ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1006
гр. Пловдив, 04.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ в закрито заседание на
четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20215300502309 по описа за 2021 година
Постъпила е въззивна жалба вх. № 9610/09.09.2021г. по описа на ПОС / вх.№
282484/28.06.2021г. по описа на ПдРС/ от Д.Б., в качеството й на ответник по гр.д.№
18510/2019г. на ПдРС, ІІ бр.с., против постановеното по делото решение №
260772/10.03.2021г..
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
В исковата молба е посочен адрес на жалбоподателката в ***. Тъй като същата не е
била открита на този адрес, е направена справка за адресната й регистрация. В справката на
л.16 по първоинстанционното дело са отразени следните адреси: постоянен адрес в ***и
настоящ адрес в ***. Тя не е открита и на тези адреси, но на 19.02.2020г. е подала отговор на
исковата молба, в който е посочила съдебен адрес: ***, без да е посочен съдебен адресат.
Призовката, изпратена до Д.Б. за насроченото първо съдебно заседание е върната невръчена,
с отбелязване, че по сведение на майка й тя не живее от две години на адреса. В о.з. на
19.05.2020г. е разпоредено връчване на същия адрес. Призовката за следващото публично
съдебно заседание е върната, оформена по същия начин. Направена е нова справка за
адресна регистрация, в която е отразена същата информация като по тази на л.16.
Разпоредено е отново да бъде призована на адресите в *** и ***. Връчването отново е
неуспешно и е разпоредено залепване на уведомления по чл.47 от ГПК, което не е довело до
лично получаване на съдебните книжа. Впоследствие, на 10.08.2020г. по електронната поща
е постъпила молба от жалбоподателката с посочен в същата адрес в Обединено кралство
Великобритания и с искане делото да бъде отложено за след 20.09.2020г. с оглед
1
упражняване на правото й на лично участие в производството по делото. В о.з. на
21.08.2020г. е прието, че жалбоподателката Б., в качеството й на ответник, е редовно
призована при условията на чл.47, ал.1 от ГПК, поради което е даден ход на делото.
Впоследствие са проведени още пет публични съдебни заседания, последното от които на
10.02.2021г., като за проведеното на 27.10.2020г. е представено пълномощно от Б. за адв.А.
Ч.. В пълномощното е посочен адрес на упълномощителката: ***. На 11.12.2020г. е
подадена молба лично от нея, в която е посочен адрес: ***. На 08.02.2021г. е подадена друга
молба, в която е посочен същия адрес. Този адрес на Д.Б. е посочен и в представената от
адв.Ч. писмена защита. В приложен към писмената защита анекс към договор за правна
защита и съдействие обаче отново е посочен адресът в ***, а освен това е отразен и съдебен
адрес в ***, без съдебен адресат. На 08.03.2021г. е подадена молба от жалбоподателката с
посочен адрес: ***.
Съобщение за връчване на обжалваното решение е изпратено на жалбоподателката на
11.03.2021г. на адрес: ***, чрез адв.А. Ч.. Съобщението е върнато с изписан от адв.Ч. текст в
смисъл, че Б. се е отказала от услугите му, оттеглила е даденото му пълномощно и поради
това той отказва да получи приложения препис от решението. Разпоредено е лично връчване
на жалбоподателката. Изпратените на адресите в гр.Пловдив и с.Паталеница съобщения са
върнати невръчени с отбелязване, че адресатът от години не живее на тези адреси. На
19.05.2021г., видно от служебно изисканата по настоящето дело справка от ПдРС, е
разпоредено съобщението, изпратено на адреса в ***, да се счита редовно връчено при
условията на чл.41, ал.2 от ГПК. На 17.06.2021г. по искане от V РУП- гр.Пловдив е
разпоредено издаването на заверен препис от влязлото в сила решение. На 24.06.2021г. е
подадена заявка от адв.С.В., с приложено пълномощно от Д.Б. от 14.06.2021г.. На
26.07.2021г. от последната е подадена молба за издаване на изпълнителен лист за режима за
лични отношения с непълнолетния син на страните. Разпоредено е издаване на
изпълнителен лист въз основа на постановеното решение № 260772/10.03.2021г.. На
30.07.2021г. е подадена нова молба за обезсилване на издадения въз основа на решението
изп.лист, поради обжалване на същото, и издаване на друг въз основа на определение за
привременни мерки.
Видно от пълномощното и договора за правна защита и съдействие на л.98 и л.99 по
първоинстанционното дело, посоченият в анекса към договор за правна защита и съдействие
/ л.130/ съдебен адрес: ***, е адресът на кантората на адв.А. Ч.. Съгласно чл.39, ал.1 от ГПК,
когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията -
съдебен адресат, или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или
на пълномощника. Адвокат А. Ч. не е посочен изрично като съдебен адресат в нито един от
документите по делото, но той е пълномощник на жалбоподателката и към настоящия
момент не са налице доказателства за това даденото му пълномощно да е оттеглено.
Съгласно чл.51, ал.3 от ГПК в редакцията му до изменението с Д.в., бр.110/2020г., което ще
влезе в сила от 30.06.2022г., „Адвокатът не може да откаже получаването на съобщението на
своя доверител, освен след оттегляне на пълномощното по реда на чл. 35, отказ от
2
пълномощие по чл.36, както и когато от пълномощното недвусмислено личи, чене се отнася
за инстанцията, за която е призоваването. Отказът на адвоката да приеме съобщението се
отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на връчителя. Отказът не засяга
редовността на връчването“. В чл.35 от ГПК е предвидена възможност за оттегляне от
страните на дадените за представляващите ги адвокати пълномощни, но задължително
условие за пораждането на правно действие на оттеглянето на пълномощното е съдът да е
уведомен за това от съответната страна. Преди 30.03.2021г., когато призовкарят в Районен
съд- гр.Пазарджик А. Г. е удостоверил с подписа си заявения от адв.Ч. отказ да получи
съобщението от 11.03.2021г., ведно с приложения към него препис от решението, а и
впоследствие от жалбоподателката не е заявено под никаква форма оттегляне на даденото
му пълномощно. От адв.Ч. също не е заявен изричен отказ от даденото му пълномощно. Ето
защо, следва да се приеме, че обжалваното решение е връчено жалбоподателката редовно
още на 30.03.2021г. при условията на чл.51, ал.3, вр. чл.39, ал.1 от ГПК.
Тестът в съобщението от 11.03.2021г. е в смисъл, че Б. се е отказала от услугите на
адв.Ч. и е оттеглила даденото му пълномощно, а не, че той се отказва от пълномощното. Все
пак, ако приемем, че с вписването на този текст в съобщението съдът е уведомен за
оттеглянето или за отказ от пълномощното за адв.Ч., редовни на основание чл.41, ал.2 от
ГПК се явяват връчванията, извършени с изпратените на адреси: *** и ***, тъй като тези
адреси са посочени нееднократно от самата Д.Б. в различни изходящи от нея документи по
делото. Съобщенията са оформени от призовкарите съответно на 11.05.2021г. и на
20.04.2021г., т.е. повече от месец преди подаване на въззивната жалба, като с
разпореждането на районния съдия от 19.05.2021г. изрично е прието за редовно връчването
на адреса в *** и редовността на това връчване не е оспорено от жалбоподателката по
какъвто и да било начин, освен с немотивираното твърдение, че въззивната й жалба е
подадена в срок. В действителност същата се явява просрочена и поради това ще следва да
се постанови връщането й, като производството по настоящето дело бъде прекратено.
Предвид гореизложеното и на основание чл.267, вр. с чл. 262, ал.2, т.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.дело № 2309 по описа за 2021г. на Окръжен
съд- гр.Пловдив.
ВРЪЩА въззивна жалба вх№ 9610/09.09.2021г. по описа на ПОС / вх.№
282484/28.06.2021г. по описа на ПдРС/, подадена от Д. ЦВ. Б., в качеството й на ответник по
гр.д.№ 18510/2019г. на ПдРС, ІІ бр.с. против постановеното по делото решение №
260772/10.03.2021г..
Разпореждането подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.Пловдив с частна
жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4