РЕШЕНИЕ
№
гр.
Велинград, 14.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично
заседание на четиринадесети януари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при
участието на секретар Мария Димитрова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 682 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са от „Виктория 111“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, ул. „Димитър Благоев“, № 14, обл.Ямбол, представлявано
от управителя С.В.Х., съдебен адрес:*** ,чрез адв.М.М., против И.М.И., ЕГН **********,
с адрес-***, с която са предявени искове с правно основание чл.422 вр.с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл. 240,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, с които се иска да бъде установено по отношение на
ответника, че последният дължи на ищцовото дружество сумата от 5 500,00 лева, представляваща главница
по договор за потребителски кредит № ****/09.08.2018 г., ведно със законната
лихва върху същата, считано от 02.04.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 222.03 лева., представляваща мораторна лихва за
периода от 14.11.2018 г. до 01.04.2019 г., за които сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 212 от 16.04.2019 г., по гр.д. № 373, по описа ВРС за 2019 г..
Ищцовото дружество „Виктория 111“ ЕООД твърди, че
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 212 от 16.04.2019 г., по гр.д. № 373, по описа ВРС за 2019 г.,
като на основание чл. 415 вр. чл. 47, ал. 5 ГПК му били дадени указания за
предявяване на настоящия установителен иск, поради което е налице правен
интерес. Излага, че с ответника И.М.И. е сключен договор за потребителски
кредит № ****/09.08.2018 г., съгласно който кредиторът му е отпуснал кредит в общ размер на 6 043.92 лева., от
които сума в размер на 6 000.00 лева е получена в брой на 09.08.2018 г., за
което е издаден разходен касов ордер, а останалата част от в размер на 43.92
лева е заплатена от името на кредитополучателя, като еднократна застрахователна
премия на застрахователна компания „УНИКА Живот’’ АД, ЕИК ********* по договор
за застраховка „живот” - застрахователна полица № ****/09.08.2018 г. Сочи се, че
съгласно чл. 2 и чл. 7 от сключения договор срокът за погасяване на цялото
кредитно задължение, както и дължимата възнаградителна лихва, се определят в
приложение № 1 към договора, което представлява погасителен план. Съгласно
приложение № 1 към договор № ****/09.08.2018 г., подписано от кредитополучателя,
срокът за погасяване на всички задължения по договора за кредит е 10.09.2018
г.. Дължимата възнаградителна лихва по сключения договор е в размер на 40.92 %
изчислена върху дължимата главница на годишна база. За срока по договора за
кредит, а именно считано от датата на подписването му и усвояването на
главницата - 09.08.2018 г. до датата на падежа на всичките задължения по
договора - 10.09.2018 г„ дължимата договорна лихва е равна на сумата от 206.10
лева. Твърди се, че на падежа на задължението- 10.09.2018 г.
кредитополучателят не го е погасил, като на 25.09.2018 г. е внесъл сума в
размер на 500.00 лева, с която е погасена част от главницата, а след нея и до
настоящия момент не са извършвани други плащания предвид изложеното се твърди,
че кредитополучателят дължи на ищеца и лихва за забава за периода от падежа на
задължението до окончателното изплащане, която съгласно чл. 9 от договора за
кредит е равна на основния лихвен процент на БНБ плюс 10 пункта. Сочи се, че
за обезпечаване на всички задължения по договора за кредит е учредено
поръчителство от страна на И.й.б., ЕГН **********, който в качеството си на
поръчител е подписал договора за потребителски кредит. Предвид
изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на И.М.И., че дължи на „Виктория 111” ЕООД, ЕИК
*********, сумата от 5 500.00 лева, представляваща главница по договор за
потребителски кредит № ****/09.08.2018 г., ведно със законната лихва върху
същата, считано от 02.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 222.03 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
14.11.2018 г. до 01.04.2019 г., за които сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 212 от 16.04.2019
г., по гр.д. № 373, по описа ВРС за 2019 г.. Ангажира доказателсва. Претендира
разноски.
Ответникът в срок по чл. 131 ГПК не депозира отговор
на исковата молба.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Релевираните с писмена молба,
депозирана на 05.12.2019 г. от ответника възражения за недопустимост на
настоящото производство са неоснователни. Видно е, че с формулирания в исковата
молба петитум се иска установяване на задълженията, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 212 от 16.04.2019 г., по
гр.д. № 373, по описа ВРС за 2019 г., като ищцовото дружество се позовава на
посоченото в заявлението основание за възникването им в обстоятелствената й
част. При това положение не са налице пороците, сочени от ответника, а именно
липса на идентитет между вземането, претендирано в заповедното производство и
това, което е предмет на настоящото. Ето защо съдът следва да се произнесе по
основателността на предявените искове.
