Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Град Добрич, 09.05.2018 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД втори състав
в публично съдебно заседание на десети април две хиляди и осемнадесета година в
следния състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: А. ВЕЛИКОВА
при участието на секретар Геновева Димитрова разгледа
докладвано от районния съдия гр. дело № 1663 по описа за 2016 година и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по
повод искова молба на Г.К.П. ЕГН ********** и Д.Л.П. ЕГН **********,***, с
която против И.В.И. ЕГН ********** *** и Й.Т.И. ЕГН ********** ***, двамата
съпрузи с посочен съдебен адрес *** – Адвокатско дружество „*** “, е предявен иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от
ЗС за определяне начин на ползване на съсобствен недвижим имот – поземлен имот
с идентификатор 72624.624.4883 по КККР
на град Добрич с площ от ***
кв.м., с номер по предходен план 4883, кв. 63, находящ се в град Д., ул. „***” № ***.
В исковата молба се твърди, че ищецът Г.К.П. е собственик на *** кв.м. в идеални части от поземления имот, целият с
площ от *** кв.м., ведно с първия етаж от построената
в имота двуетажна жилищна сграда с площ от ***
кв.м. (жилище с площ от *** кв.м., състоящо се от ***) с идентификатор 72624.624.4883.1.1 и гараж с площ от ***
кв.м., разположен в дъното на имота откъм източната му граница с идентификатор
72624.624.4883.3 по КККР на града. С ответника - собственик на *** кв.м. в идеални части от поземления имот, на втория
етаж от двуетажната жилищна сграда с идентификатор 72624.624.4883.1.2 и на гараж по западната му имотна граница с
идентификатор № 72624.624.4883.2, ищецът има противоречия относно ползването на
имота, преминаването на всеки от тях през него, разполагането на вещи в него,
провеждане на мероприятия. С нотариална покана ищецът поканил ответника за
доброволно разпределяне ползването на имота, съответно на притежаваните от
всеки идеални части, разположения общ вход, възможността да използват общата
вещ по предназначение, но с уреждане на самостоятелно използване. Ответникът не
се явил пред нотариуса и до днес доброволно уреждане на спора не е налице.
Ищецът е представил графично изображение на предложен от него начин на ползване
на общия имот. Г.К.П. и Д.Л.П. са придобили още *** кв.м. в идеални части от недвижимия имот по договор
за покупко-продажба, сключен с Община град Д. на
дата 06.01.2017г. Представен е
нотариален акт за придобито на основание давностно владение право на
собственост върху гараж с площ от *** кв.м.,
разположен в североизточната част на поземления имот, с идентификатор
72624.624.4883.3.
В отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответниците оспорват
искането за разпределяне ползването на имота, още повече по предложения от
ищеца начин. Изтъква се, че естеството на
имота е такова, че на практика не може да се раздели и разпредели за ползване
от съсобствениците, а следва да се ползва съвместно от тях. В поземления имот
(чието разпределение за ползване се иска) е построена една жилищна сграда (в
режим на съсобственост между страните) и два гаража (индивидуална собственост
на страните). Имотът е прилежащ към жилищната сграда и е наложително всеки от
съсобствениците да може да го ползва в цялост, за да обслужва сградата
(притежавана в равни дялове). Двата етажа имат изглед към всички страни на
имота и за поддръжката на сградата е задължително, както ответникът, така и
ищецът, да имат достъп до всички части на имота, което не би могло да се
осъществи при поисканото от ищеца разпределение на ползването. Освен това
избеното помещение на ответника (негова индивидуална собственост) има прозорец,
гледащ към източната част на имота, който трябва да бъде обслужван при
необходимост, а според предложения от ищеца вариант, тази площ е предназначена
за ползване само от него. Разположението на жилищната сграда в имота е такова,
че всеки от съсобствениците трябва да има достъп до всички части на имота.
Противното би довело до нови спорни ситуации. Предложеният от ищеца начин за
разпределяне ползването на имота е несправедлив и е опит ищецът да „узакони“
едно незаконосъобразно фактическо положение – построена без разрешение за това
ограда, която разделя имота на две части (по предложения начин за разпределяне).
Незаконността на оградата е констатирана от Община Д. при извършена проверка (съгласно приложено писмо №
94И-00-167#1/18.04.2016г.). Ответникът е изложил подробни съображения защо
счита предложения от ищеца начин на разпределяне на ползването на имота за
несправедлив и на свой ред е отправил предложение за начин на ползване,
включително с графично изображение. И.В.И. и Й.Т.И. са придобили още
12,24 кв.м. в идеални части от недвижимия имот по договор за покупко-продажба,
сключен с Община град Добрич на дата 03.02.2017г.
Районният съд, след преценка на
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Искът е с правно основание чл.
32, ал. 2 от ЗС.
Според чл. 32, ал. 1 от ЗС
въпросите относно управлението или използването на общата вещ или имот се
решават от мнозинството съсобственици, според притежаваните от тях дялове.
Когато не може да се образува мнозинство, което да реши тези въпроси, или
решението на мнозинството е вредно за общността, съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗС
районният съд по искане на който и да е от съсобствениците решава въпроса
вместо тях. Целта на производството (не исково, а на спорна съдебна
администрация) е да се замести решението на мнозинството чрез постановено от
съда разпределяне на ползването, което да е съобразено в най-пълна степен с
действителните права на страните в съсобствеността и което да дава възможност
на съсобствениците за най-целесъобразното й използване. В производството
подлежи на изследване дали е налице съсобственост, какви са квотите в
съсобствеността и кой е най - целесъобразният начин на ползване на общия имот,
съобразно действителните права на съсобствениците. При определяне начина на ползване на съсобствения имот съдът се
ръководи от изискването ползването да отговаря най - пълно
на правата на съсобствениците и то по фактическото положение на този имот към
момента на разрешаване на спора.
С нотариален акт № 36, том ІІІ, дело № 162/14.03.2008г.,
вписан в СлВп под акт № 194, том V, дело 2560, вх.рег. № 4655 от 14.03.2008г.,
ищецът Г.К.П. е придобил правото на собственост върху жилище, находящо се в
град Д., ул. „***“ № ***, етаж първи, представляващо самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 72624.624.4883.1.1 по КК на града, ведно с избено
помещение със застроена площ от *** кв.м., ведно със съответните идеални части
от общите части на сградата и *** кв.м. в идеални части от поземлени имот с
площ от *** кв.м., имот с кадастрален
идентификатор 72624.624.4883 с площ от ***
кв.м. С нотариален акт № 18, том І, рег. № 282, дело № 15 от 2017г. на нотариус
№ 301 по Регистъра на НК, вписан в СлВп под акт № 122, том VІІ, дело № 1272,
вх.рег.№ 3602 от 19.04.2017г. ищецът е признат за собственик на основание
давностно владение на гараж с площ от 19 кв.м., разположен в североизточната
част на поземления имот, с идентификатор 72624.624.4883.3. (изграден след
издадено строително разрешение № 549 от 20.08.1966г. (л. 50 от делото).
С нотариален акт № 59, том ХІІІ, дело № 4487/15.12.1994г.
на нотариуса при Районен съд – Д., ответникът И.В.И. е придобил правото на
собственост върху жилище, представляващо втори етаж от двуетажна жилищна сграда
по ул. „***“ № *** с площ от *** кв.м., стълбищна клетка на площ от *** кв.м.,
северната изба на сградата с площ от *** кв.м., и *** кв.м. в идеални части от
поземления имот с кадастрален идентификатор 72624.624.4883, както и гаража в
северозападната част на имота с площ от *** кв.м. (изграден след издадено
разрешение за строеж № 398 от 29.07.1977г. (лист 49 от делото).
Ищецът и ответникът са придобили още права (съответно
18,76 кв.м. и 12,24 кв. м. в идеални части от поземления имот) от трето лице
(Община Д.) по възмезден начин (чрез договор за покупко-продажба, съответно от
06.01.2017г. и от 03.02.2017г.). Сделките са извършени по време на брака на
ищеца Г.К.П. с Д.Л.П. и по време на брака на ответника И.В.И. с Й.Т.И.. На
основание чл. 21, ал. 1 вр. ал. 3 от СК тези обстоятелства обосновават
възникване на съпружеска имуществена общност за посочените идеални части.
По изричните изявления на страните по делото, мястото
следва да бъде разпределено за ползване общо от съпрузите Г.К.П. с Д.Л.П., от
една страна и съпрузите И.В.И. и Й.Т.И., от друга страна.
По делото няма спор относно вещните права на собственост,
както върху жилищната сграда и двата гаража, така и върху поземления имот. В
дворното място е построена жилищна сграда, в която правото на собственост върху
различни самостоятелни обекти принадлежи на различни лица; в дворното място има
построени освен това два гаража, правото на собственост, върху които също
принадлежи отделно на всяко от тези лица; наред с това правото на собственост
върху идеални части от дворното място принадлежи в бездялова съсобственост и на
съпругите на двете лица – собственици на обекти в жилищната сграда и на по един
гараж, съвместно с тях. В този случай дворното място няма статут на обща част
по смисъла на чл. 38 от ЗС и ползването му следва да бъде разпределено по реда
на чл. 32, ал. 2 от ЗС. Възражението в противния смисъл на ответниците е
неоснователно (така решение № 28 от 01.02.2012г. на ВКС по гр.д.№ 331/2011г.,
ІІ г.о., ГК; решение № 661 от 02.11.2010г. по гр.д.№ 1437/2009г., І г.о., ГК).
Предявеният иск за разпределение на ползването на
съсобствена вещ по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗС от съсобственик, който сам
притежава повече от половината от общата вещ, е допустим, с оглед приетото в т.
1 от Тълкувателно решение № 13 от 10.04.2013г. на ВКС по тълк.дело № 13/2012г.,
ОСГК. В съдебната практика трайно се възприема становището, че когато искането
за разпределяне на ползването по съдебен ред е направено от няколко
съсобственици, то това искане е допустимо, дори тези съсобственици общо да
притежават повече от половината от общата вещ, тъй като самото сезиране на съда
обосновава извод за невъзможност да се образува мнозинство и да се вземе
решение по чл. 32, ал. 1 ЗС. Формулировката на разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗС
не изключва процесуалната възможност за сезиране на съда с искане за
разпределение ползването на съсобствената вещ, и за съсобственика, притежаващ
сам повече от половината от общата вещ. Освен това, ако в хода на съдебното
производство мнозинството от съсобствениците, определено от дяловото им участие
в съсобствеността, вземе решение за разпределение на ползването на
съсобствената вещ, то се касае за новонастъпило обстоятелство, което съдът следва
да отчете при условията на чл. 147, т. 2 от ГПК. Едва в хода по същество ищците
придават значение на подобно решение на предявения от тях иск, без обаче да са
навели такова твърдение в хода на съдебното дирене. Дори и в този случай обаче,
съдът следва да прецени дали е налице надлежно взето решение, дали то е в
рамките на компетентността на мнозинството, дали не е вредно за общата вещ и с
оглед на изводите си да постанови решението си, като се съобрази или не с
волята на мнозинството (така решение № 71 от 19.04.2011г. на ВКС по гр. д. №
727/2010г., II г. о., ГК).
По делото са приети заключения по съдебно – техническа
експертиза, повторна съдебно-техническа експертиза с възложени допълнителни
задачи. От писмените доказателства и заключенията на вещите лица се установява
следното относно правата и фактическото ползване на имота от съсобствениците:
Според приложена на лист 52 от делото скица №
С-733/10.10.2016г. – извадка от ПУП-ПРЗ на ЦГЧ на град Добрич, одобрен с
решение № 38-3 от 31.01.2006г. на ОбС – Добрич, регулационните линии на УПИ
ХХІІ-4883 в кв. 63 съвпадат с кадастралните граници на ПИ с идентификатор
72624.624.4883 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-15 от 12.05.2005г. на ИД
на АГКК – имотът има трапецовидна форма, с лице към улица „***“ и е застроен с
три сгради: двуетажна масивна жилищна сграда с правоъгълен план, разположена
свободно, като на източната й страна са нанесени външни стъпала и площадка; две
масивни сгради с четириъгълен план – гаражи, разположени в североизточния и в
северозападния ъгъл на имота. По скица № 15-228212 от 12.05.2016г., издадена от
СГКК – Д. (л. 8 от делото), ПИ с идентификатор 72624.624.4883 е с площ от ***
кв.м. и има двама собственици с права в идеални части от *** кв.м. и *** кв.м.,
а след слючените на 06.01.2017г. и на 14.02.2017г. договори за покупко-продажба
с Община град Добрич, идеалните части на съсобствениците са съответно в обем от
**** кв.м. (общо за ответниците) и **** кв.м. (общо за ищците). Имотът е
ограден от три страни – на изток, запад и юг оградите са по имотните граници,
които съвпадат с регулационните линии по действащия ПУП-ПР. На север границата
не е материализирана – площ от *** кв.м. е заета от паянтови гаражи, построени
по северната граница на имота. Премахната е, след проведена административна
процедура, инициирана от ответника, ажурната част на съществувалата вътрешна
ограда между югозападния ъгъл на жилищната сграда и оградата към улицата
(останали са изградените бетонни колони), която е разделяла двора по линията на
цветната градина, направена от ищците. Между северозападния ъгъл на жилищната
сграда и югоизточния ъгъл на гаража на ответника има налична дъсчена ограда.
Оградата към ул. „Витоша“ има три порти: две двукрили (за автомобили) и една
еднокрила (за обитателите). По обяснения на ищеца, след като ответникът му
забранил да минава през еднокрилата порта, той ползвал двукрилата за влизане в
имота към жилището. Подходите към двата гаража са с два вида бетонна настилка –
настилка с ширина 2,65 м. към гаража на ответника и настилка с ширина 3,00 м.
към гаража на ищеца. С бетонна настилка е покрит тротоарът около жилищната
сграда от север и юг с ширина 1,00 м. В имота има незастроени и небетонирани
площи – на юг между жилищната сграда и оградата към улицата е оформена цветна
градина; на запад площта между подхода към гаража и плътната ограда не е
затревена; на север от жилищната сграда има саморасла растителност. Общата
водомерна шахта е разположена между еднокрилата и двукрилата порти по южната
граница на имота.
Имотът е застроен с три сгради. Сграда с идентификатор 72624.624.4883.1
има площ от *** кв.м. (по документи – 96,60 кв.м.) и в която има два
самостоятелни обекта - 72624.624.4883.1.1 (на ищеца) и 72624.624.4883.1.2 (на ответника), по справки
от КККР – приложения 2 и 3 към заключението на инж. Б., л. 96 и 97 от делото. Входът
за двете жилища е от западната фасада на сградата, където е изградено и
вътрешното стълбище (така заключенията на вещите лица инж. Б. и арх. Е.). В
югоизточния ъгъл на сградата вещите лица са установили външен вход за мазето на
ищеца, от вида на който са заключили, че не е бил предвиждан в архитектурния
проект на сградата – на место е имало външни стъпала и площадка, за връзка
между терена и балкона на първия етаж, които сега са премахнати. Разпределението
на жилищата е еднакво – те имат прозорци на изток, запад и юг, с по един балкон
в югоизточния ъгъл. Сградата с идентификатор 72624.624.4883.2 – гараж, е с площ
22 кв.м. (по документи 20 кв.м.) и е собственост на ответника; сградата с
идентификатор 72624.624.4883.3 – гараж, е с площ 19 кв.м. и е собственост на
ищеца.
Вещото лице инж. Б. е предложил три варианта за
разпределение на незастроеното и застроеното с гаражите дворно място за
ползване. Вещото лице арх. Е. е изработила пет възможни начина за разпределение
на ползването на незастроеното място, а след допълнително възложената й задача
– още шест варианта, в т.ч. пет преработени варианта по искане на страните.
На разпределяне подлежи само незастроената част от
дворното място, доколкото страните не спорят по индивидуалната собственост на
всеки от гаражите (така решение № 2 от 18.03.2016г. на ВКС по гр.д.№
3267/2015г., І г.о., ГК; решение № 181 от 13.10.2015г. на ВКС по гр.д.№
1826/2015г., І г.о., ГК). Незастроеното дворно място е 276 кв.м. Правата на
ищците възлизат на 60,52% (167,03 кв.м.), а на ответниците – на 39,47% (108,93
кв.м.). Ползваното от страните незастроено дворно място е по-малко с 15 кв.м. –
по северната граница на имота, които са заети от гаражи на съседи. Така незастроеното
място, което страните ползват към настоящия момент, е *** кв.м. – от тях на
ищеца се следват *** кв.м., а на ответника – **** кв.м.
При разпределяне на незастроената част от дворното място
съдът следва да съобрази разположението на постройките, като осигури достъп за
всеки от съсобствениците до общия вход за жилищната сграда в северозападната й
част и до собствения му гараж. Същевременно следва да се осигури възможност за
обслужване на фасадите на сградите от всички собственици, както и достъп до
общата водомерна шахта до единичната порта на южната граница, предвид
установените по делото конфликтни отношения и каквато е необходима с оглед
константната практика на ВКС (така решение № 421/19.05.2010г. на ВКС по гр.д.№
581/2009г., І г.о., ГК; решение № 288 от 15.12.2014г. на ВКС по гр.д.№
4148/2014г., І г.о., ГК; определение № 1177/05.12.2011г. на ВКС по гр.д.№
792/2011г., І г.о., ГК). Освен това, когато в общия имот един от
съсобствениците е направил подобрение, при възможност следва да му се осигури
ползването, ако това не засяга правата на другия съсобственик, като в този
случай разпределената площ за индивидуално ползване включва в себе си и площта
на подобрението (така решение № 94/28.03.2012г. на ВКС по гр.д.№ 897/2011г., ІІ
г.о., ГК).
По същество ищците намират за най-удачен предложения от
арх. Е. вариант 8 – приложение 16 към допълнителното заключение (л. 172 от
делото), а ответниците – предложеният от арх. Е. вариант 6 – приложение 14 към
допълнителното заключение (л. 170 от делото). Съдът не възприема подхода на
вещото лице да изчислява процентно участието на страните в отредените за общо
ползване площи – когато част от имота е определена за общо ползване, следва да
се приеме равенство в рамките на тази част (всеки от съсобствениците има право
да ползва цялата площ, а не съответна част от нея и затова към дела на всеки
трябва да се отнесе половината от общата площ). И двата варианта, според съда,
не са съобразени в голяма степен с правата на съсобствениците, защото допускат
ответникът да ползва по-малка площ, отколкото му се следва. Това е така, защото
при вариант 6 (приложение 14) ответникът ще ползва 67 кв.м. самостоятелно и 19
кв.м. заедно с ищеца (общо 86 кв.м.); ищецът ще ползва 145 кв.м. самостоятелно
(160 кв.м. – 15 кв.м. неползвани от съсобствениците, заети от гаражи на съседи
по западната граница на имота) и 19 кв.м. заедно с ответника (164 кв.м.). Така
правата на ищеца са съобразени почти напълно (той има право на 167,03 кв.м.),
но тези на ответника – не (на него му следват 108,93 кв.м.). Аналогично е
положението при вариант 8 (приложение 16) – ответникът ще ползва самостоятелно
85 кв.м. и 10,5 кв.м. заедно с ищеца (общо 95,5 кв.м.); ответникът ще ползва
155 кв.м. (170 кв.м. – 15 кв.м. неползвани от съсобствениците, заети от гаражи
на съседи по западната граница на имота) и 10,5 кв.м. заедно с ответника (общо
165,5 кв.м.). Освен това и двата варианта не предвиждат достъп до всички фасади
на сградата на ответниците, както и достъп на двете семейства до водомерната
шахта.
Съдът намира за най-целесъобразен - съответен на правата
на страните и осигуряващ достъп на всички собственици до всички фасади на
сградите – жилищната и гаражите, а също и до водомерната шахта, посоченият и от
вещото лице арх. Е. като такъв – вариант 11 (приложение 19, л. 175 от делото). Според
него двамата собственици на самостоятелни обекти в жилищната сграда има достъп
до входа и стълбището за нея през еднокрилата порта по южната ограда на имота,
както и достъп до общата водомерна шахта между тази порта и двукрилата порта до
нея; ответникът има достъп до своя гараж в северозападния ъгъл през двукрилата
порта и по настилката „вид А“, а ищецът има достъп до своя гараж в
североизточния ъгъл на имота през двукрилата порта в източната част на южната
ограда и по настилката „вид Б“; всеки от съсобствениците има достъп до всички
фасади на жилищната сграда за ремонт и поддържане; ответникът има осигурена
ивица с ширина 0,50 м. по източната стена на гаража си за неговата поддръжка,
като, доколкото вещите лица не са докладвали за отваряема част на дъсчената
ограда между жилищната сграда и гаража на ответника, той ще следва да има
правото да преминава през оцветения в розово участък от 64 кв.м., даден за
ползване на ищеца. При този начин на разпределение ищците ще ползват 72 кв.м.
(НПи2), 64 кв.м. (НПи1), намалени с 15 кв.м. (заети от гаражи на съседи), т.е.
49 кв.м. и половината от 75 кв.м. за общо ползване (37,5 кв.м.) – 158,50 кв.м.;
ответниците ще ползват 64 кв.м. (НПо1) и половината от 75 кв.м. за общо
ползване (37,5 кв.м.) – 101,50 кв.м. Незначителната разлика в ползваните площи
– 1,52 кв.м. по-малко за ответниците и 0,54 кв.м. повече за ищците се
компенсира с правото на ответниците да преминават през частта НПи1 за достигане
до източната стена на гаража си. Този начин на разпределение се отдалечава от
предпочитаните от двете страни, но е съответен на правата им и предвижда достъп
на всеки от собствениците до всички фасади на сградите – жилищната и гаражите,
а също и до водомерната шахта и, след като те не успяха да доближат позициите
си чрез взаимни отстъпки, следва да бъде установен от съда.
В производство по разпределение ползването на съсобствен
имот страните трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени
такси и възнаграждения за назначени от съда технически експертизи,
съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените от
страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка
страна в обема, в който са направени (така решение № 275 от 30.10.2012г. на ВКС
по гр. д. № 444/2012г., II г. о., ГК). По делото ищецът е внесъл държавна такса
от 50 лева, от които ответниците следва да му заплатят 19,73 лева. Общо
страните са направили разноски (без внесената държавна такса) в размер на 873
лева – ищецът е направил разноски 441 лева, а ответникът – 432 лева (депозити
за вещи лица и банкови комисиони). В сумата от 873 лева участието на ищеца
следва да бъде 528,33 лева (60,52%), а това на ответника – 344,57 лева
(39,47%). Тъй като ищецът е направил по-малко от дължимите разноски, а
ответникът е понесъл повече от следващите му се такива, ищците следва заплатят
на ответника сумата от 87,33 лева. Внесената държавна такса от 30 лева от
ищцата Д.Л.П. е платена без да е дължима и подлежи на възстановяване по нейно
искане.
По гореизложените съображения,
Добричкият районен съд
Р Е
Ш И :
РАЗПРЕДЕЛЯ
ПОЛЗВАНЕТО на незастроената част от недвижим имот, представляващ поземлен имот
с идентификатор 72624.624.4883 по КККР
на град Д. с площ от *** кв.м., съобразно вариант 11 (скица - приложение 19 на
лист 175 от делото) на заключението от 07.12.2017г. на
вещото лице арх. А.Е., както следва:
Съпрузите Г.К.П. ЕГН ********** и Д.Л.П.
ЕГН **********, общо да ползват оцветените в розов цвят в скица - приложение 19
на лист 175 от делото: 72 кв.м. (НПи2), 64 кв.м. (НПи1), намалени с 15 кв.м.
(заети от гаражи на съседи), т.е. 49 кв.м.
Съпрузите И.В.И. ЕГН ********** и Й.Т.И.
ЕГН ********** ***, общо да ползват оцветените в зелен цвят в скица - приложение
19 на лист 175 от делото: 64 кв.м. (НПо1),
с право за преминаване през западната част на оцветената в розово част от 64
кв.м. (НПи1) за ползване на ивицата с ширина от 0,50 м. по източната стена на
гаража с идентификатор 72624.624.4883.2.
За общо ползване на съсобствениците:
съпрузите Г.К.П. ЕГН ********** и Д.Л.П. ЕГН **********, и съпрузите И.В.И. ЕГН
********** и Й.Т.И. ЕГН **********, се определя площта от 75 кв.м., оцветена в
жълт цвят в скица - приложение 19 на лист 175 от делото.
Скица
- приложение 19 на лист 175 от делото, отразяваща вариант 11 по
заключението от 07.12.2017г. на вещото лице арх. А.Е., се приподписва от съда и
представлява неразделна част от решението.
ОСЪЖДА Г.К.П. ЕГН ********** и
Д.Л.П. ЕГН ********** ***, да заплатят на И.В.И. ЕГН ********** ***, сумата от 87,33 лева,
съставляваща направени от него разноски, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността.
ОСЪЖДА И.В.И. ЕГН ********** ***
и Й.Т.И. ЕГН ********** ***, двамата съпрузи с посочен съдебен адрес *** –
Адвокатско дружество „***“, да заплатят на Г.К.П. ЕГН ********** ***, сумата от 19,73 лева,
съставляваща платена държавна такса, съразмерно на участието им в
съсобствеността.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок,
който тече от датата на връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: