№ 260138
гр.
Русе, 26.11.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Окръжен съд
Русе, Гражданска колегия, в публично заседание на осемнадесети ноември през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Антоанета Атанасова
при
секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело
№ 766 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Ищците Е.П.Д. и М.С.М., и двамата чрез
адв. Я.Д. САК твърдят, че на 9.11.2017 г. около 18:25 часа в гр. Русе по бул.
„Б.“ в посока към Дунав мост се движил лек автомобил „О. В.“ с рег. № UOL ***, управляван от Р.Б. с ЛНЧ
********** като пред блок № 310 реализира ПТП с
пресичащата от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила
пешеходка В. А. К. – тяхна м.. Местопроизшествието било посетено от дежурен
екип на ОДМВР Русе като бил съставен констативен
протокол за това. Вследствие пътния инцидент В.А.К.починала. Твърдят, че
смъртта й се дължи на уврежданията, получени непосредствено при катастрофата.
Заявяват, че настъпилата смърт на починалата приели изключително болезнено.
Загубата й довела до нестихващи болки и страдания. Заявяват, че приживе между
тях съществувала хармонична връзка, основана на взаимна обич и доверие. Липсата
на майчина опора щяла да ги съпътства в най-важните периоди от живота им –
отглеждане на деца и внуци, отговорността да бъдат родители и съпрузи без да
могат да разчитат на помощ, съвет или подкрепа от майка си. Твърдят, че
вследствие трагичния инцидент психическото им състояние било твърде тежко.
Загубили здравия си сън, често изпадали в депресивни състояния. Във връзка с ПТП отправили запитване към Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи за информация с цел установяване на
застрахователя, отговарящ/съдействащ за изплащане на щетите, причинени от лек
автомобил „О. В.“ с рег. № UOL ***. От там били
уведомени, че процесният автомобил бил с обичайно местопребиваване Ш.. Сезирали
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи с претенция за
изплащане на обезщетение вх. № 26201/28.06.2018 г. за претърпяната от тях щета
№ BG-18-S-00313. В 3-месечния срок не получили
произнасяне по нея. Претендират обезщетение от по 200 000 лв. за всеки от
тях за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
получени като пряка и непосредствена последица от загубата на майка им В.А.К.,
ведно със законната лихва от 28.09.2018 г. – датата на изтичане на тримесечния
срок за произнасяне, предвиден в чл. 496, ал. 1 до
окончателното изплащане, а ищцата Е.П.Д. претендира и 338,50 лв. обезщетение за
претърпени имуществени вреди за погребение на починалата, ведно със законната
лихва, считано от 11.11.2017 г. – датата на
извършеното плащане до окончателното изплащане, както и разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ чрез адв. М.К. САК
е депозирало отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по
основание и размер. Намира претенциите на първо място за неоснователни като
оспорва посочения в исковата молба механизъм на ПТП и
причините за неговото настъпване. Оспорва твърдението за противоправно
поведение от страна на водача Р.Б., респ. за извършени от него нарушения на
ЗДвП, както и че същият има вина за настъпване на процесното
ПТП. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата В.А.К.. Оспорва качеството на ищците на „увредени лица“ по смисъла
на чл. 498, ал. 2 , вида и обема на твърдените от
тях вреди и размера на претендираните обезщетения.
Отделно, изцяло оспорва исковете за присъждане на лихва по претенциите за
неимуществени и имуществени вреди като неоснователни. Претендира разноски.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
От приложения по
делото КПП № 1246/286 се установява, че на 9.11.2017 г. в 17:25 ч в гр. Русе, по
бул. „България“, в посока Дунав мост е настъпило ПТП
с участието на лек автомобил „О. В.“ с рег. № UOL***,
управляван от Р.Б., гражданин на Р Словакия и пешеходката В. А. К., при което
последната починала. По повод на това било образувано ДП № 5127/2017 Г. /ДП №
2471/2017 по описа на ОДМВР/ по реда на чл. 212, ал.
2 НПК срещу неизвестен извършител, водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
„в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК. Досъдебното производство е
приключило с влязло в сила Постановление от 13.07.2021 г. на зам. окръжния
прокурор на ОП Русе, с което
наказателното производство било прекратено.
От приложеното по делото
Удостоверение се установява, че В.А. К., поч. на
9.11.2017 г. е оставила за свои законни наследници децата си Е.П.Д. и М.С.М. –
ищци по делото.
Приложена е отправената от ищците
до ответника претенция за изплащане на обезщетение вх. № 26201/28.06.2018 г. за
претърпените от тях щети № BG-18-S-00313, както и
отговор на тяхно запитване до Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи, от който се установява, че лек автомобил „О. В.“ с рег. № UOL *** е с обичайно местопребиваване Ш. към датата на
събитието.
Към доказателствения
материал са приобщени и две фактури с приложени касови бонове, издадени от ОП
Обреден дом Русе на името на ищцата Е.Д. като получател, и двете от 11.11.2017 г., удостоверяващи сторени от нея разходи съответно
за 42 лв. и за 296,50 лв. за погребение.
По делото е приета СМЕ, вещото лице
по която дава заключение, че непосредствената причина за настъпване на смъртта
на В. К. са установените тежки, несъвместими с живота травматични увреждания на
централната нервна система и вътрешните органи и остра кръвозагуба в рамките на
съчетана травма. Налице е пряка причинно- следствена връзка между причината за
смъртта на К. и установените травматични увреждания, които добре отговарят да
бъдат получени при ПТП на 9.11.2017 г.
За установяване на търпените от
ищците неимуществени вреди са ангажирани гласни доказателства.
Св. П. В. Д. - първа
братовчедка на ищцата дава показания, че Е. е глухоняма. Поради това била особено близка с майка си,
нуждаела се от нейната подкрепа, майка й била „нейните уши“. Дълги години двете
живеели сами и поради това били особено близки. От първи до четвърти клас Е.
учела в гр. Т. в специализирано училище, а след това в Пловдив, където си
намерила партньор и създала семейство. Това било около 1987 г. - 1988 г. По
време на обучението си и в гр.Търговище, и в гр. Пловдив, Е. живеела на
общежитие. Майка й я посещавала докато била ученичка. Летните ваканции се
прибирала в гр. Русе като си ходела и на
с. П., където до един момент живеела майка й. Родителите на съпруга й, както и майката
на Е. помагали много на семейството в отглеждането на децата. Свидетелства, че
леля й Величка ходела от време на време в почивните си дни в гр. Пловдив,
оказвала и финансова помощ. Срещали се често и по празници. Около година-две,
лелята на свидетелката – пострадалата В. гледала малката дъщеря на Е. - В. в
гр. Р. преди детето да тръгне на училище.
Свидетелства още, че Е. понесла
много тежко смъртта на майка си. Била в депресия, тъй като майка й била здрава
жена и смъртта й била неочаквана. Погребали я в с. П.. Е. и семейството й през
3-4 месеца си идвали и ходели на гроба й, спазвали християнските канони, почитали
според тях мъртвата. Към настоящия момент Е. не работела. Изнася данни, че се
наложило преди 3-4 месеца да напусне работа, тъй като е била много разстроена и
не можела да я върши както трябва. Според свидетелката Е. била получавала
нервни кризи, защото много често викала Бърза помощ и влизала в болница.
Свидетелката Д.М.М.
- дъщеря на ищеца М.С.М. и племенница на
ищцата Е.П.Д. дава показания, че живее заедно с баща си и майка си в гр. Свищов.
Свидетелства, че отношенията между баща й и баба й били особени, баща й не
обичал да говори за нея, не знаела нищо за детството му. Поддържали връзка по
телефона, чували се предимно по празниците. Според свидетелката отношенията им
били добри. Свидетелства, че никога не се е срещала с баба си лично, нито пък е
говорила с нея. Не си спомня кога за първи път баща й казал, че има баба в гр.
Русе. Показал й веднъж нейна снимка, но не си спомня как е изглеждала. Изнася
още данни, че баща й работел на корабите и когато баба й починала тъкмо се бил
прибрал. От вида му усетила, че нещо се е случило и той й обяснил, че баба й
починала в гр. Русе при катастрофа, при която била блъсната от кола. Свидетелства,
че баща й е по-затворен човек, но от външния му вид усетила, че има някаква
промяна. Според свидетелката очевидно преживявал смъртта на майка си. Не
изглеждал добре, мълчал. Не знае дали баща й е бил на погребението на баба й,
нито пък дали е отбелязал по някакъв начин това събитие, тъй като от 2017 г. е
студентка в София и не винаги се засичат с баща си в дома им в Свищов поради
работата му.
С оглед установяване на механизма
на ПТП от страна на ответника са ангажирани гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля Р.Б.. Той дава показания, че участвал в ПТП,
което се случило преди около две години, към края на годината, преди зимата, в
тъмната част на деня. Прибирал се от работа към къщи, движейки се с автомобила си
в посока от КАТ към Дунав мост. Малко преди да стигне до турския паркинг, който
се намирал вдясно на платното, където имало и спирка на градския транспорт,
която била на около 100-150 метра преди паркинга, се случила катастрофата. До
тази спирка имало подлез. Спирката била вдясно на платното. Нямало улично
осветление. Свидетелства, че по платното за движение имало два автомобила – неговия
и още един. Той се намирал в лявата лента за движение, в дясната бил другият
автомобил, който се движел пред него. И двата автомобила се движели с
допустимата скорост съгласно ограниченията. Свидетелства, че задната част на
автомобила, който се движел малко преди него в дясната лента, бил на около пет
метра, когато изведнъж на платното излязла една жена. Изнася данни, че нямал
видимост към дясната страна поради движещия се там автомобил. Първоначално не
разбрал, че това което е излязло на платното е човек, помислил, че е животно.
Разбрал го едва когато се случила катастрофата и слязъл от автомобила. Включил
аварийните светлини и тръгнал да бяга към това, което било паднало. Тогава
разбрал, че е жена. Тя била с тъмни дрехи. Изпаднал в шок, взел телефона и се
обадил на 112, за да съобщи за случилата
се катастрофа.
Изнася още данни, че когато
блъснатата жена излязла на платното, движещият се вдясно от него автомобил,
който бил по-напред, имал време да реагира, тъй като там пътят се разширява в
дясната част. Излязлата на пътя жена вече нямало как да реагира и се озовала в неговата
лента за движение, все едно искала да пресече още по-бързо и да премине
платното докрай. Изнася данни, че нямал възможност да реагира и спрял едва при
удара. Свидетелства още, че на мястото на ПТП няма ограждения. Имало подлез в непосредствена близост, на около
два-три метра от спирката като не знае дали е използваем. Блъснатата жена
пресичала платното отдясно наляво като я ударил с предната дясна част на
автомобила си. Свидетелства, че се движел на къси светлини, с около 50 км/час.
Не си спомня дали асфалтът бил сух или мокър, както и дали имало или не мъгла.
За изясняване на механизма на ПТП по делото са приети САТЕ и
две допълнителни САТЕ. Вещото лице по тях е изготвило
мащабна скица на мястото на произшествието въз основа на данните от огледния протокол и дава следното заключение:
Произшествието е станало до автобусна
спирка № 162 Оргахим Изток, която е използвана за ориентир на огледа. По
източното платно на бул.“Б.“ според експерта няма улично осветление. Такова има
по западното платно. Разстоянието между стълба от уличното осветление, който е
монтиран на автобусната спирка на западното платно на бул. „Б.“ и автобусната
спирка № 162 Оргахим Изток, която е използвана за ориентир при огледа е 48
метра. На 32,5 м от ориентира има пешеходен подлез, който не е осветен, а по
стълбите му има поникнали малки дървета и много боклуци.
От данните в делото вещото лице определя,
че непосредствено преди произшествието л. а. „О. В.“ се е движил в лявата лента
на източното платно на бул.“Б.“, по посока към Дунав мост със скорост около 60
км/ч. Пешеходката е пресичала платното пред автомобила - отдясно наляво спрямо
посоката му на движение със скорост около 3,2 км/ч. Пострадалата е вървяла
перпендикулярно на надлъжната ос на пътя. Мястото на началото на сблъсъка между
предната дясна част на л. а. „О.В.“ и тялото на пешеходката е било в дясната
половина на лявата лента на източното платно на бул.“Б.“ - по посока към Дунав
мост.
Експертът, съобразявайки уврежданията
по автомобила заключава, че ударът е бил между дясната част на предната броня,
предния капак вдясно и челното стъкло, като е започнал в дясната част на
предната броня.
Според вещото лице произшествието е
станало през тъмната част на денонощието. Пътната настилка е била суха.
Видимостта е била в границите на осветената от автомобилните фарове зона в граници
около и над 2 лукса. За водача на л. а. „О. В.“ видимостта надясно е била
ограничена от л. а. „П. ***“, който се е движил на около 5 м пред него в
дясната лента. Експертът разяснява, че на къси светлини осветената зона пред
автомобила има асиметрична форма. Участъкът от пътя в района на произшествието
е прав и равен. Надлъжният наклон при спускане (посоката на движение на л. а. „Опел“)
е 1,5 – 2 %. Видимостта напред е около и над 200 м. От такова разстояние
пешеходката е имала възможност да види фаровете на приближаващ към нея
автомобил.
Вещото лице дава още заключение, че опасната
зона за спиране на л. а. „О.“ за скорост на движение 60 км/ч е 52,5 м. Отстоянието, на което се е намирал л. а. „О.“ в момента, в
който за водача му се е открила видимост към пострадалата е било около 46,7 м. Този
момент вещото лице е приело, че е моментът, в който тя е излязла от коридора на
л. а. „П. ***“. От сравняване на опасната зона за спиране на л. а. „О.“ за
установената скoрост на движение - 52,5 м с отстоянието му от мястото на удара към момента в който е
възникнала опасност за движението от технически характер - 46,7 м следва
извода, че Р.Б. не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара.
В о. с. з . изрично уточнява, че е направил изследването при положение, че
видимостта на водача на л. а. „О. В.“ надясно е била ограничена от л. а. „П. ***“.
Разяснява още, че изследването е направено при условие, че пострадалата е
изминала около 2,5 метра по платното за движение след като е излязла от
коридора на л. а. „П.“. Не е съобразявал надлъжното разстояние между двата
автомобила, както и показанията на св. Бараж, че движещият се пред него
автомобил е имал време да реагира, тъй като на местопроизшествието пътят се разширява
в дясната част.
Според
експерта пешеходката не е пресичала платното за движение на място,
предназначено за тази цел, но е имала технически възможности да предотврати ПТП, ако е пресичала на място, предназначено за тази цел
или ако в конкретната пътно-транспортна ситуация преди да навлезе на платното
за движение се е съобразила с интензивното движение по него, разстоянията до
приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение.
Изследванията в експертизата са направени като
за начало на възникване на опасността от технически характер е приет момента, в
който пешеходката е излязла от коридора на л. а. „П.“ и навлязла във видимата
за водача на л.а. „О. В.“ зона. Причина за възникване на произшествието от технически
характер според вещото лице е навлизането на пешеходката в коридора на л. а. „О.“,
в опасната му зона за спиране.
По
делото е назначена и приета и допълнителна САТЕ
вещото лице, по която дава отговор на въпросите дали влияе и как поведението на
автомобила, движещ се в дясната лента на видимостта на водача на л. а. „О. В.“,
каква е опасната зона за спиране на л. а. „П.“ и кога водачът на л.а. „П.“ е
предприел спиране, за да не настъпи удар с пешеходеца. Според експерта, при
условие че фаровете на л. а. „П.“ са нормално регулирани, то те са осветявали
дясната пътна лента на разстояние около 40-50 м пред този автомобил. При това
условие следва, че водачът на л. а. „Опел“ е имал техническа възможност да
възприема обекти и в коридора на л. а. „П.“, поради осветената зона от фаровете
на този автомобил. Видимостта при тези условия за водача на л. а. „Опел“ е
динамична и зависи от разстоянието между двата автомобила и надлъжното
разположение на траекторията на пешеходката спрямо автомобилите.
Вещото
лице заключава, че анализът на данните в делото показва, че технически не е
възможно л. а. „О.“ да се е движил на 5-10 м зад л. а. „П.“ преди удара с
пешеходката. От мащабната скица и от кинематичния анализ на движението на двата
автомобила, с оглед движението на пешеходката се определя, че към момента в
който пострадалата е навлязла в коридора на л. а. „П.“ разстоянието между
предните части на двата автомобила е било около 46,7 м. Към този момент водачът
на л. а. „О.“ е имал видимост към мястото, където пешеходката е навлязла в
коридора пред л. а. „П.“. Опасната зона
за спиране на л. а. „П.“ за скорост на движение 60 км/ч е 52,5 м. Изследванията
показват, че л. а. „П.“ е бил най-малко на около 31,84 м преди пострадалата,
когато тя е навлязла в коридора на движение на този автомобил. В. К. е
преминала през коридора, по който се е движил л. а. „П.***“ и го е напуснала
без да е имала съприкосновение с този автомобил. В делото няма данни кога, с
каква интензивност и с каква продължителност е спирал водачът на л. а. „Пежо“.
Приета е допълнителна САТЕ вещото лице по която след изготвена мащабна скица дава
заключение, изследвайки и анализирайки данните в делото, че пешеходката е
навлязла във видимата за Р.Б. зона на дясната лента на платното за движение на
бул.„Б.“, когато предната част на л. а. „О.“ се е намирала на разстояние около
78,5 м преди мястото на удара. От мащабната скица и от кинематичния анализ на
движението на двата автомобила с оглед движението на пешеходката се определя, че към момента в който
пострадалата е навлязла в коридора на л. а. „П.“ разстоянието между предните
части на двата автомобила е било около 46,7 м. Към този момент, в конкретната
пътно-транспортна ситуация, при изправната осветителна система на л.а. „О.“
водачът му е имал техническа възможност да види пешеходката в мястото, където
тя е навлязла в коридора пред л. а. „П.“. Приложил е и мащабна скица. Според
експерта когато пешеходците са облечени с дрехи с по-ярки цветове и/или са със светлоотразител
върху връхните си дрехи стават по-лесно забележими за водачите на
автомобили при движение в тъмната част на денонощието.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявени
са обективно и субективно съединени искове по чл. 511, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 45 и чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 511, ал. 3 в случаите на ал. 1 увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда само ако кореспондентът или бюрото не са се
произнесли по подадената претенция в срока по чл. 496, ал. 1 , отказано е изплащане на обезщетение или ако увреденото
лице не се е съгласило с размера на обезщетението, като съответно се прилага чл.
380 , поради което процесуална предпоставка за
допустимост на иска е извънсъдебно заявена претенция за доброволно уреждане на
спора. Ответникът не оспорва обстоятелствата - основание на претенцията, а
именно застрахователят на водача на МПС, което се намира извън територията на
страната да няма кореспондент за територията на Република България.
