Р Е Ш Е Н И
Е
гр.
София, 21.05.2019 год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в закрито заседание на двадесет и първи май
две хиляди и деветнадесета
година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ БОЙЧЕВА
РУМЯНА СПАСОВА
разгледа докладваното от съдия КОМИТОВА ч.гр.д. № 5388 по
описа за
2019 г., И ЗА
ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ.436 – 437 ВЪВ ВР. С ЧЛ.435 АЛ.2 ГПК.
Образувано е по частна
жалба на З. „Б.В.И.Г.“, с ЕИК ******, седалище и
адрес на управление:***, пл. „******, представлявано от изпълнителните
директори Н.Ч.и Кристоф Рат, чрез юрисконсулт Н.З., срещу отказа на ЧСИ В.М., рег. № 860, с район на
действие - СГС по изп. дело №20198600400414, с Постановление от 19.03.2019 г.
да намали поради прекомерност адвокатското възнаграждение, изплатено от взискателя
на неговия пълномощник във връзка с извършване на процесуални действия по
посоченото изпълнително дело, както
и начислената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Излагат се доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания акт.
Счита, че приетото в изпълнителното дело
адвокатско възнаграждение не е съобразено с фактическата и правна сложност на
правния спор, както и не е отчетен фактът, че не са извършени от взискателя
чрез неговия процесуален представител действия с цел удовлетворяване на
паричното вземане, поради което и с оглед направеното възражение по реда на 78,
ал. 5 от ГПК, счита, че следва да се начисли в минимален размер адвокатско
възнаграждение по чл.10, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. В случая осъщественото от пълномощника на взискателя
процесуално представителство се изчерпва с подаването на молба за образуване на
изпълнително дело, като в случая не са извършени от процесуалния представител
на взискателя други действия с цел удовлетворяване на паричното вземане.
Съгласно нормата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело възнаграждението
е в размер на 200.00 лв., до който размер следва да се намалят претендираните
от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение. Също така, счита, че от страна на съдебния изпълнител са
определени недължими обикновени и пропорционални такси по изпълнителното дело.
Относно начислените пропорционални такси следва да се има предвид, че съгласно
т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни
изпълнители за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната
сума. Моли съда да отмени Постановление по изп. дело № 20198600400414 на ЧСИ В.М.,
peг. № 860, с район на
действие Софийски градски съд, с което е отказано намаляването на приетите по
делото разноски по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, представляващи адвокатския
хонорар в полза на взискателя по изпълнителното дело до размер на 200 лева.
Претендира разноски в настоящото производство, включително и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто лева) лева, за които ще представи списък
съгласно чл. 80 от ГПК.
Взискателят Е.Н.П., с ЕГН **********,
чрез адв. П.К., със съдебен адрес: гр. София, ул. „******, редовно уведомен, не
е депозирал възражение в срока по чл. 436 ал. 3 ГПК.
ЧСИ В.М.,
рег. № 860, с район на действие – СГС, изпраща по реда на чл.436, ал.3 ГПК мотиви по
обжалваните действия.
Съдът, след извършването на проверка, относно допустимостта и
редовността на подадената жалба и с оглед данните в изпълнителното дело и
представените от страните доказателства, намира следното:
Изпълнителното
производство е образувано въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 05.03.2019 г. от СГС, ГО, I-19 състав, на основание Решение № 7659 от 06.12.2018
г. по гр.д. № 11034/2017 г. по описа на СГС, за събиране на вземане от 40 000 лева – обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 12.02.2016 г., в гр. Сливен,
ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 12.02.2016 г. до окончателното й изплащане.
С молбата за
образуване на изпълнителното дело, взискателят е възложил на съдебния
изпълнител да изпрати ПДИ на длъжника и да му връчи подлежащите на изпълнение
актове, както и да извърши проучване на длъжника. Възложени са на ЧСИ всички
действия, предвидени в чл. 18 от ЗЧСИ.
С молба вх. №
12736/08.03.2019 г. взискателят е поискал налагане на запори върху банковите
сметки на длъжника.
Покана за доброволно изпълнение с изх. № 20422/07.03.2019
г. е връчена на длъжника на 12.03.2019 г. С нея длъжникът е поканен да заплати сумата от 58 231,47 лв.,
съставляваща сбор от главница в размер на 40 000,00 лв., 12 434,89 лв.
– лихви, 243,70 лв. – разноски по изпълнителното дело, 4 052,88 лв. – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, както и др. суми в
общ размер на 1 500,00 лв.
Със Запорно съобщение изх. № 21269/11.03.2019 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника,
открити в „Р.(България)“ ЕАД.
Със Запорно съобщение изх. № 21271/11.03.2019 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника,
открити в „У.Б.“ АД.
Приложено е пълномощно за извършване на
процесуални действия от името на взискателя, заедно с Договор за правна помощ и
съдействие от 07.03.2019 г., по който е
уговорено адвокатско възнаграждение в
размер на 1 500 лева, заплатено в
брой.
ЧСИ В.М., рег. № 860, с
район на действие - СГС по изп. дело №20198600400414, е сезирана с искане с вх. № 15153/19.03.2019 г. за намаляване размера на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя на
основание чл.78, ал. 5 от ГПК, както и начислената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, което е отказал с Постановление от 19.03.2019
г., без да излага доводи.
По допустимостта на частната
жалба.
Частната
жалба е допустима. Същата е подадена
от легитимирано лице, в срок, срещу акт, който по силата на изричната
разпоредба на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК (доп. ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.,
изм. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.), подлежи на обжалване с частна жалба.
По основателността на
частната жалба.
Частната жалба
е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, предвид следното:
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Разпоредба на чл. 78, ал. 5 ГПК, се намира в гл. VIII „Такси и разноски” от част I „Общи
правила" от ГПК. Предвид систематичното й място в процесуалния закон,
разпоредбата е приложима за всички уредени в ГПК производства - исково,
обезпечително и изпълнително, доколкото липсват специални разпоредби, които да
дерогират приложението на уредените в част I от ГПК общи правила.
Уважаването на искането за намаляването
на възнаграждението на адвокат, платено във връзка с воденето на изпълнителното
производство, предпоставя възнаграждението да е съобразено с фактическата и
правна сложност на делото – чл. 78 ал.5 от ГПК, както и с правния интерес, за
защита на който е ползвана правната помощ на адвокат - чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. При наличието на
посочените предпоставки възнаграждението може да бъде намалено под трикратния
размер на възнаграждението по § 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в този смисъл е задължителната практика на ВКС – т.
3 от ТР на ОСТГК №6/2012 г.
В конкретния случай, съдът намира, че делото не представлява фактическа
и правна сложност, тъй като единствените извършени от пълномощника действия са
действия по изготвянето на молбата за образуване на изпълнително производство.
В срока за доброволно изпълнение длъжникът е изплатил изцяло дълга, като не са
били предприети други съдебно-изпълнителни действия, извършени от адвоката на
взискателя, с цел удовлетворяване на паричните вземания. Положеният от
упълномощения адвокат труд е минималният, следователно и платеното
възнаграждение подлежи на намаляване поради неговата прекомерност до сумата от 200 лв. (двеста лева) – минималното,
което Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения предвижда
като дължимо за образуване на изпълнително дело. В този смисъл, независимо от
общия размер на събираното вземане – 52 434,89
лв. (изчислен към датата на образуване на изпълнителното дело – 07.03.2019 г.), съобразно изискването на чл.10, т.1 и т.2 вр. чл. 7, ал.2, т.4 вр.
§ 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не може да се присъди минималният размер по Тарифата,
който е 2 303,05 лв. – сбор от 200 лв. за образуване на изпълнителното
производство + 1/2 от дължимото възнаграждение по т.4 на чл. 7, ал.2 – 2 103,05
лв., нито претендираното по делото възнаграждение в размер на 1 500,00 лв.
По отношение на второто искане в жалбата, относно намаляване на таксите
и разноските по изпълнителното дело, дължими съгласно ТТР към ЗЧСИ, съдът
намира, че в конкретния случай атакуваното Постановление съдържа произнасяне на
ЧСИ по отношение на дължимата пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, с
оглед на което същата следва да бъде обсъдена в настоящото производство.
Съгласно т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към
Закона за частните съдебни изпълнители, длъжникът по изпълнителното дело дължи пропорционална такса върху събраната сума. Вземайки предвид размера на събраното вземане (58 403,72
лв., съгласно Констативен протокол от 28.03.2019 г.) и прилагайки изискването
на т. 26, б. „г“ от ТТРЗЧСИ, размерът на дължимата пропорционална такса е 4 267,38 лв. с ДДС. Видно от
приложени в кориците на изпълнителното дело Фактура № 43772/28.03.2019 г. и
Преводно нареждане от 28.03.2019 г., ЧСИ В.М. е начислила и събрала такса по т.
26 в размер на 3 944,50 лв. с ДДС. Предвид изложеното, съдът намира, че не
са налице предпоставките за намаляване на пропорционалната такса поради
прекомерност, което обуславя оставянето на жалбата в тази й част без уважение.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора, на частния жалбоподател не следва да бъдат
присъждани разноски.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
отказа на ЧСИ В.М., рег. № 860, с район на действие - СГС по изп. дело
№20198600400414, с Постановление от 19.03.2019
г. да намали поради прекомерност адвокатското възнаграждение, изплатено от
взискателя на неговия пълномощник във връзка с извършване на процесуални
действия по посоченото изпълнително дело,
до сумата от 200,00 лева И ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА
на основание чл.78, ал.5 ГПК поради
прекомерност възнаграждението на адв. П.К., от 1 500 лева (хиляда и петстотин лева),
на 200 лева (двеста лева).
РЕШЕНИЕТО в тази част не подлежи на
обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на З. „Б.В.И.Г.“,
с ЕИК ******,
седалище и адрес на управление:***, пл. „******, представлявано от
изпълнителните директори Н.Ч.и К. Р., чрез юрисконсулт Н.З., срещу отказа на ЧСИ В.М., рег. № 860, с район на действие - СГС по
изп. дело №20198600400414, с Постановление от 19.03.2019
г. да намали поради прекомерност начислената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.