Решение по дело №149/2018 на Районен съд - Хасково

Р Е Ш  Е Н И Е

№ 293                                                       25.05.2018г.                                         гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковския районен съд                                                               гражданска колегия

На двадесет и седми април                                         две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                           Районен съдия: Васил Панайотов

Секретар: Гергана Докузлиева

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 149 по описа за 2018г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.79 във вр. с чл. 240 и чл. 86 ал.1 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът твърди, че на 10.07.2016 г. между страните е сключен устен договор за заем за сумата от 3000 евро. Сумата била предадена на ответника лично и в брой в къщата на ищеца, находяща се в с. Г., обл. Хасково. Уговорката била сумата да бъде върната най-късно в 3-месечен срок, като в края на м. юли 2016 г. ответницата върнала сумата от 500 евро. На 15.09.2017 г. ответницата написала собственоръчно разписка, в която признала получаването на заетата сума. Въпреки това до момента същата не е заплатила остатъка по договора, като с нотариална покана от 06.12.2017 г. била поканена да заплати сумата в 10-дневен срок. Моли да се осъди ответника да заплати сумата от 2500 евро главница, както и обезщетение за забава в размер на 623.31 лева за периода от 11.10.2016 г. до датата на подаване на исковата молба. В съдебно заседание лично и чрез процесуален представител поддържа исковете.

Ответникът оспорва иска, като заявява, че била заплашена от ищеца да подпише разписката. И тъй като работела в Гърция и се страхувала за живота и здравето на децата си, се съгласила да подпише през първия учебен ден – на 15.09.2016 г. разписка. Ищецът й заявили, че трябва да даде сумата от 2500 евро, ако иска да престане тормозът към децата й. Заявява, че на посочената дата 10.07.2016 г. не й била предоставена сума за закупуване на машини и не е била в къщата в с. Гарваново, а била извън страната. В съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

           

            Искът по чл.79 във вр. с чл. 240 от Закона за задълженията и договорите е допустим. Разгледан по същество е основателен.

Договорът за заем е реален договор, т.е. със самото му сключване заемодателят предава на заемателя парична сума или други заместими вещи. Реквизитите на договора са: съгласие между страните за предаване на сума пари и предаването й. Oт събраните по делото доказателства - саморъчно написана бележка от И.Т. на 15.09.2017г., нотариална покана до И.Т. с дата на връчване 08.12.2017г., и показанията на св. Т.К.Й., се установява, че са налице предпоставките. В саморъчно написана разписка от ответника от 15.09.2017г. я е признала, че е получила сумата от 3000 евро, като е върнала сумата от 500 евро през месец юли 2016г. Няма пречки страните в бъдещ момент, след предаване на сумата да уредят взаимоотношенията си в писмен вид.  По делото не се доказаха възраженията на ответника, че била заплашена от ищеца да подпише разписката, страхувала се за живота и здравето на децата си и се съгласила да подпише през първия учебен ден – на 15.09.2016г. разписката. Тези твърдения си остават нейна защитна теза, която не намира подкрепа в доказателствата. Следва да се отчете, че до момента тя не е подала сигнал в полицията или друг орган, което да бъде индиция за това. Напротив, ищецът е подал сигнал до полицията, че е бил заплашван във връзка с договора. Поради изложеното, съдът приема, че ищецът е изпълнил задължението си за предаване на сумите по договора. Ответникът не ангажира доказателства за връщане на заетата сума. Поради изложеното, искът се явява основателен.

 По иска с правно основание чл. 86 ал.1 от Закона за задълженията и договорите.

Като акцесорен този иск също е основателен с оглед основателността на главния иск. От тълкуването на разписка от 15.09.2017г. и показанията на св. Т.К.Й., би могло да се заключи, че падежът на вземането е бил през месец октомври 2016г. – три месеца. От този момент длъжникът е в забава. Ищецът претендира сумата от 623.31 лева за периода от 11.10.2016 г. до датата на подаване на исковата молба – 12.01.2018г., поради което искът следва да се уважи.    

                   При този изход на делото на ищеца се следват разноски  в размер на 550,60 лева. 

                   Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА И.А.Т. ***, да заплати на Й.Г.Й. ***, съдебен адрес:***, офис 37, адв. К., на основание чл. 79 ал.1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД сумата в размер на 2500 евро по договор за паричен заем с дата 10.07.2016г., във връзка със собственоръчно написана разписка 15.09.2017г. от ответницата, в едно със законната лихва от 12.01.2018г., на основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД сумата от 623.31 лева обезщетение за забава за периода от 11.10.2016 г. до 12.01.2018г., и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК разноски в размер на 550,60 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Хасково в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

                                                                 Районен съдия:/п/ не се чете

 

 

Вярно с оригинала!

Сверил:М.Т.