Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети
август през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Г.ева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 21115/
2019 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявени от В.Г. срещу И.Р. искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане
на сумата от 10 000 лв.,
претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания и неудобства в резултата на настъпили на 08.01.2017г. в ******увреждания,
изразяващи се в счупване на 9 – то ребро в дясно по САЛ и на 6 – то и 7 – мо ребро в ляво по ПАЛ, на 9 – то и 10 – то ребро по САЛ,
ограничен левостранен пневмоторакс,
разкъсно – контузни рани по
лицето, контузия на гръдния кош и кръвонасядания по
гръдния кош, причинени от И.Р., осъден с влязла в законна сила присъда №
242/20.09.2018г. по НОХД № 5540/2017г. по описа на Районен съд – Варна за
престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, ведно
със законната лихва от датата на увреждането – 08.01.2017г. до окончателното
изплащане на задължението и сумата от 183,
20 лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди под формата на
претърпяна загуба, от която 160 лв., представляваща такса за скенер/компютърен томограф една област, платен на 16.01.2017г. и 23, 20 лв.
такса за болничен престой в МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД в периода от
08.01.2017г. до 12.01.2017г. или по 5, 80 лв. дневно, ведно със законната лихва
от датата на увреждането – 08.01.2017г. до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата си молба ищецът твърди, че с
влязла в сила присъда № 242/20.09.2018г. по НОХД № 5540/2017г. на Районен съд –
Варна ответникът И.Р. е осъден за престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, за това, че на 08.01.2017г. в ******е
причинил на В.Г. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на 9 – то
ребро в дясно по САЛ и на 6 – то и 7 – мо ребро в
ляво по ПАЛ, на 9 – то и 10 – то ребро по САЛ, ограничен левостранен
пневмоторакс, разкъсно – контузни рани по лицето, контузия на гръдния кош и кръвонасядания по гръдния кош.
В резултат на побоя, нанесен от ответника по
повод междусъседски спор при почистване на сняг в посочения ден, ищецът
изпаднал в безсъзнание и отведен за оказване на спешна медицинска помощ и
лечение, първоначално във II хирургично
отделение, а по-късно в Отделение по гръдна хирургия и двете в МБАЛ „Света Анна
– Варна“ АД, в което лечебно заведение са констатирани телесните му увреждания.
Поддържа се, получените телесни увреждания
са причинили на ищеца за продължителен период от време неудобства, изразяващи
се в необходимост от помощ при обслужване в дома и невъзможност за изправяне и
движение, емоционален стрес, провокирал нарушения в съня и отсъствие на ресурс
случилото се да бъде преживяно, чувство на срам пред съседите и чувство на
страх, че същият не би могъл да защити семейството си при повторно нападение от
И. Иванов, явяващ се съсед на пострадалия.
Въз основа на изложеното се настоява за
присъждане на обезщетение за неимуществените вреди за претърпените болки и
страдания и за имуществени такива под формата на претърпяна загуба в размер на
стройността на такса за престой в болнично заведение и такса за скенер,
извършен по препоръка на лекуващите лекари в претендираните размери.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът И.Р.
оспорва предявените искове, изтъквайки, че посочените от ищеца травми, вероятно
получени преди това, не са били причинени на посочената дата и място при
заявения инцидент.
В преклузивния
срок е предявен от И.Р. срещу В.Г.
насрещен иск с правно осн. чл. 45 ЗЗД за заплащане на
сумата от 5 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания и емоционален стрес от негативните психични
изживявания, в резултата на настъпили на 08.01.2017г. в ******увреждания,
изразяващи се в контузия на дясна киткова става, кръвонасядане по двете мишници при удари с метална лопата в
областта на горните крайници и областта на лицето, обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота, ведно със законната лихва от
датата на увреждането – 08.01.2017г. до окончателното изплащане на
задължението.
Насрещният иск почива на твърдения, че на
08.01.2017г. около 10.00 ч. сутринта И.Р. действително е бил пред дома си,
находящ се в ******с намерение да почисти снега от колата си. В същия момент,
съседът му без никаква основателна причина започнал да му крещи и отправил
укор, че хвърлял сняг пред гаража му. Въпреки, че ответникът не хвърлял сняг
пред гаража на своя съсед, В.Г. продължил да вика. Излизайки от дома си, В.Г.
