МОТИВИ към присъда № 41/ 20.03.2018 г. постановена по НЧХД № 182/2017 г. по описа на ИРС.
Производството по делото е образувано по депозирана тъжба от М.Т.И. ЕГН **********
*** против К.С.С., с която на последния е повдигнато обвинене за това че на ....2016
г., около ....ч. в гр. К...., на ул. „....“ е причинил на тъжителката , лека
телесна повреда, изразяваща се в химично изгаряне на корнеята и конюнктивалния
сак/обвивки на очната ябълка/ на очите, довело до болки и страдание, без
разстройство на здравето на пострадалата – престъпление по чл. 130 ал.2 от НК.
В
хода на наказателното производството е допуснат и приет за съвместно
разглеждане предявеният от тъжителката против подсъдимия граждански иск, с
който се претендира последния да бъде осъден да заплати на пострадалата сумата
1 500 лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението
неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на деликта до окончателно изплащане на задължението.
В
хода на съдебното производство подсъдимия дава обяснения по така повдигнатото
му обвинение, като не се признава за виновен. Защитата моли за постановяване на
оправдателан присъда, като
поддържа, че С. е действал в условията
на неизбежна отбрана.
Процесуалният
представител на тъжителката, счита обвинението за доказано по несъмнен и
безспорен начин и моли подсъдимия да бъде признат за виновен в извършеното
престъпление по чл.130 ал.2 от НК, като на осн. чл. 78а от НК бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ в
размер на 1 500 лв. Моли предявеният граждански иск да бъде уважен изцяло,
като основателен и доказан.
Ихтиманският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
и пострадалата се познават, като и двамата живеят в съседни къщи на ул. „....“ в гр. К..... Отношенията между
семействата на двамата, от години са изключително влошени по повод ползването
на съсобствения им недвижим имот, в който са изградени обитаваните от тях къщи.
Тъй като не могли доброволно да уредят спора досежно посоченото ползване, по
повод предявен иск от родителите на подсъдимия – свидителите С.С. и Е. С. срещу
съпруга на тъжителката – св. С.И., било постановено решение по чл. 32 ал.2 от
ЗС по гр. дело № 690/2013 г. по описа на РС Ихтиман.
Изпълннието
на съдебното решение, изисквало св. И. да разруши изградената в недвижимия имот
ограда, разделяща ползваните от неговото семейство и семейството на подсъдимия,
места.
Ето
защо, на ....2016 г., в дворното място на тъжителката в гр. К.... имало
работници, които съборили съществуваща ограда.
Около
11.30 ч. на посочената дата, тъжителката също била в двора на къщата си, с
намерение да посочи на работниците мястото, където да преминава новата ограда.
По същото време, подсъдимият излязъл, за
да наблюдава тези действия и направил забележка на И., че оградата трябва да
минава не там, където тя опъва носения от нея канап, а по- навътре в ползваното
от семейството й място. С. заявил, че
линията по – която трябва да минава оградата, е тази обозначана с поставена по
– рано метална тръба до която се намирали и той и И.. Последната от своя страна,
възразила и двамата започнали да спорят.
Междувременно до тях се била приближила и дъщерята на М. И. – св. Г. И., коят
се включила в разправията, като започнала да отправя обидни думи към
подсъдимия. В момента, в който И. хванала тръбата, с намерение да я премести, С.
който се намирал в непосредствена близост до нея, извадил от джоба на анцунга
си, носения от него флакон с лютив спрей и напръскал пострадалата в лицето.
Пострадалата, която била с поставени очила, извикала от причиненита й болка в
очите, викайки че не вижда нищо и бутнала подсъдимия. Св. И. – съпруг на
тъжителката, който също бил излязъл в градината, чул виковете на жена си и
видял, как подсъдимия се отдалечава от нея. Непосредствено след инцидента, св. И.
закарал жена си до ФСМП К...., където на последната била
извършена промивка на очите и в 12,10 ч. бил издаден фиш за спешна медицинска
помощ, с работна диагноза „токсично въздействие на очите от неуточнени химични
вещества“. След няколко дни, той като
оплакванията й продължавали въпреки, че си капала капки в очите, пострадалата отново
потърсила медицинска помощ, при която бил издадена амбулаторен лист № …………..2016
г. с диагноза „химично изгаряне на корнеята и конюнктивалния сак“ и й била
предписана медикаментозна терапия. За инцидента от тъжителката и подсъдимия
били подадени молби до началника на РУ К...., въз основа на които била
образувано преписка № ………………../2016 г., приключила с постановление РП Ихтиман
от ……………..2017 г. за отказ за образуване на наказателно производство, поради
липса на данни за извършени престъпления от общ характер.
Съдът намира
за установена горната фактическа обстановка въз основа показанията на
свидетелите И. и И., които са
безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се подкрепят и от събраните в хода на съдебното следствие писмени
доказателства, поради което счита, че същите пресъздават действителните
подлежащи на установяване фактически обстоятелства и като истинни ги кредитира.
Свидетелите
С. и С./родители на подсъдимия/, не са очевидци на инцидента. Твърденията им,
пресъздават обясненията на подсъдимия, според които пострадалата го била
нападнала и той я напръскал със спрея, за да се защити. За действия осъществени
от тъжителката, предхождащи напръскването й от подсъдимия, които да са
застрашавали неговата физическата неприкосновеност, говори единствено последния.
При това, той е споделил с родители си различни обстоятелства, като е казал на
баща си, че И. му хвърлила пясък, а на майка си, освен, че е хвърляла
строителни отпадъци от разрушената ограда и че го е дърпала за блузата.
Действително, подобно обстоятелство е възприела и св. Л., чиито показания, като
дадени от незаинтересован от изхода на спора свидетел няма основание да бъдат
поставяни под съмнение, която видяла, че И. била хванала за горнището на
анцунга и бутала подсъдимия.
Същевременно, тази свидетелка сочи, че С.
е имал в едната си ръка телефон. Други
предмети, тя не е възприела визуално той да е държал. Именно последно посоченото, съпоставено както
с показанията на свидетелката Г. И., така и с обясненията на подсъдимия, които
изясняват безпротиворечиво обстятелството, че последния е напръскал
пострадалата с носения от него спрей, налагат извода, че възприетите от св. Л.
факти, са последващи инкриминираните в тъжбата действия на С.. Показанията на
св. А., освен че изясняват влошените отношения между страните и изразяват
субективното становище на самия свидетел, че тъжителката, съпруга й, дъщеря и й
нейния съпруг „не подлежат на превъзпитание“, нямат отношене към подлежащите на
изясняване в настоящото производство обстоятелства. Ето защо, като
противоречащи на показанията на свидетелите И. и И., обясненията на подсъдимия
и подкрепящите ги показания на свидетелите С. и С., пресъздаващи неговите
изявления в този смисъл, в частта в която се твърди, че напръскването със спрей
на тъжителката е било провокирано от нейни действия по хвърляне на предмети и
блъскане на подсъдимия, съдът приема за единствено защитна тези и не кредитира.
Дори подобни действия да бяха установени от фактическа страна, то по своето
естество – с оглед пола, възрастта, телосложението на пострадалата и самото
естество на тези действия, то същите нямаше да доведат до правния извод, че
поведението на С. осъществява института на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12
от НК. Напротив, обстоятелството, че подсъдимият нарочно е излязъл на двора и
сам съзнателно е потърсил контакт с пострадалата по дългогодишния спорен въпрос
помежду им, което несъмнено е щяло да доведе до последваща конфронтация,
предварително подготвен с носения в анцунга му лютив спрей, не само разколебава
твърденията му, че е действал за да се защити, но и налага извод, че
поведението му е било предварително планирано. В нито един момент в хода на
съдебното следствие и преди това, той не е твърдял, че е бил изненадан или ядосан
от поведението на тъжителката, а единствено последователно заявява, че я е
напръскал, за да се защити. Нападение срещу него от нейна страна обаче, по
изложените по – горе съображения, съдът
не намира за установено от фактическа страна.
Показанията
на първата група свидетели, се подкрепя и от заключението по назначената в хода
на производството съдебномедицинска експертиза. Според същото, в резултат на
химичното въздествие върху очните ябълки на пострадалата, на същата е причинено
химично изгаряне на корнеята и конюнктивалния сак – обвивки на очната ябълка.
Посоченото травматично увреждане, е било съпроводено с болки и страдания за
период от около 10 дни, като интензитетът на болките в началото на периода /за
3-4 дни/ е бил по – значителен и постепенно е намалял и отзвучал, без последици
за здравето на пострадалата. Химичното изгаряне на очните ябълки на пострадалата
отговаря да е получено от напръскване с предлаган за продажба спрей за
самозащита, съдържащ 80 г. раздразващо вещество CS /хлорбензилиден-малонилдинитрил/, при
употребата на който на разстояние под 1 м. има опасност от увреждане на
здравето. При изслушването си в хода на съдебно заседание, експерта категорично
подчертава, че травматичното увреждане на пострадалата е причинено от химичен
агент.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Осъществените
от подсъдимите действия, консумират признаците на престъплението по чл.130 ал.2
от НК. С напръскване лицето на тъжителката със спрей за самозащита с
раздразващо вещество на инкриминираната в тъжбата дата, подсъдимият е причинил на пострадалата телесни
увреждания. По несъмнен начина се установява от обективна страна осъществения
престъпен резултат - в следствие на тези действия на С. на тъжителката е
причинено химично изгаряне на корнеята и конюнктивалния сак – обвивки на очната
ябълка, на очите. Посоченото травматично увреждане, е причинило болки и
страдания, без разстройство на здравето на пострадалата. Характера на увреждането
се установява от заключението на назначената по делото съдебно-медицинска
експертиза. По своята медико биологична същност то съвпада с правните критерии
за съставомерност на деянието по чл.130 ал.2 от НК. По делото по категоричен
начин бе установено и авторството на деянието, тъй като телесната повреда е
пряка и непосредствена последица от описаните действия осъществени именно от
подсъдимия.
Деянието
е съставомерно и от субективна страна - действайки при пряк умисъл, подсъдимият
е съзнавал, че пръска със спрея лицето на тъжителката, която се е намирала в
непосредствена близост до него и че това ще доведе до увреждане на здравето на
последната. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване.
Съставомерността
на деянието на подсъдимия от обекивна и субективна страна, предопределя и
признаването му за виновен по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.130
ал.2 от НК. Същевременно, съдът намира, че са налице предпоставките за
освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание “глоба” по реда на чл.78а от НК- за това престъплението предвиденото
от закона наказание е лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или
глоба от сто до триста лева, подсъдимият е пълнолетен, неосъждан, няма
настъпили съставомерни имуществени вреди от деянието, не е освобождаван от
наказателна отгворност по реда на раздел ІV на глава
8 от НК.
При индивидуализацията на следващото се на
дееца административно наказание “глоба”, съдът не отчете отегчаващи
отговорността обстоятелства, касаещи степента на обществена опасност на
осъщественото деяние и дееца. Същевременно, като смегчаващи отговорността
обстоятелства касаещи личната степен на обществена опасност на подсъдимия бяха
преценени чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни. Като
смегчаващо отговорността обстоятелство касаещо степента на обществена опасност
на деянието, съдът прецени липсата на несъставомерни вредни последици от същото.
Ето защо, счита че нему следва да бъде наложено наказание при липса на
отегчаващи отговорността обстоятелства в минималния предвиден в закона размер,
а именно – 1000 лв. Намира, че така определеното наказание и съответно на
тежестта на осъщественото деяние и посредством него ще бъдат постигнати целите
на закона.
Съставомерността
на деянието на подсъдимия по чл.130 ал.2 от НК, води до извод за
основателността на претенцията по чл.45 от ЗЗД. Безспорно установени по делото
са елементите на фактическия състав на института на непозволеното увреждане –
противоправното и виновно поведение на подсъдимия и причинените неимуществени
вреди на пострадалата – претърпените от нея болки и страдания, представляващи
нематериални, неблагоприятни вредни последици, както и причинната връзка между
действията на подсъдимия и престъпния резултати. При съобразяване разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД, съдът намира че претенцията за обезщетение в размер на 1 500
лв. е значително завишена. Касае се до увреждания, които не са значителни по своя
интензитет. Липсват данни за продължителен оздравителни период за същите. Ето защо, съдът като прецени характера и
степента на търпените от пострадалата болки и страдания в резултат на
увреждането намира за съответно обезщетение, такова в размер на 800 лв., като
за разликата до първоначално предявения му размер, искът следвад а бъде
отхвърлен, като недоказан. Законната лихва върху сумата се следва, така както е
поискана - от датата на увреждането, съгласно разпоредбата на чл.84 ал.3 от ЗЗД.
Признаването
на подсъдимия за виновен, предпоставя и осъждането му да заплати направените от
тъжителкато в производството разноски, съгласно разпоредбата на чл. 189 от НПК.
В този
смисъл съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