Решение по дело №1032/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Н. Х. К., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], вх.2, ет.3 ап.8 против Решение № 306/01.05.2025г., постановено по АНД № 231/2025г. на Районен съд- Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № НП-1206/19.06.2024г., издадено от зам. кмета на Община Бургас, с което за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 12, във вр. с чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв.

Съдебното решение се обжалва като неправилно и постановено в противоречие с материалния закон. Възразява, че решението е постановено без да е изяснена в цялост фактическата обстановка по случая, като посочва, че е бил спрял, а не паркирал на посоченото в наказателното постановление място. Иска се отмяна на съдебния акт и на потвърденото наказателно постановление.

Жалбоподателят в съдебно заседание се явява лично. Поддържа жалбата, не ангажира доказателства. Не претендира разноски.

Ответникът по касация – зам. кмет на Община Бургас, не ангажира становище по обжалването.

Представителят на Окръжна прокуратура – [населено място] дава заключение за неоснователност на обжалването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Бургас е потвърдил наказателно постановление № НП-1206/19.06.2024г., издадено от зам. кмета на Община Бургас, с което за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 12, във вр. с чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. За да постанови решението си съдът е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения и административното нарушение е безспорно установено. Изложил е аргументи по отношение приложението на чл.28 от ЗАНН, като е приел, че деянието не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на нарушение от този вид.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия съдебен състав.

Нарушението, за което е ангажирана отговорността на касатора, се изразява в това, че на 27.04.2024 г., около 16,30 часа в [населено място] при извършена проверка е установено, че МПС с рег.№ [рег. номер], [Марка], цвят бял, е паркирано от собственика му Н. К. (касатора) в зона на кръстовище, образувано от [улица]и [улица]. Административното нарушение се установява от свидетелските показания на свидетелите М. Ч. и К. С., като показанията им са безпротиворечиви, логични и последователни. Други доказателства не са ангажирани в хода на съдебното производство.

За констатираното нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), предявен на касатора, който той е отказал да подпише. Отказът е надлежно удостоверен с подписа на един свидетел. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП.

От събраните в хода на производството доказателства се установяват всички елементи от обективна и субективна страна на нарушението. Основното възражение на касатора, че е бил спрял и се е намирал в автомобила, а не е паркирал автомобила, както е приел административно-наказващият орган.

Първоинстанционният съд подробно е разгледал и обсъдил доказателствата по делото, включващи свидетелските показания, които водят до извод, че касаторът не се е намирал в автомобила, а е отишъл до него около 5 минути след приближаване на проверяващите, както и че касаторът не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си, че е спрял, за да проведе разговор без да излиза от автомобила. В съдебното решение е разграничил понятията „спиране“ и „паркиране“ и в съответствие със събраните доказателства е приел, че водачът е паркирал МПС, който извод настоящият съдебен състав споделя изцяло. Допълнително следва да се посочи, че с нормата на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е установена забрана, както паркирането, така и престоя на МПС в зоната на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях, поради което и престоят на МПС е съставомерен по посоченото нарушение.

Предвид изложеното съдът намира направените от касатора възражения за недоказани.

С оглед на изложеното съдът намира, че при правилно изяснена фактическа обстановка, правилно е определен и размера на наложеното наказание. Нормата на чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП предвижда, че водач, който неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище се наказва с глоба 50 лв.

На последно място съдът намира за необходимо да отбележи, че изцяло споделя мотивите на Районния съд относно липсата на основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН. За да се квалифицира като маловажно едно нарушение, то следва същото да се отличава от типичния случай на този вид нарушения, като разкрива по-ниска степен на обществена опасност, какъвто настоящия случай не е. Жалбоподателят е паркирал автомобила в зоната на кръстовището, където е пречил на видимостта на останалите участници в движението, което е достатъчно за да не обоснове маловажност. В жалбата също не са изложени аргументи, които да квалифицират нарушението с по-ниска степен на обществена опасност.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХXVІ състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 306/01.05.2025г., постановено по АНД № 231/2025г. на Районен съд- Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.