Р
Е Ш Е
Н И Е № 267
Гр. Пловдив, 21.01.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, І граждански състав, в публично заседание нa шестнадесети януари две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: Анета Трайкова
при участието на секретаря Цвета Тошева, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 13636 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба, подадена от „Фаркол“ АД с ЕИК *********, срещу „Медицински център
Велаклиник“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. Любен Каравелов № 2, етаж 2.
Предявен
е иск за признаване за установено в отношенията между страните, съществуването
на парично вземане в размер на сумата от 516,49 лева, представляваща сбор от главници от
неплатени фактури, а именно: фактура № ***от 07.09.2017 г. с падеж 08.09.2017
г.; фактура № ***от 08.09.2017 г. с падеж 09.09.2017 г.; фактура № ***от
16.09.2017 г. с падеж 17.09.2017 г.; фактура № ***от 05.10.2017 г. с падеж
06.10.2017 г.; фактура № ***от 12.10.2017 г. с падеж 13.10.2017 г.; фактура № ***от
19.10.2017 г. с падеж 20.10.2017 г., ведно със зак. лихва върху тази сума,
считано от 19.06.2018г. до окончателното й изплащане, възникнало на
основание сключена между страните
покупко-продажба на лекарствени продукти, за които суми е била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по член 410 ГПК по ч. гр. дело № 10144 по
описа на ПРС за 2018 година. Претендират се направените разноски за заповедното
производство, както и тези по настоящото производство.
Ищецът сочи, че
е в търговски взаимоотношения с ответното дружество, като последното дружество
е купувало от ищеца различни лекарствени продукти, за които покупко-продажби са
съставени фактури и експедиционни протоколи, подписани от представител на
ответното дружество. Ищецът твърди, че от страна на ответника не е извършено
плащане, с обяснението за временно материално затруднение.
Ищецът твърди,
че описаните във фактурите продукти са доставени в срок на ответното дружество,
а поради забава в плащането им, се дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до датата на окончателното изплащане.
В законоустановения срок не е постъпил
отговор от ответника.
Съдът, съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във
връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание член 422
ГПК вр. с член 415 ГПК, вр. с член 318, ал. 1 от ТЗ.
Безспорно е, че между
страните по делото няма сключен единен договор за доставка на лекарствени продукти, но те са
в трайни търговски отношения. Твърдението по исковата молба на ищеца е, че в качеството на продавач и доставчик на лекарствени продукти не е получил цената по шест доставки на лекарствени продукти с купувач ответника.
Шестте процесни договора са материализирани
чрез фактури: фактура № ***от 07.09.2017 г. с падеж 08.09.2017
г.; фактура № ***от 08.09.2017 г. с падеж 09.09.2017 г.; фактура № ***от
16.09.2017 г. с падеж 17.09.2017 г.; фактура № ***от 05.10.2017 г. с падеж
06.10.2017 г.; фактура № ***от 12.10.2017 г. с падеж 13.10.2017 г.; фактура № ***от
19.10.2017 г. с падеж 20.10.2017 г. на обща стойност от 516,49 лева. Видно от съдържанието на приложените фактури,
същите са подписани от двете страни и с тях се удостоверява и факкта на получаването
на описаните в тях артикули.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза с
вещото лице Д.С., което не е оспорено от
страните и е изготвено компетентно и безпристрастно.
От приетото заключение се установява, че всички фактури
са били включени в дневниците за продажби, а начисленият ДДС на продажбите по
фактурите участва във формирането на общия размер на начисления ДДС в
подадените справки-декларации за съответните месеци. Установено е и че
процесните фактури са били осчетоводени в счетоводството на ответното дружество
като задължение към доставчика ищцовото дружество, както и е установено
плащане, чрез три банкови превода, осъществени съответно на 19.11.2018г.,
21.11.2017г. и 11.12.2018г., като остатъкът на задължението е в размер на 1,04
лева главница. Категорична и
непротиворечива е задължителната практика на ВКС, че отразяването на паричната престация
по доставката като дължима в счетоводството на ответника и ползването на
данъчен кредит, съобразно стойността и, съставлява извънсъдебно признание на
задължението.
В този смисъл искът ще се уважи до размера на 1,04 лева,
ведно със зак. лихва от върху тази сума,
считано от 19.06.2018г. до окончателното й изплащане, като за разликата на
уважения размер до пълния предявен ще се отхвърли, поради погасяването им чрез
плащане в хода на делото.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат
на ищеца. Представен е списък по чл. 80 ГПК и е приложен договор за правна
защита и съдействие с адв. К..
Ето защо на ищеца ще се присъдят разноски
по заповедното и исковото производство в общ размер на 600 лв.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
Фаркол“ АД с ЕИК ********* и „Медицински център Велаклиник“ ООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Любен Каравелов № 2, етаж
2 съществуването на парично вземане в размер на сумата от 1,04 лева главница, представляваща
дължима цена за продажба на лекарствени продукти по фактури: фактура № ***от
07.09.2017 г. с падеж 08.09.2017 г.; фактура № ***от 08.09.2017 г. с падеж
09.09.2017 г.; фактура № ***от 16.09.2017 г. с падеж 17.09.2017 г.; фактура № ***от
05.10.2017 г. с падеж 06.10.2017 г.; фактура № ***от 12.10.2017 г. с падеж
13.10.2017 г.; фактура № ***от 19.10.2017 г. с падеж 20.10.2017 г., ведно със
зак. лихва върху тази сума, считано от 19.06.2018г. до окончателното й
изплащане за което вземане е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. дело № 10144 по описа за 2018г. на ПРС, ХVІІІ гр.с., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения
размер от 1,04 лева до пълния предявен от 516,49 лева, като неоснователен,
поради погасяването му чрез плащане в хода на делото.
ОСЪЖДА „Медицински
център Велаклиник“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. Любен Каравелов № 2, етаж 2 да заплати на Фаркол“ АД с ЕИК
********* сумата от общо 600 лева, представляваща разноски по заповедното и
исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на съобщението
на страните.
Районен
съдия:/п/ Анета Трайкова
Вярно
с оригинала: Ц.Т.