№ 229
гр. София, 10.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Галя Георгиева
Членове:Даниела Росенова
Красимира Райчева
като разгледа докладваното от Красимира Райчева Въззивно частно
наказателно дело № 20231000600212 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243 ал.6 и 8 от НПК.
Образувано е по въззивна частна жалба на М. С. и Д. С. – родители на
починалия Р. С., както и допълнителна жалба на М. С. чрез адв.В. И. от АК–
Кюстендил срещу Определение №2900 от 21.12.2022г. по ЧНД №1891/22г. по
описа на СГС, с което е потвърдено постановлението на прокурор от
Софийска градска прокуратура от 28.03.2022г., с което на основание чл.243
ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК е било прекратено наказателното
производство №406/2019г. по описа на Следствен отдел при СГП
пр.пр.18756/2019г. на СГП.
В жалбите са изложени подробни доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на атакуваното определение. Жалбоподателите М. и Д. С. в
жалбата си от 13.05.2022г. сочат, че по делото не били изяснени
обстоятелствата къде били нанесени нараняванията на сина им Р. С., както и
че медицинският екип в УМБАЛСМ „Пирогов“ и полицейските служители,
на когото бил предаден синът им нарушили задълженията си по полагане на
грижи и опазване на човешките му права.
В жалбата си адв.В. И., представляващ М. С. се придържа към
гореизложените доводи за неправилност и незаконосъобразност на
определението на СГС и ги доразвива с искане същото да бъде отменено и
делото върнато на фаза допълнително разследване. Според защитника в
конкретния случай не били събрани всички необходими доказателства, в това
число записи от видеокамери, за да се направи извод, че обективната истина е
разкрита и липсвал състав на извършено престъпление, както приели
прокурора и първостепенния съд. Заключенията на назначените по делото
1
съдебно-медицински експертизи не давали отговор на множество въпроси,
измежду които: кога били употребени алкохолът, кокаинът и
тетрахидроканабинолът от починалото лице, могат ли същите да предизвикат
остра сърдечна исхемия, от какво бил получен високият адреналин и
травматичните увреждания, не било установено лицето, което ги е нанесло.
Не било изяснено също количеството диазепам, което било дадено на
починалото лице, дали било необходимата доза за неговото успокояване.
Неправилно били кредитирани от прокурора и съда показанията на св.О.,
според който Р. С. бил в контактно и адекватно състояние при изписването
му от лечебното заведение. Според защитника медицинският екип не
преценил правилно състоянието на починалия при изписването му от
„Пирогов, като от друга страна се твърди, че след предаването му на
полицейските служители се случили неизяснени събития, при които му бил
нанесен побой, който спомогнал за смъртта на лицето.
Съдът, като съобрази изложеното във въззивните жалби,
доказателствата по делото и атакувания съдебен акт намери за установено
следното:
Жалбата на М. С. и Д. С. – е процесуално допустима, а разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въззивната жалба на адв.В. И., който не е представил заверено с
оригинала пълномощно от М. С. следва да бъде разгледана с оглед
процесуална икономия, като по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Правилно първостепенния съд е приел, че наблюдаващият делото
прокурор е разгледал и анализирал събраните по делото писмени, гласни и
веществени доказателства, както и заключения на експерти по отделно и в
тяхната съвкупност, за да достигне до мотивирания извод за прекратяване на
производството. Същото е било образувано и водено за престъпление по
чл.123 ал.1 от НК, за това, че на 14.10.2019г. в специализиран полицейски
микробус на група „Конвой“ при 01 Сектор ООД на ООП при СДВР марка
„Форд“ с рег № *** е причинил смъртта на британският гражданин Р. Т. Е.
С. / R. T. E. S. роден на **********г., поради незнание или немарливо
изпълнение на занятие или друга правно регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност.
Контролирания съд е преценил правилно спецификата на казуса,
проверявайки законосъобразността и обосноваността на прокурорския акт,
обсъждайки абсолютно всички всички доказателства по делото, от които
действително не може да се направи извод за извършено виновно поведение
на лице, което да е осъществило от обективна и субективна страна съставите
на престъплението по чл.123 от НК. Доказателствата не са установили
причинно-следствена връзка между поведението на някое от разпитаните по
делото лица при осъществяване на вменените им задължения и настъпилата
смърт на Р. С., която според заключенията на назначените две съдебно-
медицински експертизи е настъпила поради остра сърдечна исхемия в
2
резултат на спазъм на коронарните артерии под влияние на приетите
наркотични вещества кокаин в съчетание с алкохол, който е усилил
стимулиращото действие на приетия наркотик.
При изясняването на правнорелевантните факти първостепенния съд е
процедирал правилно, тъй като анализираните доказателства еднозначно
водят до извода, за поведение и състояние на пострадалото лице, в което то
само се е поставило, в резултат на злоупотреба с наркотични вещества на
14.10.2019г. в гр.София, когато е игран футболния мач България –Англия
на стадион „Васил Левски“ за квалификациите на Евро 2020г. В тази посока
са показанията на полицейските служители от КАТ СДВР свидетелите Д. Г.,
Б. С. и И. Г., които осъществявали охрана на обществения ред на
кръстовището на ул.“Раковска“ и ул.“Иван Вазов“ във връзка с футболната
среща. Те са първите, които констатирали неадекватното поведение на
чуждия гражданин Р. С., който сочейки с дясната ръка към сърцето им казал
на английски език, че има „хард атак“, паднал на земята и повръщал.
Впоследствие въпреки, че била извикана линейка в 10.04 часа и откаран в
УМБАЛСМ“Пирогов“, където бил приет в 10.23 часа и настанен в
токсикологично отделение с назначване на необходимите изследвания,
консултации и манипулации, след идване в съзнание е започнал да буйства,
рита и обижда, да блъска мебелите и медицинския персонал, изскубнал е
поставения му катетър, в резултат на което се самонаранил и изцапал с кръв.
Тези обстоятелства са вярно изяснени от показанията на свидетелите П. Д.,
А. Г., Г. Б., С. К., К. Г., В. П., Г. М., Д. С., К. З., Н. Я., А. Б., С. М., Д. О., А. Х.,
А. А., Е. К., Е. Й., Р. А., Ц. П., М. В., които сочат, че в резултат на това
продължително агресивно хулиганско поведение на пострадалия същият се е
изхлузил от количката, на която е бил поставен, въргалял се е по земята,
ритал и блъскал и е възпрепятствал медицинските лица да изпълнят
задълженията си, както по отношение на него, така и по отношение на
останалите чакащи в коридора пред спешния токсикологичен кабинет. При
това положение с оглед нарушаване реда в медицинското заведение и
демонстрирания явен отказ от лечение се е намесила охраната в УМБАЛСМ
„Пирогов“ , като е било взето решение Р. С. да бъде откаран в Четвърто
Районно управление чрез полицейските служители, осъществяващи охрана на
обществения ред от ОСПСОВОР-СДВР, като са били използвани помощни
средства – поставяне на белезници в рамките на законовите им правомощия.
Тези изводи са подкрепени и от приобщените по делото видеозаписи от
охранителни камери, на различни места в гр.София на инкриминирата дата,
както и от УМБАЛСМ „Пирогов“, предоставени на оптични носители DVR,
поради което неоснователно се явява защитното възражение, че тези
доказателства не са били събрани от разследващите органи, приобщени и
анализирани към доказателствената съвкупност. Напротив същите са в
корелация с приобщените писмени и гласни доказателства още повече, че са
били и обект на изследване от няколко компютърно-технически експертизи /
том 3 от досъдебното производство/, които заключения потвърждават по
3
категоричен начин изнесеното от горепосочените свидетели. Това буйстващо
поведение на Р. С. е продължило и в буса, посредством който е следвало да
бъда транспортиран от конвоиращия екип до Четвърто РУ СДВР гр.София,
видно от показанията на св.К. З., К. П., А. Б., А. А., Г. М., Е. Й. до момента, в
който на кръстовището на бул.Ген.Скобелев и „Цар Асен“ му е му
прилошало и извикан екип на Спешна медицинска помощ, ръководен от д-р
М., св.П. и Д. констатирали смъртта му. Категорично не са събрани
доказателства по отношение на пострадалия да е бил нанесен побой както
сочи в жалбата си адв.И..
Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че първостепенният
съд не е обсъдил правилно наличните по делото доказателства и не е изяснил
въпроса какво количество диазепам е бил инжектиран за успокояване на
пострадалия в УМБАЛСМ „Пирогов“. СГС е изложил достатъчно
аргументирани, подробни и правно издържани мотиви, с които е направил
обстойна и обективна преценка на обемния доказателствен материал, събран
в кориците на делото, подложил е на детайлен анализ, както гласните
доказателства, също така многобройните писмени доказателства и експертни
заключения. Именно въз основа на експертните заключения – съдебно-
медицински и съдебно-химико токсикологична експертизи СГС е направил
извода, че в кръвта на починалия не са били открити диазепам и нордазепам
над 0.1mg/ml, съответно количеството кокаин е било 105 ng/mL, неговите
метаболити 325 ng/mL и алкохол 0.57 ng/mL., като в случая не са налице
твърдените противоречия в мотивите на атакуваното определение, изтъквани
от адв.И.. Първостепенния съд достатъчно ясно, подробно и законово
издържано е дал отговор на всички възражения на жалбоподателите, които
отново неоснователно се поставят за преразглеждане от въззивната
инстанция. В случая при положение, че е изяснена причината за смъртта на Р.
С. посредством две съдебно-медицински експертизи е ирелевантно и
безпредметно да бъдат назначавани поисканите от защитата други
експертизи, за установяване кога точно са били приети алкохолът, кокаинът и
тетракарабинолът, както и получаване на травматичните увреждания по
тялото на пострадалия, при положение, че според заключението на съдебно-
медицинската експертиза травматичните увреждания, както по отделно, така
и в своята съвкупност не могат да причинят и обяснят смъртта на Р. С., нямат
отношение и не са в причинно-следствена връзка с леталния изход, още
повече, че множеството гласни доказателства сочат за самонаранявания по
вина на самия пострадал. В този смисъл първостепенният съд не е подходил
самоволно с произволни доводи относно поведението на пострадалото лице,
което в случая е било определящо за фаталния изход, а се е позовал
изключително и само върху доказателствата по делото, изложил е аргументи
въз основа на писмените, гласни и веществени доказателства, както и
експерти заключения. На всички възражения от страна на жалбоподателите
е бил даден отговор, който може и да не задоволява същите по своето
съдържание, но това не прави атакувания съдебен акт незаконосъобразен,
4
необоснован и немотивиран.
Ето защо атакуваното определение следва да бъде потвърдено, като
правилно, законосъобразно и обосновано, а жалбите като неоснователни да
бъдат оставени без уважение.
Водим от горното въззивния състав при АС гр.София, НО 9 състав на
основание чл.243, ал.8 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №2900 от 21.12.2022г. по чнд
№1891/2022г. на Софийски градски съд, НО, VIII състав.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5