№ 1479
гр. Варна , 23.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
трети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен А. Атанасов
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно частно гражданско
дело № 20213100500891 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба “Профи Кредит България“ ЕООД , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България“ 49, бл. 53 Е, вх.В, срещу
разпореждане № 265438/11.02.2021 год. по ч.гр.д. № 1909/2021 год. на ВРС – 26-ти състав В
ЧАСТТА, с която e отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване наз повед
за изпълнение на парично задължение срещу Е.К. П. по договор за потребителски кредит №
**********/29.07.2013 год. за сумата от 2015.88 лева, представляваща договорна лихва за
периода от 01.10.2013 год. до 01.08.2017 год.
Твърди се в сезиралата съда жалба неправилност на обжалваното определение като се
изразява несъгласие с изводите на съда относно нищожността на договорната клауза.
Настоява се за отмяна на обжалваното разпореждане и произнасяне по същество, с което се
уважи подаденото заявление и в тази част.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия
закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за
неоснователна, поради следните съображения:
Производството пред заповедния съд е образувано по заявление подадено от
1
заявителя „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „България”, № 49, бл. 53Е, вх. В срещу Е.К. П. по договор за
потребителски кредит № **********/29.07.2013 год. за сумата от за сумата от 2015.88 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 01.10.2013 год. до 01.08.2017 год.
Като е приел, че претендираната от заявителя сума противоречи на ЗПК, респективно
е нищожна, заповедният съд е отхвърлил заявлението в тази му част, което е и предмет на
настоящото произнасяне.
Настоящият състав споделя формираните от заповедния съд изводи, като не споделя
доводите на частния жалбоподател. С оглед предназначението на заповедното производство
да изключи именно исковия ред за установяване на безспорни вземания съдът приема, че
същото може да има за предмет само съдебно защитими права /арг. от чл. 410 ал.3 и чл. 422
ал.1 ГПК/. Поради горното, разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК предвижда съдът да
отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или
добрите нрави, като съдът следи служебно за наличието на тази отрицателна процесуална
предпоставка. Съдът още на фаза заповедно производство следва да осъществи защита на
по-слабата страна в договорните правоотношения – потребителя, а чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК,
предвиждайки възможността да се откаже издаване заповед за изпълнение поради
противоречие на клаузи на закона и добрите нрави като по този начин гарантира в пълна
степен правата на потребителя като прехвърля тежестта на кредитора да докаже
съществуване на вземането си в осъдително исково производство.
В подкрепа на гореизложеното е и разпоредбата на чл.411, ал.2 т.3 ГПК, която макар
и приета след произнасяне на първостепенния съд, е приложима в производството по частно
обжалване. Съгласно цитираната разпоредба, съдът следва да откаже издаване на заповед за
изпълнение, ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, поради което са
приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
По отношение на договорите за потребителски кредит е налице прието европейско
законодателство, доколкото защитата на потребителите е една от целите на Съюза, за
изпълнението на която държавите членки са предоставили компетентност. В изпълнение на
тази компетентност ЕИО и ЕО /сега ЕС/ са издали Директива 93/13/ЕИО и Директива
2008/48/ЕО, които са транспонирани в българското законодателство съответно в Закона за
защита на потребителите и Закона за потребителския кредит. Чрез тази законодателна
уредба е засилена защитата на потребителите и е гарантирана възможността на
националните юрисдикции да прилагат служебно правото на Съюза при констатиране на
противоречие между договорни клаузи и законодателството на ЕС, доколкото последното се
характеризира със самостоятелен нов правопорядък с непосредствена приложимост, имащ
Примат над правото на отделните държави членки. Това принципно становище е застъпено в
2
множество решения на Съда на Европейския съюз, чиято тълкувателна практика е
задължителна спрямо държавите членки и техните граждани.
Извън общата уредба на потребителска закрила, условията, при които следва да се
предоставят кредити на потребители, са предмет на специално регулиране от 1.10.2006 год.
със Закона за потребителския кредит (отм.), като на този начален етап законодателят е въвел
само изисквания за ясно оповестяване на волята на договарящите се, относно
икономическата тежест поемана от потребителя, чрез изискването за посочване на годишен
процент на разходите като задължителен реквизит на договора и забраната за търсене от
потребителя на каквито и да е суми над ясно обозначените разходи. Този закон е заместен от
12.05.2010 год. с нов акт със същото наименование, действащ и към момента на сключване
на процесния договор, който до изменението му с ДВ, бр. 35 от 2014 год., в сила от
23.07.2014 год., също не е уреждал изрично размера на разходите, възлагани на
кредитополучателя. Едва след договарянето между страните по настоящия спор, е въведена
закрилна норма с нови три алинеи на чл. 19 ЗПК, като са обявени за нищожни уговорки за
размер на годишни разходи, надхвърлящи пет пъти размера на законната лихва и съответно
извършените плащания от потребителите на вноски, определени по прекомерно договорен
размер, се приемат за дължимо платени редуцирани по размер задължения.
Правилно обаче първостепенният съд е съобразил, че макар и предоставянето на тази
услуга на потребителите да не е било регулирано с императивен лимит на възнаграждението
на кредитора, общественият морал не е допускал злоупотреба с договорната свобода и че и
преди нормативната промяна, като несъвместими с добрите нрави, следва да се считат
сделки на търговци, договарящи с потребителите годишен процент на разходите съществено
надвишаващи възприетия по-късно горен праг на петкратен размер на законната лихва.
В процесният случай се установява именно такова договаряне, тъй като ГПР е
фиксиран на 99.23 %. Очевидно е, че цената на кредитирането е свръх прекомерна като над
обичайните и допустими от обществения морал около 50 %, които са съответни на цена на
престацията на рисково потребителско краткосрочно кредитиране без обезпечение. Липсва
насрещна престация съпоставима с дължимата цена над главницата, съответно за частта от
разходите, които надхвърлят типичното възмездяване на кредитиране по занятие, поради
което и съдът споделя извода, че надбавката е договорена само с цел създаване на основание
за облагодетелстване с получаване на допълнителна прекомерна цена за кредитната услуга
от икономически по-силен участник в оборота, възползвал се от недостиг на материални
средства на потребител.
Ето защо, уговорката за надбавка над разходооправдан лихвен процент с
добросъвестно определена норма на печалба, водеща до несправедлив общ годишен размер
на разходите по кредита, се преценява от съда като нищожна като се отрече зачитането на
действието й между страните, при съхраняване на договора като цяло.
3
Като е достигнал до идентични правни изводи, първоинстанционният съд е
постановил правилен съдебен акт, което обуславя и неоснователност на сезиралата съда
жалба.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 265438/11.02.2021 год. по ч.гр.д. № 1909/2021
год. на ВРС – 26-ти състав В ЧАСТТА, с която e отхвърлено заявлението на частния
жалбоподател за издаване наз повед за изпълнение на парично задължение срещу Е.К. П. по
договор за потребителски кредит № **********/29.07.2013 год. за сумата от 2015.88 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 01.10.2013 год. до 01.08.2017 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4