Р Е Ш Е Н И Е № 19
Гр. Разград, 07 февруари 2022 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на
първи
февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
при секретаря Ралица
Вълчева и в присъствието на прокурора ……
разгледа докладваното от съдията дело № 300 по описа за 2021 год. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „СЕМДО ТРАНС“ ООД, гр. Разград против Заповед
№330з-2924/03.12.2021г. на ВПД началник на група „МПСВАНД“ към Сектор „Пътна
полиция“ на ОДМВР- Разград, с която е отказана исканата първоначална
регистрация на посоченото там полуремарке.
В жалбата и по същество се излагат доводи, че този акт е незаконосъобразен,
като постановен при допуснати процесуални нарушения и в противоречие с
материалния закон. С оглед на това се иска от съда да го отмени, ведно със
следващите от това законни последици, като претендира и за заплащане на
деловодните разноски по производството.
Ответникът по жалбата не се
представлява в съдебно заседание и не ангажира съда със становище по спора.
Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, приема за
установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в
срок, от надлежна страна срещу акт,
който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество тя се явява
основателна по следните фактически и правни съображения:
Събраните
писмени доказателства установяват, че административното производство е
образувано по повод заявление, подадено на 03.12.2021г. от управителя на „СЕМДО
ТРАНС“ ООД, с което е поискал да се извърши първоначална регистрация на
употребявано полуремарке
марка „Bodex“, модел „KIS3WA“ с номер на рама SVSKIS000ES000296, закупено от търговско дружество в Република Словения. Към
заявлението са представени фактура за закупуване на превозното средство, ведно
с превод на български език; свидетелство за неговата регистрация - част 1 и
част 2, издадени от съответния компетентен орган на държавата - членка на ЕС; декларация (Приложение №2) и чуждестранните
регистрационни табели. При преценка на приложените документи административният
орган е приел, че заявителят не е представил документ за придобиване на
собствеността съгласно чл. 12а, ал. 1 , т. 5 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.
за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства (Наредба № І-45). Въз основа на това е издадена Заповед №330з-2924/03.12.2021г.
, с която е отказано да се извърши исканата първоначална регистрация. Тази
заповед е предмет на съдебен контрол в настоящето производство.
Оспореният акт е валиден административен акт, като издаден в предвидената
писмена форма от надлежно оправомощен
орган, в кръга на неговата териториална и материална компетентност. Той
обаче е незаконосъобразен, като постановен при допуснато съществено процесуално
нарушение и в противоречие с материалния закон.
Съгласно посочената разпоредба на чл. 12а, ал. 1, т. 5 от Наредба № І-45
при първоначална регистрация на превозно средство с регистрация в държава-
членка на ЕС собственикът следва да представи документи за придобиване на
собствеността с данни за идентификация на превозното средство (ПС). Следователно
законодателят въвежда две кумулативни изисквания- документ, установяващ
прехвърляне на собствеността на ПС и в него да се съдържат достатъчно данни за
идентификацията му. Към заявлението за регистрация е приложена фактура за продажба
на ПС, сключена между две търговски дружества. В мотивите си административният
орган не е посочил дали според него тази фактура не съставлява годен документ,
установяващ прехвърлянето на собствеността и защо. Съответно дали според него
тя е документ, установяващ прехвърлянето на собствеността, но в нея липсват достатъчно
данни за идентификация на ПС и какви. С оглед на това съдът намира, че
оспорената заповед не е надлежно мотивирана. Излагането на достатъчно пълни,
ясни и еднозначни мотиви е от съществено значение, тъй като осигурява
възможност на страната достатъчно ефективно и в пълен обем да организира своята
защита и обезпечава правилно упражняване на съдебния контрол. Случаите, когато
изложените мотиви не отговарят не тези изисквания, се приравняват на липсата на
мотиви, което съставлява съществено процесуално нарушение и е самостоятелно
основание по чл. 146, т. 3 от АПК за отмяна на административния акт.
Наред с това съдът намира за необходимо, да отбележи, че приложената
фактура съставлява надлежен писмен документ, установяващ прехвърлянето на
собствеността на процесното полуремарке.
Съгласно разпоредбата на чл. 144, ал. 1 от ЗДвП собствеността на моторните превозни средства се
прехвърля с писмен договор. Изискването касае моторните превозни средства,
които според легалното определение на § 6, т. 11 от ДР ЗДвП са пътно превозно
средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите
превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства.
Полуремаркето е пътно превозно средство, но не и моторно превозно средство ( по
арг. на § 6, т. 18 от ДР ЗДвП) и по отношение на него е неприложимо изискването
за форма на договора, предвидено в чл. 144, ал. 1 от ЗДвП.
Неприложимо е и изискването за форма, предвидено в чл. 144, ал. 2 от ЗДвП. Според
цитираната норма при прехвърляне на собствеността на регистрирани автомобили, на
регистрирани ремаркета с товароносимост над 10 тона, на регистрирани колесни трактори и на регистрирани мотоциклети с работен обем на двигателя над 350
cm³ … договорът следва да бъде сключен в писмена форма с нотариална
заверка на подписите на страните.
Анализът на нормата сочи, че тази разпоредба е приложима само в случаите, когато
се прехвърля собственост на ППС, които вече са били регистрирани в България и
то само по отношение на изчерпателно изброените там МПС и ППС. В казуса е
прехвърлена собствеността върху полуремарке, което не е било регистрирано на
територията на страната и не е от категорията МПС и ППС, посочени в чл. 144,
ал. 2 от ЗДвП.
Собствеността върху процесното полуремарке е прехвърлена с договор за
търговска продажба по смисъла на чл. 318 от ТЗ, който е оформен чрез фактура.
За тези договори липсват специални изисквания за валидност ( по арг. на чл.
293, ал. 1 от ТЗ).
Въз основа изложените съображения съдът приема, че представената фактура
съставлява доказателство за сключването на договора за продажба и за породените
от него права и задължения, включително и за прехвърляне на собствеността върху
ПС. Приемайки противното административният
орган е постановил своя акт в противоречие на материалния закон. Той следва да
се отмени, като преписката се върне за ново произнасяне при спазване на
дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателят
има право на сторените деловодни разноски. Същите са своевременно предявени и
доказани в размер на 350 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение от 300 лв. и
внесена държавна такса от 50 лв.
Мотивиран така и на основание чл.173, ал.2 във вр. с чл.172, ал.2 от АПК
Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №330з-2924/03.12.2021г. на ВПД началник на група „МПСВАНД“ към
Сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР- Разград
ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване
указанията на съда.
ОСЪЖДА ОДМВР-Разград да заплати на „СЕМДО ТРАНС“ ООД, гр. Разград сумата от 350 (триста
и петдесет) лева - дължими деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението
му пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ : /п/