се приближил към И.Р. и с носената лопата нанесъл удари по тялото, причинявайки
му контузия на дясна киткова става, кръвонасядане по двете мишници и областта на лицето,
обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота, удостоверени в
медицински документ в деня, следващ инцидента.
Твърди се, че противоправното
и виновно поведение на ищеца по първоначалния иск, се намират в пряка – причинно
следствена връзка с настъпилите травматични увреждания, поради което се
настоява за уважаване на иска за вреди от непозволено увреждане.
В отговора на насрещната искова молба,
ответникът по нея В.Г. оспорва предявения иск по основание и размер.
Твърди се, че на посочената дата и място В.Г.
не е нанесъл удари по тялото на И. Иванов и не му е причинил посочените телесни
увреждания. При възникналото спречкване между двамата мъже ответникът по
насрещния иск е бил ударен с юмрук в лицето, в резултат на което паднал на
земята, а шубата му - обърната, така че ръцете му останали в хватка, така че
нито е можел да се предпази, нито да замахне, а още
по-малко да нанесе удар с тях.
Твърди се, че в периода от 10.00 ч. на
08.01.2017г. до деня на издаване на медицинското удостоверение от съдебен лекар
на 09.01.2017г. И.Р. вероятно е участвал в друго събитие, в резултат на което е
получил увреждания.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По
исковете с правно осн. чл. 45 ЗЗД, предявени от В.Г.
срещу И.Р.
С
присъда № 242/20.09.2018г., постановена по НОХД № 5540/2017г. по описа на
Районен съд – Варна /л. 89/, И.Р. е признат за виновен в това, че на
08.01.2017г. в ******причинил на В.Г. средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на 6-то, 7-мо, 9-то леви ребра и 9-то дясно ребро, обусловили в своята
съвкупност трайно затруднение в движението на снагата за период не по-малък от
3 месеца – престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1
НК, за което му е наложено наказание от една година лишаване от свобода,
изпълнението на което е отложено за срок от три години, на осн.
чл. 66, ал. 1 НК.
Присъдата
е потвърдена с решение № 16/22.01.2019г. по ВНОХД № 1285/2018г. на Окръжен съд
– Варна /л. 92/, а искането на И.Р. за възобновяване на наказателното
производство и отмяна на влязлата в сила присъда, е оставено без уважение с
решение по НДВ № 195/2019г. по описа на Апелативен съд – Варна /л 95/.
Влязлата в сила присъда се ползва със сила
на пресъдено нещо единствено за изчерпателното
посочените в чл. 300 ГПК обстоятелства, т. е. тя е задължителна за съда,
разглеждащ гражданскоправните последици от
конкретното деяние, но само по въпросите дали то е извършено или отречено, дали
е противоправно и дали деецът е виновен.
Следователно, съдът следва да зачете
задължителната сила на присъдата по наказателното дело, с която е установена противоправността на извършеното виновно от И.Р. деяние,
осъществяващо състава на престъпление по НК по
чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, при което е причинил на В.Г. средна телесна повреда.
Предвид
изложеното възраженията на ответника относно отсъствие на увреждания, респ., че
те са настъпили от друго събитие към което И.Р. не е съпричастен, които са обективирани
във влязлата в сила присъда, са недопустими и по тях съдът не дължи
произнасяне.
Доколкото
в случая се претендира обезщетение за вреди от увреждания по 10 – то ребро по
САЛ, ограничен левостранен пневмоторакс,
разкъсно – контузни рани по
лицето, контузия на гръдния кош и кръвонасядания по
гръдния кош, за които не е налице влязла в сила присъда, то гражданския съд
следва да се произнесе по предпоставките от фактическия състав на непозволеното
увреждане, които не са обхванати от обвързващата сила на присъдата.
Ангажираните писмени доказателства
установяват, че на 08.01.2017г. в 13:53 ч., В.Г. е приет в МБАЛ „СВЕТА АННА –
ВАРНА” АД, след като е доведен от екип на Център за спешна медицинска помощ,
видно от отразеното в епикриза, издадена при
изписване на пациента на 12.01.2017г. и от фиш за спешна медицинска помощ /л.
14 и л. 32/.
В болничното заведение е поставена диагноза
„Контузио торацис. Пневмоторакс тр.син. Фрактура косте 9 син. Емфизема субкутанея син. Травматичен пневмоторакс,
без открита рана в гръдната кухина”.
При извършения преглед е установено следното
обективно състояние на пациента: разкъсно – контузна рана в областта на дясното око, палпаторна болка в ляво, фрактури на долни ребра, леко
болезнен корем при палпация. Извършени са ренгенографии на коремните органи и четири ренгенографии на гръдния кош.
В тази част епикризата
представлява официален свидетелстващ документ, ползващ се с обвързваща съда
доказателствена сила досежно извършения преглед от
лекар в лечебното заведение, който е възприел лично състоянието на пациента В.Г..
На 16.01.2017г. в Сити Клиник,
Медицински център „Брегалница“ е извършена детекторна компютърна томография /л.
9/. След разчитане на резултатите от нея е дадено заключение от лекар в Сектор
по образна диагностика, че при В.Г. е налице травма на торакса,
малък преврален излив в
ляво – посттравматичен, постравматични фрактури на 9
– то ребро в дясно по САЛ и на 6-то и 7-мо в ляво по ПАЛ и на 9-то и на 10 – то
ребро по САЛ, както и подкожен емфизем в ляво.
В медицинско удостоверение № 46/2017г. /л.
38/, лекар в Съдебна медицина при МБАЛ „СВЕТА АННА – ВАРНА” АД, е удостоверил при
преглед, извършен на 17.01.2017г. следните травматични увреждания по тялото на В.Г.:
1./ два розови белега с добре очертани ръбове по горния клепач на дясното око и
на нивото на десния долен орбитален ръб; 2./ болезненост по хода на 9 дясно
ребро; 3./ обширно мораво-жълтеникаво кръвонасядане
на обща площ от 20 см. по страничната лява гръдна половина.
Медицинското удостоверение съставлява
официален свидетелстващ документ, който установяване с обвързваща
доказателствена сила, че на посочената в него дата – 17.01.2017г. травматичните
увреждания, констатирани от съдебен лекар са такива, каквито са удостоверени в
него.
От изготвеното заключение на допуснатата
СМЕ, неоспорено от страните и кредитирана от съда и от проведения разпит на
експерта в съдебно заседание се установява, че В.Г. е получил следните
травматични увреждания: 1./ лицева травма – разкъсно
– контузна рана в областта на дясното око и на нивото
на десния долен орбитален ръб; 2./ гръдна травма – счупване на шесто, седмо и
десето ребра в лява гръдна половина и на девето ребро в дясно с наличие на кръвонасядане по околните меки тъкани, ограничен от
травматичен излив в лява гръдна половина и подкожен енфизем в лява гръдна половина.
Експертът е категоричен, че посочените в петитума на исковата молба травматични увреждания са
идентични на тези в диспозитива на осъдителната
присъда независимо, че са описани по различен начин. Според вещото лице в
присъдата не е отразено счупването на 10 ребро в лява гръдна половина.
За да изготви заключението, експертът е
изискал и получил от Сити Клиник, Медицински център
Брегалница компютърно томографско изследване на
ребрата, каквото не е направено в МБАЛ „СВЕТА АННА – ВАРНА” АД. Това изследване
дава по-прецизна картина на състоянието на ребрата по цялата им дължина. Ренгенографията в МБАЛ „СВЕТА АННА – ВАРНА” АД не е
извършена прецизно, защото резултатът от нея сочи „счупване и на други ребра”, поради
„размити образи”, което дава възможност за множество интерпретации, което
според вещото лице е недопустимо.
По принцип на пострадалия е следвало да се
извърши томографско изследване, а не ренгенография, тъй като чрез нея трудно се диагностицира състоянието на ребрата.
Съобразявайки от една страна влязлата в сила
присъда на наказателния съд, която е задължителна за посочените в чл. 300 ГПК
обстоятелства, медицинската документация - епикриза в
МБАЛ „СВЕТА АННА – ВАРНА” АД и медицинско удостоверение от 17.01.2017г., а от
друга – експертното заключение, изготвено въз основа на посочените документи от
болничното заведение и след разчитане на компютърно томографско
изследване на ребрата от вещото лице, проведено в Сити Клиник,
Медицински център „Брегалница“ на 16.01.2017г., подкрепено от съставения
документ от лекар в Сектор по образна диагностика, настоящият състав на съда
приема, че на 08.01.2017г. в резултат на извършеното от И.Р. престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК освен средната телесна
повреда, изразяваща се в счупване на 6-то,
7-мо, 9-то леви ребра и 9-то дясно ребро същият, е причинил на пострадалия В.Г.
още лицева
травма – разкъсно – контузна
рана в областта на дясното око и на нивото на десния долен орбитален ръб, счупване
на десето ребро в лява гръдна половина с наличие на кръвонасядане
по околните меки тъкани, ограничен от травматичен излив
в лява гръдна половина и подкожен енфизем в лява
гръдна половина, което обуславя извод за осъществен фактически състав на непозволеното
увреждане.
За установяване продължителността на
възстановителния процес и претърпените болки и страдания, по инициатива на
ищеца по първоначалната искова молба са ангажирани гласни доказателства, чрез
разпита на свидетелите – В. Г.ева, живееща на
съпружески фактически начала с В.Г. и на С.Г., сестра на ищеца.
Показанията на В. Г.ева
установяват, че в резултат на нанесения побой и получените травматични
увреждания за период от около 2 месеца г-н Г. е лежал само по гръб на леглото,
подпрян на множество възглавници, така че тежестта на торса да пада върху
седалището, след това на дясната страна на тялото за около три четири месеца, а
след този срок вече и по гръб. Приемал е храна само в леглото, защото не е
можел да става сам. Подпомаган е бил в преобличането от свидетеля, с чиято помощ
е придружаван до банята и тоалетната. Подпомаган е бил от г-жа Г.ева и при къпане. Болката в ребрата - четири от ляво и едно
от дясно е изпитвана през цялата зима. Изключително силна е била болката в
областта на ребрата при кихане. Едва през пролетта ищецът е съумял да излезе на
двора, но без възможност за извършване на трудова дейност. Оттокът около окото,
близо до веждата е преминал за период от два месеца с помощта на компреси и
мехлеми. Под лявата подмишница почти до кръста е имал огромна синина, преминала
окончателно два месеца и половина след побоя.
След инцидента, ищецът не е бил в състояние да
спи. Трудно понесъл, че едно момче, по-младо от сина му може да прояви такава
агресия. Фактът, че И.Р. живее в същото населено място, в съседната къща създава
тревога и поражда чувство на страх у ищеца. След побоя, достойнството на ищеца
е накърнено, тъй като съселяните му го сочат по улиците с думите: „Ей, тебе,
дето те набиха там.” Посочените думи заставят ищеца да остава в дома си и да
ограничава придвижването и социалните контакти в селото. Към настоящия момент,
ответникът многократно е снимал ищеца и жената, с която живее на съпружески
начала в собствения им двор.
От показанията на С.Г. се установява, че след
изписването му от болница, поради счупването на ребрата – 4 или 5, ищецът не е
бил в състояние да става от леглото и да се обслужва сам. Подпомаган е бил в
дома си от жената, с която живее в едно домакинство. Именно тя му е помагала
около 2 месеца да се изправи и да се придвижи до сервизните помещения в дома
си. За периода от месец януари до пролетта на 2017г. ищецът е бил на легло.
Възстановил се е за период от 4-5 месеца.
Срамът, че е пребит от един младеж, към
настоящия момент все още е актуален. След инцидента ищецът се затворил, престанал
да излиза и да общува с други хора.
За да се реализира справедливо възмездяване
на претърпените от деликта болки и страдания, съдът следва
да отчете действителните морални вреди с оглед характера и тежестта на
уврежданията, интензитета и продължителността на болките и страданията, пълното
възстановяване, евентуалните бъдещи последици, както и икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането.
При преценката относно размера на търсеното
обезщетение за неимуществени вреди настоящият състав на съда съобразява
възрастта на пострадалото лице, която към момента на престъпното деяние е на
шестдесет и една годишна възраст, характера на уврежданията, установени от влязлата
в сила присъда, медицинската документация и СМЕ - счупване
на 6-то, 7-мо, 9-то леви ребра и 9-то дясно ребро, обусловили в своята съвкупност
трайно затруднение в движението на снагата за период не по-малък от 3 месеца,
счупване на десето
ребро в лява гръдна половина с наличие на кръвонасядане
по околните меки тъкани, ограничен от травматичен излив
в лява гръдна половина и подкожен енфизем в лява
гръдна половина и лицева травма – разкъсно
– контузна рана в областта на дясното око и на нивото
на десния долен орбитален ръб, довело до трайно затрудняване движенията на
снагата също за период от 3 месеца, възстановителният период, окончателно приключил
за период от 5 месеца, отсъствието на данни ищецът да е претърпял усложнение,
както и установеното от свидетелските показания отражение на инцидента върху
психиката В.Г., породил срам, страх и неудобство, поради което справедливо
обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД възлиза на сумата от 10 000 лв., поради
което предявеният иск, следва да бъде уважен в пълния му претендиран размер,
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 08.01.2017г. до
окончателното изплащане на задължението.
Претърпените от пострадалия болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни физически и емоционални
изживявания на лицето и създаващи физически и социален дискомфорт,
съдът приема за установени, както от коментираните доказателства, така и от
свидетелските показанията на В. Г.ева и С.Г., които
са плод на преки и непосредствени впечатления, неразколебани от други
доказателствени средства.
Искът за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди под формата на претърпяна загуба в размер на 183, 20 лв., е основателен и
следва да бъде уважен в пълен размер.
Заплащането на такса от 160 лв. за
провеждане на скенер/компютърен томограф в Сити Клиник, Медицински център Брегалница на 16.01.2017г., видно
от касов бон от същата дата /л. 40/ се намира в причинно – следствена връзка с
извършеното от ответника престъпление, наложено от непрецизно извършената ренгенография, която не е установила с необходимата точност
действителното състояние на ребрата на пострадалия.
Разходите за престой в МБАЛ „СВЕТА АННА –
ВАРНА” АД, за който ищецът е заплатил сумата от 23, 20 лв. или по 5, 80 лв. за
4 дни /л. 40/, също се намират в причинно-следствена връзка с извършеното от
ответника престъпление, които следва да бъдат овъзмездени
от И.Р..
По насрещния иск с правно осн. чл. 45 ЗЗД, предявен от И.Р.
За установяване положителните твърдения, че
на 08.01.2017г. И.Р. е получил травматични увреждания, нанесени му от В.Г. са
ангажирани писмени документи и гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Г.
Г..
На 09.01.2017г., лекар в Отделение „Съдебна
медицина” при МБАЛ „СВЕТА АННА – ВАРНА” АД /л. 124/, е удостоверил при извършен
преглед на И.Р. контузия на дясна киткова става, кръвонасядания по двете мишници – резултат на удари с или
върху твърди тъпи предмети и ожулване по носа – резултат на удар с или върху
предмет с подчертан ръб.
Съдебният лекар е формирал извод, че
описаните от него травматични увреждания могат да бъдат получени по указаните
време и начин, а именно: след нападение от съседи на г-н Р., които са му
нанасяли удари с метална лопата по горните крайници, обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота.
Така представено медицинско удостоверение,
което съставлява официален свидетелстващ документ задължава съда да приеме, че
на посочената дата по тялото на И.Р. са констатирани от компетентно длъжностно
лице посочените телесни увреждания.
Документът, в частта относно извода на
съдебния лекар, че уврежданията могат да бъдат причинени по указаните време и
начин, така както е заявил освидетелствания, не се ползва с обвързваща съда
доказателствена сила, защото съдържа умозаключение, изградено въз основа на факти,
които не са се осъществили пред длъжностното лице и не са възприети лично от него.
В съдебно заседание, експертът по СМЕ
заявява, че ожулванията и кръвонасяданията, посочени
в медицинско удостоверение от 09.01.2017г. преминават за около 2 седмици, а в
рамките на 3 седмици контузията по дясната киткова
става.
Показанията на Г. Г., упражняваш
таксиметрова дейност установяват, че през месец януари свидетелят следвало да
вземе майката на И.Р. ***. Г-н Г. пристигнал в ****** и спрял на едно площадче,
тъй като имало снегонавявания. Излязъл от колата, за
да прецени дали може да стигне до дома на клиента на около 50-60 метра от
мястото на което е паркирал автомобила си и видял „някаква разправия”, т.е.
видял как излиза един човек от къщата, а И. си почиствал колата с една лопата
навън. Възприел още, че „една жена се развикала”, а свидетелят преценил, че
няма смисъл да върви пеша и не е стигнал до къщата. Видял още, че собственик на
къща излязъл с лопата, после се чула свада, т.е. човекът се засилил с лопатата
към И. и „станало нещо на бързо”. Не е видял дали излезлият човек на улицата е
ударил И. или не. Свидетелят видял майката на И. и решил, че излезлите на
улицата хора ще се справят със ситуацията и напуснал ******.
Свидетелските показанията на С.Г.,
собственик на къща до тази на нейния брат В.Г. установяват, че сутринта на
08.01.2017г. И.Р. почиствал сняг пред собствената си кола, паркирана пред
гаража на брат й. По същото време в двора на дома си почиствал сняг и В.Г..
Докато разговаря по телефона пред прозореца
на собствената си къща, г-жа Г. видяла как възниква скандал между двамата мъже,
които вероятно са си разменили някакви думи, които тя не е чула. Шубата, с
която бил облечен брат й била на главата му, вместо на торса, почти свалена през
раменете. Възприела как И.Р. нанасял удари с юмруци по тялото на брат й, в
резултат на което той паднал на земята, но въпреки това побоят продължавал. Докато
шубата била на главата му, според свидетеля, В.Г. нищо не е виждал пред лицето си
и не е можел да се защити, както и да замахне с ръце
или юмруци. Накрая последвал удар, нанесен от И.Р. с дръжката на лопатата в
окото на брат й.
Свидетелят започнал да вика от страх, провокиран
от мисълта, че брат й ще бъде убит, излязъл от дома си и издърпал И.Р. от
тялото на В.Г.. Виковете й били чути от В. Г.ева,
която се притекла на помощ.
След побоя В.Г. бил в безпомощно
състояние, облечен само по фланелка и по-късно отведен от екип на спешна
медицинска помощ в болнично заведение. На улицата И.Р. говорил по телефона, а
по тялото и лицето му свидетелят не е установил никакви увреждания.
От показанията на В. Г. се установява, че на
08.01.2017г. била повикана навън от сестрата на В. пред дома, в който тя и г-н Г.
живеят. Излязла на улицата пред гаража и видяла как И.Р. удря дясното око на В.
с дръжката на лопатата. Заварила В. в безпомощно състояние, едва дишащ, само по
фланелка. Не е видяла В.Г. да нанася удари по тялото и главата на И.Р..
Преценени в съвкупност, ангажираните
доказателства не установяват, че на 08.01.2017г. В.Г. е нанесъл удари с ръце
или лопата по тялото или главата на И.Р., поради което позитивен извод за противоправност в поведението на ответника по насрещния
иск, не би могъл да бъде направен.
Свидетелските показания на Г. Г. не
установяват положителните твърдения за нанесен побой с удари по тялото и
главата на И.Р., тъй като същият не е възприел поведението на участниците в
междусъседския конфликт, тъй като се е намирал на разстояние от около 50 – 60
метра от тях.
Поддържаната пред съда теза на И.Р. за
съпричастност на ответника по насрещната исковата молба към уврежданията,
документирани в медицинското свидетелство, следва да се счита опровергана от
показанията на С.Г. установяващи, че вълнената дреха, с която е бил облечен
пострадалият е била обърната с хастара на горе, почти свалена през ръцете, която
поза не е позволявала на В.Г. да нанесе нито удари с ръце или метална лопата,
нито да предпази тялото си. Тези показания почиват на лично възприети факти от
поведението на участниците в конфликта, които не се разколебават от други
доказателствени средства.
По делото са представени писмени
доказателства – протокол от 31.01.2017г. за полицейско предупреждение, съставен
по реда на ЗМВР, който няма отношение към предмета на спора.
По делото остава недоказана и
причинно-следствената връзка между констатираните от съдебен лекар травматични
увреждания по тялото на И.Р. и противоправни действия
на ответника по насрещната искова молба, като елемент от фактическия състав на деликтната отговорност, поради което предявеният насрещен
иск по чл. 45 ЗЗД, следва да бъде отхвърлен, ведно със законната лихва от
08.01.2017г. до окончателното изплащане на задължението.
При този изход на спора с право на разноски
разполага В.Г., чиито размер възлиза на 1 200 лв., на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Възражението за прекомерност на адвокатския
хонорар по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй като уговореното и заплатено
възнаграждение е съобразено с действителната правна и фактическа сложност на
делото, наложила събирането на множество доказателства в проведените две
съдебни заседания.
Ответникът по първоначалната искова молба И.Р. следва да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна дължимите държавни такси по
предявените искове възлизащи на 450 лв., както и депозитът за изготвяне на СМЕ
от 150 лв., на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
И.Р.Р., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на В.Г.Г., ЕГН **********,*** сумата от 10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и
неудобства в резултата на настъпили на 08.01.2017г. в ******увреждания,
изразяващи се в счупване на 9 – то ребро в дясно по САЛ и на 6 – то и 7 – мо ребро в ляво по ПАЛ, на 9 – то и 10 – то ребро по САЛ,
ограничен левостранен пневмоторакс,
разкъсно – контузни рани по
лицето, контузия на гръдния кош и кръвонасядания по
гръдния кош, причинени от И.Р., осъден с влязла в законна сила присъда №
242/20.09.2018г. по НОХД № 5540/2017г. по описа на Районен съд – Варна за
престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, ведно
със законната лихва от датата на увреждането – 08.01.2017г. до окончателното изплащане
на задължението, на осн. чл. 45 ЗЗД.
ОСЪЖДА И.Р.Р.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на В.Г.Г., ЕГН **********,*** сумата от 183, 20 лв. /сто осемдесет и три лева и
двадесет ст./, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата
на претърпяна загуба, от която 160 лв., представляваща такса за
скенер/компютърен томограф една област, платен на
16.01.2017г. и 23, 20 лв. такса за болничен престой в МБАЛ „Света Анна – Варна“
АД в периода от 08.01.2017г. до 12.01.2017г. или по 5, 80 лв. дневно, сторени в
резултат на извършено от И.Р. престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, установено с влязла в законна сила присъда №
242/20.09.2018г. по НОХД № 5540/2017г. по описа на Районен съд – Варна, ведно
със законната лихва от датата на увреждането – 08.01.2017г. до окончателното
изплащане на задължението, на осн. чл. 45 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Р.Р.,
ЕГН **********,*** срещу В.Г.Г., ЕГН **********,***
иск за
заплащане на сумата от 5 000 лв.
/пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания и емоционален стрес от негативните психични
изживявания, в резултата на настъпили на 08.01.2017г. в ******увреждания,
изразяващи се в контузия на дясна киткова става, кръвонасядане по двете мишници при удари с метална лопата в
областта на горните крайници и областта на лицето, обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота, ведно със законната лихва от
датата на увреждането – 08.01.2017г. до окончателното изплащане на задължението,
на осн. чл. 45 ЗЗД.
ОСЪЖДА И.Р.Р.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на В.Г.Г., ЕГН **********,*** сумата от 1 200 лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща сторени по
делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА И.Р.Р.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 600 лв. /шестстотин лева/,
представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: