В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, IV
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на единадесети февруари две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПАПАЗЯН
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н. А.
ИВА НЕШЕВА
при секретаря Татяна Асенова и с
участието на прокурор Станислав Стойков, като разгледа докладваното от съдия А.
ВНОХД
№ 24 по описа на
съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 19.04.2018 г. по НОХД № 12963/2017 г.,
СРС, 7 състав, е признал подсъдимата Т.С.К.
за виновна в това, че за времето от около 23,30 часа на 04.08.2015 г. до
около 02,00 часа на 05.08.2015 г., в гр. София, ж.к. *****, отнела чужди
движими вещи - мобилен телефон марка „Samsung“, модел „Galaxy S4“ на стойност
344,00 лв„ таблет марка „Асег“ на стойност 115,00 лв. и парична сума в размер
на 50,00 лв., всичко на обща стойност 509,00 (петстотин и девет) лева, от
владението на Г.И.А., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои - престъпление по чл. 194 ал. 1 от НК, като ѝ е наложил наказание
лишаване от свобода в размер на 3 месеца, което на основание чл. 66 НК е
отложил с изпитателен срок от три години. В тежест на подсъдимата са присъдени
и направените по делото разноски.
Срещу присъдата в законоустановения
срок е постъпила жалба от подсъдимата, чрез нейния защитник, с която се иска
отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимата. В жалбата не се иска събиране
на доказателства.
Въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
разпит на подсъдимата, свидетели или експерти, както и ангажирането на нови
писмени или веществени доказателства.
В открито съдебно заседание пред
въззивния съд представителят на СГП предлага съдът да остави без уважение
въззивната жалба и да потвърди като правилна и законосъобразна присъдата на
СРС. Счита, че извършването на посоченото престъпление от подсъдимата е било
безспорно установено от фактическа страна, посредством събраните в хода на
първоинстанционното съдебно следствие доказателства. Намира, че сочените от
защитата аргументи във връзка с индивидуализирането на таблета „Асеr“ и липса
на безспорни доказателства за наличието на сумата от 50 лева, не променят
установените от съда фактически обстоятелства, доколкото са събрани достатъчно
гласни доказателства в подкрепа на тази теза. Прокурорът пледира, че
първоинстанционната присъда е основана на събраните и проверени по делото
доказателствени материали, като не открива сочената от защитата психологическа
или каквато и да е обвързаност между подсъдимата и пострадалия. В заключение
намира присъдата за правилна и законосъобразна, както от фактическа, така и от
правна страна, включително и по отношение на наказанието, като моли същата да
бъде потвърдена изцяло.
Защитникът на подсъдимата – адв. К.,
моли съда да уважи жалбата и отмени присъдата, като признае подсъдимата за
невиновна. Алтернативно моли съда да преквалифицира деянието в такова по чл. 194,
ал. 3 от НК, като, ако приеме за доказано обвинението по отнемане на мобилния
телефон, да оправдае подсъдимата по отношение на обвиненията за паричната сума
и таблета „Асеr“, като приложи чл. 218 б от НК. Защитата счита, че по отношение
на тези вещи липсва елементарна индивидуализация, доколкото пострадалият не е в
състояние да опише таблета и многократно мени своите показания, както относно
разполагаемостта на сумите в портфейла си, така и относно самата банкнота от 50
лв. Предвид изложеното моли подсъдимата да бъде оправдана по повдигнатото
ѝ обвинение.
В правото си на лична защита
подсъдимата К. твърди, че не е взимала пари, нито таблет, а телефонът ѝ е
бил подарен. В предоставеното ѝ право на последна дума заявява, че е
невинна.
Софийски градски съд, след като
обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността
на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейното
изменение или отмяна, поради което намира, че постановената присъда следва да
бъде потвърдена, по следните съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа
обстановка, установяваща се от събраната доказателствена съвкупност, подробно
обсъдена в мотивите на присъдата. Въз основа на този доказателствен материал
въззивният съд достигна до следните фактически изводи, идентични с установената
от Софийски районен съд фактическа обстановка:
Подс. Т.С.К. е родена на *** г. в Румъния, българска
гражданка, разведена, с основно образование, неосъждана, с ЕГН **********,***.
Св. Г.И.А. през август 2015 г. обитавал жилище в
София, находящо се в жк. *****. Същият бил собственик на мобилен телефон марка
„Samsung“, модел „ Galaxy S4“ с IMEI: 358188051104991, както и на таблет марка
„Асеr“, черен на цвят, закупен през 2012-2013 г. от магазин „Аргос“ в Англия.
Таблетът бил предназначен за подарък на сина на св. А..
На 04.08.2015 г. около 20.00 часа св. А. поканил на
гости в горепосоченото си жилище подс.Т.К., с идеята да пият бира и да си
поприказват. С подсъдимата св. А. бил в приятелски отношения, като в миналото
двамата имали интимни отношения, осъществявани предимно в жилището на св. А.,
които обаче прекратили три години преди въпросното гостуване на подсъдимата в
дома му.
При пристигането на подс. К. в дома на св. А.,
горепосочените мобилен телефон марка „Samsung“, модел „ Galaxy S4“ с IMEI: 358188051104991,
както и таблет марка „Асеr“, били оставени на маса в хола. На масата св.А. бил оставил
и портфейл. В него имало една банкнота от 50 лева, след като първоначално в
него се съхранявала сума от около 200 лева, по-голямата част от които били
изхарчени по-рано през деня при посещение на свидетеля на баба му в гр. Роман и
пещерата „Леденика“.
Около 23.30 часа двамата легнали в спалнята на
жилището, след което св.А. заспал. За времето от около 23.30 часа на 04.08.2015
г. до около 02.00 часа на 05.08.2015 г. подс. К. решила да извърши кражба на
вещи от жилището на св. А., за което обходила апартамента, вследствие на което
от масата в хола взела горепосочените мобилен телефон марка „Samsung“, модел „
Galaxy S4“, таблета „Асеr“, както и банкнотата от 50 лв., намираща се в портфейла на
св. А.. След това подсъдимата напуснала дома му.
След 02.00 часа на 05.08.2015 г. св. А. се събудил,
видял че подс. К. не е в спалнята, проверил и установил, че същата е напуснала
апартамента и че е отнела горепосочените вещи. До края на деня св. А. се
опитвал да установи връзка с подсъдимата, но безуспешно. Същият сигнализирал
органите на МВР, като подал жалба до 06 РУ-СДВР на 06.08.2015 г.
В 05.55 часа на 05.08.2015 г., подс. К. ***, “МиВ к.“
ЕООД, намираща се на ул. Русалски лък № 2А, № 5-6, където заложила откраднатия
мобилен телефон марка „Samsung“, модел „ Galaxy S4“, за което служителят на
заложната къща, в лицето на св. А.К., след сверка на данните по лична карта на
залагащото вещта лице, изготвил Заложен билет № 07852-15/05.08.2015г.,
вписвайки в заложния билет името и ЕГН на заложилата вещта - подс. Т.С.К.,
както и IMEI данните на заложения мобилен апарат (IMEI :358188051104991),
съвпадащ с данните от документа за собственост на телефона на св. А.. В
заложния билет като дата и час на сделката било генерирано „05.08.2015г.,
05:55:47 часа“. С останалите откраднати вещи подс. К. се разпоредила по
неустановен по делото начин.
С протокол за доброволно предаване от 07.08.2015 г.
св. К.предал на разследващите органи Заложен билет №07852-15/05.08.2015г. и
мобилен телефон марка „Samsung“, модел „ Galaxy S4“ с IMEI: 358188051104991.
Мобилният апарат бил върнат на св. Г.А. на 17.08.2015г., за което била
изготвена разписка.
Съгласно заключението на изготвената на ДП
съдебно-оценителна експертиза, стойността на отнетите от подсъдимата вещи е
както следва: мобилен телефон марка „Samsung“, модел „Galaxy S4“ на стойност
344,00 лв., таблет марка „Асег“ на стойност 115,00 лв. и парична сума в размер
на 50,00 лв., всичко на обща стойност 509,00 (петстотин и девет) лева.
Съгласно заключение на изготвена на
ДП комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, при подс. К. било
налице органично личностово разстройство и лека умствена изостаналост, но
въпреки това същата могла да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си. В с.з. вещите лица уточняват, че личностовите
особености я правили по-импулсивна, по-емоционално лабилна и по-внушяема,
поради което подсъдимата действала под напора на емоциите, но разбирала
причинно-следствената връзка на извършеното и се отнасяла безкритично към него.
Изложената фактическа обстановка
въззивният съд възприе въз основа на събраните от първата инстанция
доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетелите Г.А.
(депозирани пред първоинстанционния съд и част от показанията му от ДП,
прочетени по реда на чл.281 ал.4, вр.ал.1 т.1 и т.2 от НПК), А.К. (прочетени по
реда на чл.281 ал.5, вр.ал.1 т.5 от НПК) и И.П.; протокол за доброволно
предаване от 07.08.2015 г. (л.12 от ДП); документи и фискални бонове, свързани
с покупката на мобилен телефон марка „Samsung“, модел „ Galaxy S4“ с IMEI: 358188051104991
от св.А. (л.5-7 и л.13 от ДП); заверено копие на Заложен билет
№07852-15/05.08.2015г. (л.11 от ДП); разписка от 17.08.2015г. (л.15 от ДП);
заключение на съдебно-оценителна експертиза (л.43-44 от ДП); заключение на
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, по отношение на
подс.К. (л.77-84 от ДП) и справка за съдимост на подс.Т.К..
Възприетите от първата инстанция
фактически отношения относно основните факти са правилно установени, като при
съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати
логически грешки. В съответствие с разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, в
мотивите към присъдата подробно са посочени установените обстоятелства, въз
основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за
взетото решение. Изложени са обосновани съображения защо едни от
доказателствените материали се приемат, а други се отхвърлят. Събраната по
делото доказателствена съвкупност е последователна,
като от нея с пълна категоричност се установява времето, мястото и авторството
на извършеното деяние. Въззивният състав споделя изцяло направения от
първоинстанционния доказателствен анализ, поради което не намира за необходимо
да го преповтаря.
В отговор на възраженията, изложени в
жалбата и допълнението към нея, както и тези в съдебно заседание настоящият
състав, също като първостепенния, се довери и постави в основата на
фактическите си изводи показанията на пострадалия А.. При анализа на заявеното
от свидетеля не се констатираха съществени вътрешни противоречия или такива с
други доказателствени източници, които да поставят под съмнение достоверността
на показанията му. Същевременно казаното от него в различните фази на процеса е
логично, последователно, непредубедено и житейски обяснимо, поради което
обосновано първата инстанция го е кредитирала.
Въззивният съд намира за
неоснователни доводите на защитата за липса на достатъчна индивидуализация на
отнетите вещи, като намира същите за конкретизирани в достатъчна степен от показанията
на свидетеля А.. От тях се установява марката на откраднатия таблет, както
времето и мястото на закупуването му. Настоящият състав, подобно на първия, не
намира за житейски логично пострадалият да пази документи за устройството след
изтичане на гаранционния му срок, както и да може да индивидуализира със
сочените от защитата конкретни данни моделът, размерите, паметта, операционната
система и процесорът, особено предвид данните, че таблетът е бил предназначен
за сина му и именно последният го е ползвал. Тази информация би имала значение
единствено за определяне на пазарната стойност на откраднатата вещ, но
доколкото последната липсва, вещото лице е определило същата по възможно
най-благоприятния за подсъдимата начин, отчитайки средната пазарна цена по
най-ниския ценови клас за таблети от същия вид, при това втора употреба, както
и при съобразяване на съответното овехтяване. По този начин вещото лице е
определило причинената щета във възможно най-ниския възможен размер, като за
съда липсва съмнение стойността ѝ да е завишена.
Както правилно е приел
първоинстанционния съд, не са налице доказателства, опровергаващи размера на
откраднатата от портфейла на пострадалия парична сума, като направените
уточнения от негова страна относно точния ѝ размер настоящият състав
приема за логични след припомняне на изхарчените по-рано през деня суми.
Независимо от наличието на колебания за точната парична наличност, липсват
такива за намиращата се в портфейла банкнота от 50 лв., поради което правилно
първата инстанция е приела, че именно тя е обект на престъплението.
За пълнота следва да бъде отбелязано,
че липсва спор относно отнемането на третата инкриминирана вещ - мобилен
телефон марка „Samsung“, модел „Galaxy S4“, като за обстоятелството, че същата
се е намирала във фактическата власт на подсъдимата не се оспорва от защитата,
а показанията на свидетеля А. кореспондират изцяло с писмените доказателства по
делото и казаното от свидетелите К.и П..
Неоснователни са и възраженията на
защитата, че не е установено отнемането на инкриминираните вещи от подсъдимата,
като същото би могло да бъде осъществено от всяко едно лице, намиращо се във
входа. Безспорно се
установи присъствието на подсъдимата в жилището на пострадалия в
инкриминираната вечер, което обстоятелство не се оспорва от защитата и за което
липсват противоречия в доказателствените източници, в това число и показанията
на свидетелката П.. От показанията на свидетеля А. се установи, че около 23:30
ч. същият е заспал, като подсъдимата се е намирала в апартамента. Когато се е
събудил около 2:00 ч. пострадалият видял, че същата е напуснала апартамента, а
инкриминираните вещи липсвали. Макар да не е забелязал пряко отнемането на
вещите от подсъдимата, липсват каквито и да е съмнения относно това, че именно
тя е отнела липсващите вещи. На първо място се установи, че откраднатият
телефон се е намирал у подсъдимата, която го е оставила в заложна къща няколко
часа след извършване на деянието. Освен това не са налице никакви
доказателства, сочещи към присъствието на друго лице в апартамента на
пострадалия, което би могло да отнеме вещите и на излизане да затвори вратата
след себе си. Обстоятелството, че парите са били извадени от портфейла на
пострадалия и след това същият е бил върнат на мястото си, е показателно за
сравнително спокойна обстановка, при която е действал извършителят и която
изключва лансираната от защитата теза неустановено лице да проникне през нощта
в чуждо жилище, като тепърва търси вещи, които да отнеме. Предвид тези
обстоятелства и липсата на индикации да са търсени и отнети други вещи,
лансираната от защитата теза за извършена кражба от още едно лице в посочения
кратък интервал от време, е лишена от житейска логика, поради което въззивният
състав я приема единствено за защитна версия.
Следва да бъдат отхвърлени и
възраженията относно липсата на субективната страна на деянието. Както правилно
е отбелязал районният съд, фактите по делото изключват възможността свидетелят А.
да е направил подарък на подсъдимата в ранните часове на 05.08.2015 г. Обосновано,
предвид констатираните от двата съдебни състава и подробно посочени в мотивите към
присъдата противоречия в показанията на свидетелката П., първата инстанция не
ги е ползвала при формиране на изводите си за представите за характера на
облагата в съзнанието на подсъдимата. В тази насока следва да бъде отбелязано и
това, че възприятията на свидетелката П. за това са косвени, обусловени от
казаното ѝ от подсъдимата, като настоящият състав намира същите за
недостоверни и тенденциозни.
Неоснователни са и твърденията на защитата за това, че
целта на посещението на подсъдимата в дома на пострадалия е било да се разберат
за връщане на даден от подсъдимата заем в размер на 5000 лв., като въззивният
съд намира, че обстоятелството дали е имало предхождащи облигационни отношения
между двамата е без значение за съставомерността на конкретното поведение на
подсъдимата. Дори и да е имало такива обаче, в практиката на ВКС последователно
се приема, че отнемането на лични вещи на пострадалия, без негово съгласие,
заради непогасено парично задължение към дееца, съставлява кражба (в този
смисъл Решение № 603 от 20.10.1999 г. на ВКС по н. д. № 546/99 г., II н. о. и
др.). Поради това е безпредметно изследването на обстоятелствата, свързани с
евентуално изтегления от подсъдимата кредит и начина, по който се е разпоредила
с парите.
Като правилни и обосновани, в пълнота отговарящи на
поставените задачи съдът възприе заключенията на приетите в хода на делото
съдебно-оценителна и комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертизи.
Същите са изготвени от вещи лица, разполагащи със специални познания в
съответните области, поради което и настоящият съдебен състав възприе
заключенията като изцяло достоверни. Поради това и въззивният съд прецени, че
не се налага изготвянето на нова комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза, като такава не би спомогнала за изясняване на обстоятелствата по
делото.
При така установената фактическа обстановка, която намира своята
доказателствена обезпеченост в материалите по делото, правилно районният съд е достигнал
до извод, че деянието, извършено от подсъдимата Т.К. покрива обективните и
субективни параметри на престъпния състав по чл.194 ал.1 от НК.
Съставът на СРС, разглеждащ наказателното дело, е извършил прецизен правен
анализ за наличието на всички съставомерни признаци от обективната и
субективната страна, като този анализ изцяло се споделя от настоящия съдебен
състав.
Безспорно се установи, че от
обективна страна подсъдимата К., за времето от около 23,30 часа на 04.08.2015
г. до около 02,00 часа на 05.08.2015 г., в гр. София, ж.к. *****, отнела чужди
движими вещи - мобилен телефон марка „Samsung“, модел „Galaxy S4“ на стойност
344,00 лв„ таблет марка „Асег“ на стойност 115,00 лв. и парична сума в размер
на 50,00 лв., всичко на обща стойност 509,00 (петстотин и девет) лева, от
владението на Г.И.А., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои. Показателно за липсата на съгласие на пострадалия в конкретния случай
е обстоятелството, че същият е спял по това време, както и подадената в 06 РУ-СДВР
жалба още на следващия ден.
Престъплението е извършено от
подсъдимата К. при форма на вина пряк умисъл. Въпреки наличието на органично
личностово разстройство и лека умствена изостаналост, същата е могла да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Тя е
съзнавала обективните елементи от състава на престъплението, съзнавала е и
обществено-опасния характер на деянието, предвиждала е и пряко е целяла
настъпването на общественоопасните последици. За наличието на присвоително
намерение от страна на подсъдимата е показателно последващото ѝ поведение
– заложила мобилния телефон веднага след отнемането му и се разпоредила по
неустановен начин с таблета и паричната сума.
Въззивният
съд, подобно на първия, намира че деянието не е маловажен случай, като
независимо от ниската стойност на предмета на престъплението, от обективна
страна са налице обстоятелства, разкриващи по-висока обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи. По тази причина възраженията на защитата за
преквалифициране на престъплението в такова по чл. 194, ал. 3 от НК следва да
бъдат отхвърлени.
Първоинстанционният съд е спазил принципите при индивидуализиране на наказанието,
съдържанието на които са в съблюдаване на мярата за използваната наказателна
принуда, предвид изискването наказанието да бъде справедливо, необходимо и
достатъчно за постигане целите си, обявени в чл. 36 от НК, както е взел
предвид, както конкретната фактическа обстановка, така и данните за личността
на подсъдимата. Правилно като смекчаващи отговорността обстоятелства са ценени
чистото ѝ съдебно минало, частичното възстановяване, макар и не
доброволно от нея, на част от инкриминираните вещи и наличието на психичен
недостатък, който не изключва вменяемостта, а като отегчаващо такова е приет
начина, по който е извършено деянието, възползвайки се от близките си отношения
с пострадалия и изграденото у него доверие.
Законосъобразно районният съд е съобразил, че, доколкото деянието не е съставомерно по чл.
194 ал. 3 от НК и не е изпълнено изискването откраднатото имущество да бъде
изцяло възстановено или заместено, не са налице основанията за налагане на административно наказание
глоба по чл. 218б ал. 1 от НК.
Въззивният състав, също като
първоинстанционния съд, не намери многобройни или изключителни смекчаващи
обстоятелства, които да обосноват приложението на чл. 55 от НК. С оглед на това
законосъобразно Софийски районен съд е определил наказанието на подсъдимата на
основание чл. 54, ал. 1 от НК.
Предвид изложеното, настоящият
въззивен състав приема, че правилно първоинстанционният съд е наложил на
подсъдимата Т.К. наказание лишаване от свобода за срок от три месеца при превес
на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства, изпълнението на което,
на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложил с изпитателен срок от три години.
Правилно на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е осъдил подсъдимата да
заплати направените по делото разноски в общ размер на 392.52 лева, от които
212.52 лева по сметка на СДВР и 180.00 лева по сметка на СРС, както и държавна
такса в размер на 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на
липса на доброволно изпълнение.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция
не констатира наличието на основания, налагащи нейното изменяване или отмяна,
поради което и с оглед горепосочените съображения, постанови своето
решение.
Водим от всичко изложено и на основание чл. 334‚ т. 6 от НПК вр. чл. 338 от НПК‚ Софийски
градски съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 19.04.2018 г., постановена по НОХД № 12963/2017 г.
по описа на Софийски районен съд,
НО, 7 състав
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.