани резултатите от лабораторните изпитвания на
отпадъчни води и отразено количеството установени в пробите сулфати. В Таблица
10.1.2.2.1. към Условие № 10 от КР изрично са посочени точките на заустване в
р.Марица, както и точките на пробовземане, като за източника на отпадъчни води
за ТЗ № 3 – дренажни води от телата на депата (сгуроотвалите) „Горен бюк“ и
„Галдушки ливади“ точка на пробовземане № 7 съвпада с ТЗ № 3. При представените
резултати от изпитване на проба от изпусканите в т. № 7 дренажни води,
обстоятелството, че цитираните депа (сгуроотвали) „Горен бюк“ и „Галдушки
ливади“, се намират в различни имоти, е без значение за определяне мястото на
извършване на административното нарушение. Правилни са изводите на въззивния
съд, че последното е достатъчно ясно описано откъм своите съставомерни признаци
и по отношение на санкционираното дружество не е била налице неяснота какво
деяние му е вменено за извършено и къде. На следващо място следва да бъде
отбелязано, че непосочването на конкретната точка от съдържанието на
Комплексното разрешително, в която са визирани нормите по показател сулфати,
при безспорното конкретизиране на определената на дружеството норма на
индивидуално емисионно ограничение по този показател, не води до непълнота в
съдържанието на Наказателното постановление, която да се определи като
съществено нарушение на изискването за форма.
Нормата на чл. 48,
ал. 1, т. 3 от ЗВ вменява в задължение на водоползвателите – титуляри на
разрешителни, да поддържат необходимото качество на водата в съответствие както
с нормативните изисквания, така и с условията на разрешителните. В процесния
случай АНО е вменил на санкционираното дружество нарушение по втората хипотеза,
като е описал от фактическа страна, че със заустването в приемника река Марица
на отпадъчни води, които не отговарят на определените в Комплексното
разрешително ИЕО, дружеството не поддържа необходимото качество на заустваните
води в съответствие с условията на комплексното разрешително. Законосъобразно
за това нарушение е приложена санкционната разпоредба на чл. 200, ал. 1, т. 6
от ЗВ, като различен извод не може да бъде направен въз основа посочените от
касатора дефиниции на понятията „индивидуални емисионни ограничения“ и
„емисионни норми“. В потвърденото от районния съд Наказателно постановление не
е описано нарушение, изразяващо се в ползване на воден обект в отклонение от
предвидените условия в разрешителното, за да бъде приложена санкцията,
предвидена в чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ. Освен това, съгласно чл. 38, ал. 3 от
Наредба № 2 от 08.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на
отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни
ограничения на точкови източници на замърсяване, по смисъла на чл. 200, ал. 1,
т. 6 от Закона за водите за нарушаване на емисионните норми се счита
неспазването на определените в разрешителното за заустване индивидуални
емисионни ограничения.
В този смисъл
касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са
неоснователни. Санкционната норма в случая е правилно приложена, като размерът
на имуществената санкция е справедливо определен, а изложените в тази насока от
районния съд мотиви се споделят от настоящия съдебен състав и не е необходимо
да бъдат преповтаряни.
Предвид
гореизложеното, като е потвърдил наказателното постановление изцяло, районният
съд е приложил закона правилно, поради което обжалваното решение, като валидно,
допустимо и съответстващо на материалния закон, следва да бъде оставено в сила.
В настоящото
производство е направено своевременно искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответника. Съдът намира искането за основателно на
основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, предвид изхода на спора за тази съдебна
инстанция, пред която ответникът е бил представляван от юрисконсулт, и определя
размера на възнаграждението на основание чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, на 80 лв. за настоящото производство.
С оглед горното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 93/13.06.2022 г., постановено по
АНД № 173 по описа на Районен съд – Димитровград за 2022 г.
ОСЪЖДА ТЕЦ „Марица 3“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: *** да заплати на Регионална
Инспекция по околната среда и водите – гр. Хасково, юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80.00 (осемдесет) лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.