Определение по дело №272/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 312
Дата: 2 юли 2020 г.
Съдия: Васил Стоянов Гатов
Дело: 20205000600272
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 25 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 312

 

                   Пловдив, 02.07.2020г.   

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателна колегия, на първи юли две хиляди и двадесета година, в закрито съдебно заседание, в състав

 

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВАСИЛ ГАТОВ

                           ЧЛЕНОВЕ:  МИЛЕНА РАНГЕЛОВА

   ДЕНИЦА СТОЙНОВА   

 

                                             

 

разгледа докладваното от съдията Васил Гатов вчнд № 272/20г. по описа на съда, образувано по жалба на адв. В.С.– защитник на лишения от свобода И.С.И. против Определение от 18.06.2020г. по чнд № 848/20г. на Окръжен съд *.

                                                 

        Производството е по реда на глава ХХII НПК.

 

С обжалваното определение състав на * окръжен съд е оставил без уважение молбата на осъдения И.С.И. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода, наложено му  по нохд № 465/2010г. на Окръжен съд *.

 Недоволен останал жалбоподателя и го обжалвал. В жалбата си изложил доводи, свързани с изпълнение на плана на присъдата, като отделно от това се позовал на практиката на ЕСПЧ. Претенцията е насочена към отмяна на определението и постановяване на УПО.

 Апелативният съд, като съобрази възраженията на жалбоподателя, провери изцяло обосноваността и законосъобразността на обжалваното определение и за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбата е подадена  в срок,  от активно легитимирана страна и се явява допустима за разглеждане, а разгледана по същество е неоснователна.

Съдът е приел, че макар и към момента да са налице обективните предпоставки и осъденият да е изтърпял фактически не по-малко от половината от наложеното му наказание, то към момента липсват достатъчно данни, от които да се направи извод, че И.  при досегашният си престой в затвора е дал доказателства за своето поправяне.

Изводите на съда са правилни.

За да се приложи института на УПО законодателят е поставил две условия. На първо место осъденият да е изтърпял фактически не по-малко от половината от наложеното му наказание и на следващо место с примерното си поведение и честно отношение към труда да е дал доказателства за своето поправяне.

Първата предпоставка очевидно е налице и това не се оспорва от страните.

Не е налична обаче втората изискуема от разпоредбата на чл.70, ал.1 НК предпоставка. 

В разпоредбата на чл.439а НПК са очертани обстоятелствата, които доказват дали престоя в местата за лишаване от свобода до момента е довел до поправянето на осъдения или е необходимо още време за това.

От приложеното по делото становище за изпълнение на плана на присъдата е видно, че след проведената корекционна работа с лишения от свобода, същият се намира в етап от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, на който етап заложените цели и задачи съобразно установените проблемни зони не са постигнати. Това, според администрацията на затвора предполага песимистични прогнози за успешна реинтеграция в условията на свобода.

При отсъствието на тази материалноправна предпоставка, свързана с поправянето на лишения от свобода И., приложението на института на  УПО спрямо него е процесуално недопустим.

Всичко това диктува потвърждаване на обжалваното определение като обосновано и законосъобразно, респективно оставяне на подадената срещу него жалба без уважение.

           При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да доведат до отмяна на Определението и решаване на въпросите в частната жалба от настоящата инстанция.

Не могат да бъдат споделени възраженията, че осъденият се включва в изпълнение на плана на присъдата. Това включването на осъдения само по себе си не може да обоснове УПО при положение, че планът за изпълнение на присъдата не е изпълнен. Позоваването на практиката на ЕСПЧ, насочена към наличието на структурен проблем при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затворите в страната ни не позволява осъденият да бъде предсрочно освободен само на това основание, без да са налице предвидените в закона предпоставки, едната от които в казуса очевидно липсва

С оглед гореизложеното и на основание чл. 345 НПК Апелативният съд

 

 

                        О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 18.06.2020г. по чнд № 848/20г. на Окръжен съд *.

Определението е окончателно.

 

     

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

  2.