За основателността на предявените искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже, че между страните е налице валидно облигационно отношение, договор за
потребителски кредит № ****/09.08.2018 г., по силата на което е предоставило на ответника процесната сума, а за
него е възникнало задължение за връщане на заетата сума и
за плащане на възнаградителна лихва в претендираните размери; 2. настъпилата
изискуемост на вземанията.
По делото са приети и неоспорени заверени преписи
на: подписан договор за потребителски
кредит № ****/09.08.2018 г., формуляр за кандидатстване за потребителски
кредит, ОУ към договора за кредит, погасителен план, разходен касов ордер за
заплащането на сумата от 6000 лв, на основание потребителски кредит. От
тях безспорно се установява, че ответникът
е изявил воля за сключване на договор за заем с ищцовото дружество, по
силата на който да получи сумата от 6000 лв., като била договорена възнаградителна лихва в размер на 206.10 лева или задължението му, съгласно уговореното е в
общ размер на 6206.10
лева,
което следвало да погаси в срок до един месец изцяло. Видно от договора
страните са уговорили при забава на заплащането на падеж, заемателят да дължи законна лихва за
забава върху вноската. Предвид обстоятелството,
че процесния договор представлява частен удостоверителен документ, съдържащ
неизгодни за издателя му факти и доколкото не е успорен от старанта, то съдът
се намира обвързан от материалната му доказателствена сила.
От приетата и неоспорена съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че ответникът е изплатил 500 лв. по сключения
договор, с които са погасени задължениято му по главницата. Доколкото ответникът не оспорва да е получил процесната
сума, нито твърди или установява между него и ищцовото дружество да са
съществували други договорни правоотношения, извън това по процесния договор и
като се вземе предвид заключението на вещото лице и неоспорения подписан от
ответника разходен касов ордер, съгласно който е получил сумата от 6000 лв. от
ищцовото дружество съдът намира, че по делото се установява възникването
на заемно правоотношение между страните и пораждането в тежест на ответника на
парично задължение за връщане на получената сума.
Вещото 5500 лв.- главница, сумата от 206.1 лв.- възнаградителна
лихва, за периода от 09.08.2018 г. до 10.09.2018
г., сумата от 212,38 лв.- обезщетение за забава върху главницата, за периода от 14.11.2018 г. до 01.04.2019 г.. Съдът кредитира изцяло изслушаното заключение като
пълно, обективно и компетентно изготвено. При това положение и предвид обстоятелството,
че от ответника в съответствие с носената от него доказателствена тежест не е
ангажирал доказателства за плащане на дължимите суми на кредитора-ищец искът му
за главница следва бъде уважен изцяло, а акцесорния за лихва до размер от 212,38 лв., а за разликата над него до пълния
претендиран от 222.03
лева да
бъде отхвърлен.
По разноските:
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На основание
чл. 78, ал.1 ГПК на ищцовото дружество се следват разноски съобразно уважената
част от исковете, или в негова полза следва да бъдат присъдени направените
разноски в размер на 612.46 лв., в заповедното и
исковото производство, съобразно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество следва понесе разноските
на ответника съобразно отхвърлената част от исковете, но доколкото не са
представени доказателства да са сторени такива, съдът не следва да се
произнася.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявените от „Виктория 111“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, ул. „Димитър Благоев“, № 14, обл.Ямбол, представлявано
от управителя С.В.Х., против И.М.И., ЕГН **********, с адрес-***, искове с
правно основание чл.422 вр.с
чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че И.М.И., ЕГН **********
ДЪЛЖИ НА „Виктория 111“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от
5 500,00 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит
№ ****/09.08.2018 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
02.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 212,38 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 14.11.2018 г. до 01.04.2019 г., за които сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 212 от 16.04.2019 г., по гр.д. № 373, по описа ВРС за 2019 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422 вр.с чл. 86 ЗЗД за
разликата над сумата от 212,38 лева, до пълния претендиран
размер от 222.03 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 14.11.2018 г. до 01.04.2019 г., за която сума е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 212 от 16.04.2019 г., по гр.д. № 373, по описа ВРС за 2019 г..
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 1 ГПК И.М.И., ЕГН **********, с
адрес-***, ДА ЗАПЛАТИ на „Виктория 111“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Ямбол, ул. „Димитър Благоев“, № 14, обл.Ямбол,
представлявано от управителя С.В.Х., сумата от 1274,17 лв.,
представляваща сторени от ищцовото дружество разноски в заповедното и
исковото производства.
Решението подлежи на обжалване
пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните.
РАЙНОЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА- ВЛАДИМИРОВА