Легитимацията на ответника се аргументира и с разпоредбата на чл. 511, ал. 3 , съгласно който текст в случаите на съдебен иск,
произтичащ от застрахователно събитие по чл. 511, ал. 1 или 2, и при спазване
на реда по чл. 511, ал. 3 , бюрото е единствено процесуално легитимирано пред
компетентния български съд, освен ако искът е предявен срещу застрахователя на
виновния водач. Кореспондентът на този застраховател не е процесуално
легитимиран по исковете по изречение първо.
В случая по делото е установено, че лек
автомобил „О. В.“ с рег. № UOL *** е обичайно
пребиваващ на територията на Ш., както и че преди подаване на исковата молба /на
28.06.2018 г./ ищците са отправили
пред НББАЗ писмена покана за заплащане на
обезщетение, но в тримесечния срок по чл. 496, ал. 1
от КЗ Бюрото не се е произнесло по така
предявената претенция. С оглед на това предявените искове по чл. 513, ал. 1, вр. чл.
511, ал. 3 са допустими.
За
да се ангажира отговорността на ответника НББАЗ в
хипотезата на чл. 513, ал. 1 , освен специфичните предпоставки на чл. 511, ал. 1 , следва да се установят и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител, застрахован по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" в държава – членка,
а именно: че застрахованият водач на МПС е осъществил спрямо ищците деяние,
съставляващо деликт чл. 45 ЗЗД -
противоправно негово поведение, настъпване на
твърдените от ищците вреди, причинна връзка между противоправното
поведение и настъпилите вреди, като вината се презумира
Безспорно е установено, че на 9.11.2017
г. около 18:25 часа в гр. Р.по бул. „Б.“ в посока към Дунав мост в резултат на ПТП, реализирано от лек автомобил „О. В.“ с рег. № UOL ***, управляван от Р.Б. с ЛНЧ
********** е починала майката на ищците В. А. К..
От
приетите по делото писмени доказателства – КПП, протокол за оглед, основна и
две допълнителни САТЕ се установява механизмът на ПТП. Настоящият състав намира, че следва да кредитира
заключението на вещото лице по двете допълнителни експертизи относно
възможността за предотвратяване на произшествието от страна на св. Р. Бараж, доколкото същите
са обосновани с обективните находки и данните от огледния
протокол. По тях вещото лице е категорично, че пострадалата В. К. е навлязла
във видимата за водача на л. а. „О.“ зона на дясната лента на платното за
движение на бул.„Б.“, когато предната част на управлявания от него автомобил се
е намирала на разстояние около 78,5 м преди мястото на удара. Фаровете на л. а.
„П.“, движещ се в дясната пътна лента са я осветявали на разстояние около 40-50
м пред този автомобил. Поради това водачът на л. а. „О.“ е имал техническа
възможност да възприема обекти и в коридора на л. а. „П.“, поради осветената
зона от фаровете на този автомобил. От сравняване на опасната зона за спиране
на л. а. „О.“ за установената скoрост на движение -
52,5 м с отстоянието му от мястото на удара към
момента в който е възникнала опасност за движението от технически характер -
78,5 м следва извода, че Р.Б. е имал техническа възможност да спре преди
мястото на удара.
От този
експертен извод следва, че водачът на л. а. „О.“ е нарушил общата разпоредба на
чл. 20, ал.2 ЗДвП, установяваща задължение на водачите на пътни превозни
средства при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. С оглед на това следва да се приеме, че процесното
ПТП е причинено в резултат на противоправно
поведение на водача на л. а. „О.“, а презумпцията за вина не е опровергана по
делото.
Спорен по
делото е и въпросът имат ли ищците качеството на „увредени лица“ по смисъла на
чл. 498 и претърпели ли са и в какъв размер
неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на тяхната майка.
На първо място следва да се отбележи,
че материалноправната им легитимация и наличието на
роднинска връзка, които са безспорни по делото, не са достатъчни, за да бъдат
уважени исковете им за обезщетение. Най-близките на починалия по смисъла на
Постановление на Пленума на ВС № 4/61 г. и Постановление на Пленума на ВС №
5/69 г. се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на
съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко,
непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални
болки и страдания от загубата му. Не съществува обаче законова презумпция за
възмездяване, изключваща задължението за доказване на съдържанието на
съответната връзка, която да удовлетворява най-малко обичайното съдържание на
връзка родител–дете. Правото на
най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде
реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е
претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно
чл. 52 ЗЗД. В този смисъл е Решение №93/27.11.2020 по дело № 2013/2019 на ВКС, ТК,
I т.о.
По
отношение на ищеца М.М. настоящият състав намира, че не
се доказа съществувалите между него и починалата му майка отношения да са се
отличавали с дълбока
привързаност. Напротив, установи се, че те дори са били лишени от обичайното съдържание
на връзката дете – родител, която предпоставя взаимна грижа и помощ, морална подкрепа, доверие
и съпричастност с нуждите и проблемите на другия, каквито в настоящото
производство не бяха установени при носена от ищеца доказателствена тежест за пълно
и главно доказване. Единствените релевирани от него
доказателства са показанията на неговата 20 годишна дъщеря, които безпротиворечиво сочат, че баща й и нейната баба са поддържали
спорадични контакти, по телефона. Свидетелката изнася данни, че изобщо не е
познавала баба си, че в семейството им никога не се е говорело за нея. Съдът
отчита и обстоятелството, че ищеца и починалата му майка са живеели в различни
населени места като се установи също така, че поради своята трудова
ангажираност М. често е отсъствал от страната. Такава близост, каквото се
установи по делото, според настоящия състав не легитимира материалноправно
ищеца М. да претендира обезщетение, независимо от фактическата му родствена
връзка с пострадалата. Предявеният от него иск е неоснователен и като такъв
следва да се отхвърли.
По отношение на ищцата Е. К. се установи, че макар
двете с майка й да са живеели самостоятелно, в различни населени места, са били
близки и между тях са били установени
отношения на привързаност и заинтересованост, взаимна обич и уважение, които
характеризират връзката родител-дете. Починалата В.К. е била видима опора за
своята дъщеря и нейното семейство, както морално, така и финансово. Подпомагала
я е в отглеждането на родените от брака й деца. От подобна помощ ищцата се е
нуждаела осезаемо и предвид обстоятелството, че e била глухоняма, а децата й не.
Установи се също по делото, че смъртта на В.К. е предизвикала у ищцата внезапна
загуба на обичан близък човек, на когото е можела да разчита за помощ и
подкрепа. Доказа се, че Е. К. е претърпяла негативни емоционални преживявания
от смъртта на майка си, но не се доказаха претърпени значителни неимуществени
вреди, твърдени в исковата молба- че психическото й състояние било твърде
тежко, че загубила здравия си сън, че често изпадала в депресивни състояния. Поради това, съдът намира за основателно
направеното възражение от страна на ответника за прекомерност на така претендираното обезщетение.
При тези фактически
данни, като отчита и обществения критерий за справедливост, съществуващите в
страната обществено - икономически условия на живот, съдебната практика по
аналогични случаи, като взема предвид и житейски оправданото, както и
обстоятелството, че установената в чл. 52 ЗЗД свобода за
преценка на съда не е безгранична, а следва да се съобразява и с принципа за
забрана на обогатяването на пострадалия, съдът определя общият размер на
обезщетението на засегнатите неимуществени ценности, установени за ищцата Е. К.
на 100 000 лв. Съдът съобразява още и обстоятелството, че макар пострадалата да е била нейна майка,
ищцата е възрастен, пълнолетен човек, не е била отглеждана от майка си, не е
била зависима от нея.
Съвкупният анализ на събраните по делото
доказателства налага категоричния извод, че от процесното
ПТП ищцата Е. К. е претърпяла освен неимуществени
вреди и имуществени такива, изразяващи се в сторените от нея разходи за
погребение на починалата. Същите се претендират в общ размер на 338,50 лв. като
за възстановяване на тези разходи по делото с исковата молба са представени и
приети от съда писмени доказателства - фактури и касови бонове. Съдът намира,
че тези разходи са вреди, които да са пряка и непосредствена последица от
настъпилото ПТП и същите следва да се овъзмездят от ответника, поради което предявеният иск за
заплащането им следва да се уважи.
Изведеният извод за основателност на исковете на Е. К. налага да бъде разгледано и
въведеното от страна на ответника възражение за съпричиняване. При съпричиняването
приносът на увредения трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на
определени действия или въздържане от такива, както и да е доказан, а не
хипотетично предполагаем. В този смисъл са както принципните постановки,
застъпени в т. 7 на ППВС 17/1963 г., така и трайната
съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/ 2008г. ВКС,
II т.о.; Решение № 206/12.03.2010г. по т.д. № 35/ 2009г., ВКС, II т.о.
и др.
От събраните по делото доказателства безпротиворечиво се установи, че пострадалата В. А. К. е
предприела пресичане през тъмната част от денонощието, облечена в тъмни дрехи,
на място, което не е обозначено с пешеходна пътека. Установи се също така, че
пострадалата не се е съобразила с приближаващите се пътни превозни средства и
тяхната скорост, фаровете на които е могла да възприеме. Според приетата по
делото САТЕ В. К.е могла да забележи приближаващите
се леки автомобили и да ги пропусне, но въпреки това е предприела пресичане на
пътното платно. По този начин е нарушила
разпоредбата на чл. 113, ал. 2 ЗДвП, предвиждаща, че извън
населените места и по двулентовите двупосочни пътища
в населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те
могат да пресичат платното за движение и извън определените за това места, като
при това спазват правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4 (преди да навлязат на платното
за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства; да не
удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост
на платното за движение и да не преминават през ограждения
от парапети или вериги). В случая са осъществени действия, станали причина за
настъпване смъртта на пострадалата, които
съдебната практика определя като основание за намаляване на дължимото
обезщетение. Възражението на ответника по чл. 51 ЗЗД е основателно. Като отчита
спецификата на поведението на пострадалата и съобразно съдебната практика,
съдът приема че степента, в която загиналата Величка Кръстева е допринесла за настъпване
на вредоносния резултат е 50 %.
