Решение по дело №1752/2011 на Софийски градски съд

Номер на акта: 282
Дата: 17 февруари 2012 г. (в сила от 12 февруари 2013 г.)
Съдия: Елена Тодорова Радева
Дело: 20111100901752
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 10 май 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р      Е       Ш       Е      Н       И         Е

Гр.София, 17 февруари 2012 година

 

 

В         ИМЕТО        НА        НАРОДА

 

 

Софийски градски съд, ТO, 6-15 състав в публичното заседание на тридесети ноември 2011 година, в състав:

 

                                                                             СЪДИЯ: Ел. РАДЕВА

 

при участието на секретар Г. С., след като изслуша докладваното от съдията Радева дело № 1752 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

                   Претенция с правно основание чл.517, ал.3 ГПК.

                   В исковата си молба ищецът твърди, че  е взискател по изпълнително дело №20098380404136 по описа са ЧСИ М. Б., рег. №838 на Камарата на ЧСИ, с район на действие – СГС, а длъжник по висящото изпълнително производство е Г.ц.Г., който е съдружник в ответното дружество, притежаващ 50% от капитала му.ЧСИ е наложил запор върху дружествените дялове на длъжника, който е вписан в ТР по партидата на дружеството- ответник.Няма плащане по висящото изпълнително дело нито от длъжника, нито от дружеството, с което е в членствено правоотношение, поради което с постановление от 31.03.2010 година ЧСИ е овластил взискателя – ищец по делото да предяви иск за прекратяване дейността на дружеството.моли съда, след установяване основателността на претенцията, да уважи същата и прекрати ответното дружество.

                   Ответникът, не признава иска.Признава, че е страна по висящото изпълнително производство, но твърди, че не дължи плащане по него, тъй като изпълнителният лист е издаден въз основа на изпълнително основание – запис на заповед, на което не е автор.моли съда да отхвърли иска.

                   Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

                   Претенцията – процесуално допустима.

                   От фактическа страна се установява, че въз основа на издаден изпълнителен лист е образувано изпълнително производство с взискател – ищецът по делото и длъжник  - съдружникът в ответното дружество – Г.Ц..В хода на изпълнителното производство е вписан запор върху притежаваните от длъжника дружествени дялове в ответното дружество.ЧСИ М. Б. е овластил взискателя, на основание чл.517, ал.4 ГПК да предяви иск за прекратяване на дружеството – ответник в настоящето производство.

                   Съдът е указал на страните по делото за кои от техните твърдения носят доказателствена тежест.

                   Чрез предявяване на настоящият иск, ищецът е упражнил уредено в процесуалния закон потестативно право да иска от съда да прекрати дейността на дружеството.Съдът е посочил, че в качеството си на ищец, същият носи доказателствена тежест да установи елементите от ФС на претенцията – че има качество на взискател, че длъжникът по висящото изпълнително производство има качество на съдружник в ответното дружество, че е наложен запор върху притежаваните от него дружествени дялове, че е налице връчване от страна на съдебния изпълнител изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството и овластяване от страна съдебния изпълнител на взискателя да предяви претенцията по чл.517 ГПК.

                   От представените по делото доказателства не се установява осъществяване процедурата по чл.517, ал.3 ГПК.Възможността тази процедура да не се изпълни в нейния пълен обем има, когато длъжникът по изпълнителното дело  е едноличен собственик на капитала, а настоящият случай определено не е такъв.Длъжникът има качество на съдружник, но не е едноличен собственик на капитал и неправилно ЧСИ е овластил взискателя да предяви претенция по чл.517, ал.4 ГПК, която, макар и целяща идентичен правен резултат – прекратяване дейността на дружеството, е неотносима, към настоящия казус.Този пропуск прави иска недоказан и следователно, неоснователно предявен.Чрез „съкращаването” на процедурата и пропускане изявлението на взискателя до дружеството, за прекратяване участието, т.е. членственото правоотношение на съдружника – длъжник, е злепоставило ответния правен субект, като го е лишило от възможността да защити своя статут, чрез заплащане задължението на длъжника / съобразно притежавания от него дружествен дял/ и като последица от това – прекратяване на членственото правоотношение с него.

                   Като така, по виждане на настоящия съдебен състав искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователно предявен и при изложеното съдът

 

        

        

 

 

 

                   Р                  Е                 Ш                И   :

 

 

 

                   ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Х.Г., ЕГН ********** *** срещу ТД „Н. – Г” ООД, ЕИК ********, иск с правно основание чл.517, ал.3 ГПК – за прекратяване дейността на дружеството, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

                   Решението подлежи на обжалване пред САС в 2-седмичен срок от съобщението на страните/, че е изготвено.

                  

 

 

 

                                                           СЪДИЯ: