ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 312
гр. Монтана, 20.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана Кузманова
Членове:О. Софрониев
Димитрина Н.а
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
в присъствието на прокурора О. Ив. Д.
като разгледа докладваното от Димитрина Н.а Въззивно частно наказателно
дело № 20231600600359 по описа за 2023 година
Производството е по чл.64, ал.6-8 НПК, образувано по жалба на
защитника на обвиняемия И. И. против определение на РС-Берковица по
частно наказателно дело № 306/2023 година, с което е взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“. В жалбата се подържа, че не са налице
законовите предпоставки визирани в разпоредбата на чл.63, ал.1 от НК- не
може да се направи обосновано предположение, че обвиняемия е извършил
престъплението, че ще се укрие или извърши друго престъпление.
В открито съдебно заседание на въззивната инстанция обвиняемият и
защитникът му поддържат жалбата, като излагат конкретни съображения.
Представителят на Окръжна прокуратура-Монтана изразява становище
за неоснователност на жалбата.
Доказателствата са писмени.
Въззивният съд, като съобрази доказателствения материал по
досъдебното производство, провери правилността на обжалвания съдебен акт
във връзка с оплакванията в жалбата, доводите и становищата на страните,
приема следното:
Жалбата е допустима, но разгледана по същество същата е
неоснователна.
Съображенията на Окръжен съд - Монтана са следните:
Видно е от материалите по досъдебно производство № 305/2023 година
на РУ-Берковица, че с постановление от 13.11.2023 година И. И. е привлечен
в качеството на обвиняем за това, че на 12.11.2023г., около 19.30 часа в град
1
*, кв.*, месността *№*причинил посредством нанасяне на удар със стъклена
бутилка в областта на главата средна телесна повреда на лицето С. П., ЕГН
********** от град *, живущ на посочения по-горе адрес, изразяваща се в
счупване на лицева кост и причиняване на комоцио, представляващи
разстройство на здравето, временно опасно за живота, като деянието е
извършено в условията на опасен рецидив – престъпление по чл.131а,
пр.второ, във вр. с чл.129, ал.1 и ал.2, във вр. с чл.29, ал.1, б.Б от НК.
Обжалваният в настоящото производство съдебен акт представлява
произнасяне по искане по чл.64, ал.1 НПК за вземане по отношение
обвиняемо лице на мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Предпоставките за вземане на най-тежката мярка за неотклонение от
съда, произтичащи от разпоредбите на НПК, налагат прецизна и обоснована
преценка за наличието или липсата на точно посочените в закона основания
за задържане на определено лице.
Първоинстанционният съд е извършил такава преценка и изложил
съображения, които въззивният съд споделя.
На първо място, налице е формалната предпоставка, предвидена в
разпоредбата на чл.63, ал.1 НПК – обвинение за престъпление, което се
наказва с „лишаване от свобода“.
Установено е и наличието на условието, посочено в чл.63, ал.1 НПК, а
именно: Налице е обоснованост на предположението, че жалбоподателят в
настоящото производство е извършил престъплението, в което е обвинен. В
такава насока са свидетелските показания на Б.П., Б.П. и Б.П., протокол за
оглед на МП, ведно с албум, фиш за спешна медицинска помощ и др.
Въззивният съд споделя извода на първоинстанционния съд за
съществуващата опасност обвиняемият да се укрие и да извърши друго
престъпление. Видно от доказателствата по досъдебното производство
обвиняемият е многократно осъждан с влезли в законна сила присъди /6 броя
осъждания/, като последната влязла в законна сила присъда е по НОХД №
112/2022г. по описа на РС-Враца, в сила от 07.02.2023г. Бил е освободен от
затвора поради изтърпяване на наказанието на 12.05.2023г. и само шест
месеца по – късно е извършил настоящето деяние, за което е обвинен. По
досъдебното производство е приложена и справка относно характеристичните
данни на обвиняемия, арг. л.20, от която се установява, че срещу него са
водени проверки по ЗМ за различни престъпления, основно по чл.198, чл.194,
чл.354а- 8 бр. полицейски регистрации. Това е достатъчно да обоснове
опасността от извършване на друго престъпление от страна на обвиняемия,
както и да се укрие.
Факта, че обвиняемия е извършил настоящето деяние няколко месеца
след освобождаването му от затвора не може да обоснове по-ниска степен на
обществена опасност на деянието и на дееца, още повече извършено в
условията на опасен рецидив.
С оглед гореизложеното въззивният съд намира, че жалбата е
2
неоснователна, а атакуваното определение на Районен съд-Монтана, следва да
бъде потвърдено. Досъдебното производство е още в началния си етап,
предстои и изготвянето на съдебно- медицинска експертиза.
Предвид изложените мотиви въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на РС-Берковица, постановено на
14.11.2023г. по частно наказателно дело № 306/2023 година, с което е взета
мярка за неотклонение „задържане под стража по отношение на лицето И. И.,
с ЕГН ********** - обвиняеми по досъдебно производство № 305/2023
година на РУ-Берковица.
ВЪЗЗИВНОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3