РЕШЕНИЕ
№ 277
гр. София, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:И. МИЧЕВ
при участието на секретаря М М.
като разгледа докладваното от И. МИЧЕВ Административно наказателно
дело № 20211110215177 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на В. ИВ. М. от гр.............., с
ЕГН: ********** против Електронен фиш серия К № 4141746, с който е било
установено, че на 09.11.2020г. в 12:04ч. в гр. София, бул.,,Околовръстен път“
№ 13 от бул. ,,България" към бул.,,Братя Бъкстон" управлявал лек
автомобил............с рег.№ ................... със скорост 95 км/ч. при въведено
ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч., с което превишил
същата с 45 км/ч., с което извършил административно нарушение по чл.21,
ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се съдържат оплаквания, че обжалваният електронен фиш е
незаконосъобразен и издаден в нарушение на нормативните изисквания по
чл.189, ал.4 от ЗДвП. Твърди се, че на място на извършване на нарушението е
имало въведен пътен знак, предвиждащ максимално допустимата скорост да
бъде от 80 км/ч. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което
електронният фиш да бъде отменен.
Жалбоподателят В.М., редовно призован, не се явява и не се
представлява.
1
Административно – наказващият орган - СДВР, редовно призован, не
изпраща представител. В писмено становище намира жалбата за
неоснователна и моли електронния фиш следва да бъде потвърден.
Претендират се и разноски.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана в
това право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като съобрази приобщените по делото писмени доказателства
намира за установено следното от фактическа страна:
На 09.11.2020г. в 12:04ч. в гр. София, бул.,,Околовръстен път“ № 13 от
бул. ,,България" към бул.,,Братя Бъкстон" жалбоподателят В.М. управлявал
лек автомобил ................. с рег.№ .................със скорост 95 км/ч. при въведено
ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч., с което превишил
същата с 45 км/ч. Скоростта била установена и заснета с мобилна система за
видеоконтрол АТСС TFR1 - M 560. Въз основа на заснемането бил издаден
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, в който като нарушител по чл.21, ал.1
от ЗДвП бил вписан жалбоподателя В.М., тъй като при извършената
служебна справка да собственост на заснетия лек автомобил е видно, че
същият е бил регистриран на негово име. Съставен бил Електронен фиш и
клип, които били изпратени на адреса на водача на МПС – то, който бил
отбелязан при извършената справка за собственик на МПС.
Горната фактическа обстановка се установи по категоричен и несъмнен
начин от приложените към делото писмени доказателства.
Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на
санкционният акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
С промените в ЗДвП / ДВ.бр.10 от 2011г./, законодателят е предвиди
възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно
постановление, но и с ,,електронен фиш”, като по този начин се гарантира
бързина на процедурата по установяване и налагане на наказанията.Съгласно
чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо
2
средство, в отсъствието на контролен талон и на нарушител, се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е
нарушението да е установено и заснето с техническо средство мобилна
система за видеоконтрол АТСС TFR1 - M 560 на стационарен режим, т.е. да
няма възможност за човешка намеса при установяване на нарушението, за да
се избегне субективния човешки фактор. Ето защо текстът по чл.189, ал.4 от
ЗДвП следва да се тълкува в следния смисъл – когато нарушението е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство, се издава
електронен фиш, като в процеса на неговото издаване, не участват двете
страни, характерни за първата фаза на административно – наказателното
производство.
В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол, при
която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
система радар – камера – компютър, като единствената роля на оператора на
системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към
определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията на
скоростта на този участък. Към делото е депозирано като писмено
доказателство Протокол № 4 – 38 – 20 от проверка на мобилна система за
видеоконтрол АТСС TFR -1M, въз основа на които може да се направи
еднозначен извод за техническата изправност на устройството, с което е било
заснето нарушението.
Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта
отговаря на изискванията на ЗДвП, техническото средство, с което е
установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не
позволява човешка намеса при установяване и заснемане на всяко конкретно
нарушение. Именно поради тази причина в електронния фиш липсва
посочване на конкретен издател, тъй като операторът на системата за
видеоконтрол няма това качество.
Съдът не възприема оплакването на жалбоподателя, че е налице
разминаване между датите на нарушението и издаването на електронния фиш.
Видно от съдържанието на самия обжалван акт е, че същият отразява дата на
извършеното заснемане, като законът не изисква същата да съвпада с датата
3
на акт. Това е практически невъзможно, доколкото следва да има
технологично време по снемане и обработка на снимковия материал от
записа.
От друга страна от изисканата справка от Столична Община във връзка
с местоположението на пътните значи по участъка, по който се е движел
жалбоподателя, не се установява наличие на въведено с пътен знак
ограничение от 80 км/ч. Зоната на действия на пътния знак е бил след 13 - ия
километър, което попада под ограничението на въведено от закона
ограничение в населено място от 50 км/ч. Поради тази причина и не следва да
бъде прието, че максимално допустимата скорост при участъка, където е бил
заснет жалбоподателя, е било различно от регламентираното в ЗДвП.
При извършена служебна проверка съдът констатира, че
административно наказващият орган правилно е подвел жалбоподателя под
отговорност за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. В случая е била
налице въведена забрана за ограничение на скоростта по силата на закона в
населено място, която е фиксирала максимално допустимата скорост за
движение от 50 км/ч.
Санкционната норма на чл.182, ал.1 т.5 от ЗДвП предвижда при
превишаване на разширената максимална скорост в населено място от над 40
км/ч. водачът на МПС да бъде наказван с глоба 600 лева.
Предвид обстоятелството, че размерът на наказанието е строго
регламентиран в закона, същият не подлежи на последваща редукция.
При разглеждане на делото от съда не са констатираха съществени
процесуални нарушения в хода на административно – наказателното
производство, които да обосноват отмяната на обжалвания електронен фиш
на процесуално основание.
Поради тази причина съдът прие, че електронният фиш за реализиране
на административно – наказателна отговорност е бил издаден
законосъобразно, поради което и същият следва да бъде потвърден.
При този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на административно наказващия орган сумата от 100.00 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, както и по сметка на СРС
сумата от 05.00 лева в случай на издаване на изпълнителен лист.
4
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 т.5 във вр. с чл.58д т.4 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 4141746 издаден от
СДВР за налагане на глоба, с който, на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182,
ал.1 т.5 от ЗДвП, на В. ИВ. М. от гр................., с ЕГН: ********** е наложено
административно наказание глоба 600 лева за извършено нарушение по чл.21,
ал.1 от ЗДвП.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 63д, ал.4 от ЗАНН, ОСЪЖДА В. ИВ. М. от
гр...................., с ЕГН: ********** да заплати на СДВР сумата от 100.00 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, както и по сметка на СРС
сумата от 05.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – гр.София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5