Съобразно така приетото,
следва обезщетението за неимуществени вреди следва да се редуцира на
50 000 лв., а за имуществени вреди на 169,25 лв. като се отчете съпричиняването с 50 % на пострадалото лице.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответникът, чиято отговорност е еквивалентна с тази на застраховател
по ЗГО, дължи мораторна
лихва върху обезщетението за вреди. Според актуалната съдебна практика, обективирана в Решение № 167 от 30.01.2020 г. по т. д. №
2273/2018 на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 128 от
04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, ТК, I
т. о. и др., която се споделя и от настоящия съдебен състав, мораторна лихва върху обезщетението се дължи, считано от
момента на сезирането на застрахователя, тъй като той отговаря освен за
собствената си забава още и за забавата на застрахования, с оглед
функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността
на делинквента.
С оглед липсата на други данни по
делото, настоящият състав приема, че ответникът е уведомен за застрахователното
събитие на 28.06.2018 г. с предявяване на претенциите от увредените лица.
Следователно от 28.06.2018 г. до 28.09.2018 г. Бюрото дължи законна лихва за
забава върху присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди на
основание чл. 429, ал. 3, във връзка с чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2,
т. 2 КЗ. След изтичане на тримесечния срок по чл.
496, ал. 1 , т. е. след 28.09.2018 г. ответникът
дължи законна лихва за собствената си забава по чл. 497, ал. 1 . Доколкото обаче законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди се търси само от 28.09.2018 г., то /за да не се допусне
произнасяне свръхпетитум/ обезщетението за
неимуществени вреди следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от
28.09.2018 г. до окончателното плащане.
Що се отнася до законната лихва върху
обезщетението за имуществени вреди, такава се претендира от 11.11.2017 г. Предвид гореизложеното, искането за присъждането
й за периода от 11.11.2017 г. до 27.06.2018 г. е
неоснователно и следва да се отхвърли. Законна лихва следва да бъде присъдена
от 28.06.2018 г., когато е предявена претенцията пред ответника.
По
разноските:
С оглед изхода на спора разноски в
полза на ищеца М.М. не следва да бъдат присъждани.
Видно от материалите по делото, ищцата Е. К.а е сторила
разноски за производството пред настоящата съдебна инстанция в общ размер на 856,30
лв., от които 100 лв. за държавна такса, 582,80 лв. – общо платени депозити за
вещи лица, за които е удостоверено, че са платени само от нея и 173,50 лв.,
представляващи половината от довнесения депозит по първата допълнителна
експертиза, по който вносител е пълномощникът и на двамата ищци. Съобразно уважената част на исковете
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата Е. К. има право на 214,44 лв. разноски.
Оказаната й от адв. Я.Д. правна
защита и съдействие е при условията на чл. 38, ал. 2 вр. ал.1, т. 2
от Закона за адвокатурата, което
изрично е посочено в приложеното по делото пълномощно /л. 288/. С оглед изхода
на спора и предвид своевременно направеното искане в полза на пълномощника на
ищцата следва да се присъди адвокатско възнаграждение съобразно уважените
размери на исковете. Цената на предявения иск за неимуществени вреди е 200 000
лв. Минималното адвокатско възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ на
ищеца адвокат Я.Д. съобразно този материален интерес е 5530 лв
– чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. Искът за неимуществени
вреди обаче е уважен за размер от 50 000 лв. и е отхвърлен до пълния му
предявен размер от 200 000 лв. Поради това присъденото на адв. Я.Д. адв.
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1,
т. 2 ЗАдв. по иска за неимуществени вреди следва да
бъде редуцирано съразмерно на уважената част от иска, т. е. на 1382,50 лв.
Цената на предявения иск за имуществени вреди е 338,50 лв. Минималното
адвокатско възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ на ищеца адвокат Я.Д.
съобразно този материален интерес е 300 лв. – чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. Искът за имуществени вреди е уважен за размер от 169,25 лв. и е
отхвърлен до пълния му предявен размер от 338,50 лв. Поради това присъденото на
адв. Я.Д. адв. възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 вр.
ал. 1, т. 2 ЗАдв. по иска за имуществени вреди следва
да бъде редуцирано съразмерно на уважената част от иска, т. е. на 150,00 лв.
Или общо НББАЗ следва да заплати на адв. Я.Д. като
пълномощник на Е. К. 1532,50 лв.
Ответникът също претендира
присъждане на съдебно-деловодни разноски по делото, които съдът от
представените документи констатира, че възлизат на 15264 лв. с вкл. ДДС за адв.
възнаграждение, 376,80 лв. възнаграждения на вещите лица, 5 лв. държ. такса за издаване на удостоверение и 15 лв. депозит за
свидетел. Относно платеното адв.
възнаграждение е своевременно въведено от пълномощника на ищците възражение за
прекомерност, което съдът намира за основателно. Доколкото не е конкретизиран
размерът на платеното по всеки от исковете следва да се приеме, че адв.
възнаграждение е заплатено съобразно общата цена на трите обективно и
субективно съединени претенции, или върху материален интерес 400 338,50 лв. Минималното адвокатско възнаграждение
съобразно този материален интерес е 6644,12 лв. с вкл. ДДС – чл. 7, ал. 2, т. 5
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. Съобразявайки фактическата и правна сложност на
делото, съдът намира, че претендираното от пълномощника
на ответника възнаграждение следва да бъде редуцирано до 8000 лв. с вкл. ДДС.
Така, общо сторените от ответника разноски възлизат на 8396,80 лв. От тях
предвид изцяло отхвърлената претенция на ищеца М.М. в
полза на НББАЗ следва да се присъдят 4194,85 лв. В
полза на ответника следва да се присъдят и 3149,69 лв. съразмерно на
отхвърлената част от исковете на ищцата Е. К..
На основание чл. 83, ал. 2 ГПК ищцата е освободена от внасяне на държавна такса по иска й за
неимуществени вреди за сумата от 7950 лв. С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда
авансираната от бюджета на съдебната власт съобразно уважения размер на иска
сума за държ. такса в размер на 1950 лв. /2000 лв. –
50 лв. внесени от ищцата/
Мотивиран така, Русенският окръжен съд:
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
превозвачи“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Г. И.“ №*, ет. * ДА
ЗАПЛАТИ на Е.П.Д., ЕГН ********** *** СУМАТА
от 50 000 лв. обезщетение по чл. 432, ал.1 за
неимуществени вреди, представляващи претърпени болки и страдания, вследствие
смъртта на майка й В. А. К., починала в резултат на ПТП
от 09.11.2017 г. в гр. Р. по бул. „Б.“, виновно причинено от Р.Б. с ЛНЧ ********** като водач на лек автомобил „О. В.“ с рег. №
UOL***, ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.09.2018 г. до
окончателното й изплащане, както и СУМАТА
от 169,25 лв., представляваща имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.06.2018 г. до
окончателното й изплащане като ОТХВЪРЛЯ иска
за неимуществени вреди за горницата над 50 000 лв. до пълния предявен
размер от 200 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 28.09.2018
г., иска за имуществени вреди за горницата над 169,25 лв. до пълния предявен
размер от 338,50 лв., ведно със законната лихва считано от 11.11.2017 г. както и иска за заплащане на законна лихва върху
присъдената главница от 169,25 лв. за периода от 11.11.2017
г. до 19.06.2018 г. като неоснователни и
недоказани.
ОТХВЪРЛЯ иска на М.С.М., ЕГН **********
*** против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни превозвачи“, ЕИК ********* за заплащане на сумата от 200 000 лв. обезщетение по чл.
432, ал.1 за неимуществени вреди, представляващи
претърпени болки и страдания вследствие смъртта на майка му В. А. К., починала
в резултат на ПТП от 09.11.2017 г. в гр. Р.по бул. „Б.“,
виновно причинено от Р.Б. с ЛНЧ ********** като водач
на лек автомобил „О. В.“ с рег. № UOL ***, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 28.09.2018 г. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни превозвачи“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г.И.“ № *, ет. * ДА ЗАПЛАТИ на Е.П.Д., ЕГН ********** *** СУМАТА от 214,44 лв. разноски пред настоящата инстанция на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
съразмерно на уважената част от исковете й.
ОСЪЖДА Е.П.Д., ЕГН **********
*** ДА
ЗАПЛАТИ
на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни превозвачи“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „Г.И.“ № *, ет. *СУМАТА от 3149,69 лв.
разноски пред настоящата инстанция на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно на отхвърлената част от исковете й.
ОСЪЖДА М.С.М., ЕГН **********
*** ДА
ЗАПЛАТИ
на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни превозвачи“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „Г. И.“ № 2, ет. 2 СУМАТА от 4194,85 лв.
разноски пред настоящата инстанция на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни превозвачи“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г.И.“ № *, ет. * ДА ЗАПЛАТИ на адв. Я.Д.Д., ЕГН ********** *** като пълномощник на Е.П.Д., ЕГН **********
СУМАТА от 1532,50
лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство по делото
на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв.
ОСЪЖДА Сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни превозвачи“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г.И.“ № * ет. * ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Русе в Райфайзенбанк (България) ЕАД,
Русе BIC: ***, IBAN:
***
в размер на 1950,00 лв. на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Велико Търново в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: