Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№…………………….   2020 година,

 

гр.ВАРНА

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О Д  А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна, тридесет и втори  състав  

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

   ГЕРГАНА СТОЯНОВА

В съдебно заседание, проведено на 04.11.2019 г. при участието на секретаря  Камелия Александрова  изслуша докладваното от председателя  административно дело № 2164 /2020 г.  и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е инициирано е по жалба  от „А.- 2012“ ЕООД,  ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в  гр.Долни чифлик, представлявано от ***- управител,   депозирана чрез процесуален представител   срещу Заповед 278-ФК/21.09.2020г. издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“  в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект – смесен магазин, находящ се гр.Долнич чифлик, ул. „***и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

 В жалбата  са изложени  доводи за незаконосъобразност  на наложената мярка, като се  твърдят допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила.

Обширно е развит довод за противоречие на наложената с процесната заповед ПАМ с целта на закона. Изложени са възражения и срещу приетия от АО извод, че дружеството укрива значителна част от продажбите си, или че е въвело организация, която няма за цел спазване на данъчното законодателство, като същия се счита за немотивиран и необоснован.

Твърди се и липса на мотиви от страна на органа при определяне продължителността на мярката относно тежестта на нарушението, съпоставени със сумата на неотчетената продажба -  предвид въведения от законодателя  минимален срок от  седем дни,

 В тази връзка  се твърди нарушение на основен принцип, заложен в чл.6 от АПК, съгласно който администрацията при упражняване на своите властови функции има задължение  да стори това по разумен, добросъвестен, справедлив и законосъобразен начин,  като в тази връзка се изтъква, че при  налагането на мярката и  издаването  на АУАН  все още не е издадено наказателно постановление, предвид на  което мярката не отговаря на целите, заложени в чл.22 от ЗАНН.

Въз основа на изложеното  е формирано искане  за отмяна на заповедта.

Ответникът в депозирани  по делото писмени бележки оспорва релевираните в жалбата доводи, счита ги за неоснователни. Счита, че с извършеното нарушение – неиздаване на ФБ за извършената покупка на стойност 0.50 лв.  е достатъчно да обоснове законосъобразност на наложената ПАМ. От друга страна охраняването на държавния бюджет винаги обосновава наличието от „хипотеза на защита  на особено важен държавен интерес, изразяваща се в гарантиране  и осигуряване на постъпления в него, чрез спазване на финансовата дисциплина.“

Оспорената заповед счита за мотивирана и обоснована включително и относно определяне продължителността на ПАМ.

Въз основа на изложеното  иска от съда да отхвърли жалбата.

След анализ на събраните по делото доказателствата и при съобразяване на  доводите, релевирани от  на страните  съдът приема следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от надлежно легитимирано лице, спрямо което е приложена принудителната административна мярка в срока по чл. 149, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

   Разгледана по същество е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

Фактите по случая са следните:

На 20.09.2016 г.   в 15:18 часа в търговски обект –смесен магазин, находящ се в гр. Долни чифлик, ул. „*** стопанисван от „А.2012“ ЕООД  инспектори от ТД на НАП Варна извършили  проверка, при която констатирали, че за извършена  контролна продажба на стока – една бутикла малка минерална вода на обща стойност 0.50 лв., платена в брой  търговецът не  издал ФБ от монтираното в обекта ФУ,  с което нарушил разпоредбите на чл. 118, във връзка с чл. 3, ал.1 от ЗДДС и на чл. 25, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.

При проверката е установена касова наличност в размер на 32.80 лв. видно от съставения опис на паричните средства. Изведени и приложени по делото са дневен финансов отчет  за 20.09.2020 г.,  както и периодичен отчет.

Констатациите си проверяващите  обективирали в  протокол № 0360371 /20.09.2020 г., впоследствие е съставен и АУАН № F571697/25.09.2020 г.,  в който  възпроизвежда същата фактическа обстановка.Връчен на проверявания търговец, подписан с възражение, че „в него ден не работел, направил изключение и обслужил инспектора  с една вода без касов бон.

Горното съдът приема като изявление за признание от страна на търговеца за извършеното нарушение.

Така въз основа на тези доказателства началникът на отдел „Оперативни дейности“  в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП Варна   издал  Заповед № 278-ФК/21.09.2020 г.,  с която на основание чл. 186 от ЗДДС  наложил на търговеца ПАМ – запечатване на  стопанисвания от него търговски обект   забрана на достъпа до обекта за срок от 14 дни на основание чл. 187 ал.1 от същия закон.

По правото:

Правното основание за налагане на принудителната административна мярка е чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС. Съгласно цитираната разпоредба, тя се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, когато лице не спази реда за въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност.

При налагане на ПАМ по реда на чл. 186,ал.1 от ЗДДС се забранява и достъпа  до същия обект/обекти  - чл. 187, ал.1 от същия закон.

Видно е, че втората мярка не може да има самостоятелно приложение, макар и да е уредена в отделна правна норма – тя е обвързана от налагането на първата мярка, цели да гарантира реалното и действие. Поради това  налагането им е    кумулативно заложено от законодателя.. След като е така, то компетентността на органа  за прилагане на  чл. 186 от ЗДДС се разпростира и е валидна и относно мярката по чл. 187 от същия закон и не е необходимо изричното и отделно възлагане.

 Относно материалната законосъобразност на оспорената заповед.

Съдът намира, че  не е нарушена процедурата по налагане на принудителна административна мярка.

Оспорената заповед е изцяло съобразена с разпоредбите на материалноправните норми, съответства и на целта на закона. Издадена е на основание чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от същия закон.

Съгласно чл. 118, ал. 3 от ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.

 Издаването на фискален бон е задължение на всяко лице, извършващо продажби на стоки или услуги в търговски обект по аргумент от чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

Към момента на проверката дневният финансов отчет  за 20.09.2020 г. сочи 0.00 лв. общ оборот,  фактическата наличност в касата е в размер на 32.80  лв. и касов бон за извършената продажба на една малка минерална вода на стойност от 0.50 лв. не е издаден. По тези факти спор между страните не съществува.

При  обвързващата доказателствена сила на протокола и другите  съставени от органи по приходите документи, (съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК),  отразените в него факти се считат за действително осъществили се, доколкото търговецът не  ангажира доказателства, които да ги оборят.

Горното води до извод за наличие на първата и същеставена материалноправна предпоставка за прилагането на процесната мярка  - както се каза и по-горе търговецът не оспорва извършеното деяние, съставляващо административно нарушение и изразяващо се в неиздаване на фискална касова бележка (фискален бон) за извършена от него продажба на описаната в заповедта стока,  на посочената дата и в същия търговски обект.

Този юридически  факт поражда правомощието на органа по приходите да приложи съоветната ПАМ по запечатване на обекта, като в този случай административният орган действа в условията на обвързана компетентност.

Релевираните в жалбата оплакваният за немотивираност на акта в частта му досежно срока, за който е наложена процесната ПАМ съдът намира за неоснователни. Преценката на АО  е по целесъобразност при упражняване на предоставената му оперативна самостоятелност, поради което и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, още повече предвид казаното за съответствие на оспорената заповед с целите на закона.

Предвид приетия по спора краен правен резултат и своевременно направеното от процесуалния представите на ответника искане за присъждане на юрисконсулстко възнаграждение, съдът намира същото за основателно, следва да се уважи в размер, съобразен с чл. 78, ал.8 от ГПК.

          Мотивиран от изложеното и  на основание чл. 172, ал.2,  предложение второ  от АПК, съдът

 

Р   Е  Ш   И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на „А.- 2012“ ЕООД,  ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в  гр.Долни чифлик, представлявано от ***- управител,     срещу Заповед 278-ФК/21.09.2020г. издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“  в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект – смесен магазин, находящ се гр.Долни  чифлик, ул. „***и забрана за достъп до него за срок от 14  дн.

На основание чл. 143, ал.1 от АПК

ОСЪЖДА А.- 2012“ ЕООД,  ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в  гр.Долни чифлик, представлявано от ***- управител, да заплати на  ЦУ на НАП Варна юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 (сто) лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: