№ 858
гр. Пловдив, 14.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цветан Ил. Цветков
Членове:Петко Ив. Минев
Веселина Т. Семкова
като разгледа докладваното от Цветан Ил. Цветков Въззивно частно
наказателно дело № 20225300601771 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.243 ал.7 от НПК.
Същото е по жалба на С. И. Г. срещу определение № 864 на Районен съд
– Пловдив от 15.08.2022г., постановено по ЧНД № 6663/2021г.
С обжалваното определение районният съд е потвърдил постановление
от 23.09.2021г. по пр. преписка № 707/2020год., с което Районна прокуратура
- Пловдив е прекратила на основание чл.243 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1 т.1 от НПК
наказателното производство по досъдебно производство № 9/2020год. по
описа на с-р „РПТ” при ОД на МВР-гр.Пловдив, водено за престъпление по
чл.343 ал.1 б.”б” от НК.
В жалбата си С. Г. излага твърдения за необоснованост и
незаконосъобразност на атакувания първоинстанционен съдебен акт, като
моли за отмяната му и за връщане делото на прокурора за продължаване на
процесуално-следствените действия.
Съдът, въз основа на материалите по делото, намери и прие за
установено следното: при постановяване на своя съдебен акт районният съд е
приел за установена фактическа обстановка, според която на 20.01.2020г.
пострадалият С. Г. се возел като пътник в автобус по линия №9. Той се качил
около 9.25ч на автобуса от спирка №7, която се намирала в гр.Пловдив на
бул.Цар Борис ІІІ Обединител, между двете кръгови кръстовища, посока от
север на юг. Автобусът бил марка „Исузу“, модел „Новосити“ с рег № *** и
1
бил управляван от свид.Н. Г.. Кондуктор бил свид.П.Ч.. След като се качил в
автобуса от предната врата, пострадалият се насочил към задната му част.
Въпреки, че салонът не бил запълнен, постр.Г. останал правостоящ. Държал
се с лява ръка странично, а с дясната прибирал картата си за градски
транспорт. Тялото на пострадалия било разположено с лице към левите
прозорци на автобуса, т.е. странично по посоката на движение. В този момент
автобуса потеглил от спирката, при което пострадалият изпуснал дръжката от
лявата си ръка, политнал в посока към задната част на автобуса и завъртайки
се около оста си в посока от дясно на ляво паднал на пода на дясната си
страна. Автобусът продължил движението си, а пострадалият опитал да се
изправи, но не неуспял сам да стори това. На помощ му се притекъл свид.Ч. и
неустановена пътничка. След като бил настанен на празна седалка,
пострадалият започнал да чувства болка в дясната част на тялото. Ето защо и
не слязъл на спирката, която първоначално била негова цел, а се обадил по
телефон на своя зет – свид.Б.П.. С последния се разбрали на спирката на
„Метро“ в ЖК „Тракия” да го прибере с колата си. Когато автобусът стигнал
тази спирка, свид.П. вече бил там. Той помогнал на пострадалия да слезе и го
закарал в УМБАЛ „Св.Георги“ Пловдив. Там се установило счупване на
бедрената му кост на десния крак. Била му извършена операция, а увредата
причинила трайно затруднение на движението на десен долен крайник за
период от около 7-8 месеца.
За да потвърди постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното производство по делото съдът е приел, че в прокурорския акт
правилно и законосъобразно е приета липсата на извършено престъпно
деяние. Този извод на първоинстанционния съд е направен след задълбочен
анализ на събрания по делото доказателствен материал и същия се споделя
изцяло от въззивния съд, като се споделя и така посочената фактическа
обстановка като случила се в обективната действителност. Видно от
достатъчните по обем доказателства, се заключава, че действията на водача на
автобуса „Новосити” са били правомерни, при липсата на нарушаване от
негова страна на правила за движение по пътищата. Освен от заключенията
по автотехническата и коплексната автотехническа експертизи, по които
вещите лица установяват, че потеглянето и ускоряването на автобуса е било
доста под максималната граница за комфортно возене на пътниците, са
налице и показанията на свидетелите очевидци на случилото се – шофьорът
2
на автобуса Н. Г. и кондукторът П.Ч.. Заявеното от първия от тях, че не е
бързал с потеглянето и че в купето е имало много свободни седалки се
потвърждава и от втория свидетел, който посочва: „Не сме бързали за график
или да хванем зелен светофар…много плавно потегли, както си му е редно…
той е спокоен шофьор…повечето пътнически места бяха свободни…имаше
достатъчно време да седне на някоя седалка…изчаках пътниците да се качат,
да се настанят на празните седалки и тогава да извърша проверка на картите и
билетите”. Дори и самият пострадал не отрича наличието на многото празни
седалки в автобуса, сочейки единствено за трима седнали пътника на
различни седалки. От неговите показания и от данните по проведения
следствен експеримент се прави категорично извод, че сам постр.С. Г. се е
поставил в положение на невъзможност да остане изправен в салона на
автобуса. Така, без да влиза съдът в ролята на вещо лице, резултатът е бил
предизвестен, при неползването на свободна седалка от негова страна,
държейки се с лява ръка – при посока на движение на МПС вдясно на тялото
му, с почти прибрани ходила /със само 23см разкрач между тях/ - видно от
фотосите и то с изпъната ръка, при твърде голямо разстояние от торса до
ръкохватката.
Вещите лица, включително и това по единичната АТЕ, сочено във
възраженията на жалбоподателя, са категорични по повод на скоростта на
ускорение на автобуса и относно извода за осигуреното от страна на водача
осигурено комфортно возене на пътниците, както и за причините за
настъпване на ПТП – пострадалият пътник не е успял, при потегляне на
автобуса, да противодейства ефективно на инерционните сили, изгубвайки
устойчивост, при което е последвало падане на пода в салона на МПС.
Намиращият се в кориците на делото доказателствен материал е
достатъчен такъв по обем и при това положение правилно районният съд е
преценил липсата на необходимост от събиране на допълнително
доказателства и провеждане на нови процесуално следствени действия, като
определението му като правилно ще следва да бъде потвърдено, при което и
Окръжен съд – Пловдив
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА определение № 864 от 15.08.2022г., постановено по ЧНД №
6663/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4